Присъда по дело №9459/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 704
Дата: 2 декември 2024 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20241110209459
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 704
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниКАЯ Д. ЮРУКОВА-ИЛИЕВА

заседатели:ЕВА Т. ТОМОВА-ГРЕКОВА
при участието на прокурора Р. Д. П.Д. Цв. В.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110209459 по описа за 2024 година
при участието на ПРОКУРОР ОТ СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА Р. П. и на СЪДЕБНИЯ СЕКРЕТАР М. като разгледа
докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
наказателно производство по НОХД № 9459/2024 година, въз основа на
закона и доказателствата по делото,

ПРИСЪДИ:


ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Ф. А. Й., роден на ********г. в
гр.София, българин, български гражданин, с основно образование (грамотен),
неженен, неосъждан, с адрес: гр. *********, с ЕГН: **********, ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 31.05.2023г., около 22:20 часа, в гр.София, ул.
„Зайчар“ № 86 е отнел чужда движима вещ - сребърен медальон от
владението на С. К. П. с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила - издърпал с ръце медальона от врата на пострадалата -
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО СЪСТАВА на чл.198, ал.1 от
НК, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ чл.198, ал.1 от НК вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА НА НАКАЗАНИЕ
1
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 1 (ЕДНА) ГОДИНА И 6
(ШЕСТ) МЕСЕЦА ЧИЕТО ЕФЕКТИВНО ИЗТЪРПЯВАНЕ ОТЛАГА на
основание чл.66, ал.1 от НК с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ 3 (ТРИ)
ГОДИНИ, считано от датата на влизането в сила на постановената присъда.

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК от срока от
наложеното на ПОДСЪДИМИЯ Ф. А. Й., с ЕГН: ********** (и със снета по
делото самоличност) наказание „лишаване от свобода“ и в случай, че бъде
приведено в режим на ефективно изтърпяване, времето, през което спрямо
него са действали по реда на ЗМВР и по реда на НПК ограничения на правото
му на свободно придвижване чрез съответно фактическо задържане на
08.08.2023г. и чрез взетата спрямо същия мярка за неотклонение „задържане
под стража“.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Ф. А. Й., с ЕГН: ********** (и със
снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ НА ГРАЖДАНСКИЯ
ИЩЕЦ С. К. П., с ЕГН: ********** (и със снета в досъдебното
производство самоличност) на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от
4000.00 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени от
престъплението по чл.198, ал.1 от НК неимуществени вреди, изразяващи се
във възникнали болки и страдания от физически травми и хематоми; силен
емоционален стрес; тревожност; агорафобия и посттравматично стресово
разстройство, ведно от законната лихва от датата на противоправното
увреждане - 31.05.2023г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА РАЗЛИКАТА над присъдената
сума от 4000.00 (четири хиляди) лева до крайния й предявен размер от
6000.00 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Ф. А. Й., с ЕГН: ********** (и със
снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.189, ал.3 от
НПК в полза на Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет
сумата от 160.00 лева, представляваща 4 % дължима пропорционална
държавна такса върху цената на съразмерно уважения граждански иск
съгласно Тарифата на таксите по ГПК, ведно със сумата от 5.00 лева в полза
на Софийски районен съд за дължима държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Ф. А. Й., с ЕГН: ********** (и със
снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.189, ал.3 от
НПК в полза на СДВР сумата от 117.00 лева, представляващите в сторените в
досъдебното производство разноски, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на
СРС за дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК събраният по
2
делото на л.25 от досъдебното производство оптичен носител - един брой диск
със съдържащата се в него доказателствена информация ДА ОСТАНЕ
ПРИЛОЖЕН като неизменна част от доказателствените материали от
наказателното производство.

Присъдата на съдебния състав може да бъде обжалвана и/или
протестирана в 15 (петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски Градски
съд по реда на глава XXI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда от 02.12.2024г. по НОХД № 9459/2024г. по
описа на СРС, НО, 9-ти състав.

I.). СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е ВНЕСЛА В
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на 04.07.2024г. на основание чл.247, ал.1, т. 1
НПК обвинителен акт против подсъдимият Ф. А. Й., с ЕГН: **********, (и
със снета по делото самоличност), с който му е повдигнато наказателно
обвинение, за това, че на 31.05.2023г., около 22:20 часа, в гр.София, ул.
„Зайчар“ № 86 е отнел чужда движима вещ - сребърен медальон от
владението на С. К. П. с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила - издърпал с ръце медальона от врата на пострадалата -
престъпление от общ характер по състава на чл.198, ал.1 от НК.
На 02.12.2024г. съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявеният на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД от гражданския
ищец С. К. П. срещу подсъдимият Ф. А. Й., с ЕГН: **********, (и със
снета по делото самоличност) осъдителен иск за сумата от 6000.00 (шест
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението
по чл.198, ал.1 от НК неимуществени вреди, изразяващи се във възникнали
болки и страдания от физически травми и хематоми; силен емоционален
стрес; тревожност; агорафобия и посттравматично стресово разстройство,
ведно от законната лихва от датата на противоправното увреждане -
31.05.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА (СРП), редовно призована, чрез районен прокурор Р. П.
поддържа повдигнатото обвинение по състава на чл.198, ал.1 от НК срещу
подсъдимия Ф. А. Й.. Представителят на обвинението заявява, че
извършеното от подсъдимия Й. престъпление е доказано по безспорен и
категоричен начин, включително и от неговото самопризнание по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Релевира се подобрен и изчерпателен доказателствен
анализ на събраните в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства. По този начин, представителят на обвинителната
власт приема доводите, че обществената опасност на извършеното от
подсъдимия Й. престъпление е сравнително завишена, но при отчитане на
факта, че обвиненото лице е било неосъждано лице и същия изразява
съжаление за извършеното от него. Прокурорът изразява становище за
основателност на предявената искова претенция. Отправя се искане съдът да
ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Й..
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ С. К. П. моли съдебният състав да уважи
исковата й претенция в цялост. В хода на съдебните прения ищецът П. излага,
че е преживяла значителен емоционален стрес; продължителен страх за себе
си и за своето здраве, което се влошавало - не можела да се движи, спирала да
диша, изпадала в тревожност. Излага, че вещта от престъплението е имала
сантиментална стойност и значимост за нея - била й е подарък от нейния
родител.
1
ПОДСЪДИМИЯТ Ф. А. Й., редовно призован и след надлежно
връчване на съдебните книжа, се явява доведен от ГД „Охрана“ пред съдебния
състав, с оглед действащата спрямо него мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Същият се представлява от служебния си защитник - адвокат
Т. Т., редовно призован.
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ Й. – АДВОКАТ Т. Т. инвокира
подробни, обосновани, изчерпателни и професионални доводи и съображения
свързани с упражняването на правото на защита на представляваното лице (и
най-вече се излагат защитни аргументи по въпросите на наказанието и
относно основателността на гражданския иск). Представителят на защитата,
както и самия подсъдим Й., не заявяват пред съдебния състав в хода на
съдебните прения оспорвания на фактите, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и/или на събраната доказателствена съвкупност. Спорът
по делото касае единствено относно размера на наказанието „лишаване от
свобода“, което следва да се индивидуализира спрямо подсъдимия Й., както и
какъв следва да бъде изхода относно предявеният от ищеца П. граждански иск.
Защитникът адвокат Т. Т. предлага на съда спрямо подзащитния му да се
определи условно наказание по чл.66, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК. Заявява се, че са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Защитата акцентира, че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати с условно осъждане. Релевира се, че подсъдимия Й. се е признал за
виновен. Счита се, че подзащитния на адвокат Т. изразявал критично
отношение към случилото се и съжаление за извършеното. По отношение на
предявения граждански иск се счита, че същия е недоказан, като липсват
събрани по делото доказателства, които да го обосновават. Прави се искане
съдът да постанови своята присъда, като уважи исканията на защитника
адвокат Т. и тези на подсъдимия Й..
ПОДСЪДИМИЯТ Ф. А. Й. признава доброволно и в цялост фактите и
обстоятелствата от обстоятелствената част на обвинителният акт по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Разбира последиците, че самопризнанието му ще бъде
ползвано от съда при постановяване на крайния съдебен акт, без да се събират
други доказателства. Същият поддържа изложеното от своя защитник. В
правото си на последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК, се прави
искане от подсъдимия Й. съдът да определи и му наложи условно наказание,
заявявайки, че съжалява и че извършеното от него нямало да се повтори.
II.). СЪДЪТ, КАТО ПРЕЦЕНИ всестранно, обективно и пълно
доводите и съображенията на страните, събраните по реда и способите на
НПК доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“res ipsa loquitur” – фактите
говорят сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
В наказателното производство не се оспорват от страните установените
факти и/или събраната доказателствена съвкупност. Спорът касае единствено
относно това какво по размер следва да бъде наказанието „лишаване от
2
свобода“; приложими ли са нормите на чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.66, ал.1 от
НК и какъв да е изхода на делото по отношение на предявения в
производството граждански иск.
Подсъдимият Ф. А. Й. е роден на ******г. в гр.С., българин, български
гражданин, с основно образование (грамотен), неженен, неосъждан, с адрес:
гр. Н**********, с ЕГН: **********.
На 31.05.2023г. около 22:20 часа свидетелят С. К. П. слязла от автобус №
310 на спирката на бул. „Сливница“ и бул. „Константин Величков“ в посока
центъра гр.София, след което тръгнала пеша по ул. „Зайчар“, носейки със себе
си две торби и една раница на гърба. Около свидетеля П. в този час нямало
никой, а тя се насочила към адреса на приятеля си, който се намирал на ул.
„Зайчар“ № 104. Докато вървяла, намирайки се на ул. „Зайчар“ № 86, към нея
се насочил непознат мъж, който бил подсъдимият Ф. А. Й.. Когато свидетелят
П. пресякла ул. „Цар Симеон“, срещу нея изскочил подсъдимият Й..
Последният я хванал за медальона, който висял на врата й. След това със сила
подсъдимият Й. издърпал с ръце медальона от врата на пострадалата С. К. П.,
при което действие последната паднала на земята с торбите, които носела, а
извършителят Ф. Й. избягал. На виковете за помощ на пострадалата П. се
отзовал свидетеля Д. Р. С., живущ на ул. „Зайчар“, а малко след това на място
дошъл и приятеля й - свидетелят С. С. П.. Свидетелят Д. Р. С. възприел
виковете и молбите на пострадалата П. за помощ, която била паднала на
земята, а над нея бил надвесен извършителя на деянието. Пострадалата П.
била уплашена и притеснена от извършеното престъпление, при което била
отнета сантиментална за нея движима вещ - въпросният медальон.
Медальонът, който подсъдимият Й. е отнел със сила от пострадалото лице П. с
намерение противозаконно да го присвои, бил сребърен и в хода на
разследването е оценен на стойност 36 (тридесет и шест) лева. В хода на
разследването е било извършено процесуално-следствено действие по
разпознаване на лице (лист 12-13 от ДП) с участието на пострадалата С. К. П.,
при което действие и видно от изготвения протокол, като извършител на
деянието тя е разпознал подсъдимият Ф. А. Й..
IV.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА съдът прие за
установена по безспорен и категоричен начин въз основа на
самопризнанието на подсъдимия Ф. А. Й. относно всички фактически
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
въз основа на събраните по делото чрез процесуалния инструментариум на
НПК гласни доказателствени средства, писмени доказателства, веществени
доказателства и приложените способи за доказване, които го подкрепят
(самото самопризнание), а именно: 1.). писмени доказателства – заповед за
задържане по ЗМВР; справка за съдимост; справки; 2.). писмени
доказателствени средства – протоколи в ДП от разпити на свидетели и един
протокол от разпознаване на лице; протоколи от процесуално-следствени
действия в ДП и съдебната фаза на наказателното производство; 3). гласни
доказателствени средства – от разпита на свидетелите С. К. П.; С. С. П. и Д.
Р. С.; 4.). веществени доказателствени средства – фотоалбум от
разпознаване на лице; 5.). способи на доказване по чл.136 НПК – разпити на
3
свидетели; съдебна експертиза - СОЕ; разпознаване на лице.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства в мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно
изброяване на доказателствените източници и/или частичното
пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им
посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и
оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика очертават
като задължение на съда във връзка със съдържанието на съдебния акт – в
този смисъл Академик Стефан Павлов с научния му труд „Наказателен
процес“, издание 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е и Решение № 194 от
12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото Белнейски“.
Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите
на доказване по НПК доказателства и доказателствени средства, ведно със
самопризнанието на подсъдимия Ф. А. Й., обосновават в пълнота
възприетата от ръководно-решаващия орган на наказателно производство в
съдебната му фаза фактическа обстановка.
В настоящите мотиви към постановената присъда следва да бъде
отбелязано за пълнота на изложението, че съгласно тълкувателните
постановки на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС
(ТР за съкратеното съдебно следствие) съдът е задължен да приеме за
установени и доказани по реда на чл.371, т.2 вр. с чл.372, ал.4 от НПК
фактическите обстоятелства и факти, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, при наличието на самопризнание за тях от обвиненото
лице, без да събира други доказателства за самопризнатите факти.
Решаващата инстанция на съда е съобразила и е спазила тези постановки, като
единствено е прецизирала и допълнила с допълнителна информация известни
детайли от инкриминираното събитие, за да може да се формира пълна
представа за престъпните действия на подсъдимия Й. в тяхната цялост, но и за
да може да се проследи (и най-вече) вътрешното убеждение на съдебния
състав по силата на закона, доказателствата и фактите по делото в настоящите
мотиви във връзка с индивидуализирането на вида и формата на крайната
наказателна репресия спрямо обвиненото лице, която следва да бъде
реализирана на основание чл.1 от НПК вр. чл.301 от НПК за същия. Съдът
счита, че с тези допълнителни прецизирания не се предявяват нови факти или
нови фактически положения извън предмета на доказване, дефиниран в чл.102
от НПК, доколкото тези факти и словесни прецизирания на обстоятелствата от
пределите на доказване по делото са съществували в приложените в
наказателното производство доказателствени способи, а подсъдимия Й. се е
защитавал срещу тях (разследването му е било предявено, като защитата му
като обвиняем субект всякога се осъществява само срещу фактите). Според
решаващата инстанция на СРС доказателствата и доказателствените средства
всестранно, обективно и пълно се взаимодопълват помежду си при изясняване
на обективната истина, кореспондирайки на установените факти и връзките
между тях. Съдът не би могъл да изследва, установи, изясни и обоснове
фактите по делото и съответстващата им настояща фактическа обстановка,
ако не цени поотделно и в съвкупност по реда и способите на доказване по
4
НПК и в съответствие с принципите на наказателния процес, дефинирани в
чл.13 и чл.14 от НПК, всички събрани доказателства и доказателствени
средства чрез способите на доказване, както и извършеното от подсъдимия Й.
самопризнание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт в хипотезата на глава XXVII от НПК - чл.371, т.2 от НПК. По делото
липсват противоречия и неясноти в доказателствената съвкупност. В ДП не са
реализирани съществени процесуални нарушения, които да са накърнили
правото на защита и процесуалните права на подсъдимия Й. и/или на
процесуалните права на пострадалото лице - свидетелят С. К. П.. Събрани са
писмени и веществени доказателствени средства - фотоалбум към действие на
разпознаване на лице. Разпознаването на лице е извършено по реда и
способите на НПК - в присъствието на поемни лица, от компетентен
разследващ орган и в предвидената от закона писмена форма. Протоколът от
разпознаването съдържа необходимите законови реквизити, като
констатациите от него се установяват и се подкрепят от фотоалбума от
разпознаването, но и от показанията на свидетелите П., П. и С.. Изпълнената в
ДП СОЕ е обоснована, мотивирана и професионално защитена. Съдът намира,
че направеното от подсъдимия Й. самопризнание за доказаните по делото
факти (самопризнанието му не е изолирано и съдебния акт на съда не се
основава единствено на самопризнанието му) се подкрепя напълно от
събрания по делото непротиворечив и единен доказателствен материал. Съдът
приема, че от показанията на свидетелите П., П. и С. и от изготвената по
делото в ДП СОЕ и с оглед събраните писмени и веществени доказателствени
средства, се установява извършеното престъпление от общ характер по
състава на чл.198, ал.1 от НК, както и неговия извършител. Тези факти се
изясняват по безспорен, доказателствено обезпечен и хармоничен начин от
възприетата от съда по реда на съкратеното съдебното следствие в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК фактическа обстановка.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално, логично,
обичайно и допустимо всеки един свидетел в настоящото наказателно
производство да описва някои детайли от събитието по различен начин,
според собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел със
сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един
последващ по-късен момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията
на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова,
5
според което установяването на обикновени факти е дейност, строго
индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе
от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и
специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални
възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в
условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното
престъпление.
Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички
факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на
подсъдимия Ф. А. Й. и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са
множество от писмени и веществени доказателствени средства, налице е
самопризнанието на подсъдимия Й. както и гласни доказателствени средства с
приетата по делото съдебна експертиза и при отчитане на извършеното
разпознаване на лице. Налице е редовност и законосъобразност във формата и
съдържанието на извършените чрез процесуалния инструментариум на НПК
процесуално-следствено действия с приложените способи на доказване за
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът
намира, че показанията на свидетелите П., П. и С. и цялата доказателствена
съвкупност не съдържат противоречия, логични и ясни са, поради което
следва да се кредитират. Съдът намира, че не се налага подробен анализ на
доказателствения материал, като се обсъждат поотделно доказателствените
източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и
логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимия Й. е извършител на
престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Самопризнанията на подсъдимия Й. за
признатите от него от обвинителния акт факти не са изолирани, а същите
кореспондират изцяло и съвпадат с релевантните факти от предмета на
доказване по чл.102 от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен
начин от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо с оглед
проведената диференцирана процедура по реда на чл.371, т.2 от НПК да се
събират непосредствено пред съдебния състав други доказателства.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства. По тази съображения и с оглед изложеното настоящият
съдебен състав намира, че е положил дължимите по стандартите на НПК в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК усилия да осъществи съответен пълен,
детайлен и всеобхватен анализ на събраните в производството доказателства и
доказателствени средства, за да гарантира ефективен достъп до правосъдие за
страните, но и за да спази принципите на правовата и демократична Държава,
според които съдът следва да бъде обективен и безпристрастен при
6
решаването на въпросите на чл.102 от НПК вр. чл.1 от НПК.
V.). При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, СЪДЪТ
ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото)
СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Ф. А. Й. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер по чл.198, ал.1 от НК, за това, че на
31.05.2023г., около 22:20 часа, в гр.София, ул. „Зайчар“ № 86 е отнел чужда
движима вещ - сребърен медальон от владението на С. К. П. с намерение
противозаконно да го присвои, като употребил за това сила - издърпал с ръце
медальона от врата на пострадалата. Настоящият съдебен състав приема за
доказано и установено по силата на извършения в обстоятелствената част на
мотивите към присъдата му доказателствен анализ на събраните в
наказателното производство доказателства и източници на релевантна
информация, че подсъдимия Й. е извършил от обективна страна състава на
престъплението по чл.198, ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд за
дирене на наказателната му отговорност и преследване. Решаващата
инстанция на съда приема, че са реализирани и доказани като настъпили
всички елементи от обективната страна на възведеното престъпление.
Престъплението по посочения престъпен състав е реализирано спрямо
пострадалата С. К. П.. Съпротивата й е била сломена. Тя не е имала
възможност за физическа реакция - била е съборена на земята, като в ръцете й
са били заети с носените от нея чанти. Освен това, свидетелят Д. Р. С. чул в
същия инкриминиран момент виковете и молби за помощ на пострадалата П.,
над която е бил надвесен подсъдимият Й., който след издърпването на
сребърния медальон на нападнатото лице, с оглед виковете й, но и поради
словесното противопоставяне на свидетеля С. с думи към въпросния мъж -
подсъдимият Й., последният се оттеглил от местопроизшествието с бягство.
Осъществената физическа принуда спрямо пострадалото лице П. е обусловила
улесненото прекъсване на фактическата й власт върху собствената й движима
вещ, и последващото установяване на свое собствено владение върху нея от
дееца, с намерението противозаконно да присвои вещта й. Изпълнителното
деяние на грабежа включва два акта - 1.). упражняване на принуда - физическа
и/или психическа и 2.). отнемане на движими вещи. Необходимо е двата акта -
принудата и отнемането да са функционално свързани, като принудата трябва
да е подчинена на отнемането, да служи като способ, улесняващ
реализирането му, т. е. трябва да сломява налична съпротива на пострадалото
лице срещу лишаването му от съответните вещи или да елиминира възможно
такова противопоставяне от негова страна. Отнемането трябва да съпътства
упражняването на принудата или непосредствено да я следва. Правната
квалификация на деянието грабеж се обуславя не само от обективните
действия на подсъдимия, а и от субективното негово отношение към целения
с упражняваната принуда престъпен резултат. При грабежа принудата трябва
не само обективно да създава благоприятни условия за отнемането на вещи.
7
Тази нейна роля трябва да е отразена в съзнанието на дееца към момента на
предприемането или в процеса на упражняването й - той трябва да съзнава, че
чрез нея улеснява отнемането на вещи, към което се стреми в този именно, а
не в по-късен момент.
Деянието по чл.198, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия Й. при
форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като същият е
разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки
това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се
въздържи от това поведение. За да определи формата на вината, съдът обсъди
не само субективното отношение на дееца, но и всички налични обективни
признаци, съпътстващи извършването на деянието.
VI.). ПО НАКАЗАНИЕТО.
Съгласно чл.54 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
Наказанието е не само справедливо (съответно) възмездие за
извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от
закона цели. Според чл. 36 от НК целите на наказанието са две:
индивидуалната и генералната (общата) превенция. В различните правни
системи съществуват различни възгледи за съотношението между
индивидуалната и генералната превенция. Ако се приеме, че наказанието е
ориентирано главно към престъпника, който трябва да бъде поправен, то
видът и размерът на наказанието зависят преди всичко от индивидуалните
особености на конкретната личност. Ако се приеме, че основната цел на
наказанието е да въздейства върху другите членове на обществото, т.е.
генералната превенция, то наказанието трябва да съответства на тежестта на
престъплението.
Нашият Наказателен кодекс е изграден върху разбирането, че наказанието
трябва да съответства на престъплението, т.е. да е справедливо. Това определя
съотношението между изискванията за справедливост (чл. 35, ал. 3 НК) и за
целесъобразност на наказанието (чл. 36 НК), а също така и съотношението
между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция.
Според нашето право справедливото наказание е целесъобразно. Посредством
справедливо наказание (което съответства на тежестта на престъплението) се
постига крайната цел на наказателно-правното въздействие - общата
превенция. А индивидуалната превенция е само средство за реализиране на
общата превенция. Излизайки от това именно разбиране законодателят е
приел, че неправилното индивидуализиране на наказанието (б.м.) (при което
не са съобразени целите на наказанието) обуславя несправедливост на
наказанието. И обратно - справедливото наказание поначало е целесъобразно.
8
(В тази насока е, книгата „Наказателен процес на НРБ“, на Академик
Стефан Павлов - гр. София, 1989г., стр. 595) – аргумент от Решение № 528
от X.1993 г. по н. д. № 377/93 г., I н. о. на ВС, с докладчик - съдията
Никола Филчев, както и Решение№ 386 от 29.V.1973 г. по н. д. № 338/73 г.,
I н. о. на Върховния съд на Република България.
При определянето на наказанията по чл.55, ал.1, т.1 от НК за извършеното
от подсъдимия Ф. А. Й. престъпление по чл.198, ал.1 от НК решаващата
инстанция на Софийски районен съд се съобразява с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, дефинирано от
законодателя за престъплението, съгласно постановките на материалния закон,
при отчитане на обществената опасност на деянията и личността дееца, както
и на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. По този начин съдът
би зачел и спазил постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК. При
индивидуализацията на наказанието за престъплението на подсъдимия Й.
съдът следва да отчита, както конкретната вина на дееца, така и всички други
обстоятелства, които макар да нямат пряко отношение към субективната
страна, по един или друг начин са способствали за извършване на престъпната
деятелност, но могат да бъдат отчетени и при преценката за
индивидуализацията на наказанието или наказанията в светлината на чл.36 от
НК. Решаващата инстанция на съда отчита, че понятието степен на
обществена опасност включва обстоятелствата, свързани с личността на дееца,
с обстоятелствата, характеризиращи неговото поведение преди, по време на и
след извършване на престъпленията. Преценката на обществената опасност на
деянието касае преценката какво е негативното въздействие (и при какви
изменения) върху съществуващите обществени отношения (съобразно техния
характер и значение) в резултат на извършеното престъпление по състава на
чл.198, ал.1 от НК.
В тази връзка, завишената степен на обществена опасност на
престъплението и личността на неговия извършител, при очертаната
агресивност и бруталност изисква по-сериозна реакция на Държавата за
пресичане на такива прояви, както от дейците, така и от останалите членове на
обществото. В тази насока е решение № 450 от 19.12.21014 г. по НД №
1356/2014 г., Първо НО на ВКС (делото за убийството на студента Стоян
Балтов).
За престъплението по чл.198, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) до 10 (десет) години.
С присъдата на съдебния състав от 02.12.2024г. на подсъдимия Ф. Й.
Петров за престъплението по чл.198, ал.1 от НК съдът е индивидуализирал
и наложил по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК наказание
„лишаване от свобода“ в краен размер от 1 (една) година и 6 (шест) месеца
(формиращи общо 18 (осемнадесет) месеца. Това наказание представлява в
числово изражение 2/3 от общото определено от съда наказание „лишаване от
свобода в размер на 27 месеца (9+9+9) или 2 (две години) и 3 (три) месеца ,
намалено с 1/3 по правилата на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК - до 18
месеца или 1 (една) година и 6 (шест)), чието ефективно изтърпяване е
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години,
9
считано от датата на влизането в сила на постановената присъда.
Наказанието на подсъдимия Й. за престъплението по чл.198, ал.1 от НК
е фиксирано от съда под законоустановения минимум от 3 (три) години на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК - поради 1.). чистото съдебно минало; 2.).
наличието на трудова ангажираност на подсъдимия Й.; 3.). с оглед
положителните му характеристични данни; 4.). предвид инцидентността на
извършената престъпна проява и 5.). поради обективираното пред съда
искрено съжаление (разкаяние) за стореното деяние. Съдът квалифицира тези
факти като многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита - 1.). бруталното,
внезапното, изненадващото и силово нападение над пострадалата П., като
същата въобще не е можела да окаже физическа съпротива спрямо дееца -
разчитала е само на словесните си викове за помощ; 2.). нападението над
същата, извършено нощно време на 31.05.2023г., около 22:20 часа на открито
публично място, като наоколо не е имало преминаващи хора, като
нападението е завършило със събарянето й на земята, докато ръцете й били
заети с държаните от нея чанти - това е извод, че пострадалата П. е изпаднала
в едно безпомощно и отчайващо положение; 3.). факта, че подсъдимия Й. се е
бил надвесил над пострадалата П., като издърпал хладнокръвно,
координирано и дори спокойно с ръцете си сантиментална (значима) за
нападнатото лице движима вещ - сребърен медальон, подарен от нейната
майка; 4.). като виковете за помощ на пострадалото лице и словесната намеса
на свидетеля С. са мотивирали подсъдимият Й. да се оттегли от
местопроизшествието, след довършването на престъплението, респективно
могъл да застраши в още по-изявена степен от засягане или увреждане
личният и имуществения патримониум на пострадалата П., ако последната и
свидетеля С. не са репликирали словесно дееца след нападението; 5.).
престъпната упоритост в преследваната престъпна цел, проявената наглост и
показана демонстративна подставеност на дееца над правилата и нормите на
Закона за собствеността срещу незасягане на чуждата собственост с
престъпления, резултирало в извършването на тежко умишлено престъпление
по чл.198, ал.1 от НК вр. с чл.93, т.7 от НК.
Тези факти мотивират съдебният състав да приеме, че следва да прояви
умерено снизхождение спрямо подсъдимия Й., като му определи наказание
„лишаване от свобода“ под законоустановения минимум от 3 (три) години, но
и при съблюдаването на изискванията на чл.36 от НК за законосъобразност,
справедливост и пропорционалност на наказанието и предвид сравнително
високата степен на обществена опасност на извършения грабеж по чл.198, ал.1
от НК, който е засегнал в значителна емоционална и душевна степен
пострадалото лице. Била е упражнена внезапна изненадваща физическа
принуда върху нея, която е улеснила отнемането на въпросната сантиментална
вещ, и то съвсем спокойно и безпрепятствено от дееца. Занижаването на
наказателната репресия спрямо деянието на подсъдимия Й. не следва да е в
прекомерна степен под минимума на наказанието за престъплението, за да не
мотивира дееца към усещане и/или бъдещо поведение на безнаказаност.
Индивидуализираното наказание на подсъдимия Й. по реда на чл.55, ал.1, т.1
10
от НК и приложението на правилата на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК
мотивират съдебния състав да зачете най-вече постигането на
предупредителния ефект към него - да не извършва престъпления по НК,
респективно да му се отнеме тази възможност занапред с убедителен и
сериозен подход от Държавата, а по този начин би се изпълнила и генералната
превенция на закона спрямо останалите членове на обществото същите да се
въздържат от извършването на подобен вид тежка умишлена престъпна
деятелност по съставите на чл.198, ал.1 от НК. При индивидуализирането на
наказанието на подсъдимия Й. съдът се позова и на постановките на Решение
№ 90 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 167/2014 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Антоанета Данова, според което определянето
на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на
една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща
установяване на действителната конкретна тежест на извършеното
престъпление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и
личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК. Тези
съображения водят до извод, че е неприложим в настоящият случай на
института на чл.9, ал.2 от НК, поради това, че деянието не е с ниска степен на
обществена опасност, напротив – същата е завишена за деянията от същият
вид, спрямо извършителя на общественоопасното посегателство са
установени и отегчаващи вината обстоятелства, и престъпната проява следва
да бъде съответно и пропорционално санкционирана от Държавата при
спазване на разпоредбите на приложимия материален закон и принципите за
индивидуализацията на наказанието. Съдът приема, че наказанието на
подсъдимия Й. е индивидуализирано от състава по балансиран начин с умерен
подход. Определянето на по-ниско наказание от индивидуализираното такова
ще се счита за неоправдано снизхождение и ще закрепят чувството за
безнаказаност на подсъдимия Й..
Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на
така определеното наказание с изпитателен срок – лицето не е осъждано към
датата на деянието на наказание „лишаване от свобода“, а наложеното
наказание е до 3 (три) години, както предвижда посочената норма.
Настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието по
настоящата присъда не е наложително изтърпяването му да е ефективно.
Съдът намира, че адекватен изпитателен срок е три години, считано от
влизане на присъдата в сила. В рамките на този срок на подсъдимия Й. ще е
предоставена една обективна, но единствена и последна възможност, същият
да спазва занапред законите в страната и, преосмисляйки своето престъпно
поведение да не накърнява чуждата собственост чрез противоправни
престъпления в пределите на определеният му изпитателен срок от три
години, именно чрез отлагане на ефективното изпълнение на наложеното
наказание, то подсъдимия Й. би имал отново шанса да се счита за неосъждано
лице на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, ако не извърши престъпление в
рамките на определения му от съда изпитателен срок, като ще може да приеме
себе си като човек неизвършил престъпления грабеж и ще може отново да
11
бъде пълноправен член на обществото с чисто съдебно минало.
VII.). ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК - („Actio delicti”):
В наказателното производство е бил приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалата С. К. П. срещу подсъдимия Ф. А. Й. с правно
основание по чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6 000.00 (шест хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във възникнали болки и страдания от физически травми и
хематоми; силен емоционален стрес; тревожност; агорафобия и
посттравматично стресово разстройство, ведно от законната лихва от датата
на противоправното увреждане до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване по
предявеният осъдителен иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за претендираното с
исковата молба парично обезщетение в индивидуализирания размер за
търпените неимуществени вреди следните юридически факти – 1.). деяние
(действие или бездействие); 2.). противоправност (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3.). вреди
(неблагоприятно засягане и/или накърняване на телесния интегритет на
увредения); 4.). причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в
съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента); 5.). вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция. Тежестта за
оборването на презумпцията е на ответника.
Съдът приема за доказано и установено, че подсъдимия Ф. А. Й.
противоправно в противовес на забраната „да не се вреди другиму” е
нарушил разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Деликвентът Й. на 31.05.2023г., около 22:20 часа, в гр.София, ул. „Зайчар“
№ 86 е отнел чужда движима вещ - сребърен медальон от владението на С. К.
П. с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила -
издърпал с ръце медальона от врата на пострадалата.
Съдът счита за доказани предпоставките на предявеното спорно
материално право, при което съдебният състав следва да определи
справедливият размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД. Неимуществените
вреди по дефиниция представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, които не биха могли да бъдат възстановени, като
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и
се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.
52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Следователно, при определяне размера на
заместващото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
противоправно поведение по чл.45, ал.1 от ЗЗД, трябва да бъдат взети предвид
12
обществено - икономическите условия в страната към датата на увреждането,
периода на продължилото увреждане, възрастта на пострадалото лице към
същия момент, вида и степента на увреждането (засегнатото благо),
приложеният метод на възстановяване, ако такъв е приложен, периодът на
възстановяване, възможни усложнения и дългосрочни последици от
увреждането – белези, болки, и т.н., както и продължителност на болките и
страдания в душевният мир на пострадалото лице.
При отчитане на тези съображения и събраните по делото доказателства
и кредитираните гласни доказателствени средства, съдът съобрази степента
на търпените от ищцата П. неимуществени вреди по вид, проявление,
интензивност и времетраене, от момента на противоправните й
увреждания от инкриминирания ден и приема, че на същата се следва
едно обезщетение за сумата от 4000.00 лева, определена в законов размер
на предявения иск - съответстващо на принципа за справедливост,
дефинитивно установен в чл.52 от ЗЗД и константната съдебна практика на
ВКС. Исковата претенция е доказана по основание, настъпили имуществени
вреди и размер. Презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД е неопровергана.
Подсъдимият Й. не провежда обратно доказване в процеса. Не
противопоставя доказателства срещу твърденията на ищцата П. касателно
предявеното спорно материално право и подкрепящите го доказателства.
Ищцата П. е търпяла значителни по интензитет неимуществени вреди -
уплаха, страх, притеснения, душевни терзания и негативни емоционални
чувства. В тази насока, съдът се позова изцяло на показанията на свидетеля Д.
Р. С., който е възприел като пряк очевидец засегнатото емоционално
състояние на пострадалата П., непосредствено след извършения спрямо нея
грабеж. Съдът отчита, че емоционалните душевни страдания на пострадалата
П. се засилват и от факта, че й е била отнета с тежко престъпление - грабеж,
значима и сантиментална за нея движима вещ, която й е останала като спомен
от нейната майка. Освен това, фактите по делото мотивират съдът да приеме,
че съпротивата на пострадалата П. е така била неутрализирана от дееца, че
същата по начина на силовото й нападение, е била съборена на земята, докато
в ръцете й се намирали двете й чанти, които е държала - не е можела да
ръкомаха с тях към дееца или да го отблъсне. Пострадалата П. не е можела да
се изправи, като самият подсъдим Й. се е бил надвесил над нея съвсем
спокойно, сякаш нищо необичайно не е сторил. Пострадалата П. е изпаднала в
отчайващо, тъжно и дори трагично положение, същата да разчита само на
словесните си викове и да моли за помощ в тъмното време, в което е била
нападната, и на място, където възможността да преминат хора била чиста
случайност. Съдът отчита, че престъплението грабеж е тежко умишлено
престъпление, което причинява всякога в логичен причинен каузалитет трайни
негативни увреди в емоционален и душевен план спрямо всяко пострадало
лице, тъй като се уврежда личността му, за да може като цел към средство
деецът безпрепятствено и улеснено да отнеме последващо инкриминираната
движима вещ (към която е посегнал). Пострадалата е изпитвала интензивни
емоционални страдания, дори и след изминало значително изминало време
след събитието. Имала е нанесена дълбока психологическа травма. Изпаднала
13
е в стрес. Получила е стресово разстройство от инкриминираното събитие, в
което е пострадала. За търпените от ищцата душевни болки и страдания,
формиращи основанието на исковата претенция по чл.45, ал.1 от ЗЗД за
присъждането на парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди
са събрани доказателства чрез гласни доказателствени средства. В тази
връзка, подсъдимият Й. следва да понесе неблагоприятните последици от
непроведеното насрещно доказване. С константната практика на ВКС по
чл.290 ГПК настоящият съдебен състав съобразява вида и характера на
уврежданията на ищцата П. продължителността на търпените в тази връзка
душевни болки и страдания, в това число оздравителния процес на
увреждането, неприятните усещания и неудобства, психическите страдания,
които неминуемо се свързват с подобни по вид престъпления. На пострадалата
П. се следва обезщетение за сумата от 4000.00 лева, като исковата претенция
над този размер до пълния размер от 6000.00 лева се отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана.
Заместващото обезщетение по чл.52 от ЗЗД, което се определя по
справедливост от съда има за цел при неговото присъждане в определения
размер да служи като средство за засегнатото лице, което да може чрез
обезщетението да си набави определени имуществени и/или неимуществени
блага, с които да неутрализира последиците от претърпените от него
неимуществени вреди или да опита да снижи неприятния спомен за случилото
се. Същото следва да спомага за снижаване интензитета на тези вреди, за
да може да доведе до възможност, ако не за пълното възстановяването на
предишното състояние на пострадалото лице, то поне за доближаването
му към него.
Като законна последица от уважаването на иска за присъдената сума от
4000.00 лева в приложение на материалния закон първоинстанционният съд
присъди законната лихва за забава от датата на увреждането от 31.05.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
С присъдата си от 02.12.2024г. съдът приспадна на основание чл.59, ал.2
вр. ал.1 от НК от срока от наложеното на подсъдимия Ф. А. Й. наказание
„лишаване от свобода“ и в случай, че бъде приведено в режим на ефективно
изтърпяване, времето, през което спрямо него са действали по реда на ЗМВР и
по реда на НПК ограничения на правото му на свободно придвижване чрез
съответно фактическо задържане на 08.08.2023г. и чрез взетата спрямо същия
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С присъдата си от 02.12.2024г. съдът осъди подсъдимия Ф. А. Й. да
заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на Софийски районен съд и
по сметка на Висш съдебен съвет сумата от 160.00 лева, представляваща 4 %
дължима пропорционална държавна такса върху цената на съразмерно
уважения граждански иск съгласно Тарифата на таксите по ГПК, ведно със
сумата от 5.00 лева в полза на Софийски районен съд за дължима държавна
такса за служебно издаден изпълнителен лист.
С присъдата си от 02.12.2024г. съдът осъди подсъдимия Ф. А. Й. да
заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на СДВР сумата от 117.00
14
лева, представляващите в сторените в досъдебното производство разноски,
ведно със сумата от 5.00 лева в полза на СРС за дължима държавна такса за
служебно издаден изпълнителен лист.
С присъдата си от 02.12.2024г. съдът постанови на основание чл.301,
ал.1, т.11 от НПК събраният по делото на л.25 от досъдебното производство
оптичен носител - един брой диск със съдържащата се в него доказателствена
информация да остане приложен като неизменна част от доказателствените
материали от наказателното производство.
ПРИ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ
ОБЕКТИВИРА СВОИТЕ МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА СИ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
15
Съобщи за изтекли лични данни