Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.06.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14264 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците С.А., Х.А. (така уточнение в съдебно заседание на 24.06.2021 г.) и А.А. излагат следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 08.01.2016 г. в района на село Първица, Община Кирково, ПТП по вина на водача на автомобил Фолксваген Пасат с ДК № *******навлязъл в насрещната лента за движение, което довело до удар в движещия се автомобил Пежо, в който пътувал и техният баща С.А.; настъпила на 10.01.2016 г. смърт на С.А.; причинени от загубата му болки, страдания и психическа травма и наличие задължителна застраховка ГО при ответника за виновния водач, срещу който било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда. Претендират сумата от по 150000 лева за всеки от като справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди (така направено с молба от 18.02.2020 г. искане по чл. 214 от ГПК изменение на предявените искове на л. 42 от делото на СРС и определение от 11 ноември 2020 г. за допускането на исканото изменение на исковете), заедно със законната лихва от 08.01.2016 г. и разноските по производството.

Ответникът З.Л.И. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че не е налице виновно поведение на застрахования при него водач и причинна връзка на деянието с настъпилата смърт на пострадалия, а при евентуалност навежда и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат поради неизползването от пътника С.А. на предпазен колан, и завишаване на размера на претендираните вреди, за които и липсвали доказателства да са търпени от ищците като низходящи на починалия, което също не се установяло от последните. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

По исковете по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и претенциите за законна лихва.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника. Когато пострадалият е починал, увредени лица се явяват най-близките му лица, кръга на които е посочен в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. и допълнен с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като в този кръг са включени низходящите и съпругът. Следователно те са материално легитимирани да искат и получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на делинквента.

От представена по настоящото производство влязла в сила присъда от 06.03.2019 г. на Кърджалийския окръжен съд се установява, че З.А.И.е призната за виновна, че на 08.01.2016 г. на път I-5 на км 374+400 в землището на с. Първица, община Кирково, област Кърджали, при управление на лек автомобил Фолксваген Пасат с ДК № *******на платно за движение с две пътни ленти, в посока от ГКПП Маказа към гр. Кърджали, е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е управлявала автомобила със скорост от 108.12 км/ч при разрешена до 90 км/ч и без да изпреварва или заобикаля друго превозно средство е навлязла и се движела с управлявания от нея автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване с М.Ф., управлявал лек автомобил Пежо 306 с ДК № ********, по непредпазливост причинила смъртта на С.С.А., роден на *** г. в гр. Комотини – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК. Съдът намира, че с влязлата в сила присъда е проведено пълно и главно доказване от ищците на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач на автомобил Фолксваген Пасат, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Влязлата в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, установява наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което в гражданския процес е изключена свободната преценка за осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, и относно които присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, каквото тъждество е налице в случая. Няма значение дали се касае за деянието на страната по гражданското дело или за деянието на трето лице, което е от значение за отговорността на страната по делото. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В състава на престъплението, за което водачът на процесния автомобил Фолксваген Пасат е признат за виновен с влязлата в сила присъда и което обуславя отговорността на ответника по настоящото дело, обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие на настъпилата смърт на пострадалия С.А., поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в отделно исково производство.

Доказа се по делото наличието и на последната материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на ищците срещу ответника, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност – правнорелевантен факт, признат за безспорен между страните. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 257, ал. 1 и 2 и чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.) е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния автомобил Фолксваген Пасат при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на настъпване на процесното ПТП.

От представеното удостоверение за близки роднини от 22.06.2020 г., издадено от Служба Гражданско състояние, община Мосхато-Таврос, област Атика, се установи по делото и че ищците С.А., Х.А. и А.А. в качеството си на синове са законни наследници на починалия от ПТП – С.А., и в това си качество са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата му смърт.

Налице са следователно всички материални предпоставки за уважаване на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

Основният спор между страните в настоящото производство се свежда до размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед разпределението на доказателствената тежест ищците следва да докажат неимуществените вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на техния наследодател С.А., а ответникът твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като установяването на последното е основание за намаляване на отговорността му на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

За определянето на размера на обезщетението, доколкото неимуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и емоционалната сфера на индивида, следва да се съобразят събраните по производството гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Е.Х.– близък родственик на ищците (вуйчо на Х.А. и А.А.). От показанията на свидетеля се установява, че той познава ищеца С.А. от обвързването на неговата сестра с починалия С.А., от съвместния живот между които са родени ищците Х.А. и А.А.. Въпреки раздялата на техните родители – около 10-15 година преди смъртта му, те поддържали близки отношения със своя баща С.А.. Той се грижел за децата си – ищците по производството, а след това и за внуците си, като им предоставял издръжка и често се срещал с тях, въпреки че живеели в различни градове в Гърция (ищците в гр. Атина, а пострадалият С.А. в гр. Комотини). Тази им близост е довела и до тежкото приемане на смъртта на техния баща С.А.. Загубата за тях била неприемлива и били психически разстроени от нея. Особено тежко загубата била понесена от ищеца Х.А., към който техният баща имал слабост. Съдът цени за достоверни показанията на свидетеля, тъй като съобразно чл. 172 от ГПК, съпоставяйки ги с всички данни по делото и доколкото показанията му почиват на непосредствените и трайни възприятия и не се опровергават от останалите доказателства, не намира основание да им откаже вяра.

Претърпените от ищците неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).

В резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 08.01.2016 г., е починал на 10.01.2016 г. бащата на ищците. Установи се, че към датата на процесното произшествието починалият С.А. е бил на 53-годишна възраст, а децата му – ищци в настоящото производство, съответно на 32, 29 и 28 години. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на настъпилата от произшествието смърт на баща им ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на свой близък човек, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача, управлявал процесния автомобил Фолксваген Пасат. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за такова житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреждания, които не са довели до слагане на край на живота и/или до продължително разстройство на здравето. Тъй като по делото безспорно се установи, че между ищците и починалия С.А. е поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа като между баща и дете, и отчитайки внезапната и неочаквана смърт, а не като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване, съдът намира, че справедливостта съгласно чл. 52 от ЗЗД изисква на ищците да бъде определено обезщетение в размер на 120000 лева за всеки от тях.

Съдът обаче намира възражението на ответника за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат поради изложени от него твърдения за непоставяне на обезопасителен колан за основателно. Във връзка с така наведеното от ответника възражение са приети заключения на съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицински експертизи, които съдът възприема за достоверно дадени като обективно и компетентно изготвени от вещите лица. Тези доказателствени средства и влязлата в сила присъда, установяваща със задължителната сила за гражданския съд и обективната страна на престъплението, за което водачът на автомобил Фолксваген Пасат е признат за виновен, установяват по категоричен и несъмнен начин твърденията на ответника за приноса на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат.

Преди настъпването на процесното произшествие автомобил Фолксваген Пасат и автомобил Пежо, в който пътник на задна дясна седалка бил пострадалият С.А., са се движели върху десните си пътни ленти за посоките им на движение, които са били противоположни. Непосредствено преди удара автомобил Фолксваген Пасат се отклонил в ляво, навлизайки върху пътната лента за насрещното му движение и достигайки до 1.3 м от осевата линия с лявата си част. Автомобил Пежо, за да избегне удара с автомобил Фолксваген Пасат, също се отклонил в ляво, навлизайки върху пътната лента за насрещното му движение, но удар настъпил. Ударът бил настъпил челно между десните страни на двата автомобила, като и двата автомобила в този момент с левите си колела били навлезли върху пътните ленти за насрещното им движение. През време на удара и завъртането на автомобил Пежо, видно от протокола за оглед на местопроизшествие, схема и фотоалбум и мотивите към влязлата сила присъда, задната дясна врата на автомобил Пежо, който бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници включително и на задната седалка, се откачила и изхвърчала, като пътуващите без обезопасителен колан С.А. и детето му Д. С.А. изпаднали от автомобила и се установили в дясна бетонна отводнителна канавка до пътното платно в посока от ГКПП Маказа към гр. Кърджали.

От заключенията на съдебно-медицинските експертизи, пояснени при изслушванията на вещото лице, се установява, че ако пострадалият е бил с правилно поставен колан, той не би изпаднал от автомобила и не би получил уврежданията, довели до смъртта му. Травматичните увреждания, довели до смъртта му са: закрита черепно-мозъчна травма - охлузвания на кожата в лявата челна област на главата, линейно счупване на костите на черепния покрив и основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка; закрита гръдна травма - счупване на ребра двустранно (счупване на второ, трето, четвърто и пето леви ребра по средна мишнична линия и счупване на второ и трето десни ребра по средна мишнична линия), и охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Разположението на тези увреждания предимно отляво – отляво на главата, повече ребра отляво на гръдния кош, външна повърхност на ляво бедро и вътрешна лява повърхност на дясно коляно (така пояснение на вещото ли;е в съдебно заседание на 06.10.2021 г.), преценено заедно със състоянието на автомобил Пежо и откачената от него задна дясна врата, установявало получаването на същите след изпадането на пострадалия от автомобила от удар върху терена.

При тези данни съдът намира, че неизпълнение на задължението на пострадалия С.А., предвидено в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, да пътува с правилно поставен обезопасителен колан, е в пряка причинно-следствена връзка с изпадането му автомобила и настъпилия удар върху терена, в резултат на който са и получените тежки травматични увреждания, които като съчетана травма с водеща закритата гръдна травма, са причинили смъртта му. Ако пострадалият е пътувал с правилно поставен колан, то смъртта му не би настъпила. Първопричина за настъпване на увреждането обаче е противоправното деяние на водача З.И.на автомобил Фолксваген Пасат, изразяващо се в нарушение на чл. 21, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е управлявала автомобила със скорост от 108.12 км/ч при разрешена до 90 км/ч и без да изпреварва или заобикаля друго превозно средство е навлязла и се движела с управлявания от нея автомобил в лентата за насрещно движение, в която в посока от гр. Кърджали към ГКПП Маказа се движел автомобил Пежо, управляван от М.А.. М.А., виждайки движещия се в неговата лента автомобил Фолксваген Пасат, за да не се удари в последния, завъртял волана наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение в посока от ГКПП Маказа към гр. Кърджали, като З.И.също завила наляво и с предната си дясна част на автомобила ударила в дясната странична част на автомобил Пежо. Последният от силния удар се повдигнал и завъртял в посока на часовниковата стрелка, паднал на гумите си върху десния банкет и се плъзнал косо назад и спрял с предна част насочена към пътя и задна част насочена към канавката. През време на удара и завъртането на автомобила под действието на центробежната сила задната дясна врата на автомобил Пежо се откачила и изхвърчала, а пътуващите без поставен обезопасителен колан пътници С.А. и детето му изпадали от автомобила и се установили в дясна бетонна отводнителна канавка. Тези данни относно целия увреждащ комплекс са установени с влязлата в сила присъда, която на основание чл. 300 от ГПК, е задължителна в частта по отношение на осъщественото противоправно деяние. Следователно първопричина за настъпване на процесното произшествие е несъобразената скорост – 18 км/ч над допустимите 90 км/ч, и неправилното навлизане в лентата за насрещно движение от водача на автомобил Фолксваген Пасат. За пострадалия С.А., като пътник на задна дясна седалка, е имал задължение, тъй като автомобилът е бил снабден с предпазен колан, да сложи същия в съответствие с предвиденото в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължение, и с правилното му поставяне за него не биха настъпили увреждания, причинили смъртта му. Непоставянето на обезопасителния колан, което е способствало за настъпването на вредите, действително е решаващо, но настъпването на вредите е било причинено в много по-голям обем от противоправното поведение на водача на автомобил Фолксваген Пасат, изразяващо се в управление при несъобразено скорост и навлизане в насрещна лента, и възможност при добра видимост и пътни условия и при запазване на праволинейната траектория на движение на автомобила, дори и при установената скорост, да се размине безпрепятствено с автомобил Пежо, в който на задна дясна седалка пътувал пострадалият. При тези данни обемът на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия като пътник на задната седалка на автомобила съдът приема да възлиза на 30 %.

С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, възлизащо на сумата от 120000 лева за всеки от ищците, следва да се намали с посочения процент на съпричиняване на вредите. Следователно ответникът дължи на ищците за причинените им неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата от 84000 лева, поради което предявените искове следва да бъде уважени за този размер, а за разликата над него до пълния им предявен размер от 150000 лева - отхвърлени.

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая функционалната обусловеност на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, за която е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, и разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 226, ал. 2 от КЗ (отм.) налагат извод, че в обема на отговорността на застрахователя се включват и лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.). Но разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от КЗ (отм.), която урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице изключва възможността на застрахователя да прави възражения за неизпълнение на задължението по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) – съобщаването на предвидените в законовия текст обстоятелства, поради което правна последица от неизпълнението на това задължение от застрахования по застраховката Гражданска отговорност законът свързва единствено с възможността застрахователят с регресен иск да претендира от застрахования (делинквента) заплатените от него лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) – арг. чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.). В този смисъл решение № 100 от 13.11.2009 г. по т. дело № 92/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. дело № 705/2009 г. на ВКС, ІІ ГО, и други.

Предвид тези съображения, приложимостта на отменения Кодекс за застраховане съгласно разпоредбата на пар. 22 от ПЗР на действащия КЗ и липсата на постигнато съгласие между страните относно размера на обезщетението, което изключва забавата на кредитора и освобождаването на длъжника от последиците на забавата, съдът намира, че ответникът-застраховател на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД отговаря пред увредените лица за лихвите от датата на увреждането – настъпилата смърт на техния баща С.А. на 10.01.2016 г., до окончателното изплащане на сумите за обезщетение за неимуществените вреди. Ето защо и акцесорните претенции за присъждане на законната лихва от 10.01.2016 г. се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а за периода от 08.01.2016 г. до 09.01.2016 г. включително - отхвърлени.

Ищците на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК са освободени от заплащане на такси и разноски по производството след предявяването на исковете им за сумата от по 1250 лева, поради което ответникът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден да им заплати сума от по 50 лева, представляваща направени разноски за държавна такса. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати и на адв. Щ.Щ.сумата от по 3044.16 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС от възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 5436 лева с включен ДДС, за предоставената на всеки от ищците безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част на исковете, или общо сума в размер на 9132.48 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 300 лева, представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица, и определена съразмерно на отхвърлената част на исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати на съда сумата 10187.60 лева, представляваща дължимата държавна такса (9930 лева) и разноски за възнаграждения на вещи лица и преводач (257.60 лева) върху уважената част на иска.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.А., гръцки гражданин, роден на *** г., със съдебен адрес,***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 84000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилата смърт на неговия баща С.А. в резултат от осъществено на 08.01.2016 г. на път I-5 на км 374+400 в землището на с. Първица, община Кирково, област Кърджали, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Фолксваген Пасат с ДК № *******– З.А.И., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.Л.И. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 10.01.2016 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 50 лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 84000 лева до пълния предявен размер от 150000 лева и акцесорната претенция за периода от 08.01.2016 г. до 09.01.2016 г. включително.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.А., гръцки гражданин, роден на *** г., със съдебен адрес,***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 84000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилата смърт на неговия баща С.А. в резултат от осъществено на 08.01.2016 г. на път I-5 на км 374+400 в землището на с. Първица, община Кирково, област Кърджали, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Фолксваген Пасат с ДК № *******– З.А.И., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.Л.И. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 10.01.2016 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 50 лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 84000 лева до пълния предявен размер от 150000 лева и акцесорната претенция за периода от 08.01.2016 г. до 09.01.2016 г. включително.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.А., гръцки гражданин, роден на *** г., със съдебен адрес,***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 84000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилата смърт на неговия баща С.А. в резултат от осъществено на 08.01.2016 г. на път I-5 на км 374+400 в землището на с. Първица, община Кирково, област Кърджали, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Фолксваген Пасат с ДК № *******– З.А.И., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.Л.И. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 10.01.2016 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 50 лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 84000 лева до пълния предявен размер от 150000 лева и акцесорната претенция за периода от 08.01.2016 г. до 09.01.2016 г. включително.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Щ.Х.Щ.от АК - Хасково на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв сумата 9132.48 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на С.А., Х.А. и А.А. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА С.А., гръцки гражданин, роден на *** г., Х.А., гръцки гражданин, роден на *** г., и А.А., гръцки гражданин, роден на *** г., тримата със съдебен адрес: ***, да заплатят на З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 300 лева, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 10187.60 лева, представляваща дължимата държавна такса (9930 лева) и разноски за възнаграждения на вещи лица и преводач (257.60 лева).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова