Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Радомир, 06.10.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в
публично съдебно заседание на първи октомри две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. С.
При секретаря М.М., като разгледа
граждански дело № 436/2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221
и чл. 86 от ЗЗД .
Образувано
е по искова молба от И.Г.Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***
против „Бесттехника ТМ” – Радомир ПАД – гр. Радомир, със седалище и адрес на
управление: гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори
Е. Т. Е. и А. П. М..
Ищецът твърди, че е работил при
ответника по трудово правоотношение, което е прекратено по негова молба, поради
системно неплащане на дължимото трудово възнаграждение от страна на
работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 18.07.2013 г.
със заповед № 88/18.07.2013 г.
Сочи, че за периода месец март
Твърди, че ответникът не му е заплатил
и дължимото му се обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие в размер на 399.82 лв. върху това вземане в размер на 29.38 лв.,
считано за периода 18.07.2013 г. – 07.04.2014 г.
Искането към съда е да осъди ответника
да изплати на ищеца сумата от 7899.05 лв., представляваща неизплатени части от
трудови възнаграждения за периода месец март
Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответното дружество на 11.06.2014 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор, с който са оспорени предявените искове. Сочи се, че липсват
доказателства относно обстоятелството, че ищецът е бил в трудово правоотношение
с ответника през процесния период. Оспорва се твърдението, че претендираните
трудови възнаграждения се дължат от първо число на месеца за който се отнасят.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът е депозирал молба, с която е заявил, че
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди
изцяло разходите за платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът чрез процесуалния
представител – юрисконсулт К.. Поддържа отговора. Моли съда да се съобрази с
приетата съдебно-икономическа експертиза и да отхвърли иска за присъждане на
обезщетение за забава, върху претендираното обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие. Моли съда да намали размера на
адвокатското възнаграждение, което претендира ищцовата страна като прекомерен.
Като прецени допустимостта на
предявените искове взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните
по делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от надлежно
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни.
За уважаване на предявените искове по
чл. 128, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи наличие на трудово
правоотношение с ответника през спорния период и размера на трудовото
възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасителните факти.
От представените по делото писмени
доказателства – удостоверение № Р702-335/03.09.2013 г., издадено на основание
чл. 128, т. 3 от КТ и заповед № 88/18.07.2013 г. и приета и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че през процесния
период - месец март
Частично основателни са и акцесорните
искове за присъждане на лихва за забава върху неизплатените размери за трудови
възнаграждения. От съдебно – икономическата експертиза се установява, че
трудовите възнаграждения на ищеца са дължими в края на месеца, следващ месеца,
за който се дължат. Затова периодът на олихвяване е 01.05.2012 г. – 07.04.2014
г. А размерът на дължимото обезщетение за забава е установен от вещото лице и е
1015.51 лв. Затова исковете за присъждане на обезщетение за забава следва да се
уважат до този размер и за посочения период, като за разликата от 766.57 лв. и
за периода 01.03.2012 г. – 30.04.2012
г. следва да се отхвърлят като неоснователни.
За уважаване на иска с правна
квалификация чл. 221, ал. 1 от КТ ищецът трябва да установи, че се е намирал в
трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на някое от посочените в
цитираната разпоредба основания. Безспорно между страните е, че са били в
трудово правоотношения по между си през процесния период. Трудовото правоотношение
между ответника и ищеца, възникнало на основание трудов договор и е прекратено,
считано от 18.07.2013 г. на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ.
Размерът на обезщетението по чл. 221,
ал. 1 от КТ е равен на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. В тежест на ищеца е да установи основанието за прекратяване на
трудовото му правоотношение и размерът на брутното му трудово възнаграждение.
Видно от представената по делото
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, същото е
прекратено на основание чл. 327, т. 2 от КТ, поради което му се дължат
обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Трудовият договор на ищеца е безсрочен,
поради което срокът на предизвестието за прекратяването, съгласно чл. 326, ал.
2 от КТ е тридесет дни. Размерът му е установен от приетата съдебно
икономическа експертиза и е 444.24 лв., което не е изплатено на ищеца. Предвид
диспозитивното начало в гражданското производство искът следва да се уважи до
претендирания от ищеца размер от 399.82 лв. Основанието за заплащане на
претендираното обезщетение е прекратяването на трудовия договор, затова и от
този момент същото е изискуемо и върху него се дължи лихва за забава. В
конкретния случай това е 18.07.2013 г. Размерът на обезщетението е изчислен от
съда, тъй като това действие представлява обикновено математическо пресмятане и
не изисква специални знания и е 29.38 лв. Затова искът е основателен и следва
да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 371.97 лв. и 50 лв. –
разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в полза на бюджета на
Съдебната власт.
Ищецът по реда на чл. 80 от ГПК е
посочил, че направените от него разноски по делото за адвокатска защита са в
размер на общо 3180 лв. Не са представени доказателства за действително
заплащане на посочената сума, поради което не следва да се присъждат разноски в
полза на ищеца. /в този смисъл Тълкувателно решение по тълкувателно дело №
6/2012 от 06.08.2013 г. на ВКС/
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА КТ „Бесттехника ТМ – Радомир”
ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните
директори Е. Т. Е. и А. П. М. да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** сумите както следва:
- на основание чл. 128, т. 2 от КТ 7854.63
лв. /седем хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща трудови възнаграждения за периода месец март
- на основание чл. 221, ал. 1 от КТ 1051.51 лв./хиляда петдесети и един
лева и петдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, ведно с лихва за забава в размер на 29.38
лв. /двадесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/, считано за периода 18.07.2013
г. – 07.04.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение за разликата от 766.57 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Бесттехника ТМ – Радомир” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона,
представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е.и А. П. М. да заплати по
сметка на Районен съд – Радомир, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата
от 371.97 лв./триста седемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща разноски за експертиза.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, в която са присъдени
трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно.
Т.П.