Номер 54702.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:Екатерина Т. Георгиева Панова
Весела Л. Сахатчиева
Методи Н. Здравков
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
гражданско дело № 20204400500697 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 83 от 18.06.2020г по гр. дело № 502/2019 г по
описа на РС – Левски състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск
от Д. И. З. от гр. Монтана, ***, ЕГН ********** против С. М. И. от гр.
Левски, обл. Плевен, *** ЕГН *** с правно основание чл.127, ал.2 във връзка
с чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на решение № 1043/28.05.2015 г. на ОС
Варна по в.гр.д. № 681/2014 г. в частта в която са предоставени родителските
права по отношение на детето М. С. М. с ЕГН *** на бащата С. М. И. ЕГН ***
- като неоснователен.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Даниела З.
, в която се възразява, че решението е незаконосъобразно и
неправилно.Възразява се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани
по делото гласни доказателства, не е посочил на кои показания дава вяра и на
кои – не. Според въззивницата налице е нарушение на процесуалните
правила, което е довело до незаконосъобразен акт. Не са обсъдени
становищата на страните, както и писмените доказателства за здравословното
състояние на детето. Възразява се ,че не е събрано искано от страната
доказателство, а именно справка от РП – Левски. Възразява се ,че приетата по
делото експертиза е била оспорена от страната, но съдът се е позовал на
същата в решението си. Според въззивната жалба след приключване на
делото пред РС – Левски бащата на детето след изтърпяване на присъда в
затвора е напуснал пределите на страната, а детето е настанено при бабата по
бащина линия, която препятства връзката между майката и детето и
контактите между тях.Възразява се, че срещу бабата е налиц е и присъда,
постановена от същия съдебен състав, за неизпълнение на режима на лични
1
контакти, но това обстоятелство не е обсъдено от решаващия съд. Възразява
се, че с действията си бабата способства за отчуждаването на детето от
майката, но районният съд не е обсъдил това обстоятелство.Възразява се, че
въззивницата е с добър родителски капацитет и има условия за отглеждане на
детето. Твърди се, че се създава илюзия за синдром на родителско
отчуждение поради поведението на бащата и бабата на детето по бащина
линия. Твърди се, че въззивницата се е установила в България и е твърди
решена да се бори за отглеждането на детето си, а среща препятствия от
другата страна. Твърди се, че непрекъснато е налице неизпълнение на
съдебно решение от страна на бабата на детето по бащина линия и
въззивницата не е могла да види детето си, тъй като не е допускана до него.
За това са налице редица протоколи, сезирана са РП – Левски и ДСП – отдел
Закрила на детето, но не е оказано съдействие. Въззивницата е завела ЧНД и е
налице постановен съдебен акт на първа инстанция, с който е прието, че
бабата не е изпълнила съдебно решение относно режима свиждане между
майката и детето. Твърди се, че в интерес на детето е то да има връзка и с
двамата си родители и да се отглежда от биологичен родител, а не от неговата
баба. Възразява се срещу твърденията на психолога, разпитан по делото,
относно евентуален стрес при извеждане на детето от настоящата му среда.
Според въззивницата то има изградена връзка с нея, разбират се във времето
,в което са заедно и тя има условия да отглежда детето. Не е съгласна с
извеждането му зад граница. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск .
Въззиваемата страна ,редовно призовани, оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се, че исковата молба и въззивната жалба са
многословни, но по същество не излагат нови обстоятелства във връзка с
предоставянето на родителските права. Твърди се, че съдебната сага относно
родителскитеправа продължава 6 години и другата страна е загубила всички
водени дела в този смисъл. Възразява се, че РС е съобразил всички
обстоятелства по делото и се е произнесъл съобразно закона. Претендира се
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят наличието на промяна в
обстоятелствата, при които е постановено предоставяне на родителските
права на бащата на детето М. и наличието на условия за промяна в този
2
смисъл
РС е приел, че от представените по делото решения на PC Варна
и решение на ОС Варна се установява, че с решение по гр. д. 9697/2013 г. на
PC Варна е прекратен брака между страните по делото и родителските права
по отношение на малолетното дете М. С. М. са предоставени за упражняване
на майката. С решение по в.гр.д.681/2014 г. ОС Варна е изменил
постановеното решение по гр.д. 9697/2013 г. на PC Варна, като е отменил
решението на PC Варна в частта, в която родителските права по отношение
на малолетното дете М. М. са предоставени на неговата майка и е
предоставил същите на бащата С. М. И. , определил е режим на лични
отношения на майката с детето и е осъдил майката да заплаща по 85 лв.
месечна издръжка, считано от влизане на решението в законна сила.
От приложеното към първоинстанционното дело гр.д. 266/2017 г.
се установява, че по същото с решение от 28.09.2018 г. - влязло в законна
сила е отхвърлен друг предявен иск от Д. И. З. против С. М. И. с правно
основание чл. 127 ал.2 във връзка с чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на
решение № 1043/28.05.2015 г. на ОС Варна по в.гр.д. № 681/2014 г. в частта в
която са предоставени родителските права по отношение на детето М. С. М.
на башата С. М. И. като неоснователен.
Процесният иск е заведен на 23.07.2019 г. само няколко месеца след
постановяване на решението по гр.д. 266/2017 г. с твърдение, че са настъпили
нови обстоятелства.
Видно от събраните в това производство доказателства, според РС,
е, че не са налице съществени изменения във фактите и обстоятелствата от
предходното решаване на идентичен между страните спор. Напротив, в това
производство са събрани доказателства, от които се установява, че детето
все така продължава да се чувства много добре в семейната среда на своя
баща, който макар и към определени моменти да пребивава в чужбина,
предвид обстоятелството, че работи там, то по отношение на детето
продължава полагането на адекватни и изключително добри грижи от
семейството на неговия баша, където детето е отглеждано почти от неговото
раждане. Няма промяна в средата, в която се отглежда детето и тя е все така
подходяща и сигурна за него, както и при предходното определяне на
родителските права и местоживеенето на детето. Видно от назначената по
делото съдебна психолого-психиатрична експертиза е било,според РС, че
детето е емоционално стабилно, без нарушения в поведенческото развитие,
когнитивно и психомоторно развитие - в норма за възрастта, налице е
съответствие между календарна и умствена възраст. От експертизата, както и
от доказателствата по делото се установява,според РС, че срещите между
майката и детето се осъшествяват рядко, като от показанията на свидетелите
И.Г., В.И. и Н.Г. се установява, че детето не иска да ходи при своята майка и
не иска да приказва за нея. От показанията на съшите свидетели се
установява, според РС, че бабата, към която детето е силно емоционално
привързано е правила опити да го убеди да отиде при майката, при
3
епизодичните й идвания в гр. Левски, за да види детето, но същото е
отказвало и е заявявало категорично че не иска да ходи и не иска майката да
го вземе.
От психолого-психиатричната експертиза се установява,според РС, че
е създадена емоционална връзка с родителите майка и баща, но поради по-
редките срещи с майката, съществува риск от създаване на отчуждение на
детето от майката, установява се, че не са налице данни за негативно
повлияване на бабата, която до момента е отглеждала детето, която се е
грижила добре за него и е задоволявала интересите му. Установява се,според
РС, че конфликтната семейна среда, която съществува е риск за
способностите на детето да изгради бъдещи емоционални връзки, както и, че
това е рисков фактор и за емоционалното поведение. Вещите лица
препоръчват родителите да ползват фамилна терапия, с оглед установяване
на ред в отношенията, което е в интерес на детето. Категорични са, че
откъсването от семейството на бащата би било негативно за развитието на
детето, както и че връзката между майката и детето може да се възстанови
постепенно, поетапно, с по-чести и по-дълги контакти, под контрол на
социалните, тъй като има семейни конфликти, които се поддържат във
времето. От заключението на вещите лица, се установява, че причината
майката да е на по-заден план в представите на детето са по-редките контакти
с нея и обстоятелството, че не са в обичайната за детето среда и
непосредствено семейно обкръжение, но това не означава, че връзката с
майката е прекъсната, просто е по-слабо изразена.
От приложения към делото социален доклад за детето, представен от
ДСП Левски също се установява,според РС, че детето е много добре
обгрижвано, същото е спокойно, с подходящ режим съобразно възрастта,
посещава извънкласни дейности, на които е водено от своята баба.
Установява се, според РС, че социалните работници са извършвали
многократно проверки и не е било установявано детето да е било свидетел на
насилие или друго негативно отношение или влияние в семейството на своя
баща и неговите родители. От представените доказателства по делото /писма
и социални доклади от ДСП Монтана и ДСП Левски/ се установява, че
майката не желае да съдейства на социалните служби, същата не е оказала
съдействие на ДСП Монтана за съгласуване на план за срещи с детето, с цел
подобряване на връзката между тях. Посочените по-горе доказателства водят
до извода, според РС – Левски, че към момента майката макар и да заявява
желание да й се предоставят родителските права по отношение на детето, то
тя не желае да работи със специалисти за подобряване на слабата връзка с
детето, както и за повишаване на родителските си капацитет.
РС е приел, че съгласно трайната съдебна практика основание за
изменение на определения режим за упражняването на родителските права са
настъпилите след определянето им изменения на обстоятелствата, които
съшествено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират
както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това
4
изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата, при
които е определен първоначалния режим за упражняване на родителските
права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този
момент. Под „изменение на обстоятелствата” се разбират както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родители, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при ново разрешение. Предвид това,
за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59
ал. 9 във връзка с чл. 127 ал.2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна
в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на
режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили
изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на
детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при
родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило
положението му ако родителските права се предоставят на другия родител.
В процесния случай по делото, според РС, не са представени каквито
и да било доказателства, от които да се направи извода, че от определяне
режима на упражняване на родителските права и личните контакти са
настъпили промени, които да водят до влошаване положението на детето при
бащата и такива, които ще доведат до подобряване положението на детето,
като упражняването на родителските права се предостави на неговата майка.
Обстоятелството, че майката от известно време се е установила да живее в
страната и има желание и възможност да се грижи за детето си лично, не е
достатъчно, за да се приеме, че са налице законовите предпоставки за
промяна на родителските права. Твърде дълго /почти от своето раждане/
детето не е живяло с майка си и през този период от около 5-6 години то е
живяло в дома на своя баща като е обгрижвано основно от своята баба по
бащина линия, при която е настанено и към момента с решение по реда на чл.
26 от Закона за закрила на детето. Според РС през изминалия дълъг период
от време детето се е привързало изключително много към семейството на
своя баща и по- конкретно към своята баба по бащина линия и именно тя е
станала опората и значимия възрастен за детето. Според РС за да се постигне
възстановяване на прекъснатата връзка с майката е необходимо време и
постоянни усилия и от нейна страна и от страна на бабата, която е потърсила
помощ и ползва социална подкрепа от специалист-психолог. Видно от
заявеното от майката и нейния процесуален представител е, че същата счита
за недопустимо при „жива майка детето да се отглежда от неговата баба”.
Следва, обаче, според РС, да бъдат отчетени чувствата, емоционалното и
психично състояние на детето и неговата привързаност към мястото и хората,
с които е живяло в семейната среда на своя баща. С оглед интереса на детето
и препоръките от вещите лица специалисти - психолог и детски психиатър,
съдът е приел, че е необходимо усилие от страна на майката за установяване
на ред в отношенията и изграждане на една по-близка емоционална връзка,
едва след което да се помисли за евентуална промяна на средата, в която да
живее детето и в която с взаимните усилия на майката и нейното семейно
обкръжение последното да се чувства спокойно, закриляно и обгрижвано.
5
Съдът е приел, че откъсването на детето от сигурната среда, за каквато
приема дома на своя баща и заживяването с майката в друго населено място,
със съществуващата слаба емоционална връзка между майка и дете, ще
предизвика стрес у детето и ще му повлияе негативно.
Предвид изложеното и изхождайки преди всичко от интересите на
детето, съдът е счел, че не се налага промяна в съществуващото положение
относно упражняването на родителските права и предявения иск, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Детето живее и се отглежда в стабилна
семейна среда, има трайно установени навици и режим, посещава детско
заведение, за него се полагат адекватни грижи и същото се чувства сигурно и
спокойно в дома на бащата.
РЕШЕНИЕТО на РС е незаконосъобразно
РС – Левски е изложил мотиви за изводите си ,които не се споделят
изцяло от въззивния съд. Правилно е изложена фактическата обстановка
относно развитието на съдебните производства между страните във времето.
Обсъдени са събраните по делото доказателства, но е основателно
възражението във въззивната жалба за липсата на обсъждане на всички събрани
гласни доказателства в тяхната съвкупност. В решението на РС е даден превес
при обсъждането на гласните доказателства, които установяват факти,
подкрепящи изводите на РС – Левски.
Съгласно ППВС № 1/74г, чиито разрешения са актуални и при
действието на СК от 2009 г промяна в обстоятелствата, обосноваваща
необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските
права е налице когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при
определяне на първоначалните мерки, както и когато измененията произтичат от
изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, както и когато
на практика мерките са променени.
Последната хипотеза в случая не е налице. Според въззивния съд е налице втората
хипотеза. Съобразявайки цитираното постановление въззивният съд приема, че следва да
извърши преценката по чл. 59 ал. 9 от СК при следните принципни положения: 1. Съдът
следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на
родителските права, като съобразява промени, изразяващи се в: а) невъзможност да се
изпълни решението поради поведение на самото дете; б) нерационален режим, като в
течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; в) болест на
6
детето и невъзможност за прилагане на мерките; г) други случаи. 2. От значение за спора са
промените, изразяващи се в промяна на положението на детето, като: а) влошаване
условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на
живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и
битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл. 127 ал.
2 от СК б) изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок,
напускане пределите на страната и др.; в) загубване на родителския авторитет или
фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият
родител е в състояние да повлияе положително; г) повторно встъпване в нов брак на единия
от двамата родители с трето лице и др.. 4. От значение за спора са изменените обстоятелства,
като: а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или
обратно; б) пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните
отношения с другия родител; в) невръщане на детето след осъществяване на личните
отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права,
или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно
заведение, отвличане на детето и т. н .; г) неизпълнение на мерките и неосигуряване на
лични грижи по отношение на детето. 5. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на
мерките, които определят същото.
Въззивният съд приема също като принципно положение, че при наличие на установени по
делото изменени релевантни обстоятелства, преценката дали да измени определените мерки
относно режима на лични отношения по отношение на детето М. или същите да останат така
както са определени към момента с влязлото в сила решение по чл. 127 ал. 2 от СК следва да
се извърши при условията на разпоредбата на § 1 т. 5 от ДР на ЗЗДет. като се съобрази най-
добрия интерес на детето към момента на постановяване на решението.
При събирането на гласни доказателства по делото се оформят две групи свидетели.
Едната група свидетели утвърждава пред съда, че детето М. има добра връзка с майка си,
казва й, че я обича, майката е организирала рожден ден на детето в Монтана и то е било
щастливо, св. М. твърди, че е бил свидетел на проблеми при вземането на детето от
неговата баба в град Левски, не е имало никого в къщата и е била оставена бележка за друга
дата, в последствие също майката не е могла да вземе детето си.Св. А.З., сестра на майката
на детето, твърди, че детето се чувства притеснено в момента, в който баба му по бащина
линия го извежда, за да го вземе майката, а след като се качи в колата с майка си се
успокоява и усмихва, чувства се добре и има добра изградена връзка с майка си. Св. З.
твърди, че тя е придружавала сестра си в град Левски при вземане на детето и е имало
различни случаи, при които е имало проблеми при предаването на детето на майката. Св. З.
твърди, ,че не е виждала бащата да се грижи за детето от неговото раждане. Свидетелства, че
детето е споделяло, че бащата посяга на собствената си майка. Св. З. твърди също така, че
детето не смее да споделя много за отношенията с баба си и баща си. Св. П.П., баба на
7
детето по майчина линия, свидетелства пред съда, че бащата не се грижи за детето си,
бабата по бащина линия създава проблеми на майката при вземането на детето, бащата е в
България най – много по месец – два в годината, твърди, че бащата на детето е осъден за
домашно насилие над майката на детето и над своята майка. Твърди, че майката на детето се
е установила в момента в Монтана, отворила си е магазинче и работи, има условия да
отглежда детето и може да разчита на помощта й.
Другата група свидетели утвърждават пред съда, че детето М. има добра връзка
с баща си и особено с баба си по бащина линия, която се грижи за отглеждането на детето.
Самата баба, св. А.М. твърди пред съда, че главно тя се грижи за детето. Свидетелката
твърди, че майката на детето я е обиждала, твърди, че не е правила проблеми при вземането
на детето от майката, но и майката не го взема редовно. Свидетелката твърди, че бащата на
детето не упражнява насилие върху нея или върху детето. Св. М. твърди, че бащата на
детето работи в Германия, изкарва пари, връща се и в България, но тя не знае каква е
заплатата му. Св. И.Г. твърди, че детето не е искало да ходи при майка си, но свидетелства и
че е виждала полиция пред дома на бабата, но не е седяла там да види какво става. Св. В.И.
също свидетелства, че бабата не е отказвала да предаде детето на майка му, но детето е
споделяло в нейно присъствие, че не иска да отиде за постоянно при майка си. Св. Н.Г.
свидетелства в същия дух.
По делото са налице представени социални доклади от съответните служби от
Левски и Монтана, видно от които и при двамата родители има добри социално – битови
условия за отглеждане на детето. Според доклада от службата в Монтана майката е
започнала собствен бизнес, отворила е магазинче за дрехи, живее в жилище на сестра си, за
което има нотариално заверено разрешение за ползване. Видно от доклада на службата в
Левски детето се отглежда основно от бабата по бащина линия като дядото и бащата на
детето живеят и работят в чужбина. Установява се, че е оказвано винаги съдействие на
майката при необходимост като през 2018 и 2019 г е имало множество жалби от майката за
нарушаване на режима на контакти.
По делото е налице психолого – психиатрична експертиза , която дава
заключение, че детето М. има изградена емоционална връзка с всички от семейството си, не
е настъпило отчуждаване от майката, от значение е контактите с майката да са по - чести и
редовни, детето има нарушена представа за семейство. Експертизата приема, че и двамата
родители имат родителски капацитет за удовлетворяване на нуждите на детето от най –
различен характер. Конфликтната семейна среда създава риск за способностите на детето да
създава емоционални връзки.Не се установява негативно влияние на бабата по бащина
линия.
Въззивният съд приема, че се касае за казус при който съдът следва сериозно да
прецени на кого да предостави родителските права при двама родители , които, според
експертизата и социалните доклади, имат родителски капацитет, но които очевидно не са го
8
показали в цялост и не са го разгърнали в интерес на детето си. През 2018 г детето М. е
настанено в дома на неговата баба по бащина линия, тъй като бащата е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ , а майката е била в чужбина. Съдът счита, че от събраните
по делото доказателства не се установява категорично положителен родителски капацитет и
на двете страни. Към настоящия момент бащата продължава да работи преимуществено в
чужбина, детето се отглежда от баба си по бащина линия, а майката след пребиваване в
чужбина се е установила в град Монтана и устройва там живота си. Съдът счита, че е налице
хипотеза на изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права. Бащата
очевидно неживее и работи преимуществено в България, поради което бабата по бащина
линия се грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Съдът счита, че при
установяването на биологичната майка на детето в страната в интерес на детето е то да
живее и се отглежда при и от майка си, а не от неговата баба. Не се установява отчуждение
на детето от майката според експертизата. Показанията на двете групи свидетели са до
такава степен полюсни, че много трудно се отсява действителността. Безспорно е обаче, с
оглед социалните доклади, че е имало проблеми при изпълнение на режима на контакти с
майката. За това свидетелства и св. И.Г., която е от втората група свидетели, но твърди, че е
виждала полиция пред дома на бабата на детето в Левски. Очевидно от събраните по делото
доказателства за напускането на страната от майката през 2018 г, че и самата тя непостоянно
е изпълнявала режима на контакти. При установяването обаче на майката в България,
необходимостта от грижи и контакти на детето, което е момиче на 7 години, именно от
майката, съдът приема, че въззивната жалба е основателна. С оглед гореизложеното съдът
приема ,че следва да се предостави упражняването на родителските права на майката като на
бащата се определи разширен режим на контакти с детето. Не е необходим период на
адаптация на детето доколкото, според експертизата, то не се е отчуждило от майката.
Бащата следва да може да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч
в събота до 20 ч в неделя с преспиване по местопребиваването на бащата в България, както
и един месец през периода от 1 юни до 30 август, който не съвпада с отпуска на майката,
както и през периода от 24 декември 9 ч до 20 ч на 26 декември през четните години и от 9 ч
на 30 декември до 20 ч на първи януари през нечетните години, както и за великденските
празници от 9 ч в петък до 20 ч в понеделник през нечетните години, както и през първите
половини на пролетната и зимната ваканция на учениците. С оглед изводите на съда бащата
следва да се осъди да заплаща издръжка в размер на 140 лв, каквато е поискана от майката
като се има предвид, че бащата е в работоспособна възраст, няма други задължения за
издръжка, а издръжката е в минимален размер.
При този изход на делото следва да се осъди въззиваемата страна да
заплати на въззивницата разноски за двете инстанции съобразно представените
списъци в размер на 830 лв адвокатски хонорар и държавна такса. Следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху размера
9
на издръжката от 201,60лв
РЕШИ:
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 83 от 18.06.2020г по гр. дело № 502/2019
г по описа на РС – Левски КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ постановените с решение № 1043/28.05.2015 г по в. гр.
дело № 681/2014 г на Окръжен съд – Варна мерки относно упражняването на
родителските права върху детето М.С.М. ЕГН ***, както следва :
ПРЕДОСТАВЯ на осн. Чл. 59 ал. 9 от СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху детето МАРАЯ на неговата майка Д. И. З.
ЕГН ********** от Монтана, *** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето
при неговата майка Д. И. З. ЕГН **********
ПОСТАНОВЯВА РЕЖИМ НА КОНТАКТИ на детето М.С.М. ЕГН
*** с неговия баща С. М. И. ЕГН *** , както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9 ч в събота до 20 ч в неделя с преспиване по
местопребиваването на бащата в България, както и един месец през периода
от 1 юни до 30 август, който не съвпада с отпуска на майката, както и през
периода от 24 декември 9 ч до 20 ч на 26 декември през четните години и от
9 ч на 30 декември до 20 ч на първи януари през нечетните години, както и за
великденските празници от 9 ч в петък до 20 ч в понеделник през нечетните
години, както и през първите половини на пролетната и зимната ваканция на
учениците
ОСЪЖДА С. М. И. ЕГН *** ДА ЗАПЛАЩА на детето М.С.М.
ЕГН *** месечна издръжка в размер на 140 лв чрез неговата майка и законна
представителка Д. И. З. ЕГН ********** , считано от датата на влизане в сила
на настоящето решение до настъпване на условия за изменение или
прекратяване на издръжката
10
ОСЪЖДА С. М. И. ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. З. ЕГН
********** деловодни разноски за двете инстанции в размер на 830 лв
ОСЪЖДА С. М. И. ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
окръжен съд ДТ в размер на 201,60 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ при условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от съобщението за
изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11