Р Е Ш Е Н И Е
№І-95 07.08.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :1/Пламена Върбанова
2/мл.с. Марина Мавродиева
с
прокурора………………..
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 899 по описа на Окръжен
съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба от „ШОНИ“ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление: гр.Несебър,ул.“Мена“№11, с управител Добри Шопов, чрез
процесуалния си представител- адв. Констан Тончев, срещу Решение №
605/18.03.2019г. по гр.д.№ 7017/2018г. по описа на РС-Бургас, с което ответникът-въззиваем „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати на ищеца „ШОНИ“
ЕООД на основание чл.405,ал.1 от КЗ
сумата от 1472,60 лева-
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие на
24.07.2017г. по Договор за застраховка „КАСКО“ на МПС от 12.09.2016г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба на 01.10.2018г. до окончателното й
изплащане, като над уважения размер до претендирания такъв от 3176,60 лева, искът е отхвърлен; ответното
дружество е осъдено да заплати и сумата от 240 лева, представляващи разноски по
чл. 309а,ал.1 от ТЗ за събиране на вземането, ведно със законната лихва върху
тази сума от 01.10.2018г. до окончателното й изплащане; присъдени са разноски
на всяка от страните по делото.
В отхвърлящата иска част /т.е.
над сумата от 1472,60 лева до 3176,60 лева/,
решението не е влязло в законна сила и е атакувано с настоящата въззивна жалба.
Във въззивната жалба се сочи,
че решението в обжалваната
/отхвърлителна иска/ част е неправилно и моли отмяната му с постановяване на
решение, с което иска се уважи изцяло. В тази насока изтъква обстоятелства и
факти,с които мотивира наличие на хипотезата на чл.386,ал.2 КЗ, а именно-
обезщетяване на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, размерът на тези вреди установен по делото в размер
на исковата сума от 3176,60лева.Моли за присъждане на разноските по делото.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззивника-адвокат Тончев поддържа въззивната жалба и моли уважаването й,като
допълнително излага съображения- че обжалваното решение не само е
незаконосъобразно, но и несправедливо, тъй като застрахователят първоначално
отказал да плати застрахователно обезщетение, което принудило застрахования да
поправи щетите сам; стойността на така поправените щети били изчислени от
експертизата и били в размера на цялата искова претенция.
Препис от въззивната жалба е
връчен за писмен отговор на въззиваемата страна, която в законоустановения срок
не депозира становище по въззивната жалба. В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание представител на въззиваемото застрахователно дружество не се
явява и не заявява становище по жалбата.
С въззивната жалба не се заявяват доказателствени искания.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за
установено следното:
Предявените пред Районен съд - гр.Бургас искове са с правно
основание чл.386,ал.2,вр.чл.405,ал.1 от КЗ,чл.309а от ТЗ,вр.чл.79 от ЗЗД и акцесорна
претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД, при условията на
кумулативно съединяване на исковете.
Обжалваното решение е валидно, процесуално
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин
ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В
допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната
жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя „ШОНИ“ЕООД за неправилност на съдебното решение в отхвърлителната
част.
Във връзка със заявени във въззивната
жалба оплаквания и съображения, въззивната
инстанция следва да отбележи само
следното:
Безспорно е, че по силата на договор за
застраховка, застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу
заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования. При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие, за застрахователя възниква задължение да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, която разпоредба
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Основателността на исковата
претенция по производството предполага осъществяването на фактически състав,
включващ следните елементи: 1. наличието на валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между застрахователя и застрахования, с предмет процесното
имущество; 2. настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на
събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 3. наличието на
щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното
събитие; 4. изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му
за заплащане на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за
установяването му документи.
Установено
е и не е налице спор от фактическа страна, че между страните по делото е възникнало
застрахователно правоотношение- договор за автомобилна застраховка ,,Каско“,
обективиран в заспрахователна полица № 93001610072985/12.09.2016г., със срок на
валидност от 19.09.2016г. до 18.09.2017г., с предмет – лек автомобил, рег.№А4595МК, марка ,,MITSUBISHI“,модел SPASE WAGON,
модификация 400 CDI, цвят бордо, година на производство:
1999г.
Безспорно е, че в срока на
действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие- ПТП, при което на
застрахованото имущество, собственост на
въззивното дружество (лек автомобил, марка ,,MITSUBISHI“), са нанесени материални щети.
Спорът
пред настоящата инстанция е относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенция за заплащане
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като
ползва заключение на вещо лице.
В конкретния случай, с
оглед на извършените в първоинстанционното производство основна и допълнителна
съдебно- техническа експертиза, се установява, че действителната стойност на
автомобила след приспадане на запазените части е в размер на 1470.60 лева.
Вещото лице е констатирало, че пазарната стойност на разходите за отстраняване на повредите на автомобила, настъпили при ПТП на 24.07.2017г.,
за привеждането му в състоянието, в което е бил преди произшествието, възлизат
на 3187.53 лева.. Установено е, че средната пазарна стойност на технически
изправен л.а,. марка ,,MITSUBISHI“ към датата
на събитието възлиза на сумата от 2900лева. Посочено е в заключението на вещото
лице, че стойността на разходите за възстановяване на автомобила в размер на
3176.60 лева, надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Районният съд е кредитирал констатациите
на вещото лице, приемайки, че след като средната пазарна стойност надхвърля
действителната стойност на превозната средство с повече от 70%, е налице тотална щета по смисъла на
чл.390,ал.2 от КЗ, които изводи, настоящият състав изцяло споделя.
Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. При тотална щета, застрахователят изплаща застрахователната сума или
остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността
на годните агрегати, възли и детайли. Доколкото се
касае за „тотална щета”, размерът на дължимото обезщетение е равен на
действителната стойност на целия автомобил /но не повече от застрахователната
сума по договора за имуществено застраховане/ по средни пазарни цени.
Вещото лице е посочило
размерът на застрахователното обезщетение съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, след приспадане на
запазените части, който съгласно законовите изисквания, не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност.
В този смисъл,
ирелевантни са наведените от жалбоподателя аргументи за неправилно определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В случай,
че обезщетението се определи без да се вземе предвид пазарната стойност на
останките от автомобила, формирана въз основа на останалите годни след
тоталната щета агрегати, възли и детайли, би се стигнало до неоснователно
обогатяване на собственика на автомобила.
Целта на приспадане на
запазените части от размера на застрахователното обезщетение е да се избегне
неоснователното обогатяване на увреденото лице и отговорността на
застрахователя да бъде ограничена до размера на действителните вреди. В тази
връзка по делото е и извършената съдебно-автотехническа експертиза(основна и
допълнителна), заключението по която не е оспорено от страните.
Относно наведените във въззивната жалба доводи, следва да се подчертае,
че при установена тотална щета на автомобила по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, застрахователят има
право, а застрахованият задължение да търпи приспадане на стойностите на
запазените части от размера на обезщетението, което ще му бъде изплатено. Дали собственикът ще предпочете да получи
остатъка от обезщетението, да дерегистрира автомобила и реализира запазените
части или да получи остатъка от обезщетението и да извърши ремонт на автомобила
е негово решение, ирелевантно за определяне размера на обезщетението.
Нужно е да се отбележи в
допълнение, че пазарното остойностяване на запазените части няма връзка с
определяне на разходите за ремонт на автомобила, последните релевантни към
въпроса относно наличие или не на тотална щета. Какво се приема за тотална щета
определя закона, а същият не запретява страните по застрахователното правоотношение
да формират воля за начина, по който ще се изчисли обезщетението. Това те в случая
са направили с клаузите от Общите условия към договора за застраховка, които на
застрахования са представени, получени от него и приети, за което е поставил и
собственоръчно подпис в застрахователната полица.
Когато разходите за възстановяване на вещта
доближават или надвишават себестойността на самото имущество, извършването им е
икономически неизгодно. В тези случаи(както и в конкретния) възстановителната
стойност надхвърля значително действителната стойност на застрахованата вещ,
което налага ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната
оценка на повреденото имущество, след приспадане на
остатъчната стойност на запазените части. Последните са т. нар. "ползи от
вредите", които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се
допусне неоснователно обогатяване на увредения. Несъмнено увреденото лице разполага
с автономия да избере икономически по-целесъобразния начин за възстановяване на
вредите, но едностранната му преценка е ирелевантна по отношение на алгоритъма
за определяне на застрахователното обезщетение.
Обстоятелството, че въззивникът
извършил собствен ремонт на МПС, не е
основание за ангажиране отговорността на застрахователя за по-големите вреди,
настъпили в резултат на упражненото от ищеца право на избор. Застрахователното
обезщетение не може да бъде в размер по-голям от действителната стойност на
автомобила, равняваща се на пазарната му стойност към датата на ПТП, съответно
намалена със стойността на запазени части, поради което застрахователят не
дължи заплащане на надхвърлящите този размер възстановителни разноски, дори същите
реално да са направени от увреденото лице.
В противен случай би се стигнало до неоправдано засягане правната сфера на
застрахователя, дължаща се на обективна невъзможност да докаже стойността на
запазените части, в която самият ищец го е поставил.
Размерът на
застрахователното обезщетение не може да бъде определен предварително в
договора, защото не е известно в какъв размер ще настъпят неблагоприятните
имуществени последици. Неговият размер се определя в момента на възникване на
застрахователното събитие и зависи от вредите, причинени на застрахованата вещ.
Както вече бе посочено, съгласно
приетото заключение на вещото лице по извършената основна и допълнителна САТЕ, размерът на застрахователното
обезщетение е определен съобразно действителната стойност на автомобила след
приспадане на запазените части- 1470.60 лева.
Първоинстанционният съд е
извършил правилна и обоснована преценка
на мнението на вещото лице по
извършените експертизи, с оглед всички доказателства и обстоятелства по делото така, както следва от разпоредбите
на чл.202 ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл.203 ГПК.
Бургаският районен съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, изяснил е същото от
фактическа страна, като съобразно събраните доказателства е направил
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от въззивната
инстанция.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
намира въззивната жалба за неоснователна,
а постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.
Предвид изхода на спора, съдът намира за неоснователно
искането на въззивника в настоящото производство за присъждане на разноски, тъй като такива в
случая не му се следват.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 605/18.03.2019г. по гр.д.№ 7017/2018г. по описа на РС-Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.