Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 31.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-В състав, в публично заседание на втори ноември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
Мл. съдия МАРИЯ БОГДАНОВА
при
секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от младши съдия Богданова
в.
гр. д. № 15868 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение от 30.01.2016г.,
постановено по гр. д. № 13387/2012г., Софийският районен съд, 38-ми състав е
отхвърлил иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
предявен от В.Б.Д., ЕГН
**********, с адрес *** против Х.Б.Д., ЕГН **********, и В.М.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес *** за разваляне на договор за прехвъляне на недвижим имот: апартамент № **, етаж *, вх.*,
блок ***, ул. „******, в гр. София, състоящ се от две стаи /едната преходна/,
кухня и сервизни помещения, застроен на 49.20 кв.м., при граници: изток-зелена
площ, запад-стълбище, север –апартамент № 9, държавна собственост, юг –
апартамент № 12, собственост на семейство И., отдолу – апартамент № 7,
собственост на семейство Радеви, заедно със зимнично складово помещение, със
светла площ 14,70 кв.м., при граници: изток-зелена площ, запад-коридор,
север-мазе № 11 - държавно, юг - зелена площ, заедно с припадащите се на
апартамента 2.55 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж върху държавно дворно място, срещу задължение за издръжка и гледане
от дата 22.02.2011г., в частта му
относно 2/6 ид. ч. от същия, поради неизпълнение на задълженията на приобретятеля
на имота. С обжалваното решение на основание чл. 78, ал. 3 жалбоподателят В.Д.
е осъден да заплати на ответниците сумата от 600 лв. разноски по делото.
Подадена
е въззивна жалба от ищеца В.Б.Д.,
чрез адв. С.Х. от САК, пълномощник
по делото срещу решението на първоинстанционния съд. Поддържа довод за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното
решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и
необоснованост. Твърди се, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила
не е преценил поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, както и
не е обсъдил всички доводи на страните. Посочва, че първоинстанционният съд в
нарушение на процесуалните правила е оставил без уважение докозателствените
искания на страната, направени в съдебно заседание на 01.10.2013г., както и с молби от 10.10.2013г.,
21.10.2013г., 31.01.2014г. и 05.03.2014г. Счита, че ответниците не са доказали
пълно и точно изпълнение на задължението
си по сключения договор за престиране на издръжа и гледане на прехвърлителката
– Пенка Д. – майка на ищеца и на първия ответник. Навежда се довод, че в последните
месеци преди смъртта на наследодателката- прехвърлител, нейното здравословното състояние
се влошило, при което ответниците не предприели осигуряване на необходимите медицински
грижи. Ето защо ответниците са били
неизравна страна по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, което обуславя основателността на иска за 2/6 ид. части
от имота. Моли
да се отмени решението и да се постанови друго, с което се уважи предявения иск
за разваляне на договора за издръжка и гледане за 2/6 идеаални части. Претендира
за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд
адв. Х. поддържа въззивната
жалба, претендира разноски съгласно
приложен списък, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна.
Въззиваемата
страна - ответниците Х.Б.Д.
и В.М.Д. чрез процесуалния си представител
адвокат Р.Б. от САК оспорват подадената от ищеца
въззивна жалба. Заявяват становище,
че същата е неоснователна и следвада
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло
като правилно. Изложени са съображения относно
правилността на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание пред въззивния съд
адв. Б. поддържа отговора и
претендира за присъждане на разноски за въззивна инстанция.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя мотивите мотивите, с които е обоснована неоснователността на предявения
иск, ето защо и на основание чл.272 от ГПК- препраща към тях. В допълнение на
мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната
жалба и с оглед доказателствата, приети във въззивното производство, настоящият
съдебен състав приема следното:
Софийският районен съд
е сезиран с иск, предявен от ищеца
В.Б.Д.. срещу ответниците Х.Б.Д. и В.М.Д.
с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на Договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане в частта относно 2/ 6 ид.ч. /или 1/3 ид.ч./ от
прехвърления имот. Ищецът твърди, че с договор, обективиран
в Нотариален акт № 6,
том І, рег. № 1054,
дело № 6/2011 год. по описа на Нотариус В.Я.с рег. № 265 на НК с район на действие СРС, вписан в АВп гр. София с
вх. Рег.№ 6062, акт 83, том XIV, дело № 2754 от
2011г., прехвърлителят - П.П.Д., е
прехвърлила на Х.Б.Д. и съпругата му - В.М.Д., собствените си 4/6 идеални части от следния
недвижим имот: Апартамент № 11, находящ се на трети етаж във вход втори на
жилищна сграда - бл. 111 по ул. ******в
гр. София, Ж.К. „Западен парк“ СО - „Красна поляна“, с идентификатор
68134.1105.23.2.27, па кадастралната карта на гр. София, при граници на същия
етаж: 68134.1105.23.2.28; 68134.1105.23.2.26; под обекта – 68134.1105.23.2.23,
над обекта -68134.1105.23.2.31, състоящ се от две стаи /едната преходна/, кухня
и сервизни помещения със застроена площ 49.20 кв. м., заедно с прилежащо
зимнично складово помещение със светла площ 14.70 кв. м. , при граници:
изток-зелена площ, запад – коридор, север – мазе № 11 - държавно, юг –зелена
площ, заедо с 2.55 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, срещу
насрещното задължение на приобретателите Х.Б.Д. и В.М.Д. да поемат гледането и
издръжката на прехвърлителката, като й осигурят спокоен и нормален живот,
какъвто е водила до сега. Твърди, че прехвърилителката
е починала десет месеца след датата на атакуваната сделка - на 05.12.2011г., за което е съставен Акт за
смърт № 688/06.12.2011г.. В исковата молба са
изложени твърдения, че смъртта на
прехвърлителката е настъпила поради
неполагане на дължимите грижи от приобретателите по процесния договор. Ето
защо, ищецът претендира договорът за издръжка и гледане да
бъде развален, до размера на 2/6
ид. ч., съобразно наследствените му
права, като наследник на починалата проводателка по
атакувания договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Х.Д. и В.Д., чрез своя
пълномощник по делото адв. Б. от САК са
подали отговор, в който оспорват като неоснователен и
недоказан предявения иск. Възразяват, че
са изпълнили договорните си задължения и са осигурили качествен живот на прехвърлителката,
която е майка на ищеца и ответника Д.. Възразяват, че са полагали грижи за
прехвърлителката и са заплащали медиицинското й обслужване. Възразяват,
че от началото на 2011г. до смъртта й прехвърлителката е
живеела заедно с ответниците в дома им в ж.к. „Овча купел“. От този момент
приобретателите са единствените, които са се грижели за нея. Твърдят, че са и
осигулири самостоятелна стая, грижи за личната й хигиена и храна, редовно я е посещавал лекар. През този период
ищецът не е се интересувал от състоятнието на покойната им майка. Молят съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска.
Съдът приема от фактическа и правна
страна следното:
С
Договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен по реда на Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 22.09.1982г., Б.Х.Д. и П.П.Д. са придобили правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 11, находящ се в гр. София, по ул. „******. От представеното удостоверение за наследници на Б.Х.Д., починал на 10.02.1997г., е видно, че негови наследници по
закон са синовете му В.Д., Х.Д. и преживялата съпруга П.П.Д.. От представеното удостоверение за наследници на П.П.Д.
е видно, че същата е починала на 05.12.2011г. и е оставила за наследници по закон: ищеца В.Б.Д. и ответникът Х.Б.Д..
Съгласно ТР № 30/ 1981 г. на ОСГК на ВС при смърт на
кредитора върху неговите наследници преминава имущественото право да търсят
разваляне на договора за издръжка и гледане, при негово неизпълнение по
отношение на починалия прехвърлител, до размера на
тяхната наследствена квота. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът като наследник по закон на
прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, има право при смъртта на своя
наследодател да търси разваляне на договора за издръжка и гледане поради неговото твърдяно неизпълнение, до размера на наследстветата си
квота, която в случая е 2/6 /или 1/3 ид.ч./.
Спорният
въпрос, който е поставен пред въззивната инстанция, е налице ли е неизпълнение на
договора за гледане и издръжка от 22.02.2011г. от
страна на приобретателите
Х.Б.Д. и съпругата му В.М.Д., което да обоснове развалянето му
по съдебен ред.
Договорът
за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е израз на нормативно установения
принцип на свободата на договарене, установен с чл. 9 от ЗЗД. Съдържанието на задълженията на приобретателите
по този договор не са определени в закона. Тяхното съдържание се
определя от постигнатото съгласие между страните. Обемът и съдържанието на поетите
задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
следва да се определят от постигнатото между страните съгласие (Решение № 15 от
11.02.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС). При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени изрични изисквания относно обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи
(в този
смисъл са Решение
№ 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/
06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70 от
05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о.
ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС) . Ако в нотариалния акт
задължението на приобретателя е описано само като издръжка и гледане, както е в процесния случай, издръжката включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и други според нуждата на
прехвърлителя, включително и разноските, необходими с оглед здравословното
състояние на прехвълителя, (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според
неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
Доколкото в конкретния случай се касае за алеаторент договор, при който кредиторът срещу
прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, получава
като насрещна престация грижи и издръжка, която не е изначално точно и
изрично определена по обем и във
времето, за
да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника той следва да
предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от
място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване,
лекарства и други ежедневни нужди – до смъртта на прехвърлителя. Специфичната крайна социална
цел при алеаторния договор е да се осигури на
кредитора един по-добър начин на живот, изразяваща се в ежедневно покриване на
потребностите.
Предвид алеаторния характер на договора обемът и продължителността на
престацията на приобретателите не е определена във времето, а е в зависимост от продължителността на живота на прехвърлителя, както и от грижите които е
възложил и искал да приеме. В
конкретния случай съдът приема, че от събраните доказателства се установява, че в периода между сключване на договора и до смъртта на прехвърлителката, ответниците- приобретатели са изпълнявали задълженията си. Ответниците са
предоставили на прехвърлителката необходима издръжка и всички необходими грижи, за да се запази начина на живот
и стандарта, който е имала
преди датата на сключване на процесния договор. От събраните по делото гласни доказателства-
показанията на св. Н.Б.и на свидетелката д-р М.
Гергова, последната
– личен лекар на починалата прехвърлителка, се установява, че последната е била
в задоволително общо здравословно състояние, с оглед годините си, макар зрението й да било отслабнало с времето. Физически изглеждала добре за годините си,
имала леки затруднения при самостоятелно движение. Установява се от гласните доказателства, че от началото на 2011г. ответниците са взели прехвърлителката да живее заедно с тях в семейното им жилище в ж.к. „Овча
купел“ в гр. София, където е останала до смъртта си пред месец декември същата година. През този период са полагали
всички грижи за личната й хигиена, прехрана и медицинско обслужване. При необходимост са
заплащали ползваните от нея медицински услуги и са закупували предписаните й от
личния лекар медикаменти. Св.М. Гергова Стоянова изрично заявява, че че е ходила на домашни посещения в дома на
приобретателите,
където за
прехвърлителката е имало отделна слънчева и уютна
стая. Пациентката й била спокойна и доволна,въпреки, че зрението й било много
отслабнало, нямала
е оплаквания
от битовите условия. Свидетелката установява, че част от лекарствата, които й предписвала, се поемали от Здравната каса, а другите й ги купувал ответникът Х.Д., на когото давала рецептите. От показанията на тази свидетелка
се установява, че е
правила внезапни домашни посещения за преглед на прехвърлителката, за които е залащал ответникът.
Същият се е грижел и за храната на прехвърлителката.
От показанията
на свидетелката Н.Т.Б./
приятелка на дъщерите на ответниците/ се установява, че ответниците се
грижили
за прехвърлителката,
като са полагали ежедневни лични грижи, дори са я преместили в техния дом, за да могат да й осигурят добри и подходящи
условия на живот.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите относно горепосочените
факти, като почиващи на техни преки и непосредствени впечатления, които относно
установените от тях факти се подкрепят и от събраните
по делото писмени доказателства- фискалните бонове за заплатени консумативи за
процесния имот от ответниците за периода от време, след сключване на процесния
договор- до преместването на прехвърлителката в жилището на ответниците. Фискалните бонове са представени от ответниците и са били в
тяхно държане, поради което съдът приема, че сумите за консумативи са заплатени
от тях , като този факт не е оспорен от ищеца.
Настоящият съдебен приема, че извода му относно изпълнението на договорното задължение от страна на ответниците не се разколебава от показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца. По отношение на
показанията на св.
Орешкова съдът приема, че те следва да
бъдат ценени по реда на чл.172 от ГПК, тъй като тя живее на семейни начала с ищеца от 2000 г. Отделно от това, самата
свидетелка признава, че срещите й с прехвърлителката били инцидентни- само по повод на новогодишни празници. Относно установения факт за
закупуване на лекарства за прехвърлителката от ищеца- не сочи конкретен период от време, за да се прецени дали е относим към
процесния период. На последно място, от показанията й не се установява
ответниците да не са полагали грижи за прехвърлителката. Напротив, свидетелката
установява, че преди преместването на прехвърлителката
в дома на ответниците последните са наели и жена да се грижи за нея за около 2-
3 месеца. Що се отнася до показанията на свидетеля Д.М., който е брат на ответника В.Д., съдът не ги кредитира относно установения от него факт, че след преместването на прехвърлителката в жилището на
ответниците е чувал същата да плаче, като приема, че те са недостоверни,
предвид лошите
отношения между
свидетеля и ответника Д. и воденото между тях наказателно
производство, както и като неподкрепени от другите
доказателства по делото.
По основното
въззражение на ищеца, поддържано и в подадената от него въззивна жалба, че е налице неизпълнение от страна на ответниците
с оглед конкретните нужди на прихвърлителката, съдът намира същото за
неоснователно. Ищецът твърди, че с оглед влошеното здравословно състояние на
ищцата тя се е нуждаела от специални грижи, които не са й били осигурени от
ответниците. Това възражение на ищеца не се установява от събраните по делото
доказателства. От приетата във въззивното производство съдебно-медицинска експертиза и уточненията
към нея, направени от вещо лице М.Б. в съдебно заседание от 02.11.2017г., се
установява, че прехвърлителката е страдала от следните заболявания: хипертонична
болест, исхемична болест, преживян инсулт и глаукома. Установява се, че с оглед
наличиетто на тези заболявания на прехвърлителката редовно е бил осигуряван
ежегоден преглед с кардиолог. Съгласно вещото лице от медицинската документация
на прехвърлителката , приета по делото и относима към периода след сключване на
процесната сделка, не може да се направи категоричен извод, че е
било налице увреждане на общото й здравословно състояние, което да налагало по-
специални грижи. Относно отразените констатации в част от медицинската
документанция, че в определени моменти прехвърлителката е имала физически
страдания, които я принуждавали да заема принудително легнало положение в
леглото с отслабено винкулярно дишане и проблемна пулсация на периферните
съдове, по специално в областта на долните крайници, вещото лице намира същите са били нормални с оглед заболяванията, от които е
страдала прехвърлителката. От уточнението към заключението, направено в съдебно
заседание се установява, че според вещото лице не може да се направи извод, че
в рамките на процесния период от време прехвърлителката се е нуждаела от
допълнително лечение и медицинска помощ,
които да не са били й предоставени и съответно- потърсени.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че от ответниците, в съответствие с носената от
тях доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК е установено
по делото, че те са гледали и издържали прехвърлителката до
момента на смъртта й на 05.12.2011г. и
с тези си действия са изпълнили изцяло задължението си
по алеаторния договор. Грижите са били адекватни на нуждите на
прехвърлителката, като от момента, в
който прехвърлителката не е могла сама да се обслужва, с влошеното й зрение и
трудно придвижване, ответниците са се грижили лично за нея, като са живели в
едно домакинство. Установи се, че те са тази,
които са полагали непосредствени грижи
за нея, както във връзка с домакинството
и разходите по него, така и са обезпечавали
прехвърлителката при необходимост с оглед здравословното й състояние - с
лекари, лечение и лекарства. В
случая при преценка на доказателствата по делото се налага изводът, че ответниците са
престирали
грижи и издръжка в нужния обем, пълно и непрекъснато, с оглед конкретните нужди на
прехвърлителката до
смъртта й. Ето защо, и поради недоказаното от ищеца твърдяно
неизпълнение на договорното задължение от страна на ответниците, предявеният
иск за разваляне на процесния договор
за издръжка и гледане до размера на
2/6 ид.ч. от процесния имот, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, а въззиваемите -
ответници имат
правото на разноските, направени от тях във въззивна инстанция в размер на 1120 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Настоящият състав на
въззивния съд намира за неоснователно възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК
– за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемите, като съобрази , че то е заплатено от двамата ответника,
фактическата и правна сложност на делото и фактът, че във въззивното производство
са събирани доказателства, а минималният размер на същото по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ -
е 868.78
лв.
Воден от горните мотиви, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 30.01.2016г.,
постановено по гр. д. № 13387/2012г., Софийският районен съд, 38-ми състав
ОСЪЖДА
В.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати Х.Б.Д.,
ЕГН **********, и В.М.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес *** -сумата
от 1120 лв. - разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.