ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
гр.Враца 11.12.2019 година
Врачанският окръжен
съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
при участието на секретаря Лилия
Горчева и прокурора Николай Лалов,
като разгледа докладваното от съдия Веселка
Иванова ЧНД № 525 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба на С.В.С.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил това
право, тъй като е изтърпял изискуемата се част от наказанието и с поведението
си е дал доказателства за своето поправяне-не е допуснал нарушения на режимните
изисквания, многократно е награждаван, не влиза в пререкания и конфликти
със служителите на затвора и останалите лишени от свобода.
Към молбата са
приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца,
доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата
по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения С..
Осъденият не желае
защитник и поддържа молбата с изложените в нея доводи, като прави искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Представителят на
Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата, като излага
съображения, че осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното
производство прокурор от ОП Враца също счита, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето
на осъдения. С оглед на това, прави искане за оставяне на молбата на С. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода без уважение.
Врачански окръжен съд,
след като се запозна с молбата на осъдения, приложените към нея писмени
доказателства и като съобрази становищата на страните, намира молбата за
допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения:
С.В.С. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, наложено му с присъда по
н.о.х.д. № 2/2013г. по описа на ОС-Монтана за престъпление по чл.343, ал.3,
пр.1 и 4, б.”б” от НК.
Осъденият е започнал
да търпи наказанието на 08.03.2017 г., като до момента е изтърпял фактически 2
години, 9 месеца и 3 дни, от работа му се зачитат 6 месеца и 11 дни, или общо
изтърпяно 3 години, 3 месеца и 14 дни. Към момента остатъкът е в размер на 1
година, 8 месеца и 16 дни.
При това положение,
осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание
така, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно налице е първата
законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно
освобождаване.
На следващо място съдът
следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В
тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за
неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и
положително личностно развитие.
Представените от
затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по
чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на
убедителни доказателства за трайна позитивна промяна в нагласите и начина на
мислене на лишения от свобода С..
При първоначалната
оценка е регистриран среден риск от рецидив в размер на 48 точки. Като
дефицитни зони са очертани: отношение към правонарушението, взаимоотношения, умения
за мислене и злоупотреба с алкохол. Рискът от вреди за служителите на затвора и
останалите лишени от свобода е нисък. Рискът от суицид и самоувреждане също е с
ниски стойности, тъй като не са налице отключващи фактори и минали суицидни
опити. Рискът от вреди за обществото е среден, обусловен от характера на извършеното
деяние-причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС в пияно
състояние и е насочен към участниците в пътното движение. С оглед на тези
дефицити в плана за изпълнение на присъдата като цели са заложени ограничаване
на въздействието на затворническата субкултура, ангажиране с трудова дейност и
затвърждаване на трудовите навици, формиране на умения за създаване и
поддържане на етични и коректни взаимоотношения в затворническото общежитие,
приемане на отговорността за собственото поведение и осъзнаване на нанесените
вреди.
При извършената
междинна ревизия на оценката на риска е установено, че рискът от рецидив е снижен
с един пункт на 47 точки, като е отчетена незначителна позитивна промяна,
свързана с желанието на осъдения да се включи в трудовия процес, работата му на
външни работни обекти и спазването на трудовата дисциплина. Въпреки проведените
корекционни мероприятия с л.св.С., в доклада е залегнала констатацията, че не
се наблюдава желание от негова страна за предприемане на действия за изпълнение
на заложените цели и задачи в плана на присъдата. Посочено е, че през последния
отчетен период са регистрирани груби дисциплинарни нарушения на осъденото лице.
Това е наложило препланиране на целите и задачите в плана на присъдата, като
допълнително са заложени изграждане на умения за разпознаване и разрешаване на
проблемите, формиране на ясни и реалистични житейски цели, мобилизиране на
нагласите за законосъобразен начин на живот, подобряване на уменията за
създаване и поддържане на етични и коректни взаимоотношения в затворническото
общежитие, системно полагане на труд и затвърждаване на трудовите навици. При
тази оценка е констатирано, че рискът от вреди по отношение на служителите и
останалите лишени от свобода е повишен до среден, поради многократно наложените
дисциплинарни наказания, а от вреди за обществото е запазил същите си
стойности.
От личното досие на
осъдения и констатациите в доклада е видно, че по време на престоя си в затвора
той е бил награждаван два пъти: със заповед №342/03.10.2017 г. с „писмена
похвала” за съвестно и стриктно изпълнение на поставените трудови задачи по
ремонта на сградата на училището към затвора и със заповед №353/26.10.2018 г. с
„извънредна хранителна пратка” за примерно поведение. Наред с това има наложени
и четири дисциплинарни наказания: със заповед №72/20.03.2018 г., заради държане
на забранена вещ (мобилен телефон), осъденият е бил наказан с „лишаване от
хранителна пратка” за срок от три месеца, със заповед №169/24.07.2018 г. за
опит да заблуди служители, като представи невярна информация за трудова
злополука на външен работен обект, е бил наказан с „писмено предупреждение”,
със заповед №24/16.01.2019 г., заради упражнено физическо насилие над друг
лишен от свобода, осъденият е бил наказан със „забрана за участие в колективни
мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода” за срок от два месеца,
със заповед № Л-1804/21.11.2019 г., заради употреба на алкохол в спалното си
помещение в затворническото общежитие, осъденият е бил наказан с „писмено
предупреждение”.
Според доклада, шансовете
му за реинтеграция в обществото са незадоволителни, с оглед допуснатите
системни нарушения на режимните изисквания и липсата на мотивация за промяна и
корекция на поведението му.
Отбелязано е, че постигнатите
положителни резултати в индивидуалната и групова работа с осъдения С. все още
не са стабилизирани, а договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени
в пълен обем.
С оглед на това, в
доклада е препоръчано възпитателната работа с него да продължи в посока промяна
в нагласите с оглед формиране на изцяло критично отношение към извършеното
престъпление, правилно формулиране на проблемите и поемане на отговорност за
собствените си действия.
Крайната оценка на
затворническата администрация е, че лишеният от свобода С.С. все още не е дал
категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно
предсрочно освобождаване.
Приложените и
анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към
настоящия момент с поведението си лишеният от свобода С. все още не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Действително,
към момента е налице започнал поправителен процес, с оглед положителното
отношение на осъдения към трудовия процес, полагането на труд на външни работни
обекти и спазването на трудовата дисциплина, за което е награждаван два пъти. Макар
да е налице известна положителна промяна у лишения от свобода, то поправянето
му не е окончателно завършено. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана
на присъдата и все още са налице сериозни дефицити в разделите „отношение към
извършеното престъпление“ и „умения за мислене“. Лишеният от свобода все още не
осъзнава в необходимата степен тежестта на извършеното престъпление и не е
формирал критично отношение, затруднен е да формулира проблемите си и все още
не е склонен да промени в позитивен аспект вижданията и принципите си. Проявява
пасивно отношение към заложените дейности в плана на присъдата и е с ограничени
личностни ресурси за ресоциализация (с ниска мотивация за промяна и
корекция на поведението, продължава да повтаря едни и същи грешки). Освен това преценката дали едно
лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне зависи и от цялостното
поведение по време на престоя му в затворническото заведение, най-вече от
нагласата за спазване на утвърдените правила за поведение. В случая, видно от
представеното затворническо досие и от данните в доклада, се установява, че по
време на своя престой в затвора осъденият системно е нарушавал реда, като е
наказван четири пъти за различни по вид груби дисциплинарни нарушения, последно
на 07.11.2019 г. за употреба на алкохол в спалното помещение на затворническото
общежитие, т.е очевидно е, че същият все още е затруднен да спазва правила. Всичко
това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен
ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие
спрямо осъденото лице в условията на пенитенциарното заведение до постигане в
пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване
на установените дефицитни зони.
При това положение
съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно С. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка,
тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно убедителни доказателства
за своето поправяне. Това е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр.чл.70,
ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения С.В.С., роден на *** ***, български гражданин, ЕГН **********,
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 2/2013 г. по описа
на Окръжен съд-Монтана в размер на 5 години лишаване от свобода, с остатък от 1
година, 8 месеца и 16 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати
на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: