Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1550
гр.Бургас, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 3366 по описа на БРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на В.А.Д. с ЕГН:
**********, адрес: ***, съдебен адрес:*** ********, чрез адв.
С.К. от АК-Бургас, срещу
Наказателно постановление № 19-0769-002630/13.06.2019г., издадено от Началник
Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя: за
нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е
наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 20 лева и
за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че са допуснати множество процесуални нарушения.
В последното открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.
Каров– БАК, който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор
„ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводително писмо, с което е
изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя.
Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на
жалбоподателя на 25.07.2019г., а жалбата е депозирана на 30.07.2019 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 27.04.2019г., около 08.00 часа
жалбоподателят- В.А.Д. с ЕГН: **********, управлявал автомобил „*****” с рег. номер
**********, в гр. Бургас, на ул. „***“ в посока ул. „*******“. Водачът бил
спрян за извършване на проверка от полицейски служители на 01 РУ при ОДМВР-гр.
Бургас, един от които бил св. И.Б.. Жалбоподателят не представил документи за
самоличност. Било изискано съдействие от служители на Сектор „Пътна полиция“,
като на място пристигнал св. К.М.- мл. автоконтрольор
към ОДМВР-Бургас, сектор „ПП“. Водачът бил поканен да даде проба за наркотични
и упойващи вещества чрез изпробване с техническо средство „Дрегер
Дръг Тест 5000“. Водачът отказал да бъде тестван с
техническо средство, поради което и К.М., в 09.25 часа, му издал Талон за
медицинско изследване № 0000917, в който изрично посочил, че лицето следва да
се яви в УМБАЛ-Бургас до 30 минути от връчването на талона за даване на кръвна
проба. Водачът получил талона, като се подписал на същия, но въпреки това не
дал кръв за анализ. Също така, Д. представил на служителите от Сектор „Пътна
полиция“ СУМПС № *********. Св. М. направил справка, като му било съобщено, че
свидетелството било обявено за невалидно, като М. го иззел. Също така било
установено, че Д. имал незаплатена глоба по влязло в сила наказателно
постановление № 16-0346/000157/18.08.2016 г..
За горните обстоятелства К.М.
съставил на водача АУАН с бл. № 454390, в който било посочено, че водачът
отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство „Дрегер Дръг
Тест 5000 ”, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване с №
0000917, че има незаплатен глоба, както и че СУМПС е обявено за невалидно.
Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал
АУАН-а и получил копие от него, като не вписал възражения.
Въз основа на АУАН, на 13.06.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля Б., които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Касае се
за полицейски служители, чиито показания са взаимно допълващи се и
последователни, като липсва основание да се приеме, че същите са предубедени,
както се твърди в жалбата.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник Сектор „Пътна
Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
8121з-505/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
По отношение на вменено нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, следва да се посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към
датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни
или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от
тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ
от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети
такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола
за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем
много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на
свидетеля-очевидец и от приложения по делото талон за медицинско изследване се
установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и
въпреки че е получил талон за медицинско изследване – не е дал кръвна проба за
анализ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен
позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му
обективно покрива признаците на вмененото му нарушение. Действително в
наказателното постановление е цитирана почти цялата нарушена разпоредба /като
текст/, но това не означава, че е отправено обвинение за друго нарушение, различно
от отказа да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества,
респективно не означава, че има допуснато съществено нарушение. Изрично в този
смисъл е Решение № 1187 от 29.06.2017 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1126/2017 г.
Наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) -
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Съдът не споделя и
останалите възражения свързани с опорочаване на административнонаказателното
производство.
Не представлява
нарушение евентуалното използване на друг тип техническо средство, тъй като това
би имало значение при евентуално тестване и оспорване на резултатите.
Същественото при нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е, че е налице отказ от
изпробване с техническо средство. В този
смисъл е и Решение № 432 от 25.05.2018 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 144/2018 г.
Не са налице
предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за нарушител водач
са извършени и други нарушения, за които водачът е бил санкциониран. Липсват
каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така следва да се
подчертае, че се касае за управление на МПС- дейност, която по същество
представлява източник на повишена опасност.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди в тази част.
По отношение на вменено нарушение
по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:
Съдът намира, че НП следва да бъде отменено в тази част.
С наказателното постановление, предмет на обжалване Д. е наказан на основание
чл.185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна разпоредба,
в която не се съдържа състав на административно нарушение. В нея е предвидено,
че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба
20 лева. В посочената за нарушена разпоредба не е установено конкретно
задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява
административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът
разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила
наказателно постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този
срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок
да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от
бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл.190, ал.3 ЗДвП
е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и
налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, б. "д" ЗДвП и чл.171, т.2, б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на
наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това
деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на
водачите. В този смисъл са и Решение №
1982 от 06.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2761 / 2018
г. на XIV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1429 от 26.07.2019
г. по к. адм. н. д. № 1289 / 2019 г. на XIII състав
на Административен съд – Бургас и др.
Следва да се добави, че приемането на противното означава
да се налага наказание за неизпълнение на наложено наказание, като изглежда
нелогично такава нетипична за правната логика конструкция да се обвърза с бланкетната разпоредба на чл. 185 ЗДвП (така например в чл.
43а НК е регламентирана изрично възможността за замяна на наказанието „пробация“ при неоснователно неизпълнение на наложените
мерки).
По отношение на вменено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В конкретния случай
се твърди жалбоподателят да е управлявал МПС, след като СУМПС е било обявено за
невалидно, тъй като е било изгубено. За да е налице съставът на това нарушение
на първо място е без значение дали водачът фактически е притежавал в себе си
въпросното СУМПС, или не. Същественото е, че същият е по принцип правоспособен,
но конкретното свидетелство е обявено за невалидно. Съдът приема, че Д.
действително е представил свидетелство за управление при проверката на 27.04.2019
г., тъй като в АУАН е отразено, че такова е било иззето, а същото обстоятелство
е отразено и в справката за нарушител/водач на л. 11. На второ място, следва
действително съответното СУМПС да е било обявено за невалидно, поради наличие
на някоя от горепосочените причини. В случая съдът намира, че този признак от
състава не е доказан от АНО. Действително е налице декларация от 30.06.2017 г.
,подписана от Д. (л. 35), но по никакъв начин не става ясно дали действително
СУМПС № ********* е обявено за невалидно. В писмото на л. 44 от АНО е посочено,
че свидетелството било обявено за невалидно на 03.07.2017 г., но не можело да
бъде представена разпечатка за това. Също така, в справката за нарушител/водач
никъде не е отразено обявяване на съответното свидетелство за невалидно. При
това положение съдът намира, че не е доказано, че свидетелството, с което Д. е
управлявал МПС на 27.04.2019 г. е било обявено за невалидно, поради изгубването
му, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази
част, поради неговата необоснованост.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-002630/13.06.2019г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на В.А.Д. с ЕГН: **********,
адрес: ***, съдебен адрес:*** **** , чрез адв. С.К. от АК-Бургас, за
нарушение на чл. 190, ал.
3 от ЗДвП
на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 20 лева
и за нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от
ЗДвП на основание
чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП
е наложено наказание – „глоба” в размер на 300 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-002630/13.06.2019г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която за нарушение
по чл. 174,
ал.3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на В.А.Д. с ЕГН: **********,
адрес: ***, съдебен адрес:*** *, чрез адв. С.К. от АК-Бургас, е наложено наказание
– „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право
да се управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:З.К.