№ 45
гр. Благоевград, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря А. Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500062 по описа за 2022 година
Производството е образувано след отмяна от ВКС на въззивно
решение № 1580/4.5.2020 г., по в. гр.д. 891/2019 г. на Окръжен съд-
Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 196/1.8.2019 г. по гр.д.
№ 1460/2017 г. на РС П. ..., в частта, с която е уважен предявения от ищците
против „Б. ...“, ЕООД установителен иск за собственост на общо
притежаваните от тях 7/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
56126.603.1822 по КККР на гр. П. ..., с площ 767 кв.м. и от поземлен имот с
идентификатор 56126.603.1838 по КККР на гр. П. ..., с площ 678 кв.м., и
връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на
въззивният съд.
Във въззивната жалба на „Б. ...“ ЕООД срещу съответната част на
решение № 196/1.8.2019 г. по гр.д. № 1460/2017 г. на РС П. ..., се излагат
съображения за придобИ.е от дружеството на имота по давност, което не е
съобразено от РС. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в
обжалваната му част и се постанови решение, с което да се отхвърли
предявения установителен иск за собственост на 7/8 ид.части от описаните
ПИ.
В с.з. част от въззиваемите оспорват жалбата чрез пълномощника си.
За да се произнесе БлОС съобрази следното:
Ищците са предявили установителен иск за собственост за
признаването им, че са собственици на основание наследствено
правоприемство от общият им наследодател Г. М. Л., починал 1966 г., на
1
общо притежаваните от тях 7/8 ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори
№ 56126.603.1822 и № 56126.603.1838 срещу Х. Л., който също е наследник
на Г.М. Л. и срещу „Б. ...“ ЕООД, на което дружество имотите са възложени
след проведени публични продани от ЧСИ. „Б. ...“ ЕООД черпи правото си на
собственост от това на другия ответник - Х. Л. .
Решението на РС-П. ... по отношение на Х. Л., с което иска е уважен, е
влязло в сила.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 2, изр. 2 от ГПК дава възможност на
собствениците да могат да се бранят с иск за собственост, срещу лицето на
което имотите са възложени вследствие на публични продани.
ВКС в постановеното решение № 60093/2021 г. на 7.1.2022 г., по гр.д.
3491/2020 г., с което е отменил частично решението на предходния състав на
БлОС и е върнал в тази част делото за разглеждане от друг въззивен състав, е
приел в мотивите си за основателно оплакването на „Б. ...“, ЕООД за
формално разгледано на направено от тях възражение за придобИ.е на
имотите на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗСоб. по
давност. Посочил е, че за установяване елементите от фактическия състав на
чл. 79, ал. 2 ЗСоб. факта на владение върху възложените от публичната
продан имоти след осъществения от ЧСИ въвод на 9.12.2011 г. дружеството е
ангажирало писмени и гласни доказателства, които изобщо не са обсъдени
нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд.
Продължава ВКС в отменителното си решение, че въззивният съд е
мотивирал извода си за недоказаност на възражението с изключително
лаконични и общи мотиви, без да посочи какво приема за установено от
фактическа страна, въз основа на кои конкретно събрани по делото
доказателства и какви правни изводи следват от това. Не ставало ясно дали
съдът приема, че дружеството не е упражнявало фактическа власт върху
вещта, или че владението му не е било годно да доведе до придобИ.е на имота
по давност.
При съобразяване указанията на ВКС за преценка на възражението
за давност, БлОС въз основа на събраните по делото доказателства, тезите на
страните и закона счита следното:
Видно е, че с постановления за възлагане от 7.11.2011 г., влезли в сила
на 15.11.2011 г., според отбелязването от съдебния изпълнител върху същите,
имоти с идентификатори № 56126.603.1822 и № 56126.603.1838 са възложени
на дружество “Ф.Гр.““, на което сегашното му наименование е „Б. ...“ ЕООД.
Съдебният изпълнител е въвел дружеството във владение на 09.12.2011
г., за което е съставил протоколи, удостоверяващи този факт.
На собственическите претенции на ищците, „Б. ...“ ЕООД
противопоставя възражение за давност. Поддържа, че е придобил имотите с
кратката 5 годишна давност, изтекла на 9.12.20216 г., считано от въвеждането
му във владение в същите от ЧСИ на 9.12.2011 г. Сочи, че от въвода до
момента дружеството упражнява фактическа власт лично и чрез трети лица –
наематели, които ползват поземлените имоти за паркиране на собствените си
2
автомобили. Твърди, че третите лица държат поземлените имоти за
собственика, както и че управителите периодично посещават имотите.
Поддържа, че двата имота са оградени като един с тЕ. ограда, поставена на
бетонни колове и че достъпът до тях е ограничен чрез врата, която се затваря
с катинар. В хода на производството дружеството оспорва обстоятелството
оградата да е поставена под надзора на Х. Л., от който като длъжник по изп.
дело са придобили имотите чрез възлагането им като твърди, че ограждането
е сторено от дружеството.
По отношение на фактите, с които дружеството обосновава
придобивната давност са разпитани от РС множество свидетели.
Свидетелите М.П. Ат. Г. и Б. Н., с всеки един от който дружеството е
сключило писмен договор за наем съотв. на 15.12.2012 г., на 10.12.2011 г. и
28.1.2012 г. на процесните имоти – сочат, че когато са ползвали имота, той е
бил ограден с тЕ. ограда, имало е дървена врата, като ако първите двама
сочат, че вратата се е заключвала с катинар, то св. Б. Н. не си спомня дали
вратата се е заключвала.
И тримата потвърждват при разпита си, че са сключили представените
по делото писмени договори за наем.
Св. М. П. сочи, че е е ползвал мястото като е паркирал трактор и
земеделска техника – плуг и фреза, като Вл. /има предвид управителя на
дружеството/ му е дал ключ.
Св. Ат. Г. сочи, че е ползвал мястото от началото на 2012 г.в
продължение на 6-7 години за паркиране на едно камионче.
Св. Н. също сочи, че в продължение на 2-3 години, докато е бил
студент в гр. С., е ползвал мястото за да паркира личния си автомобил М. №
Е ... CDI, с който е идвал от с. Михнево до гр. П. ..., от където е пътувал с
автобус до гр. С. като е паркирал автомобила си от понеделник или неделя
вечерта до петък.
Друг свидетел – Д. Г., също сочи, че е паркирал трактора си по уговорка
със свидетеля М. П. който му е съсед; че имотът е ограден с бодлива тел и че
се е заключвал, но той не е имал ключ, като М. му е отключвал и заключвал;
както и че по жегите е оставял трактора и сутрин го е взимал; свидетелят
обаче не сочи как е осъществявал връзка с М. да му отключва и заключва.
Св. Г. К. също сочи, че преди 10 години е ползвал имота около 1-2
години като е вкарвал един мотокар надвечер и го е взимал, когато му е
трябвал; както и че имотът е бил ограден. Този свидетел не сочи имотът да се
е заключвал.
Св. Р. Т., който живее в непосредствена близост до имота, сочи, че
когато в неговото място няма възможност за паркиране е паркирал в този
имот / lпроцесния/, като Вл. К. /управител на дружеството/ му е казал, че
може да паркира в него, както и че имотът бил ограден с тЕ. мрежа. И този
свидетел не сочи да се е заключвал.
ОТ разпита на тези свидетели - ползватели на имота съдът счита,
че не се установява по несъмнен и категоричен начин имотът да е бил
3
заключван. Ползвателят Б. Н. не си спомня имотът дали се е заключвал,
свиделите Г. К. и Р. Т. въобще не споменават, че достъпа до него при
необходимост да паркират са го осъществявали чрез търсене на лице, което
да им отключи съотв. заключи вратата или пък те самите да са имали ключ от
нея; като ползвателят Д. Г., макар и да сочи, че не е имал ключ и М. му е
отключвал не конкретизира как се е осъществявала тази връзка с М. при
положение, че е паркирал в не точно определено време – в жегите следобяд и
сутрин.
Нито един от останалите разпитани свидетели, които са съседи на
имота не сочат достъпа до него за паркиране в същия да се е осъществявал
чрез заключване и отключване на врата.
Затова съдът не дава вяра и на показанията на св. В. Сл. К. – управител
на ответното дружество в периода 2011 -2013 г., за този факт, който при
разпита си заявява, че имотът се е заключвал със синджир и катинар, катинар
който той е поставил. Свидетелят заявява и че той е правил оградата,
заградил е целия имот, за да не се влиза вътре, което е сторил преди да почне
да го отдава под наем.
БлОС не дава вяра и на тази част от свидетелските показания на В.
К., за факта, че той е заградил имота, предвид показанията на св. П., който е
непосредствен съсед на имота и който сочи, че парцелът е заграден от година
и половина, през есента от Хр. Л. /т.е. според съда предвид, че с.з. е от
6.3.2019 г., означава, че това е станало след 2015 г. като до предявяване на
иска през 2017 г. давността не е изтекла/. Съдът дава вяра на показанията на
св.П., тъй като той сочи, че при заграждането на имота, към него са били
присъединени 40 кв. м. от неговия, който е съседен на процесния и след като
е говорил с Х. Л., след 1 месец след разговора оградата е била преместена.
При проведения повторен разпит на св. Н. П., който всеки ден минава оттам,
сочи, че от 1 година имота на Л.и е ограден с обикновена мрежа и че в
парцела е имало 5 години назад оставени стари един -два трактора.
За да не даде вяра на показанията на св. Вл. К. съдът съобрази и
посоченото при повторния си разпит от св. М. П. че е видял момчетата когато
са поставяли оградата, като е било преди повече от 2 години сигурно, но не
може да каже дали е било преди 3 години.
Показанията на св. Т. и Кр. Г. също не установяват, поставяне на
оградата да е станало от фирмата ответник, защото те сочат, че имотът е бил
заграден от Х. Л., когато го е обработвал. Показанията на св. А.а, тъй като е
съпруга на ищеца Д. А., съдът съобразява единствено и само, доколкото
фактите за които тя свидетелства се подкрепят от анализа на останалите
доказателства, а именно че имотът не е заграждан от дружеството.
Правни изводи:
С оглед изложеното съдът счита, че не се доказа основателността на
възражението на ответното дружество за придобИ.е имота с кратката 5
годишна давност, тъй като не се установиха елементите от фактическия
състав на чл. 79, ал. 2 ЗСоб., а именно факта на владение върху възложените
4
му от публичната продан имоти след осъществения от ЧСИ въвод на
9.12.2011 г. в продължение на 5 години.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен
елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическа
власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик. За
субективният елемент на владението – за намерението за своене - в чл. 69 от
ЗСоб. е закрепена презумпцията, според която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
Освен посочените признаци на владението – обективен и субективен,
които са съществените, други признаци на владението, които са логическо
следствие от тях, са владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно. Последните без да са нормативно уредени са изведени от
съдебната практика по логически път и опитните правила.
Владението трябва да намери външна изява с предприемане на
конкретни действия. Действия, които преценени в съвкупност да
представляват по съдържание действия на изключителен собственик / В този
см. т. 1 от ПП6/74 г/.
Насочеността на действията към сетивното им възприемане от други,
имат за цел да разкрие именно намерението.
Предвид изложеното съдът счита, че с осъществяваната фактическа
власт - паркиране върху мястото /двата ПИ/, което е било празно на
земеделска техника – трактори, плуг, фреза, камионче и леки автомобили с
разрешението на дружеството - не е достатъчен израз за намерението му за
владение, защото така обективираните действия, които са възможни да се
възприемат не сочат по несъмнен и категоричен начин на осъществявано
владение от дружеството чрез ползвателите, след като мястото не е било
заградено и достъпът е бил свободен. При положение, че имотът не е заграден
и достъпа до него е възможен от всички в т.ч. и от собствениците, на които е
възстановен по реда на ЗСПЗЗ, то само по себе си паркирането не е
достатъчен израз за владението, защото нищо не се е променила по начин,
който да даде достататъчен повод на ищците да предприемат действия в
защита на собственическите си права. В този смисъл осъществяваната
фактическа власт от дружеството не е била достатъчен явен израз за
намерението му да свои имотите. Такава проява е заграждането на имота и
поставяне на табела продава се, на която в случая се установи, че
наследниците са реагирали с жалба до полицията вх. № 314000-
8206814.09.2018 г. От това следва, че владението до заграждането на имотите
не е явно. Явното упражняване на владението означава да се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това. Ето защо по предявения
установителен иск за собственост. ищците правилно са признати от РС за
такива.
Поради несъстоятелност на доводите в жалбата на Б. ..." ЕООД
отнасящи е до придобИ.ето от тях на имотите по давност, БлОС потвърждава
атакувания акт. За прецизност при потвърждането му съдът посочва и
5
конституираните като страни лица на мястото на починалите ищци в хода на
процеса.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 196/1.8.2019 г. по гр.д. № 1460/2017 г. по
поиса на РС-П. ..., в частта с която е уважен предявения иск от Б. ..." ЕООД (с
предишно име на фирмата „Ф.Гр." ), ЕИК ...., седалище и адрес на
управление: гр. С. ...., ж.к. „Б.", ул. „К. ..., представлявано от В.В.М., че
ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от общия
им наследодател Г. М. Л. - бивш жител на гр. П. ..., починал на 13.12.1966
година, на общо 7/8 /седем осми/ идеални части, както следва: Д. Б. З. - 1/40
идеални части, Е. А. Т. - 1/80 идеални части; И. А. Н. - 1/80 идеални части; Н.
Г. С. - 1/120 идеални части; М. Г. К. - 1/120 идеални части; В. Г. С. - 1/120
идеални части; С. С. З. - 1/120 идеални части; Б. Т. З., на мястото на който в
хода на процеса като наследници са конституирани Р. Л. З., Д. Б. З. и С. Б.
З.В. - 1/120 идеални части; Й. Т. З. - 1/120 идеални части; И. И. З. - 1/120
идеални части; Д. Г. З. - 1/120 идеални части; И. А. И. - 1/240 идеални части;
И. А. И. - 1/240 идеални части; К. Г. Р. - 1/32 идеални части; М. В. Р., на
мястото на която в хода на процеса като наследници са конституирани Н. Г.
Р., Д. Г. Р. и А. Г. Р. - 1/128 идеални части; Н. Г. Р. - 1/128 идеални части; Д. Г.
Р. - 1/128 идеални части; А. Г. Р. - 1/128 идеални части; Т. Д. Р. - 1/96 идеални
части; И. Д. Р. - 1/96 идеални части; Й. Г. Ш. - 1/96 идеални части; В. К. Р. -
1/62 идеални части; Е. С. Т. - 1/96 идеални части; С. Г. Р. - 1/192 идеални
части; Г. А. Л., на мястото на който в хода на процеса като наследници са
конституирани Д. Г. Л. и В. Г. К. - 1/32 идеални части; А. А. Т. на мястото, на
която в хода на процеса като наследници са конституирани К. С. Т., Н. К. В. и
А. К. Т. - 1/32 идеални части; Л. А. Г. - 1/32 идеални части; П. Н. Л. - 3/256
идеални части; А. Й. Л. - 1/128 идеални части; Н. Й. Щ. - 1/128 идеални части;
И. Й. О. - 1/256 идеални части; А. И. С. на мястото, на който в хода на процеса
като наследници са конституирани Е. Е. С., И. А. С. и Г. А. С. - 1/24 идеални
части; М. И. Г. - 1/24 идеални части; Г. И. С. на мястото, на който в хода на
процеса като наследници са конституирани П. Г. С. и Р. Г. К. - 1/24 идеални
части; И. С. К. - 1/24 идеални части; В. С. Н. - 1/24 идеални части; С. С. А. -
1/24 идеални части; Д. Б. Л. на мястото, на който в хода на процеса като
наследници са конституирани Р. Д. Л., К. Д. С. и Б. Д. Л. - 1/16 идеални части;
Н. Б. Л. - 1/16 идеални части; Д. С. А. - 1/32 идеални части; Р. С. А. - 1/32
идеални части; О. С. А. - 1/32 идеални части; Г. С. А. - 1/32 идеални части, от
следните недвижими имоти:
имот с идентификатор № 56126.603.1822 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 70/14.12.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ 767 кв. м., с адрес на имота: гр. П.
..., ул. „Д. Т ..., вид на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 1822, кв. 87, парцел
6
XX, при съседи: 56126.603.1707, 56126.603.9919, 56126.603.9918,
56126.603.1820, 56126.603.1824, 56126.603.1838;
имот с идентификатор № 56126.603.1838 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ 678 кв. м., с адрес на имота: гр. П.
..., ул. „Д. Талев" № 12, вид на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 1838. кв.
87, парцел XXI, при съседи: 56126.603.1707, 56126.603.1824, 56126.603.1822,
56126.603.1837, 56126.603.9919.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7