Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13789 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 4.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 19897/ 2016 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 118 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато за
установено, че К.Н.К. /ЕГН **********/, Р.З.З. /ЕГН **********/ и
Л.З.З. /ЕГН **********/ дължат на
„Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД следните суми за доставена до топлоснабден имот: апартамент № 112,
находящ се в гр. София, жк “Красно село“, кв.********с аб.№ 300041, топлинна
енергия: К.Н.К. дължи сумата 1
095.86 лева- цена на доставена топлинна енергия с включено дялово
разпределение за периода от 01.07.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната
лихва за периода от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва
върху главницата в размер на 165.07
лева за периода от 31.10.2012 г. до 02.10.2015 г.; Р.З.З. дължи
сумата 45.66 лв.-
цена на доставена топлинна енергия с включено дялово разпределение за периода от
01.07.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от
14.08.2015 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главницата в
размер на 6.88 лева за
периода от 31.10.2012 г. до 02.10.2015 г.; и Л.З.З. дължи сумата 45.66 лева- цена на
доставена топлинна енергия с включено дялово разпределение за периода от
01.07.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва за периода
от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главницата
в размер на 6.88 лева за
периода от 31.10.2012 г. до 02.10.2015 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.10.2015 г. по ч.гр.д.№
48671/ 2015 г. на СРС, 118 състав. Предявените от „Т.С.” ЕАД срещу К.Н.К. установителни
искове по чл.422 ГПК са отхвърлени: относно главницата- за разликата над сумата
1 095.86 лева до пълния предявен размер от 1 239.48 лева, и относно лихвите за
забава- за разликата над сумата 165.07 лева до пълния предявен размер от 229.81
лв.; и исковете срещу Р.З.З. и Л.З.З. са отхвърлени: относно главниците- за
разликата над сумата 45.66 лева до пълните предявени размери от 51.64 лева, и относно
лихвите за забава- за разликата над сумата 6.88 лв. до пълните предявени размери
от 9.54 лв., като
Реш. по гр.д.№ 13789/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.”
ЕАД следните разноски: К.К.- сумата 226.08 лв.- разноски за заповедното
производство /ч.гр.д.№ 48671/ 2015 г. на СРС, 118 състав/, и сумата 653.79 лева- разноски
за исковото производство; Р.З. и Л.З.: по 7.42 лева- разноски за заповедното
производство, и по 29.72 лева-
разноски за исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от К.Н.К.
/ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на
горните суми- главница и лихви за забава, и в частта относно разноските, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне
на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ не изразява становище по повод
подадената от ответницата К. въззивна жалба.
Третото
лице- помагач “М.Е.“ ООД- *** не изразява становище по повод жалбата на ответницата
К.К..
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Т.С.” ЕАД срещу К.К.
установителни искове по чл.422 ГПК за горепосочените суми- главница и лихви за
забава, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Основателността на предявените по делото
установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално-
правна легитимация на ответниците да отговарят по същите. Според приложимата през процесния
период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топло-
снабдявания имот. Цитираната
разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или
вещно право на ползване. Същата следователно
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика
на топлоснабдения имот, освен ако имотът е
обременен с вещно
право на ползване, в който случай потребител се явява третото
лице- ползвател, което разрешение съответства и
Реш. по гр.д.№ 13789/ 2018 г.- СГС, ГК,
ІV- Б с-в
на
общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право
по
чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Горната
разпоредба е приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило
основен източник на облигационните право- отношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна
автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като
чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна
собственост. Същевременно, според посоченото
по- горе законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, когато се касае за топлоснабдена сграда- етажна собственост, в който
случай собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху
самостоятелни обекти в етажната собственост се считат потребители на топлинна
енергия /чл.153, ал.1 ЗЕ/, т.е. страни по договорно правоотношение с доставчика
на топлинна енергия.
Установява
се от доказателствата, че ответницата К.К. е съсобственик на процесния имот,
легитимиращ се като собственик на 4/6 идеални части от него- съгласно
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 29/ 26.04.2006 г. на софийски нотариус, каквито права са й признати и
с постановеното по гр.д.№ 5937/ 2007 г. на СРС, 67 състав първофазно делбено
решение /влязло в сила/, приложено като доказателство по делото.
При това
положение безспорно се явява по делото, че в качеството на притежател на вещно
право върху имота през процесния период К.К. е била и потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Ирелевантни за приемане на изводите
по съществото на спора са както обстоятелството кое лице е било фактически
ползвател на жилището през исковия период, така и обстоятелството, че един от
съсобствениците- според фактическите твърдения на ответницата К.- И.К., е
препятствал достъпа й до имота и възможността й да го ползва съобразно правата
си. При липсата на подадена от посочения съсобственик молба- декларация за
откриването на клиентска партида в топлопреносното предприятие, в който случай
би възникнало договорно правоотношение помежду им /съобразно чл.149, ал.1, т.6
ЗЕ/, ответницата К.- като съсобственик /собственик на 4/6 идеални части от
имота/ и потребител по чл.153, ал.1 ЗЕ, не би могла да бъде освободена от задължението
да заплаща съответната част от стойността на потребената в имота топлинна
енергия.
Установено
е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и
ответницата К.К. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в съсобственото
процесно жилище, е от значение единствено за доказване размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.
Реш. по гр.д.№ 13789/
2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения от сметки,
съставени от топлопреносното предприятие, и дялови разпределения и документи за
главен отчет, съставени от фирмата за топлинно счетоводство, като са приети в
първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебно- техническа
и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни
заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото
на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения
/съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по
допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай
дължимите суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и
норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства:
че през исковия период в процесното жилище е имало 4 бр. радиатори, като на
едно отоплително тяло /в кухня/ е монтиран разпределител на ТЕ, за който
служебно са начислени дялови единици, а също и че през двата отоплителни сезона,
включени в процесния период, дяловото разпределение е извършено на база
„служебен отчет“- по МСРС /максимален специфичен разход за отопление на
сградата/, поради „неосигурен достъп“ до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение. Стойността на потребената в имота през процесния период топлинна
енергия- според заключението на вещото лице Брестлиев /СТЕ/, възлиза на общо 1 625.43
лв. /главница/, която сума включва изравнителен резултат от общо 285.07 лв.
/51.85 лв. + 225.78 лв. + 7.44 лв./, представляващ сума за доплащане от
абоната.
Според
заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от страна на
ответниците, включая К.К., да е било извършено плащане цената на топлинната
енергия за процесния период.
Предвид
горното, при съобразяване на цитираните експертни заключения, възприети от
въззивния съд като обективно дадени, и при зачитане на определения от вещото
лице по съдебно- техническата експертиза изравнителен резултат /определен без
отнасяне на суми за връщане към периоди извън процесния/, се налага извод, че
дължимите от ответниците на ищеца суми са правилно определени от
първоинстанционния съд.
Правилно,
при съобразяване на притежавания от ответницата К. дял от имота- 4/6 идеални
части, са определени от първоинстанционния съд и дължимите от същата на
топлопреносното предприятие суми- главница и лихви за забава.
Не
са наведени доводи, нито са ангажирани от ответницата К. доказателства да е
налице неправилно отчитане и остойностяване на доставената в имота топлинна
енергия. Доводите за нередовност на издадени от ищеца фактури,
каквито не са представени като доказателства по делото, а и нямат сочената от
ответницата доказателствена стойност, в случая са ирелевантни.
Действително
по делото са приложени доказателства за съществуващи между съсобствениците
съдебни спорове относно процесния топлоснабден имот, вкл. такива, основани на
лишаването на ответницата К. от достъп до същия и препятстване на ползването му
съобразно правата й. Тези спорове,
Реш. по гр.д.№
13789/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
обаче,
касаят
вътрешните отношения между
съсобствениците, и установяването на релевантните за тях
факти и обстоятелства не може да обоснове исканата от К. частична отмяна на
обжалваното решение. Те биха могли да обосноват предявяването на претенции за
неоснователно обогатяване, но не и да доведат до освобождаване на ответницата
от задължението да заплати на посоченото по- горе договорно основание,
произтичащо от приложението на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, съответната на дела й
част от потребената в имота топлинна енергия.
Неоснователен
е и наведеният във въззивната жалба на ответницата К. довод за порочност на
обжалваното решение, поради допуснато от СРС съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довело до нарушаване правото й на участие в
първоинстанционното производство и респ. до невъзможността да ангажира
доказателства за спорни по делото факти и обстоятелства. Ход на делото в
проведеното на 29.09.2017 г. открито съдебно заседание, в което е приключено
съдебното дирене, е даден при липса на предпоставки за отлагането му при
условията на чл.142, ал.2 ГПК. Не е установено /вкл. доказано/ наличието на
внезапно препятствие за явяването в о.с.з. както на страната, така и на адв.-
пълномощника й, поради което и правото й на участие в съдебния процес не е било
нарушено. Следва да се отбележи наред с това, че сочените във въззивната жалба
доказателства, които поради посочената по- горе причина страната е пропуснала
да ангажира, предвид изложеното по- горе, са насочени към установяването на
ирелевантни за предмета на спора факти и обстоятелства.
Несъстоятелен
е и доводът за непроизнасяне на СРС по предявен от К. обратен иск, тъй като в
първоинстанционното производство И.К.Кръстев /адресат на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК/ не е конституиран като трето лице- помагач по делото,
нито е приет за разглеждане предявен срещу него обратен иск- съгласно чл.219,
ал.3 ГПК.
Предвид
изложеното, с оглед неоснователността на релевираните във въззивната жалба на
ответницата К.К. доводи със същата не може да се постигне като резултат
частична отмяна на обжалваното решение на посочените по- горе основания, поради
което и същото- като валидно и допустимо, а по същество правилно следва да бъде
потвърдено в обжалваната от същата част.
Разноски на
въззиваемата страна за въззивното производство, по преценка на настоящия съд,
не следва да бъдат присъждани, независимо от отхвърлянето на подадената от
насрещната страна въззивна жалба, тъй като от дружеството не е подаден отговор
на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално представителство в
проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание. Подадената
от дружеството на 26.11.2019 г. писмена молба не може да обоснове ангажиране
отговорността на въззивницата за сторени във въззивното производство разноски.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 4.06.2018 г., постановено
по гр.д.№ 19897/ 2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 118 състав, в обжалваната част, в която по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни
Реш. по гр.д.№ 13789/ 2018 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено,
че
К.Н.К. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД следните
суми за доставена до топлоснабден имот: апартамент № 112, находящ се в гр.
София, жк “Красно село“, кв.********с аб.№ 300041, топлинна енергия: 1 095.86 лева /главница/-
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2012 г. до 30.04.2014
г., ведно със законната лихва от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането, и 165.07 лева- мораторна
лихва върху главницата, дължима
за периода от 31.10.2012 г. до 02.10.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
08.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 48671/ 2015 г. на СРС, 118 състав, а също и в частта относно присъдените на ищеца
разноски, дължими от ответницата К.К.: 226.08 лева- разноски за заповедното
производство /ч.гр.д.№ 48671/ 2015 г. на СРС, 118 състав/, и 653.79 лева- разноски
за исковото производство.
Решението по
гр.д.№ 19897/ 2016 г. на СРС, І ГО, 118 състав, е влязло в сила като необжалвано от страните в останалата част.
Решението
е постановено при участието на „МХ Е.“ ЕООД- гр. София, като трето лице-
помагач на „Т.С." ЕАД- *** в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.