Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 09.07.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на СЕДМИ ЮЛИ, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря………ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА…..…и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 32 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

           Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

                     Постъпила е искова молба от С.Е.Ж. ***, чрез пълномощникът му адв. С.Ш. против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата от 34 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата,  която сума  претендира ведно със законната лихва от 12.04.2016г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски. 

В исковата молба се твърди, че на 11.11.2015г. с изх.№ 157 на кметство с.***, община К. Л.Ж., в качеството си на кмет е изпратила до РП-К. писмо/жалба/, в което е наклеветила ищеца, че като бивш кмет на селото е обсебил от кметството една влачка за почистване на сняг от уличните платна, на стойност 200лева.Въз основа на този сигнал срещу ищеца С.Ж. е било образувано досъдебно производство № ЗМ-18/2016г. по описа на РУП-К. и преписка вх.№ 1130/2015г. по описа на РП-К..С постановление от 12.04.2016г. на разследващ полицай в РУМВР-К. е бил привлечен като обвиняем и му е била взета МН „Подписка“.На 17.05.2016г. е бил изготвен и обвинителен акт за повдигнато му обвинение в престъпление по чл.206, ал.5 вр. с ал.1 от НК.Въз основа на него е било образувано НОХД № 86/2016г. по описа на КРС.С определение от 13.09.2016г. делото е било прекратено и върнато на прокуратурата, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. На 28.11.2016г., след изпълнение на указанията на съда, е бил внесен нов обвинителен акт, като въз основа на него е било образувано НОХД 230/2016г. С присъда № 13/17.01.2018г.  РС-К. е признал ищеца за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.5, вр. с ал.1 НК.С решение № 89/05.04.2018г. на Плевенски ОС по ВНОХД № 183/18г. е отменена присъдата на РС-К., а делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.След отводи на съдиите от този съд, делото е изпратено за разглеждане от РС-Плевен, където е образувано под № 1200/2018г.С присъда № 173/29.10.2018г. е бил отново оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.5 вр. с ал.1 от НК. С решение по ВНОХД № 27/2019г. на ПОС от 22.03.2019г., оправдателната присъда е била потвърдена, считано от посочената дата.

Ищецът твърди, че през периода м.ноември 2015г. – м. март. 2019г., в продължение на три години и четири месеца е бил обвиняем и по-късно подсъдим в наказателния процес, със съответната мярка за неотклонение. Твърди, че е бил кмет на селото в продължение на 16години и през това време се е стремял да изпълнява задълженията си и да оправдава гласуваното от избирателите му и жителите на селото доверие. Счита, че е вършил работата си отговорно, достойно и законосъобразно.За всеотдайната си работа е бил възнаграден с уважението и любовта на съселяните си, което е продължило до изпратения сигнал до прокуратурата, последван от образуване на наказателно производство срещу него, което е преобърнало живота му.

Ищецът твърди, че само за един ден всички от селото, а и част от жителите на гр.К. са узнали, че кметицата „го е дала на прокурор“. Твърди също, че съселяните му не могат да направят разлика между категориите невинен, обвиняем и подсъдим. Счита, че срещу него е била подета яростна реваншистка кампания с цел да бъде дискредитиран и унижаван.Прилепени му били грозни прякори „С. ***“ и С. ***“, с които някой от съселяните му се обръщали към него и до днес.Информация за образуваното наказателно производство е „изтекла“ и в медиите. Появили са се публикации в регионални и централни медии, със заглавия „Съдят бивш кмет заради присвоен снегорин“  и др. подобни, като и до сега в Интернет пространството са публично достъпни и са на разположение на неограничен брой лица публикациите във връзка с образуваното досъдебно производство. Същевременно, при оправдаването му, информацията не е била публикувана, като по този начин не е било изчистено името му след предишните публикации.

В исковата молба се твърди и това, че ищецът не е могъл да си намери работа, въпреки че е бил в трудоспособна възраст, тъй като в областта се е знаело за повдигнатото му обвинение в престъпление.Едва през м.октомври 2016г. си е намерил работа и то в гр.Червен бряг. Като охранител и сключил трудов договор № 043/05.10.2016г. Само след един месец работодателят му  е казал, че е узнал за наказателното производство и че поради това не може да продължи да изпълнява длъжността, като със  заповед № 027/07.11.2016г. трудовия договор е бил прекратен.Отново е останал без работа и без средства за издръжка на семейството си.

 В исковата молба се твърди и това, че ищецът е имал право във връзка с предишната си работа като кмет, да притежава и носи лично късо оръжие, което на 15.04.2016г. с протокол за изземване му е било отнето, заедно с боеприпасите за него и разрешителното за носене и съхранение на оръжие.Причина за действията на Началника на РУ К. отново е било заведеното срещу С.Ж. наказателно дело. Ищецът твърди, че от деня на изземването семейството му е заживяла в притеснение и страх, поради факта че не може да продължи да носи оръжието си.Твърди се още, че през период от повече от три години е била създадена непоносима обстановка около ищеца, свързана с негативното настройване на обществеността срещу него, с „лепенето на обидни етикети“, със сриването на авторитета му на публична личност, а също и с публичното му опозоряване в медиите, невъзможността да си намери работа, с лишаването му от притежаване и носене на оръжие. Тези изживявания са довели и до рязко и критично влошаване на здравето му, което и иначе не е било стабилно.След м. ноември освен хроничната му хипертония, е започнал да страда от упорито главоболие, световъртеж и постоянно безсъние.Често е повишавал кръвното си налягане до 180/100. Бил е лекуван стационарно и амбулаторно без особен ефект. Лекарска комисия му е поставила диагноза Хипертония 3-та степен и органично емоционално лабилно разстройство.

 В заключение, ищецът моли да бъде постановено решение, с което, след като бъде установено гореизложеното, да бъде осъден ответникът Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 34 000лв,   обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от действията на Прокуратурата, изразяващи се в поддържане на незаконно обвинение за срок от 12.04.2016г. до 22.03.2019г., за 34 месеца, ведно със законната лихва от момента на увреждането 22.04.2016г. Претендирани са и разноски.Към исковата молба са приложени като писмени доказателства постановление за възлагане на проверка от 12.11.2015г.; постановление за привличане като обвиняем и вземане на МН от 12.04.2016г.; призовка за явяване в качеството на обвиняем от 15.04.2016г.; протокол за разпит на обвиняем от с.д.; обвинителен акт от 29.11.2016г.;присъда № 13/17.01.2018г. по НОХД 0 230/2016г. на КРС; решение № 80 от 05.04.2018г. по ВНОХД № 183/2018г. на ПОС; присъда от 29.10.2018г., постановена по НОХД № 1200/2018г. на ОС-Плевен; Протест № 1130/08.11.2018г. от РП-К.; Решение от 22.03.2019г., постановено по ВНОХД № 27/2019г. на ОС-Плевен; Копие от трудова книжка; два бр. публикации от ел. издания от 18.05.2016г. и от 02.12.2016г.; копие от резултати от търсене в Google; Копие от трудов договор № 043/05.10.2016г.; Копие от заповед № 027/07.11.2016г. за прекратяване на тр.договор; решение рег. № 285/14.04.2016г., съобщение № *********/08.04.2016г. и протокол за изземване на пистолет и боеприпаси от 15.04.2016г.; протокол от медицинска комисия ОБЛКК № 222/29.05.2019г. и копие от Рецептурна книжка на хронично болен.

  В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП Й.А., в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Изложени са следните съображения:  Прокуратурата счита, че ищеца не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба, които да установят действително претърпените вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. Ответникът оспорва иска и по размер, като счита че претендирания размер не е съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Същият е изключително завишен и не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в страната, както и на съдебната практика по ЗОДОВ. Повдигнато му е било обвинение за престъпление, което не е тежко по см. на чл.93, т.7 от НК и се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто до триста лева.Наложена му е била най-леката МН „подписка“.Неможе да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата за изявления на журналистите. В посочените публикации няма изявления на органите на Прокуратурата.

Ответникът възразява също, че приложената медицинска документация не сочи на наличие на причинна връзка между влошеното здраве на ищеца и повдигнатото му обвинение. Прокуратурата счита за недоказано и обстоятелството на прекратяване на трудовия договор поради повдигнато срещу работника обвинение. Представителят на Прокуратурата счита също, че не следва да се носи отговорност за действия на трети лица по отнемане на огнестрелното оръжие и боеприпаси на ищеца, тъй като издалия решението орган е действал в условия на оперативна самостоятелност, а освен това няма данни решението за отнемане да е било отменено като незаконосъобразно.Възразява се и относно срока на търпените вреди, с аргумента, че през по-голямата част от времето производството по делото е било в съдебна фаза, т.е за периода  след 3-те месеца и 20 дни в Прокуратурата, последната не следва да носи отговорност.Ответникът счита претенцията за лихва за неоснователна от 12.04.2016г. Ако бъде присъдено обезщетение, то се дължи ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда на 22.03.2019г.

  Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство или от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.

                      Предявеният от ищеца С.Ж. иск е с правна квалификация - чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. 206, ал.5, в р. с ал.1 от НК, повдигнато с обвинителен акт от К.нска РП, за което лицето е оправдано, с влязла в сила присъда по НОХД № 1200/2018г. на Плевенски РС. Предпоставките за уважаване на иска е да е образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в извършване на престъпление, както и да е постановен и влязъл в сила акт, с който лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

                     Безспорно е между страните, а се установява и от приложеното наказателно производство, че досъдебно производство № ЗМ-18/2016г. по описа на РП К. е образувано на 19.01.2016г. срещу С.Е.Ж. *** това, че на 13.11.2015г. в с.***, противозаконно присвоил снегорин тип „влачка“, собственост на Кметство с.***, който владеел-престъпление по чл.206, ал.1 от НК, с постановление на РП-К.. С постановление от 12.04.2016г. на КРП Ж. е привлечен като обвиняем за това, че на 13.11.2015г. в с.***, противозаконно присвоил чужда движима вещ - снегорин тип „влачка“, на стойност 210лв., собственост на Кметство с.***, който владеел, като предвид стойността на вещта, случа е маловажен-престъпление по чл.206, ал.5, в вр. с ал.1 от НК. Взетата мярка за неотклонение спрямо обвиняемия е „Подписка“.

 Безспорно е също, а се установява и от приложеното наказателно производство, че на 17.05.2016г. е изготвен обвинителен акт за повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.206, ал.5 вр. с ал.1 от НК, въз основа на него е било образувано НОХД № 86/2016г. по описа на КРС.С определение от 13.09.2016г. делото е било прекратено и върнато на Прокуратурата, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. На 28.11.2016г., след изпълнение на указанията на съда, е внесен нов обвинителен акт, като въз основа на него е образувано НОХД 230/2016г. С присъда № 13/17.01.2018г.  РС-К. е признал ищеца за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.5, вр. с ал.1 НК.С решение № 89/05.04.2018г. на Плевенски ОС по ВНОХД № 183/18г. е отменена присъдата на РС-К., а делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.След отводи на съдиите от този съд, делото е изпратено за разглеждане от РС-Плевен, където е образувано под № 1200/2018г. С присъда № 173/29.10.2018г. С.Ж. отново е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.5 вр. с ал.1 от НК. С решение по ВНОХД № 27/2019г. на ПОС от 22.03.2019г., оправдателната присъда е била потвърдена, считано от посочената дата.

 Спорно е налице ли са другите предпоставки по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ – претърпял ли е ищеца и в какъв обем неимуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: В сответствие със закона и практиката по прилагането му, при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобразят всички конкретни факти и обстоятелства, за прилагане на критерия по чл. 52 от ЗЗД - справедливост, тъй като паричния еквивалент на моралните вреди, следва да отразява в каква степен са били засегнати основни ценности и блага на пострадалия. От значение са продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, в личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.

Събраните по делото гласни доказателства сочат наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие водения срещу нея наказателен процес. От показанията на свидетеля И.Г.И., който познава ищеца повече от тридесет и пет години, се установява, че С.Ж. е бил  учител в местното училище в с.***, след това е станал преподавател в Учебния център във военния завод в гр.Червен бряг, където са се обучавали кадри за завода. Бил е кмет на селото през дълъг период от време - от 1999г. до 2015 година. Установява се, че като кмет Ж. се е ползвал с много добро име и е бил преизбиран многократно. След като е напуснал Кметството, свидетелят е започнал да чува по адрес на С.Ж. най-различни обиди – наричали го С. Снегорина, Айдука и т.н. Свидетелят твърди, че като го видят, че минава хората от селото започвали да шушукат зад гърба му. Повод за това им дал случая, при който в селото е имало снегорин, който С.Ж. е прибрал, за да не го откраднат. Но хората започнали да говорят, че го е откраднал. По този повод се е водило наказателно дело срещу него, след започването на което, свидетелят е забелязах промяна в ищеца. Ж.  видимо отслабнал, споделял, че му се вие свят.Свидетелят знае, че и сега С.Ж. се чувства неудобно след преживяното. Установява още, че когато ищецът е бил кмет, селото е „цъфтяло“. В с.*** вече се знаело, че той е оправдан и че не е крадец и сега С.Ж. общувал с хората от селото, но „не както беше“. Оплаквал се е на свидетеля, че не е добре със здравето, че ръцете му треперят и че има високо кръвно.  

Същото се установява и от показанията на св.Ц.Д.И., който познава ищеца от 2000 година, когато е бил кмет на село ***. От 2007 година до 2015 година са били колеги, през който период свидетелят е бил кмет на съседно село - ***. Същият твърди, че С.Ж. се е ползвал с много добро име. След 2015 година, когато вече не е бил кмет на село ***, свидетелят е забелязал промяна в отношението към С.. Разбрал е, че се водят дела срещу него. Същият свидетел установява, че през 2016 година е препоръчал С.Ж. за работа като охранител при свой познат в с.***. Ищецът е започнал работа и след около месец се е наложило да напусне, тъй като след започване на наказателното производство, оръжието, което е имал право да носи, му е било отнето. След започване на делото е виждал рядко ищеца, тъй като той почти не е излизал от дома си, притеснявайки се от хората, че е подсъдим.Споделял му е, че от това притеснение не може да спи. Бил е променен видимо-без настроение, отслабнал. Твърди че на част от хората в селото им е било ясно, че цялата история е скалъпена, но и че е имало хора, които са били подведени и са повярвали на обвиненията. Сега  почти цялото село знае, че Ж. е оправдан и тези които са му били приятели и сега са му приятели.

От показанията на свидетеля С.Я. се установява, че познава ищеца С.Ж. от десет-петнадесет години, като  кмет на село Яница за четири мандата. Ползвал се е с одобрението на своите избиратели и до образуването на наказателното дело, свидетелят не е чувал някакви оплаквания от хората от него. Твърди, че като адвокат познава много хора от ***. С.Ж. го е потърсил през май месец 2016 година за консултация, като му е обяснил по какъв повод е образувано досъдебно производство – за обсебване на една влачка, която била на Кметството.Свидетелят дава показание, че е бил убеден в невинността на клиента си. Твърди, че Ж. много се е ядосвал, понякога е вдигал кръвно,оплаквал се е, че не може да спи по цели нощи.  Оплакал се е също, че са му иззели пистолета след като е било заведено делото и поради тази причина са го уволнили от работа, където е бил охрана. Било го е срам от хората близо три години, през който период С.Ж. е бил под постоянен стрес.

От представените писмени доказателства-разпечатки от медийни публикации, се установява, че новината за започналото наказателно преследване срещу С.Ж. е била публично оповестена под заглавия като „Съдят бивш кмет заради присвоен снегорин“, „Обвиниха бивш кмет свил снегорина на общината“. Установява се и твърдяното обстоятелство, че през м. 10.2016г. ищецът е сключил трудов договор /на л.35/ с „***“ЕООД гр.В.Търново № 43/05.10.2016г. за длъжността „охранител“ във Фурна за производство на хляб и тестени изделия-гр.Червен бряг, който договор е бил прекратен на 07.11.2016г., на основание чл.71, ал.1 от КТ. Съгласно прил. на л.37 и 38 от делото решение от 14.04.2016г. на Началника на РУ-К., притежаваното от ищеца С.Ж. късоцевно огнестрелно оръжие, пистолет м.“***“ и боеприпаси за него, както и разрешенията за носенето, употребата и съхранението му са били отнети.Видно от протокола за изземването, това е станало на следващия ден – 15.04.2016г.

От представените писмени доказателства – медицински документи, се установява, че по време на наказателното производство, С.Ж. е имал здравословни проблеми. От прил. на л.42 от делото Протокол на медицинска комисия №222/29.05.2019г. се установява, че при освидетелстването му от ЛКК от специалисти терапевт, невролог и хирург на посочената дата, му е поставена диагноза ХСБ 3 ст.Органично емоционално лабилно разстройство. Пред комисията е изложено оплакването от силно главоболие, световъртеж, постоянно безсъние от 12.11.2015г. Посочено е, че е лекуван стационарно и амбулаторно без особен ефект, а също и че пациента често повишава кръвно налягане до180/100. От копието от рецептурната му книжка/на л.43-45/ на хронично болен, се вижда, че Ж. е с есенциална хипертония, ХСБ без застойна сърдечна недостатъчност. 

От заключението на ВЛ доц. д-р Д.Д., д.м., неоспорено от страните, се установява, че С.Ж. страда от артериална хипертония в трети стадий, усложнена с т.н. хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност и от органично емоционално лабилно разстройство. Експерта е разяснил, че артериалната хипертония е едно от най-честите болестни състояния при човека.Тя може да бъде самостоятелно заболяване или свързано с други болести, като в 90-95% от случаите, причините за нея остават неизвестни.Рисковите фактори при болестта са две основни групи:Неуправляеми рискови фактори като генетична предразположеност, наследственост, възраст, пол, раса и управляеми като психо-емоционално напрежение и стрес/особено хроничен/, наднормено тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол, ниска физическа активност, тютюнопушене.

В случая, след преглед на ищеца и на предоставената от него медицинска документация, ВЛ е достигнало до извода, че преживения от Ж. продължителен психо-стрес и емоционално напрежение в резултат на воденото срещу него наказателно производство е напълно възможно да се е отразило негативно върху неговото заболяване артериална хипертония, задълбочавайки симптомите и оплакванията. Психо-емоционалния стрес и напрежение обаче не могат да бъдат и не са единствена причина за появата и задълбочаването на хипертонията. Тяхното влияние не може да е определящо за причината и генезата на това заболяване и не може да бъде определено какво точно е влиянието на този психо-стрес, наред с другите посочени фактори, тъй като медицината не е точна наука.

По отношение на органичното емоционално лабилно разстройство на личността/ЕЛРЛ/, ВЛ разяснява, че е неразположение, което неусетно прогресира и се проявява с повишена физическа и психическа умора. То придружава соматични и психични заболявания. Проявява се в нестабилност на настроението, в безпокойство, нарушение на съня, частична липса на самоконтрол, непоносимост към силен шум.  ЕЛРЛ се развива поради преживявания, нервно напрежение, вълнения, трудни, продължителни конфликти. Често изразеното органично емоционално/астенично/разстройство се развива след болести или на фона на тях, след продължителни стресове. Специалистите смятат това състояние за психопатологично и го приписват на началния етап на развитието на психични и неврологични заболявания. ЕЛРЛ без сложна терапия може да продължи с месеци, а в някои случаи и с години.Често признаците на астеничното разстройство на личността се проявяват при продължителни преживявания поради неприятности. Органичното ЕЛРЛ се разкрива след дегенеративни промени. В конкретния случай, ВЛ е достигнало до извода, че заболяването „органичното емоционално лабилно разстройство“ у С.Ж. също има комплексна генеза от следните фактори: Възрастово-болестни дегенеративни изменения в мозъка и сърдечно-съдовата система и нервно-психически пренапрежения и неприятности, най-вероятно свързани  с дългогодишните съдебни дела.   

 В съдебно заседание, отговаряйки на поставените му от страните въпроси, д-р Д. е пояснил и това, че и по време на прегледа Ж. е правел хипертонична криза и затова го е посъветвал, ако няма у себе си лекарства, да посети спешен кабинет. Разяснява, че случилото се по повод обвинението на Прокуратурата не е водеща и единствена причина за посочените по-горе заболявания, но все пак има някаква причинна връзка, тя не е пряка или директна, но тя е допълнителен фактор, който е съпричинил заболяванията и оплакванията. Поради това, че медицината не е точна наука, ВЛ не се е ангажирало с категорични цифри, но счита, че приноса на хроничния стрес е по-малък за хипертонията, която макар че не е лека, сегашното ѝ състояние не е в резултат само на това, което се е случило с ищеца за период от няколко години в отношенията с прокуратурата и с разследващите органи.

По отношение на  другото заболяване, установено от ЛКК, което преди е било наричано неврестения, а от две-три години - органичното емоционално лабилно разстройство, д-р Д. счита, че то има органична генеза и е свързано с прекаран от ищеца в миналото микро-инсулт и с дългогодишната му хипертония, която уврежда кръвоносните съдове и тези на мозъка. ВЛ счита, че втората причина е хроничния стрес. Органичното емоционално лабилно разстройство може да го е имало в по-малка степен, но когато се намесил и хроничния фактор, то се е задълбочило. Макар че медицината не е точна наука и не може да се борави с цифри и проценти, ВЛ счита, че ориентировъчно за артериалната хипертония хроничния стрес има принос от 15-25 % максимално, а за органичното емоционално лабилно разстройство този процент може да  достигне до 40 %. Влияние върху състоянието на ищеца в момента и ще остане завинаги, тъй като разстройството е органично.  Лечението на това органично разстройство включва лечение на хипертонията и на сърцето.    

   Съдът като съобрази, че свидетелските показания   кореспондират с представените по делото писмени доказателства, които пък от своя страна не са оспорени от страните, както и с установеното от СМЕ, приема че показанията са обективно и безпристрастно дадени пред съда. Установените от показанията на свидетелите обстоятелства, че ищецът е бил притеснен и разтревожен, станал е по-затворен и не е общувал с хората, че е отслабнал видимо и е имал оплаквания от безсъние, главоболие, световъртеж и високо кръвно, поради водения срещу него наказателен процес, който е продължил повече от три години /19.01.2016г.-22.03.2019г./, обуславят извода, че същия е претърпял неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение, повдигнато и поддържано от органи на ответника –  РП-К. и РП-Плевен, а във фазата на въззивното обжалване и от Плевенската ОП. В продължение на 3 години и 2 месеца срещу С.Ж. е било налице висящо наказателно производство на две инстанции, пред К.нски РС, който е произнесъл първата оправдателна присъда и пред Плевенски РС, който е произнесъл втората, както и пред Плевенски ОС, като въззивна инстанция по внесен от РП – К. обвинителен акт, с повдигнато обвинение за присвояване - престъпление по чл. 206, ал.5, вр. с ал.1 от НК.Повдигнатото незаконно обвинение е за умишлено престъпление, за което се предвижда наказаниe лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.Претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение довело до започване на наказателно производство срещу ищеца и подлежат на обезщетяване.

 При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид продължителността на  наказателното производство и обстоятелството, че повдигнатото незаконно обвинение е за умишлено престъпление, като състава е за маловажен случай и поради това предвиденото наказание е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. Следва да се вземе предвид, че не е постановявана осъдителна присъда и че взетата мярка за неотклонение срещу обвиняемия е била „подписка“. От друга страна обаче, незаконното обвинение е повдигнато и поддържано срещу личност с висок обществен авторитет, който не само че не е осъждан, но като кмет на населеното място в продължение на 15 години, а преди това и като учител, е работил в обществен интерес. Дискредитирането му в края на трудовата му биография сред неговите съселяни му е нанесло значителни вреди от  морално-етично естество. Ищеца е понесъл изключително тежко и продължително е  изживявал негативни емоции по повод обвинението в присвояване на обществени средства – на вещ, собственост на кметството, в което е работил дълги години. Наред с това, като възрастен човек с хронични заболявания, преживения стрес е допринесъл за задълбочаване на заболяванията му артериална хипертония/около 15-25%/ и органично емоционално лабилно разстройство/около 40%/. Макар този стрес да не е единствената причина за влошеното здраве, значителният му принос като продължително състояние следва да бъде отчетен при определяне на обезщетението.

С оглед периода в който са търпени, интензивността, вида и характера на неимуществените вреди, съдът приема, че те могат да бъдат обезщетение със сумата 5000 лева. Това обезщетение е за доказаните реално претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му и поддържано от Прокуратурата незаконно обвинение. В тази връзка обстоятелството, че наказателното производство е било в досъдебна фаза за много по-кратък период, не следва да доведе до намаляване на отговорността на ответника, при положение, че той е поддържал, чрез своите органи, повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение във всички фази на наказателния процес. Не е заявено от нито един от представителите на Прокуратурата, че не поддържат обвинението, а напротив – протестирали са постановените от съда оправдателни присъди двукратно.  

Недоказани останаха твърденията, че отнемането на личното му оръжие по повод наказателното производство е станало причина за прекратяване на трудовия му договор и оставането без работа. Видно от договора от 05.10.2016г. и заповедта за прекратяването му от 07.11.2016г., те са с дата след датата на решението от 14.04.2016г. на Началника на РУ-К., за отнемане на притежаваното от ищеца С.Ж. късоцевно огнестрелно оръжие, пистолет м.“***“ и боеприпаси за него, както и разрешенията за носенето, употребата и съхранението и ефективното му    изземване с протокола от 15.04.2016г. С други думи казано, още към момента на назначаване на длъжността „охранител“ ищецът не е имал лично оръжие и следователно причината за прекратяване на договора не може да бъде посочената от ищеца.

        Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ за неимуществени вреди в размер на 5000лева.  Определянето на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца и не би съответствало на критерия по чл.52 ЗЗД-справедливост.Ето защо за разликата до заявената претенция от 34 000лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Сумата се дължи, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 22.03.2019 г. до окончателното ѝ заплащане.  

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца сумата 52.94лв. за направените от него разноски за производството, съобразно поисканото - представения списък на разноските от 360лв., както и съобразно уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И.Г. да заплати на С.Е.Ж., с ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 19.01.2016г. до 22.03.2019г., в резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл. 206, ал.5, вр. с ал.1 от НК, повдигнато с обвинителен акт от РП-К., по което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 1200/2018г., влязла в сила на 22.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 000 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 22.03.2017 г. до окончателното й заплащане, като Отхвърля иска в останалата му част за разликата до 34 000лв.,  като неоснователен и недокАЗАН.

       осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И.Г. да заплати на С.Е.Ж., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 52.94лв. за направени по делото разноски

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                              Окръжен съдия: