№ 35
гр. Велико Търново, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500211 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260001 от 07.04.2022 г., постановено по гр.д. №
144/2020 г. Плевенският окръжен съд е отхвърлил предявения, от Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество-гр. София против А. Х. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Плевен, ************ и Л. Н. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Плевен, ************, иск с правно основание чл.153 от
ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност
189 873.30лева - както следва:
1. На основание чл. 142, ал, 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от
А. Х. М. и от Л. Н. М. на:
- Лек автомобил “Митцубиши Колт 1,5”, Рег.№ ЕН54****, рама №
ХМСМNZ37А6F017153, двигател № 4G15GJ*****, дата на първоначална
регистрация 29.06.2006 г.;
-Лек автомобил “Мазда ЦХ 5”, Рег.№ ЕН042****, рама №
JMZKEN92800******, двигател № SHЗ03******, цвят: черен, дата на
1
първоначална регистрация 20.09.2013 г.;
2.На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 147, във вр. с чл. 141
от ЗПКОНПИ от А. Х. М. на:
-сума в общ размер на 26 750 лв., представляваща парични средства,
намерени и иззети по ДП № 296/2018 г., по описа на ГД“БОП“- МВР, пр.пр.№
1924/2018 г., по описа на Специализирана Прокуратура съгласно протокол за
обиск № УРИ: 1772р-4353 от 28.03.2018 г. и протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо одобрение от 29.03.2018 г.;
3.На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141
от ЗПКОНПИ от А. Х. М. на:
-сума в размер на 35 098 лв., представляваща паричната равностойност
на липсващия лек автомобил “Мазда ЦХ 5”, Рег.№ ЕН70****, изплатена по
разплащателна сметка в лева в „Райфайзенбанк“ ЕАД с IBAN ВG54 RZBB
************* с титуляр А. М.;
-сума в общ размер на 78 794.29 лв., представляваща облага от
престъпната дейност, съгласно данни от наказателното производство по
пр.пр.№ 1924/2018 г., по описа на Специализираната Прокуратура, ДП №
296/2018 г., по описа на ГД“БОП“-МВР по полученото уведомление;
4.На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от Л. Н. М. на :
-сума в общ размер на 1 400 лв., представляваща вноски на каса от
титуляря по разплащателна сметка с кредитна карта в лева с IBAN ВG08
FINV 9150 *********** в „Първа инвестиционна банка“АД;
-сума в общ размер на 9 450 лв., представляваща вноски на каса от
титуляря по разплащателна сметка в лева с IBAN ВG66 UBBS 8888
*********** в „Обединена българска банка“АД;
-сума в общ размер на 5 081 лв., представляваща вноски на каса от
титуляря по разплащателна сметка в лева с IBAN ВG62 UBBS 8888
*********** в „Обединена българска банка“АД. С решението Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество гр. София е осъдена да заплати на А. Х. М. и на Л. Н. М.,
деловодни, разноски в размер на 1850лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ищеца Комисия
2
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество гр. София. Жалбоподателят не е доволен от решението на ПлОС, с
което е отхвърлен изцяло като неоснователен искът на КПКОНПИ.
Първоинстанционният съд приел, че сумата в размер на 35 098 лв.,
представляваща паричната равностойност на липсващия лек автомобил
“Мазда ЦХ 5”, рег.№ ЕН70****, изплатена от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ по разплащателна сметка в лева в „Райфайзенбанк“ ЕАД с
IBAN ВG54 RZBB ************* с титуляр А. М., следва да се приеме като
приход. Жалбоподателят счита този извод на съда за неправилен и
необоснован, тъй като от събраните в хода на процеса доказателства се
установява, че към датата на придобиване на автомобила - 09.01.2017 г.,
ответниците не са имали законни източници на средства в размер, който да
им позволи придобиването му. Съгласно заключението на вещото лице В. В.,
прието в о.с.з. на 22.06.2021 г., за 2017г. ответниците са имали доходи,
приходи и източници на финансиране общо в размер на 28 744.26 лева,
извършили са обичайни и извънредни разходи общо в размер на 14 878.12
лева и нетния доход е в размер на 13 866.14 лева, а придобитото имущество
през тази година е в размер на 114 735.53 лева. Според жалбоподателя от
горното безспорно се установява, че за придобиването на лекия автомобил
липсват законни източници на средства. Жалбоподателят счита за неправилен
извода на първостепенния съд, че относно предоставянето на ответниците на
сумата 69 619.16лв. от бащата на ответника. Счита, че в хода на процеса не
са представени безспорни доказателства за евентуално придобиване на
недвижими имоти от родителите, евентуално придобити МПС-та,
новооткрити банкови депозити, начинът им на живот, както и други факти, от
които по несъмнен начин да се установи, че са разполагали действително със
тези суми и че действително са ги предали на първия ответник. Не са
представени никакви доказателства за извършените действителни разходи от
родителите на ответниците и придобити от тях активи. В този смисъл
обжалваното решение е в противоречие с трайната практика на ВКС. Не са
обсъдени и съществуващите противоречия в показанията на свидетелят Х. М.,
който твърди, че е дал на А. 40 000 евро през 2012 или 2013 г. за започване на
бизнес с автомобили. Същият никъде в показанията си не посочвал, че през
2008 г. са предоставени суми в размер на 25 000 евро. Единствените
доказателства, върху които се основава решението на първоинстанционния
3
съд, са представените извлечения на банкови сметки, саморъчно написани и
подписани твърдения, нямащи характер на разписка, и свидетелските
показания на бащата. Саморъчно подписаните твърдения, или така наречени
от съда разписки, жалбоподателят счита, че са му непротивопоставими-
липсва достоверна дата, няма характер на разписка. Искането е да се отмени
обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде уважена изцяло претенцията на Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, за отнемане
в полза на държавата Република България на процесното имущество.
От ответниците по въззивната жалба А. Х. М. и Л. Н. М. е постъпил
писмен отговор, в който изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Пред Окръжен съд Плевен е подадена искова молба от КПКОНПИ, гр.
София, против А. Х. М. и Л. Н. М., двамата от гр.Плевен, с която е предявен
иск на основание чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ за отнемане на имущество на
стойност 189 873.30 лв. Направено е искане да се постанови решение, с което
да се отнеме в полза на държавата следното имущество на стойност 189
873.30 лв. от А. Х. М. и от Л. Н. М., както следва:
-На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр.с чл. 141 от ЗПКОНПИ от А. Х.
М. и от Л. Н. М.: 1.Лек автомобил “Митцубиши Колт 1,5“, Рег.№ ЕН54****,
рама № ХМСМNZ37А6*******, двигател № 4G15GJ*****, дата на
първоначална регистрация 29.06.2006 г. Пазарна стойност към настоящия
момент в размер на 5 300 лв.; 2.Лек автомобил “Мазда ЦХ 5”, Рег.№
ЕН042****, рама № JMZKEN92800******, двигател № SHЗ03******, цвят
черен, дата на първоначална регистрация 20.09.2013 г.
-На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 147, във вр. с чл. 141
от ЗПКОНПИ от А. Х. М. сума в общ размер на 26 750 лв., представляваща
парични средства, намерени и иззети по ДП № 296/2018 г„ по описа на
ГД“БОП“-МВР, пр.пр.№ 1924/20118 г., по описа на СП, съгласно протокол за
обиск № УРИ: 1772р-4353 от 28.03.2018 г. и протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо одобрение от 29.03.2018 г.;
4
-На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от А. Х. М.: 1.сума в размер на 35 098 лв., представляваща
паричната равностойност на липсващия лек автомобил “Мазда ЦХ 5”, Рег.№
ЕН70****, изплатена по разплащателна сметка в лева в „Райфайзенбанк“ЕАД
с IBAN ВG54 RZBB ************* с титуляр А. М.; 2.сума в общ размер на
78 794.29 лв., представляваща облага от престъпната дейност, съгласно данни
от наказателното производство по пр.пр.№ 1924/2018 г., по описа на СП, ДП
№ 296/2018 г., по описа на ГД“БОП“- МВР по полученото уведомление;
-На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр.с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от Л. Н. М.: 1.сума в общ размер на 1 400 лв., представляваща
вноски на каса от титуляря по разплащателна сметка с кредитна карта в лева с
IBAN ВG08 FINV 9150 *********** в „Първа инвестиционна банка“АД;
2.сума в общ размер на 9 450 лв., представляваща вноски на каса от титуляря
по разплащателна сметка в лева с IBAN ВG66 UBBS 8888 *********** в
„Обединена българска банка“АД; 3.сума в общ размер на 5 081 лв.,
представляваща вноски на каса от титуляря по разплащателна сметка в лева, с
IBAN ВG62 UBBS 8888 *********** в „Обединена българска банка“АД.
Под условие на евентуалност, в случай че до приключване на съдебното
производство с влязло в сила съдебно решение срещу имуществото, предмет
на иск за реално отнемане с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с
чл. 141 от ЗПКОНПИ, предявени срещу А. Х. М. и Л. Н. М. бъде проведено
успешно принудително-изпълнение за удовлетворяване на вземания на
кредитори или се установи, че имуществото липсва или е отчуждено,
Комисията предявява на основание чл. 151, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с
чл. 141 от ЗПКОНПИ иск за присъждане равностойността на това имущество,
а именно - стойността, на която имуществото е възложено в изпълнителното
производство, респ. паричната му равностойност.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
С Протокол № ТД07ЛО/УВ- 2673/17.05.2018г. е образувана проверка по
повод установяване на незаконно придобито имущество на ответника А. Х.
М. въз основа на постъпило в ТД Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 1
от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество в ТД на КПКОНПИ, уведомление от Окръжна
5
прокуратура Плевен с вх.рег. № УВ-КПКОНПИ-508/30.04.2018 г., че
ответникът А. Х. М. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 199, ал. 1, т.1, вр. чл.198, ал. 1, т.1 и 2, вр. чл.20, ал.2 от
НК по ДП № ЗМ 254/2018 г. по описа на Първо РУ- Плевен, пр.пр. №71/2018
г. на ОП-Плевен и обвинен в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198,
ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 7
от ЗПКОНПИ.
Досъдебното производство е изпратено по компетентност на
Специализираната прокуратура, която е внесла обвинителен акт от 21.08.2019
г. по пр.пр.№ 1924/2018 г., по описа на СпП, ДП № 296/2018 г., по „описа на
ГД “БОГ“-МВР, с който е повдигнато обвинение на А. Х. М. за престъпление
по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК.
Проверката обхваща проверяван период от 17.05.2008 г. до 17.05.2018 г.
След приключване на проверката с Решение № 2634/06.11.2019 г. на
КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество против А. Х. М..
А. Х. М. е роден на 08.11.1977 г. в гр. Казанлък, област Стара Загора.
Семейното му положение е женен от 05.12.2015 г., като негова съпруга е
ответницата Л. Н. М., с която имат дъщеря Х. А. М., родена на 25.09.2017 г.
Родители на ответника са Х. А.ов М. и Д. И. М., а Н. Х. М. - негов брат.
По делото не е установено в началото на проверявания период
ответниците да се притежавали имущество.
През проверявания период ответниците са придобили следното
имущество:
През проверявания период са придобити следните МПС:
1. Лек автомобил “Митцубиши Колт 1,5”, Рег.№ ЕН54****, рама №
ХМСМNZ37А6*******, двигател № 4G15GJ*****, дата на първоначална
регистрация 29.06.2006 г., закупен от Л. Н. М. от „Омега Ауто”ЕООД, ЕИК
********* с договор за покупко-продажба на МПС от 12.02.2016 г. за сума в
размер на 1 980 лв., платена по фактура № 168 от 12.02.2016 г. Пазарната
стойност на този лек автомобил към датата на придобиването му е в размер
на 7289, а към датата на подаване на ИМ - е в размер на 4401 лв., съгласно
заключението на тройната автотехническата експертиза.
6
2. Лек автомобил “Мазда ЦХ 5”, Рег.№ ЕН70****, рама №
JMZKEN92600257177, двигател № SН30368684, цвят: черен закупен от А. Х.
М. от „Н и Н 13”, с договор за покупко-продажба на МПС от 09.01.2017 г. за
21 500 лв., платена по фактура № 1 от 09.01.2017 г. Пазарната стойност на
този лек автомобил към датата на придобиването му е в размер на 42 677лв.,
съгласно заключението на тройната автотехническата експертиза. От
представените писмени доказателства е видно, че по отношение на този
автомобил по застраховка „Каско” с № 4704170500000358 на А. М. е
изплатено от ЗАД „Виена Иншурънс Груп“ застрахователно обезщетение в
размер на 35 098 лв. по заведена щета с № 4704-01310-47/17 във връзка с
противозаконно отнемане на автомобила. Сумата е изплатена на 25.08.2017 г.
по разплащателна сметка в „Райфайзен банк (България)“ ЕАД.
3. Лек автомобил “Мазда ЦХ 5”, Рег.№ ЕН042****, рама №
JMZKEN92800******, двигател № SHЗ03******, цвят: черен, дата на
първоначална регистрация 20.09.2013 г., закупен от А. Х. М. от „Н и Н 13”,
ЕИК *********, с договор за покупко-продажба на МПС от 28.03.2017 г. за
сума в размер на 22 000 лв., платена по фактура № 2 от 28.03.2017 г.
Пазарната стойност на този лек автомобил към датата на придобиването му е
в размер на 38547, а към датата на подаване на ИМ - е в размер на 23809 лв.,
съгласно заключението на тройната автотехническата експертиза.
Относно пазарните стойности на леките автомобили, придобити от
ответниците, съдът взема предвид заключението на тройната автотехническа
експертиза, което намира за обосновано и компетентно. Вещите лица при
определяне на пазарните стойности на автомобилите са имали предвид
няколко метода за оценяване, за разлика от вещото лице, изготвило
единичната автотехническа експертиза.
В края на проверявания период са налични Лек автомобил “Митцубиши
Колт 1,5”, Рег.№ ЕН54**** и Лек автомобил “Мазда ЦХ 5”, Рег.№
ЕН042****.
Проверяваното лице и съпругата му не притежават и не са придобивали,
респ. отчуждавали недвижимо имущество в рамките на проверявания период.
Ответницата Л. М. е титуляр на разплащателна сметка - кредитна карта
в лева е 1ВАХ IBAN ВG08 FINV 9150 ***********, открита на 11.07.2007г. -
преди началото на проверявания период. Постъпленията по сметката са общо
7
в размер на 7 909.89 лв., от които сумата от 1 400 лв./две вноски на каса от
титуляр през 2017 г. (на 15.06.2017 г.- 400 лв. и на 29.08.2017 г. - 1 000 лв.) ,
представляват вноски за погасяване задължението по кредитна карта.
Ответницата Л. Н. М. е титуляр и на разплащателна сметка в лева с
IBAN ВG66 UBBS 8888 *********** в „Обединена Българска банка“ АД,
открита на 16.12.2013 г. - преди началото на проверявания за лицето период.
По сметката, за периода са изплащани, трудовите възнаграждения на лицето,
обезщетения от НОИ и помощи от ДСП, постъпвали са входящи преводи от
сестрата на Л. М.. По сметката са направени са вноски на каса от титуляра (10
бр.) в общ размер на 9 450 лв.
Ответницата М. е титуляр и на разплащателна сметка в лева с IBAN
ВG62 UBBS 8888 *********** „Обединена Българска банка“ АД, открита на
13.01.2016 г. и закрита на 24.10.2016 г. По са извършени две вноски на каса
от титуляра, с посочено основание: захранване на безсрочен влог в общ
размер на 5 801 лв.
Проверяваното лице и съпругата му са имали и други сметки, но за суми
от тях ищецът няма претенции за отнемането им.
Установява се от писмените доказателства по делото, че в края на
проверявания период не са налични суми по банкови сметки на ответниците.
Установено е по делото, че при проведените по досъдебното производ ‐
ство ДП № 296/2018 г., по описа на ГД “БОП“-МВР, пр.пр.№ 1924/2018 г., по
описа на СП, обиски, претърсвания и изземвания са намерени и иззети от А.
Х. М. 26 750 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответниците.
От показанията на разпитания свидетел Н. Х. М. – брат на ответника, се
установява, че през 2016 г. е подарил на брат си А. М. сумата от 35 000 лв.,
която е предал „на ръка“, когато брат му е имал нужда от нея за да я
инвестира в бизнес, свързан със закупуване на автомобили от чужбина, които
след ремонтиране да се продават в страната. Свидетелят е дал показания, че
доходите му са били от труд в продължение на двадесет години, като през
голяма част от времето е получавал много висока заплата като търговски
представител и управител на фирма. Имал е и своя фирма и твърди, че се е
занимавал с бизнес. Преценил е, че може да даде такава сума на брат си и тя е
послужила за първоначален капитал, за да започне бизнеса с автомобили. Не
знае дали някой друг от роднините му е дал тогава други пари на брат му.
8
Към онзи период, не мисли, че брат му е имал други спестявания. Свидетелят
установява, че е имал семейство и деца и заедно със съпругата си -са решили
той да даде сумата 35 000 лв. на брат си. Сумата е била от негови
спестявания, които е имал по сметка през 2016 г. Твърди, че брат му не му е
връщал парите, тъй като не е имало такава уговорка. Твърди също, че преди
2007 г. брат му е работил по трудов договор. След като е завършил училище е
започнал да работи като сладкар в гр.Пловдив, за период от две-три години,
считано от 1996 г. След като се е преместил да живее в гр.София си е намерил
работа като майстор-сладкар и дълги години е имал високи доходи до 2007 г.,
когато е решил да отвори своя сладкарница.
От показанията на св.Х. А.ов М.-баща на ответника, се установява, че е
давал на сина си А. суми през годините. Продал е земеделска земя, а парите
от продажбата е вложил в банкова сметка в Първа инвестиционна банка.
Установява, че синът му е искал да прави сладкарница. Твърди също, че е
теглил суми от сметката си и ги е давал на А. когато той е имал необходимост
- за пръв път през 2007 г. и още няколко пъти му е давал по 10 000 по 15 000
евро. Твърди, че на другия си син - Н. е давал минимални средства, тъй като
той е работел и получавал добри доходи. Свидетелят твърди, че е офицер и че
преди пенсионирането си е работел в Министерството на отбраната в
гр.София, като при пенсионирането си е получил обезщетение в размер на
двадесет заплати. Свидетелят твърди също, че пенсията му е била превеждана
по картова сметка, а дебитната карта към нея е предоставил на сина си за
ползване, тъй като обезщетението което е получил при пенсиониране му, е
било достатъчно като средства за живот. Освен това, съпругата му
продължавала да работи и парите са им стигали. А. е започнал бизнес със
сладкарница в гр.София, но не е продължил дълго.Твърди, че дадените от
него пари не са връщани, тъй като ги е дал като на свое дете - общо около
40 000 евро. Твърди също, че през 2012 или 2013 година, А. е искал да
започне бизнес с негов познат, с когото да купуват ударени коли, да ги
поправят и да ги продават. Твърди, че синът му не е работил държавна работа
и не знае да е имал сключван трудов договор.
От показанията на св. И. З. Т. се установява, че е бил съсед на бабата на
А. - К. М.. Твърди, че и А. е живеел там за известно време преди да се
ожени/преди три-четири години/ и че се е грижил за нея, а след това е
продължил да се грижи баща му. Случвало се и след това да се обажда на А.
9
за да дойде да види баба си, защото тя често падала. Бабата на А. е имала все
повече нужда от грижи и А. я е водел по доктори и е продължил да се грижи
за нея, като при нужда свидетелят е звънял на внука и А., а не на неговия
баща.
Установява се от представения по делото отчет по сметка /л.1053/, че на
1.07.2008г. Х. М. е изтеглил от сметката си в „Първа инвестиционна банка“
АД сумата от 15 595.71 евро.
На 7.07.2008г. Х. М. е изтеглил от сметката си в „Първа инвестиционна
банка“ АД сумата от 10 000 евро, което е видно от представения по делото
отчет по сметка /л.1054/.
На 3.07.2012г. Х. М. е изтеглил от сметката си в „Първа инвестиционна
банка“ Ад сумата от 10 000 евро, което се установява от представения по
делото отчет по сметка /л.1055/.
Установява се представените по делото писмени доказателства и от
заключението на икономическата експертиза следните доходи, приходи, или
източници на финансиране на А. Х. М. и съпругата му Л. Н. М. за целия
проверяван период от 17.05.2008 г. до 17.05.2018 г. общо в размер на
62 198.59 лв., включващи следните доходи:
-Доходи от труд правоотн. на Л. М. - 9 945,84 лв.;
-Доходи от личен труд на Л.М. - 1371.16лв.
-Обезщетения от НОИ на Л. М. - 22 055,82 лв.
-Семейни помощи от ДСП на Л. М. - 410,00 лв.
-Усвоени на АТМ суми от КК на Л. М. - 2 110,00 лв.
-Платени на ПОС суми от КК на Л. М. – 5 673.34 лв.
-Възстановени суми по КК на Л. М. -195.28 лв.
-Усвоени суми по овърдрафт на Л. М. - 18 349,15 лв.
-Получени от сестрата на Л. М. - 2 088,00 лв.
Въззивният нсъд намира, че към установените от експертизата доходи,
приходи, или източници на финансиране за целия проверяван период в общ
размер 62 198.59 лв. , следва да се прибавят и следните суми:
- 35 098 лв., представляваща изплатено на А. М. застрахователно
обезщетение за незаконно отнетия от ответниците лек автомобил “Мазда ЦХ
10
5”, Рег.№ ЕН70****. Посоченото обезщетение е изплатено на ответниците на
законно основание и следва да бъде включено в раздела доходи, приходи, или
източници на финансиране. Застрахователното обезщетение за отнетия лек
автомобил на ответниците е приход за тях. Дали тази сума подлежи на
отнемане ще се реши в зависимост от това изпълнено ли е изискването на
закона за наличие на значително несъответствие от 150 000 лв. или не.
Въззивната инстанция не възприема довода на Комисията, че тази сума не
следва да се включва в приходите на ответниците, поради това, че за
придобиването на този лек автомобил не е установен законен източник на
доходи. Становището на КПКОНПИ е неправилно, тъй като преценката за
законност се извършва при констатирано значително несъответствие.
В доходи, приходи, или източници на финансиране за целия проверяван
период следва да се включи и сумата от 69 619.16 лв., представляваща
равностойността на 35 000 евро, дарени на ответника А. М. от неговия баща
Х. М.-25 000 евро през месец юли 2008г. и 10 000 евро- през месец юли 2012г.
От показанията на свидетеля Х. М. се установява, че същият е подпомагал
сина си с парични суми в евро, като теглел пари от банковата си сметка и му
ги предоставял. Свидетелят заявява, че на няколко пъти е давал пари на сина
си А., като започнал от 2007г. Общо му дал 40 000 евро. Свидетелят Х. М.
заявява пред съда, че е подпомагал сина си А. с посочените суми, а на другия
си син – Н., е давал минимални средства, тъй като той работел и получавал
добри доходи. Въззивният съд намира, че следва да се кредитират
показанията на този свидетел. Същите са без противоречия и кореспондират с
представените по делото писмени доказателства за изтеглени суми от
сметката на свидетеля Х. М.. Горният извод за включване в приходите на
ответниците на дарената сума в евро с равностойност 69 619.16 лв. от бащата
на ответника през проверявания период, съдът основава на писмените
доказателства-отчети по сметка и показанията на свидетеля Х. М.. Съдът не
взема предвид представените по делото писмени изявления на Х. М., които по
съществото си представляват свидетелски показания. Съдът обсъжда
единствено показанията на свидетеля Х. М., дадени пред първостепенния съд
и писмените доказателства за изтеглени от него суми на каса от банковата му
сметка. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че дарените средства
от бащата на ответника, не следва да се вземат предвид като приход, тъй като
по делото не било установено той с какви доходи е разполагал, имал ли е тези
11
средства и какви са били разходите му, както и поради това, че не са не са
представени безспорни доказателства за евентуално придобиване на
недвижими имоти от родителите, евентуално придобити МПС-та,
новооткрити банкови депозити, начинът им на живот, както и други факти, от
които по несъмнен начин да се установи, че са разполагали действително с
тези суми и че действително са ги предали на първия ответник. В случая не е
необходимо да се изследват тези обстоятелства, тъй като предоставените от
свидетеля суми на сина му А. М. са от банкова сметка на свидетеля, т.е. били
са негови спестявания. Свидетелят изяснява, че е продал земя, както и че е
получил обезщетения. Освен това по делото е представено писмено
доказателство, от което е видно, че свидетелят Х. М. е имал пенсия, която да
покрива нуждите му и е могъл да предостави спестяванията си на сина си А.
М..
С прибавянето на тези две суми към на доходи, приходи, или източници
на финансиране общият размер по този раздел за целия проверяван период
възлиза на сумата от 166 915.72лв.
Съгласно заключението на икономическата експертиза обичайните и
извънредни разходи за проверявания период са общо в размер на 68 109,44
лв.:
- Разходи за издръжка по НСИ - 56 619,33 лв.
-Задгранични пътувания на А. М. - 2 787,05 лв.
-Плащания на Тъканна Банка Крио Център - 2 180,19 лв.
-Платени от А. М. осиг.вноски на НАП - 1 959,13 лв.
-Платени от Л. М. осиг.вноски на НАП - 1 826,50 лв.
-Платени застрахователни премии - 2 064,10 лв.
-Платени местни данъци и такси - 673,14 лв.
Относно направените обичайни и извънредни разходи за целия
проверяван период въззивният съд намира, че освен сумата, посочена от
икономическата експертиза, следва да се прибавят и следните суми: вноски
по Кредитна карта - 5 414,61лв. и вноски по овърдрафт -15 750,88 лв. или
общо в размер на 21 165.49 лв., които неправилно вещото лице отнася към
раздел Имущество. Посочените суми са вноски от ответницата М., направени
за погасяване на задълженията й по кредитната карта и по кредита-овърдрафт.
12
Ето защо тези вноски, представляващи погашения на кредитни задължения,
не съставляват имущество, а са разходи, направени от ответницата и следва
да се отнесат при анализа като други извънредни разходи. Тези суми са
напуснали патримониума на ответницата и не съставляват имущество.
Към извънредните разходи на ответниците следва да бъде прибавена и
сумата от 3 415,00 лв.-изходящи преводи на ФЛ с уст. източник, която вещото
лице по икономическата експертиза неправилно е отнесло към имуществото
на ответниците. Видно от заключението на икономическата
експертиза/л.1299-1300/ сумата от 3 415,00 лв. представлява три превода,
извършени от ответницата Л. М. към нейната сестра М. Н., извършени от
сметката на ответницата в „ОББ“ АД. Тази сума е превод към трето лице и
следва да се отнесе към разходите, а не към имуществото.
С прибавянето и на тази сума общия размер на обичайните и
извънредни разходи за целия проверяван период възлиза на 92 689.93 лв.
През целия проверяван период ответниците са придобили имущество
общо в размер на 115 263 лв.
В имуществото се включват:
Покупка МПС с рег.№ ЕН54****-7289 лв.
Покупка МПС с рег.№ ЕН70****-42677 лв.
Покупка МПС с рег.№ ЕН042****-38547 лв.
Парични средства, иззети по ДП №269/18 г. - 26 750,00 лв.
В имуществото не следва да се включва сумата от 16651 лв.-вноски по
банкови сметки на ответницата, тъй като се касае за преминали средства и
същите не са налични в края на проверявания период.
От събраните по делото доказателства в края на периода не е
установено да са налични твърдените в мотивираното искане вноски по
банкови сметки от Л. Н. М. в общ размер 16651 лв. Установено е, че в края
на проверявания период по сметките на ответницата не са налични парични
средства.
Внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответницата, които
не са налични по тези сметки в края на проверявания период, не подлежат на
отнемане в полза на държавата, нито са релевантни чрез включването им в
имуществото на ответниците при определяне на размера на несъответствието
13
по смисъла на § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. Тези суми само са „преминали“ през имуществото през
проверявания период – били са разходвани. По делото не е доказано да са
вложени, или трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество.
Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е „преминало“
през патримониума на проверяваното лице, не е в негово притежание в края
на изследвания период. С изтеглянето на суми и извършването на преводи от
банковите сметки, тези вземания се погасяват и престават да са част от
имуществото на проверяваното, или свързаните с него лица. Част от
имуществото на проверяваното лице, или свързаните с него лица, стават
изтеглените суми в брой и вземанията при възникване на такива в резултат на
осъществените преводи. При условие, че същите са налице в края на
проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане
при наличие на предвидените в закона предпоставки. В тежест на Комисията
е да докаже какво имущество притежава проверяваното лице и свързаните с
него лица в края на проверявания период.
В случая Комисията не е доказала претендираните за включване в
имуществото на суми по банкови сметки и получени от трети лица да са
налични у ответниците в края на периода.
По изложените съображения съдът намира, че преминалите суми по
банкови сметки, не следва да се отчитат при изчисляване общата стойност на
наличното в края на изследвания период имущество.
Освен това в имуществото не следва да се включват и следните суми:
вноски по Кредитна карта - 5 414,61лв., вноски по овърдрафт - 15 750,88 лв.
и 3 415,00 лв.-изходящи преводи на ФЛ с уст. източник, тъй като те
съставляват разходи и неправилно в заключението на икономическата
експертиза, както и в анализа на ищеца са включени в раздел имущество.
Както бе посочено по-горе същите се отнасят към раздел разходи.
В имуществото не следва да се включва сумата от 78 794.29 лв., за
която ищецът твърди, че ответникът А. М. е получил като облага от
престъпната си дейност. Претендирайки отнемането на тази сума, комисията
се позовава на обвинителния акт, внесен в съда с обвинения за извършени
престъпления против проверяваното лице А. М. и други лица. Твърдените е,
14
че от посочените в обвинителния акт престъпления ищецът е получил облага
в горепосочения общ размер. С основание първостепенният съд при анализа
е изключил тази сума от раздел имущество, тъй като по делото няма никакви
доказателства за това, че ответникът М. е получил тази сума. Не е налице
влязла в сила присъда по наказателното дело.
При тези данни от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
В мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело
№ 6/2012 г. на Конституционния съд на Република България е посочено, че
производството по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество /отм./ на изследване подлежи имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период,
увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност,
частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това
време разходи и възникналите задължения. Разпоредбите на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, относно отнемането на незаконно придобито имущество, са
идентични по съдържание с тези на отменения Закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество. Ето защо приетото от
Конституционния съд на Република България е приложимо и при действието
на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
Съобразно § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието
между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия
проверяван период. В чл. 141 от Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество е предвидено, че по реда
на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито
имущество. На отнемане по гражданско правен ред подлежи имущество, а не
приходи или доходи. Имуществото трябва да е налично в края на изследвания
период в патримониума на проверяваното лице, или свързаните с него лица.
Имущество, което не се намира в патримониума на проверяваното лице в края
на проверявания период, не може да се отнеме от него – при условие, че се
15
намира у свързани лица, подлежи на отнемане от тях. В случай, че в края на
проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но
същото или част от него не е налично, или е отчуждено, подлежи на
отнемане равностойността му към този момент. Не може да се отнема
равностойността на имущество, преминало през патримониума на
проверяваното лице – такова, което не е негово притежание в края на
релевантния период. Ответниците по исковете не трябва да доказват, че
равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е
вложена в придобиването на друго имущество до изтичане на този период.
Възмездното отчуждаване на имущество през изследвания е от значение при
наличие на разлика между придобивната стойност и стойността при
отчуждаването – при по-висока придобивна стойност ще е налице разход, а
при по-висока стойност при отчуждаването – доход. Заключението дали този
приход е законен се прави след преценка за наличието или липсата на
значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от ДР на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. При претенция за отнемане на имущество от лица, свързани с
проверяваното лице при условията на съпружеска имуществена общност,
техният доход и други източници на финансиране се прибавят към дохода на
проверяваното лице. С оглед формирането на извод, че наличното в края на
изследвания период имущество е незаконно придобито, е необходимо
неговата придобивна стойност да превишава с повече от 150 000 лв. сумата от
възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на
изследвания период и неговите доходи за същото време, след приспадане на
направените разходи за издръжката на проверяваното лице и неговото
семейство , като се отчитат непогА.ата част от задълженията, поети за
придобиване на имуществото, други факти и обстоятелства от значение за
изясняване на произхода на имуществото и начина на неговото придобиване.
Имуществото, извън посоченото, е законно придобито /в този смисъл
Решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО/,
приложимо и при действието на Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество.
При съпоставката на доходи, приходи, или източници на финансиране
за целия проверяван период в размер на сумата от 166 915.72лв. и сумата на
направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период от
16
92 689.93 лв., се получава нетен доход от 74 225.79 лв.
През проверявания период ответниците А. Х. М. и съпругата му Л. Н.
М. са придобили имущество на обща стойност 115 263 лв.
Съгласно чл. 141 ЗПКОНПИ на отнемане в полза на държавата подлежи
незаконно придобитото от лицето имущество. Кръгът на това имущество е
очертан в разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 142,
ал.2 от ЗПКОНПИ, като към него се включват и подлежащите на отнемане чл.
143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, имущества. Във всички случаи
обаче се касае за имущество, което следва да е налично към края на
проверявания период. Що се касае за онова имущество, което проверяваното
лице е притежавало, но е отчуждило в полза на трети добросъвестни лица, по
силата на чл. 63, ал.1 и чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 142, ал.1 и
чл. 151 от ЗПКОНПИ, се отнема паричната му равностойност, определена по
пазарна цена към момента на предявяване на иска за отнемане. Целта на
закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е налице превишение, при което имуществото
се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма
такова увеличение, или е налице съответно намаляване на имуществото в
края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва
имущество, което да подлежи на отнемане.
Освен това, увеличението следва да е в такъв размер, че да обоснове
значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от Допълнителните
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, т.е. да може да надвиши със 150 000 лв.
нетния доход на проверяваното лице за целия проверяван период. В случая
тази предпоставка не е налице.
В конкретния случай съпоставяйки придобитото имущество през
проверявания период на стойност 115 263 с нетен доход от 74 225.79 лв. се
получава несъответствие от 41 037.21 лв. Видно е, че в разглеждания случай
не е налице „значително несъответствие“ по смисъла на § 1 т.3 от ДР на
17
ЗПКОНПИ-размера на несъответствието между имуществото и нетния доход
да надвишава 150 000 лв.
Следва да се отбележи за пълнота, че дори и да се приемат за
основателни оплакванията по въззивната жалба на ищеца за неправилност на
решението на първостепенния съд относно приетите към доходи, приходи,
или източници на финансиране и сумите-от 69 619.16 лв./дарени от бащата
на ответника/ и 35 098 лв., представляваща изплатено на А. М.
застрахователно обезщетение за незаконно отнетия от ответниците лек
автомобил “Мазда ЦХ 5”, Рег.№ ЕН70****, то несъответствието не е
значително по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, а именно размера на
несъответствието между имуществото и нетния доход да надвишава 150 000
лв. В случай, че посочените две суми не се прибавят към доходи, приходи,
или източници на финансиране, то по този раздел сумата е 62198.56
лв./толкова е посочена в заключението на експертизата/.
При обичайни и извънредни разходи в размер на 92 689.93 лв., се
получава нетен доход: -30491.37 лв./отрицателна величина/.
При съпоставка на имуществото /115 263 лв./ с нетния доход-30491.37
лв. несъответствието е: -145 754.37 лв., т.е. несъответствие под 150 000 лв. И
в този случай предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявените
искове от КПКОНПИ против от А. Х. М. и съпругата му Л. Н. М. по реда на
чл.153 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно
придобито имущество са изцяло неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
Крайният извод на първата инстанция за отхвърляне на предявените
искове съвпада с извода на настоящата инстанция, поради което обжалваното
решение следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответницата по въззивната жалба Л. Н. М. сумата от 500 лв. за
направените от нея разноски в производството пред въззивната инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
18
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001 от 07.04.2022г. на Окръжен съд-
Плевен, постановено по гр.д. № 144/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество-гр. София да заплати на Л. Н. М., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Плевен, ************, сумата
от 500 лв. за направените от нея разноски в производството пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19