№ 781
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20221100900038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Подадена е молба от „М.Б.“ ЕООД по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на „П.г.“ ООД. Молителят твърди, че има
изискуеми вземания срещу длъжника „П.г.“ ООД по 22 броя договори за
аренда/наем на земеделски земи, сключени за периода от 2010 до 2017 г.
Молителят посочва, че е придобил качеството на арендодател/наемодател по
тези договори, тъй като е придобил собствеността върху земеделските земи –
предмет на договорите. Поддържа, че длъжникът има неизплатени
задължения по тези договори за арендни плащания/наемна цена в общ размер
от 27769.72 лева, най-старите от които са изискуеми от 01.10.2013 г. /
страните са уговорили срок за плащане в договорите - първи работен ден след
изтичане на стопанската година/. Наред с посочените в табличен вид в
молбата по чл. 625 от ТЗ вземания по договорите, поддържа, че длъжникът му
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези
вземания. Поддържа, че липсата на плащане на така изискуемите задължения
обосновава извод, че длъжникът се намира в състояние на
неплатежоспособност, на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ. При условията на
евентуалност твърди, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, тъй
като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
1
Поддържа, че датата на изпадане на длъжника в неплатежоспособност е
31.12.2020 г. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, като му
присъди направените в производството разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение.
Препис от молбата на „М.Б.“ ЕООД е връчен на длъжника „П.г.“ ООД, като
в указания от съда срок длъжникът излага доводи за неоснователност на
искането за откриване на производство по несъстоятелност. Посочва, че е
платил на кредитора сума в общ размер от 121492.52 лева, представляваща
плащания по договори за наем и по договори за аренда, за имоти, които
ищецът е придобивал по силата на договори за покупко-продажба или
възлагателни постановления за периода от 2014 г. до края на 2021 г. Сумите,
дължими за съответните годишни ренти, са плащани въз основа на издадени
проформа фактури, като след извършените плащания кредиторът е издавал на
длъжника фактура за всяко едно от плащанията. Всяко плащане, с
изключение на плащането за календарната 2020/2021 г. е въз основа на
издадена от кредитора проформа фактура и след предварително съгласуване
на дължимите суми между представители на двете дружества, като е
извършвано уточняване на договорите, по които кредиторът е страна и има
право да получи арендното или наемно плащане. За календарната 2020/2021 г.
кредиторът не е издал фактура, след полученото плащане. Оспорва
твърденията на кредитора, че има ликвидни и изискуеми вземания по
търговски сделки за календарните 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 години,
тъй като всички предявени от страна на кредитора вземания са му платени,
съгласно издаваните от него фактури от една страна, а от друга заявява
възражение, че тези вземания, като периодични такива, се считат погасени с
изтичане на кратката 3 годишна давност. Вземанията за 2019 г. и 2020 г. са
платени, а за календарната 2021 г. кредиторът не е издал фактура, но е
получил плащане в размер на 8307.59 лева на 12.01.2022 г., към която дата все
още не му е бил връчен препис от молбата по чл. 625 от ТЗ. Не оспорва
обстоятелството, че кредиторът е придобивал имоти, за които преди това е
сключвал договори за наем или арендовал, но оспорва да е бил уведомен за
този факт с уведомителното писмо с изх. № от 24.03.2016 г. по отношение на
имотите по договор № 19 за аренда на земеделска земя и нотариален акт №
188 към него; договор за аренда на земеделска земя № 20 с анекс за
продължаване на неговия срок и нот. акт № 118/2016 г.; договор за аренда на
2
земеделска земя № 21 и нот. акт № 66/2015 г.; договор за аренда на
земеделска земя от м. февруари 2012 г., ведно с договор за покупко-продажба
от 26.04.2016 г.; договор за аренда на земеделска земя от 13.06.2012 г., ведно с
нот. акт № 41/24.03.15 г. за придобиване на земята и договор № 3 от 2012 г., и
нот. акт за покупко-продажба от 02.04.15 г. За тези общо 6 придобивни
сделки оспорва да има уведомяване.
Кредиторът „М.Б.“ ЕООД признава, че на 12.01.2022 г. е получил плащане
от 8307.59 лева, за което е издадена фактура № 4457 от същата дата. Заявява,
че след отчитане на това плащане, задълженията на длъжника за главница по
посочените в молбата по чл. 625 от ТЗ договори са в общ размер от 19474.83
лева, разпределени, както следва: за 2012/2013 г. – 214.80 лева; 2013/2014 г. –
4423.46 лева; 2014/2015 г. – 5273.11 лева; 2015/2016 г. – 4482.95 лева;
2016/2017 г. – 312.42 лева; 2017/2018 г. – 1944.63 лева; 2018/2019 г. – 1576.23
лева и за 2019/2020 г. – 1247.23 лева. Поддържа, че длъжникът му дължи и
лихвите за забава върху неизвършените в срок арендни плащания. Поддържа,
че длъжникът е уведомен надлежно за придобиването на арендуваните имоти.
С определение от 16.02.2022 г., на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ като
кредитор по делото е присъединено дружеството „Б. АС“ ЕООД. В молбата
на кредитора за присъединяване се твърди, че има изискуеми вземания срещу
длъжника „П.г.“ ООД по договор за аренда на земеделски земи № 3-
5780/28.09.2018 г., по който кредиторът е придобил качеството на
арендодател, тъй като е придобил собствеността върху земеделските земи –
предмет на договора с нот. акт № 54/02.07.2019 г. Поддържа, че длъжникът
има неизплатени задължения по този договор за стопанските 2018/2019 г. и
2019/2020 г. в общ размер от 1029.30 лева. Наред с посочените в табличен вид
в молбата по чл. 625 от ТЗ вземания по договора, поддържа, че длъжникът му
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези
вземания. Поддържа, че липсата на плащане на така изискуемите задължения
обосновава извод, че длъжникът се намира в състояние на
неплатежоспособност, на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ. При условията на
евентуалност твърди, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, тъй
като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Поддържа, че датата на изпадане на длъжника в неплатежоспособност е
31.12.2020 г. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, като му
присъди направените в производството разноски. Прави възражение за
3
прекомерност на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение.
Препис от молбата на „Б. АС“ ЕООД е връчен на длъжника „П.г.“ ООД,
като в указания от съда срок длъжникът излага доводи за неоснователност на
искането на този кредитор за откриване на производство по несъстоятелност.
Посочва, че е платил на кредитора сума в общ размер от 12815.43 лева,
представляваща плащания по договори за аренда, за имоти, които ищецът е
придобивал по силата на договор за покупко-продажба за стопанските
2018/2019 г.; 2019/2020 г. и 2020/2021 г. Излага и доводи, че не е ползвал
описаните в молбата за присъединяване два имота за всички стопански
години, за които кредиторът претендира арендни плащания. Признава, че
дължи единствено сума в размер на 150.65 лева за имот № 87299.247.34 за
календарната 2020/2021 г. и изразява готовност да плати тази сума, ако
кредиторът му издаде проформа фактура за дължимо плащане за този имот.
Кредиторът „Б. АС“ ЕООД не е оспорил изразеното от длъжника становище
по молбата му за присъединяване, съответно съгласно указаното му, в този
случай Съдът е приел за безспорни между страните изложените от длъжника
твърдения относно ползването на имотите от трети лица и плащането на
претендираните арендни плащания по отношение на имот с № 87299.342.28.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството длъжник е пререгистрирано в ТР-АВ на 28.07.2008 г., като му е
предоставен ЕИК ****. По електронното дело на длъжника са обявени
годишните му финансови отчети за периода от 2012 – 2020 г. вкл.
За установяване на вземанията си, кредиторите са представили по делото
описаните в молбите по чл. 625 от ТЗ договори за аренда/наем на земеделски
земи, доказателства, че тези договори са били надлежно вписани и
нотариалните актове и постановлeнията за възлагане, с които кредиторите са
придобили собствеността върху имотите – предмет на тези договори.
Длъжникът не оспорва наличието на тези договори, както и придобиването на
имотите – предмет на договорите от кредиторите.
От ангажираните от първоначалния кредитор доказателства се установява, че
на длъжника е надлежно съобщено за прехвърлянето на имотите с
представените към молбата по чл. 625 от ТЗ уведомителни писма. Не са
ангажирани доказателства единствено за връчването на уведомително писмо с
изх. № 52/24.03.2016 г., касаещо 2 имота в землището на с. Черни връх,
4
съответно №№ 406012 и 406013, придобити с нотариални актове, съответно
№ 20/02.04.2015 г. и № 21/02.04.2015 г.
Представените от страните по делото счетоводни документи и изпратените от
НАП документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-
икономическа експертиза на вещото лице В.П., чието заключение, като
неоспорено от страните, съдът намира за компетентно и безпристрастно
дадено. От заключението на вещото лице П., се установява следното:
При извършването на анализите за изследвания период 2013 –2021 г. вкл.,
вещото лице посочва, че за този период по-голяма част от активите на „П.г.“
ООД са нетекущи /дълготрайни активи/, като тези активи съставляват,
съответно 55.85%, 71.63%, 68.28%, 73.74%, 73.48%, 73.16%, 61.65%, 62.50% и
76.93% от общо активите. Собственият капитал на длужеството е
положителна величина през целия анализиран период. Задълженията се
състоят от задължения към финансови предприятия, към доставчици и други
задължения. Вещото лице проследява показателите за ликвидност на
дружеството за периода 2013 г. – 2021 г., като от направените изчисления
заключава, че коефициентът на обща ликвидност на дружеството е със
стойност в рамките на общоприетите граници, като малки изключения прави
показателят за 2016 г. Така установените параметри на този коефициент
сочат, че ответникът е бил в състояние да посрещне и изплати текущите си
задължения с наличните си краткотрайни активи. След анализ на
коефициентът на финансова автономност за анализирания период, вещото
лице счита, че съществуващите задължения на дружеството са обезпечени с
достатъчно имущество, тъй като стойностите на коефициента на финансова
автономност са значително над минимално изискуемата референтна граница.
Този факт се дължи на високите нива на собствения капитал на длъжника,
които нива се формират от генерираните през обследваните години печалби.
От направения анализ и извършените изчисления вещото лице установява, че
с наличното имущество по счетоводни баланси, ответникът може да покрие
всичките свои парични задължения, за всяка една от анализираните години.
При разпита на вещото лице в о.с.з. на 27.05.2022 г. вещото лице пояснява, че
при съобразяване с представените от длъжника в това съдебно заседание
доказателства за налична сума по банкова сметка в размер на 299000 лева, по
принцип наличието на тази сума ще доведе до още по-добри резултати при
коефициентите от тези вече изчислени в представеното заключение. От
5
извършената проверка в счетоводството на първоначалния кредитор, вещото
лице установява, че процесните вземания не са осчетоводени от този
кредитор. Съгласно СС № 37 Провизии, условни задължения и условни
активи, вземанията по арендни договори, по които не е страна, а е нов
собственик, заместил арендодателя, са условни активи. Съобразно
разпоредбата на СС № 37 „условните активи обикновено възникват от
непланирани и други неочаквани събития, които пораждат възможност в
предприятието да постъпят икономически ползи“. В тази връзка „М.Б.“ ЕООД
е счело, че вземанията по арендни договори, по които не е страна, следва да
бъдат оценени като възможен актив, възникващ като последствие от минали
събития и чието съществуване може да се потвърди от настъпването или
ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не
могат да бъдат напълно контролирани от съответното предприятие. В
конкретния случай това са арендни договори, сключени преди покупката на
недвижимите имоти, с друг арендодател и въпреки, че „М.Б.“ ЕООД е новият
собственик, заместил арендодателя, същото не може да контролира
реализирането на прихода. Съгласно т. 8.3 от СС № 37 условните активи не се
признават във финансовите отчети, тъй като това може да има за резултат
признаването на приход, който може никога да не бъде реализиран. Ако
постъпването на потока икономически ползи стане практически сигурно,
тогава активът и свързаните с него приходи се признават във финансовия
отчет за периода, през който е настъпила промяната. При проверката в
счетоводната отчетност, се установява, че счетоводните записвания на „М.Б.“
ЕООД са водени редовно и са съобразени със Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. При проверката в счетоводството на
ответника се установява, че същият е извършил последно плащане към „М.Б.“
ЕООД на 12.01.2022 г. Плащането е извършено по банков път и е в размер на
8307.59 лева. Съгласно условията на приложените по делото договори за
аренда, размерът на процесното вземане се определя от площта на
арендованата земя и цената на декар арендована земя, вписана в съответния
договор. Общият размер на вземането изчислен от вещото лице, към
31.12.2021 г., възлиза на 28 406.21 лв., като при изчисляване на този размер не
е отчетено извършеното след този период – на 12.01.2022 г. плащане на
сумата 8307.59 лева.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните
6
правни изводи:
Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива
при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни
предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение
следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината,
свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест
при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради
което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база
на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се
разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а
единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на
чл. 608 от ТЗ.
В случая кредиторите извеждат активната си процесуална легитимация от
сключените договори за аренда/наем на земеделски земи, които са били
надлежно вписани и придобиването на собствеността върху имотите- предмет
на договорите, съответно заместването на арендодателя в арендното
правоотношение от тях, в качеството им на придобили правото на
собственост лица. Вземанията за арендни/наемни плащания имат периодичен
характер по смисъла на чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД и се погасяват с кратка
тригодишна давност. Давностният срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т.
е. от момента, в който се поражда правото на иск. В случая изискуемостта на
арендното/наемното задължение настъпва с изтичането на съответната
календарна година. Длъжникът изрично релевира възражение за погасяване
на вземанията на пхървоначалния кредитор по давност и съответно това
възражение е основателно за всички дължими арендни вноски с настъпила
изискуемост повече от три години назад от предявяване на молбата по чл. 625
ТЗ, а това са вземанията за стопанските години преди стопанската 2018/2019
г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 10.01.2019 г. /молбата по
чл. 625 от ТЗ е подадена на 10.01.2022 г./. Следователно първоначалният
кредитор не се легитимира като кредитор на претендираните в молбата
вземания за главници и лихви за стопанските години преди 2018/2019 г. В
7
случая от ангажираните от този кредитор доказателства се установи
наличието на негови изискуеми вземания спрямо длъжника за стопанските
2018/2019 г. и 2019/2020 г. /„М.Б.“ ЕООД признава, че вземанията за
2020/2021 г. са платени от длъжника на 12.01.2022 г./ Длъжникът не ангажира
доказателства, че е платил дължимите арендни/наемни плащания за тези
години именно за процесните имоти. Изискуемостта на тези задължения
настъпва с изтичане на уговорения от страните срок за плащане, като
издаването на фактура от страна на арендодателя не е предпоставка за
настъпване на изискуемостта. Задължението за заплащане на арендна/наемна
цена е скрепено със срок, поради което с неговото изтичане длъжникът
изпада в забава без да е необходимо изпращането на покана, съответно
длъжникът дължи на кредитора и лихва за забава върху неплатените в срок
суми. От изразеното от ответника становище се установява и наличието на
негово задължение към присъединения кредитор в размер на 150.65 лева, като
съгласно вече изложените от съда мотиви за настъпване изискуемостта и
дължимостта на това вземане е без значение дали кредиторът е издал на
длъжника фактура за вземането.
Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл.
625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на
кредиторите, не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по
чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който
обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и
установяването на точният размер на вземанията по договорите за
аренда/наем не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е
установяването на валидно възникнало в полза на кредиторите изискуемо
вземане по търговска сделка срещу длъжника. В случая се установи наличие
на такива вземания на кредиторите срещу длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като
това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността
му да погасява задълженията си. По делото такова доказване е проведено,
поради което съдът приема, че презумпцията е оборена и не е налице
установено състояние на неплатежоспособност. От събраните доказателства и
приетото заключение на вещото лице В.П. по съдебно-икономическата
експертиза, не се установява наличието на състояние на неплатежоспособност
8
на длъжника. Съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал. 1 ТЗ,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се
до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или
общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно
държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът
въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в
доказателствена тежест на ответника да докаже възможността да посреща
краткосрочните си задължения. Такова спиране на плащанията не е
установено, напротив - задълженията се обслужват регулярно и това е
констатирано и от вещото лице. Извършеният от вещото лице анализ на
обективното икономическо състояние на предприятието на ответника
обосновава извод, че дружеството е в състояние да обслужва задълженията
си, без никакви рискове за кредиторите. През целия анализиран период
коефициентът на обща ликвидност и коефициентът на финансова
автономност на дружеството съответстват на референтните стойности, като
съществуващите задължения на дружеството са обезпечени с достатъчно
имущество. Собственият капитал е положителна величина за целия период.
Дори за определени времеви периоди показателят за обща ликвидност да не
съответства на референтните стойности /към 31.12.2016 г./, това състояние е
преодоляно и след този момент показателят е отново в референтна стойност.
Не се установява и твърдяното при условията на евентуалност от
кредиторите състояние на свръхзадълженост. За да е налице състояние на
свръхзадълженост е необходимо имуществото на дружеството да не е
достатъчно за покриване на паричните му задължения /чл. 742 ТЗ/. Въз
основа на неоспореното заключение на вещото лице, съдът намира, че
състояние на свръхзадълженост не е налице, тъй като имуществото на
ответното дружество през целия изследван период е достатъчно да покрие
задълженията му.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството, ответникът има право на направените в
производството разноски, на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
като същият е направил такива за адвокатско възнаграждение и е представил
доказателства за заплатено такова възнаграждение в размер на 6000 лева, в
9
който размер е включен и начислен ДДС. Кредиторите са направили
възражение за прекомерност на така претендираното възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от
6000 лева за производството по разглеждане на молба по чл. 625 от ТЗ не е в
съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /600 лева/ и се явява
прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Съгласно определение
№ 70/30.01.2015 г. на ВКС, І ТО, по търг. д. № 3743/2014 г., при определяне
на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено
представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на чл. 7,
ал. 1, т. 4 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, относима за неоценяемите искове. С това
определение е разяснено, че правилото на чл. 7, ал. 3 от същата наредба за
определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на
стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е
приложимо в хипотеза на осъществена правна защита при предявяване и
приемане на вземанията, но не и в предхождащата фаза на разглеждане на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Стадият на
предявяване и приемане на вземанията в делото за несъстоятелност е
предпоставено от откриване на производството по несъстоятелност, поради
което, когато делото е все още във фазата на разглеждане на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност база за определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде
стойността на предявените вземания, тъй като на този етап такива не са
налице. При разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ вземанията на кредитора,
по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, не се
установяват със сила на пресъдено нещо с решението по чл. 630 ТЗ, тъй като
не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състояние
на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Предвид изложеното,
10
съдът намира, че възражението на кредиторите за прекомерност е
основателно и дължимите на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се определят на 1200 лева. Така определеният
размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /върху заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение е начислен ДДС/. При определянето на
този размер съдът взе предвид и действителната правна и фактическа
сложност на делото, обстоятелството, че е осъществена правна защита по
молби на двама кредитори, броя на проведените съдебни заседания и
извършените от процесуалния представител на ответника процесуални
действия.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК **** за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника „П.г.“ ООД, ЕИК ****, поради
настъпила неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Б. АС“ ЕООД, ЕИК **** за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника „П.г.“ ООД, ЕИК ****, поради
настъпила неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК **** и „Б. АС“ ЕООД, ЕИК **** да
заплатят на „П.г.“ ООД, ЕИК ****, на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 3
от ГПК, разноски за производството в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11