№ 15666
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110124268 по описа за 2022 година
Б. П. Г. е предявил срещу „,,,,,,“ЕАД искове с правно основание чл.439
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 737.63 лева-главница, ведно със
законна лихва, считано от 16.09.2013г., сумата от 36.68 лева- такса за
обработка по кредит, ведно със законната лихва от 16.09.2013, сумата от 57.61
лева – възнаградителна лихва, сумата от 93.22 лева- представляваща
мораторна лихва и 125 лева –разноски по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.дело №38403/2013, СРС, 38 състав.В хода на производството Б. П. Г. е
починал като на негово място са конституирани наследниците му по закон
,,,,,,, Г.а.
Твърди, че с изпълнителен лист по ч.гр.дело №38403/2013, СРС, 38
състав е осъден да заплати процесните суми в полза на ,,,,,,,,,,,,,АД.Поддържа,
че въз основа на молба от 01.04.2014 на „,,,,,,,,АД е образувано изпълнително
дело №20148500400541 по описа на ЧСИ А..Твърди, че със съобщение от
21.07.2014 е наложен запор на трудовото му възнаграждение, като
следващото изпълнително действие е запор на банковите сметки, наложен със
съобщение от 27.09.2017.Твърди, че между двете изпълнителни действия са
1
изминали повече от 2 години.Поради това счита, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона на 21.07.2016.Твърди, че на 21.11.2018 е
постъпила молба по изпълнителното дело за конституиране като взискател на
„,,,,,,“ЕАД по силата на сключен договор за цесия от 14.09.2018.Поддържа, че
всички действия след 21.07.2016 не са валидни изпълнителни действия и не
са прекъснали погасителната давност за вземането.Поддържа, че по
отношение на вземанията е приложима общата петгодишна погасителна
давност.Поради това счита, че давността по отношение на процесните
вземания е изтекла в периода от 21.07.2014 до 21.07.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,,,,“ЕАД оспорва предявения
иск.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 17.02.2014 по гр.дело №38403/2013, СРС, 38
състав е осъден Б. П. Г. да заплати на „Б,,,,,,,,,,нс“ЕАД сумата от 737.63 лева,
ведно със законната лихва за периода от 16.09.2013 до изплащане на
вземането, представляващи главница по 11 последни вноски по договор за
кредит №Crex 02725475/02.12.2011, отделно такса за обработка по кредита в
размер от 36.68 лева, ведно със законната лихва за периода от 16.09.2013 до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер от 57.61 лева за
периода от 04.05.2012 до 05.03.2013, отделно мораторна лихва в размер на
93.22 лева за периода от 05.06.2012 до 27.08.2013, както и сумата от общо 125
лева- разноски по делото.
Въз основа на молба от 01.04.2014 от „Б,,,,,,,,,,нс“ЕАД е образувано
изпълнително дело №20148500400541 по описа на ЧСИ А..
По делото са представени запорни съобщения от 04.04.2014 за налагане
на запор на банковите сметки ва Б. П. Г..
Видно от покана за доброволно изпълнение ЧСИ е насрочил опис на
движими вещи на 29.04.2014.
Със запорно съобщение от 25.07.2014 е наложен запор на трудовото
възнаграждение на Б. П. Г. по изпълнително дело №20148500400541/2014.
Видно от покана за доброволно изпълнение ЧСИ е насрочил опис на
2
движими вещи на 11.08.2014.
Със запорно съобщение от 2.11.2017 е наложен запор на сметките на Б.
П. Г..
Видно от призовка за принудително изпълнение е насрочена дата за
опис на движимо имущество за 28.11.2017г.
С молба от 7.11.2018 „,,,,,,“ЕАД е поискал от ЧСИ да бъде конституиран
като взискател в качеството му на цесионер по договор за цесия от
14.09.2018г..
По делото са представени запорни съобщения от 10.12.2018г. за
налагане на запор на сметките на Б. П. Г..
По силата на договор за цесия от 14.09.2018 „,,,,,,,,,СА в качеството на
продавач е прехвърлило на „,,,,,,“ЕАД в качеството на купувач портфолио от
вземания, произтичащо от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си по тяхя,
определени в Приложение №1-Списък на вземанията.
С потвърждение „Б,,,,,,,,,,нс“ СА е потвърдило на основание чл.99, ал.3
от ЗЗД извършената цесия.
С пълномощно „Б,,,,,,,,,,нс“СА е упълномощил „,,,,,,“ЕАД да уведомява
съгласно разпоредбите на чл.99, пр.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения
рамков договор за цедиране на задължения от 14.09.2018г.
По делото е представено уведомление от „Б,,,,,,,,,,нс СА, чрез
пълномощник „,,,,,,“ЕАД до Б. П. Г. за извършената цесия.
По делото е представено известие за доставяне от 8.11.2018 за получено
от Б. П. Г. уведомление за извършена цесия.
С молба от 28.04.2020 „,,,,,,“ЕАД е поискал от ЧСИ да насрочи дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи
се в дома на длъжника.
Видно от призовка за принудително изпълнение ЧСИ е насрочил опис
на движимо имущество на Б. П. Г. за 09.02.2021г.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С изпълнителен лист от 17.02.2014 по гр.дело №38403/2013, СРС, 38
състав е осъден Б. П. Г. да заплати на „Б,,,,,,,,,,нс“ЕАД сумата от 737.63 лева,
3
ведно със законната лихва за периода от 16.09.2013 до изплащане на
вземането, представляващи главница по 11 последни вноски по договор за
кредит №Crex 02725475/02.12.2011, отделно такса за обработка по кредита в
размер от 36.68 лева, ведно със законната лихва за периода от 16.09.2013 до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер от 57.61 лева за
периода от 04.05.2012 до 05.03.2013, отделно мораторна лихва в размер на
93.22 лева за периода от 05.06.2012 до 27.08.2013, както и сумата от общо 125
лева- разноски по делото.
По силата на договор за цесия от 14.09.2018 „,,,,,,,,,СА в качеството на
продавач е прехвърлило на „,,,,,,“ЕАД в качеството на купувач портфолио от
вземания, произтичащо от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях,
определени в Приложение №1-Списък на вземанията.С потвърждение
„Б,,,,,,,,,,нс“ СА е потвърдило на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД извършената
цесия.
Видно от Приложение №1 в него фигурира като длъжник Б. П. Г. със
задължения по договор CREX, а именно:главница в размер от 737.63 лева,
договорна лихва в размер от 94.29 лева, лихва за забава -248.21 лева и такси -
0,8 лева.
С оглед на което съдът приема, че вземанията спрямо ищеца са
предмет на договора за цесия, като същите са придобити от цесионера „,,,,,,“
ЕАД.Но за да породи цесията действие спрямо длъжника, същата следва да
му бъде съобщена в съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С пълномощно „Б,,,,,,с“СА е упълномощил „,,,,,,“ЕАД да уведомява
съгласно разпоредбите на чл.99, пр.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения
рамков договор за цедиране на задължения от 14.09.2018г.
По делото е представено уведомление от „Б,,,,,,,,,,нс СА, чрез
пълномощник „,,,,,,“ЕАД до Б. П. Г. за извършената цесия. Видно от известие
за доставяне от 8.11.2018 уведомлението за извършената цесия е получено от
Б. П. Г..
Отделно от това след като ищецът е предявил иска си срещу ,,,,,,“ЕАД ,
съдът приема, че същият е уведомен за извършената цесия и цесията е
породила действие спрямо него в съответствие с чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД.Поради
това кредитор на ищеца се явява ответника в качеството му на цесионер.
4
По отношение на давността
Съдът приема, че Тълкувателно решение №2/2013 на ОСГТК на ВКС е
приложимо към изпълнителните производства, които са образувани и висящи
към момента на постановяването му.В този смисъл Тълкувателното решение е
приложимо и към изпълнителни производства, образувани преди
постановяването на ТР №2/2013 на ВКС, стига да са висящи към момента на
постановяването му. В този смисъл е Решение №37 от 24.02.2021 по гр.дело
№1747/2020, ВКС, IV ГО, в което се прилага ТР№2/2013 по отношение на
производство, образувано преди постановяването му , но висящо към
момента на постановяването му. .
В случая производството е образувано въз основа на молба от
„Б,,,,,,,,,,нс“ЕАД от 01.04.2014г.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и
т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва
давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116,
б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността,
освен ако в нея не е поискано прилагане на изпълнителен способ. В случая в
молбата от 01.04.2014г. не е посочен изпълнителен способ, поради което и
5
молбата за образуване на делото не прекъсва давността.
По делото са представени запорни съобщения от 04.04.2014 за налагане
на запор на банковите сметки на Б. П. Г..
Видно от покана за доброволно изпълнение ЧСИ е насрочил опис на
движими вещи на 29.04.2014.
Със запорно съобщение от 25.07.2014 е наложен запор на трудовото
възнаграждение на Б. П. Г. по изпълнително дело №20148500400541/2014.
Видно от покана за доброволно изпълнение ЧСИ е насрочил опис на
движими вещи на 11.08.2014.
Съдът приема, че налагането на запор на банковите сметки, както и
налагането на запор на трудовото възнаграждение са изпълнителни действия
от естество да прекъснат давността.Давността се прекъсва и от насрочения
опис на движими вещи.
С определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III
ГО съдът се е произнесъл по въпроса –изпращането на призовка, с която се
насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към
извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В
определението се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ
действия водят до прекъсване на давността / в този смисъл е и решение
№1416/24.06.1969 по гр.дело №884/69, V ГО/Давността се прекъсва и тогава,
когато изисканите релеватни действия са били безуспешни поради
ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в разпоредбата на
чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни
действия”, а не извършване на изпълнителни действия.
С оглед на което давността е прекъсната и е започнала да тече нова
давност от 11.08.2014г.
Със запорно съобщение от 2.11.2017 е наложен запор на сметките на Б.
П. Г..
В случая запорът е наложен повече от 2 години след последното
изпълнително действие от 11.08.2014г.
Поради непредприемане на изпълнителни действия по делото повече от
2 години, същото е перемирано по силата на закона, като е без значение
постановлението на ЧСИ, с което той само констатира прекратяване на
6
делото.
Перемпцията е без правно значение за давността.Новата давност
започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или от нейното признание.Перемпцията е имала
значение при действието на Постановление №3/1980 на Пленума на ВС, тъй
като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече
от прекратяването на изпълнителното дело.При действието на ТР №2/2013г.
перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността и новата
давност започва да тече от последното й прекъсване. .В този смисъл е
Решение №37 от 24.02.2021 по гр.дело №1747/2020, ВКС, IV ГО..
В този смисъл нова давност е започнала да тече от 2.11.2017г.
Вземанията за главница по договор за кредит се погасяват с 5- годишна
давност.Поради това е започнала да тече нова 5-годишна давност от
22.11.2017г.
С молба от 7.11.2018 „,,,,,,“ЕАД е поискал от ЧСИ да бъде конституиран
като взискател в качеството му на цесионер по договор за цесия от
14.09.2018г..В молбата „,,,,,,“ЕАД е поискал да бъди предприето като
изпълнително действие-опис на движими вещи, т.е. изпълнително действие,
годно да прекъсне давността.С оглед на което съдът приема, че давността е
прекъсната на 7.11.2018 с искането за предприемане на ново изпълнително
действие.Съдът приема и че, давността е прекъсната на 10.12.2018 с налагане
на запор на сметките на Б. П. Г..От прекъсването на давността е започнала да
тече нова давност.
С молба от 28.04.2020 „,,,,,,“ЕАД е поискал от ЧСИ да насрочи дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи
се в дома на длъжника.С оглед на което съдът приема, че е прекъсната
давността на 28.04.2020, като от тази дата е започнала да тече нова давност.
Исковата молба е подадена на 09.05.2022.С оглед на което съм датата
на подаване на исковата молба не е изтекла 5-тодишната давност, с която се
погасяват вземанията за главница. Вземането за главница е по договор за
потребителски кредит и се погасява с 5-годишна давност.Връщането на сума
на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части.Връщането на предоставена в
заем сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
7
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части..Ето защо приложима по отношение на това
задължение е общата 5 –годишна давност по чл.110 от ЗЗД.В този смисъл е
Решение №38 от 26.03.2019 по т.д.№1157/2018, ВКС, II ТО.С оглед на
изложеното съдът намира, че вземанията за главница не са погасени по
давност.
С 5-годишна давност се погасяват и вземанията за разноски.Вземането
за разноски няма характер на публично държавно вземане и то се събира по
реда на ГПК, като за него е приложима общата 5-годишна давност по чл.110
от ЗЗД.Поради самостоятелния си характер вземането за разноски не попада
в обхвата на произтичащите от главното вземане допълнителни вземания по
чл.119 ЗЗД /каквито са тези за лихви, неустойка и др.В този смисъл са
определение №534 от 18.06.2019 по гр.дело №465/2019, ВКС, IV ГО и
решение по ч.т.д.№943/2012, ВКС,II ТО.
Договорните лихви също се погасяват с 5-годишната давност.
Към датата на подаване на исковата молба не е изтекла и 3-годишната
давност по отношение на лихвата за забава.
С оглед на което съдът приема, че вземанията по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.дело №38403/2013, СРС, 38 състав, не са погасени по давност.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.439 от
ГПК следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът е реализирал разноски
в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г,,,,,,,, ЕГН**********, и М,,,ова Г.а,
ЕГН**********, и двете със съдебен адрес:гр.,,,,“№79, ет.2, ап.5, чрез адв.
8
П.,конституирани като ищци на мястото на починалия в хода на
производството Б. П. Г., срещу „,,,,,,“ЕАД, ЕИ,,,5, със седалище и адрес на
управление:гр.,,еров“21, Бизнес център „Л,,“, ет.2, искове с правно основание
чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците не дължат на ответника сумата от 737.63 лева-главница, ведно със
законна лихва, считано от 16.09.2013г., сумата от 36.68 лева- такса за
обработка по кредит, ведно със законната лихва от 16.09.2013, сумата от 57.61
лева – възнаградителна лихва, сумата от 93.22 лева- представляваща
мораторна лихва и 125 лева –разноски по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.дело №38403/2013, СРС, 38 състав.
ОСЪЖДА Г,,,,,,,, ЕГН**********, и М,,,ова Г.а ЕГН**********, и
двете със съдебен адрес:гр.,,,,“№79, ет.2, ап.5, да заплатят на „,,,,,,“ЕАД,
ЕИ,,,5, със седалище и адрес на управление:гр.,,еров“21, Бизнес център „Л,,“,
ет.2, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9