РЕШЕНИЕ
Номер 4394 18.11.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV
граждански състав
На осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание на шестнадесети октомври 2019
г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 15533 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр.
с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив твърди, че е предоставило на
ответника Р.Й.С. услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
в периода 11.11.2011г. – 25.05.2018г., които ответникът не заплатил. Дължимите
суми са в размер на 1216,71 лв. (хиляда двеста и шестнадесет лева и седемдесет
и една стотинки) и мораторна лихва към главницата за периода от 31.01.2012 г.
до 30.04.2018 г. в размер на 147, 65 лв. (сто четиридесет и седем лева и
шестдесет и пет стотинки) за обекти, заведени на абонатен номер ******,
находящи се в гр. *********************. Периодът, посочен no-гope, съставлява
период, формиран от датите на издадените за тази доставка фактури. Съгласно чл.
198 о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Р.Й.С. е потребител на ВиК
услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на
оператора като потребител с № ******. Към настоящия момент отношенията между
потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда
на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Ответникът има качеството
потребител за процесния период съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор
гр. Пловдив в качеството си на ползвател на водоснабден недвижим имот, находящ
се в ************7, което право е учредено
съгласно Нотариален акт, вписан в СВ гр. ********************* г.
По отношение на водоснабден
недвижим имот, находящ се в ******, ответникът е отново ползвател на същия с
учредено право на ползване с нотариален акт вписан в СВ - *********************г.
Ответникът има сключен договор
№ ***************** г. за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за обекта, находящ се на *****************. За обект на адрес: *****************
има монтирано едно измервателно устройство с номер в картотеката на
дружеството, но различаващ се от тази на корпуса на самия водомер - *********.
За обект на адрес: ********* има монтирано едно измервателно устройство с номер
в картотеката на дружеството, но различаващ се от тази на корпуса на самия
водомер - *********.
Отчет в имота е извършван по
следния начин: 1. По отношение на водомер с номер ********* - отчетът е
извършван по показанията на монтираното измервателно устройство за целия
процесен период, т.е. извършван е реален отчет. По отношение на водомер с номер
********* - отчетът е извършван по показанията на монтираното измервателно
устройство за целия процесен период, т.е.
извършван е реален отчет.
Отделно от описаното по-горе, на абоната са правени опити за връчване на
покани за доброволно плащане, в които е описан размерът на дължимите суми,
както и е даден 15-дневен срок за изпълнение. И двете покани е отказано да
бъдат получени от наемател на имота на дата **** г. и **** г. Издадена е Заповед за
прекъсване на водоподаването № ********* г., която не е изпълнена поради липса
на осигурен достъп до имота, за което е
съставен и протокол за отказан достъп от **** г.
В изпълнение на разпоредбата
на чл. 203 от Закона за водите "Потребителите и водоползвателите на вода и
ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги,
предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за
задьлженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
независимо от размера на задължението", „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД - гр. Пловдив е подало заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Р.Й.С. за натрупаните по
партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не са заплатени.
Съобщение за издадената
заповед за изпълнение на парично задължение е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. В срока по ГПК ищцовото дружество депозира настоящата искова
молба.
Предвид направеното от
ответника възражение за недопустимост на исковете поради неиздаване на заповед
за изпълнение за вземанията по отношение на един от процесните имоти, то ищецът
е направил уточнение и е формулирал надлежен петитум на исковата молба.
С оглед на гореизложеното,
моли съда да постановите решение, с което да се приеме за установено, че
ответникът Р. Й. С., ЕГН: **********, носейки отговорност по силата на закона
за задълженията си, възникнали при доставка на ВиК услуги за водоснабден
имот, находящ се на адрес: ******************, дължи на "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******************, представлявано от ****** С.Л.Н., сумата от
132,63 лв. за период от 11.11.2011 г. до
25.05.2018 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 31.01.2012 г. до 30.04.2018 г. в размер на 85,35 лв.,
както и да бъде осъден ответникът Р.Й.С. да заплати предоставените му услуги по
отношение на водоснабден имот, находящ се в ******, представляващ ****, които
са в общ размер на главница 1084, 08 лв. (хиляда осемдесет и четири лева и осем
стотинки) за период от 31.07.2017 г. до 25.05.2018 г. и лихва в размер на 62,30
лв. (шестдесет и два лева и тридесет стотинки) за период от 30.09.2017 г. до
30.04.2018 г. по фактури от дата 31.05.2017 г.; 27.11.2017 г.; 24.04.2018 г.
В едномесечния срок ответникът
е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Исковете, предмет на гр.д. № 15533/2018 г. по описа на Районен съд
гр. Пловдив относно имот,находящ се в *********** - така посочен в петитума на
исковата молба, са недопустими- за този имот няма произнесен диспозитив по Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр.д.
№ 9848/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив- XIII гр. с.
Тази заповед за изпълнение се
отнася само за имот в *****************. Този имот е посочен и в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца. Включването в
установителния иск и на други имоти, извън тези, за които е издадена заповед за
изпълнение, е процесуално недопустимо и моли съда да прекрати производството
относно исковете за обект на адрес ***************** по фактури с номера № ***********************************************************.
Освен, че са процесуално
недопустими, тези искове са и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Исковете, предмет на гр.д. №
15533/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив относно заплащането на услуги
за имот в ***************************, са процесуално допустими, но
неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
На основание чл. 111,6.
"В" от ЗЗД вземанията за лихви и
периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Задълженията за плащане на
услуги и доставки на услуги по договорите за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води са за периодични плащания,
обстоятелство, което е изложено и в самата искова молба, където се твърди, че
плащанията следва да се извършват периодично.
За претендираната сума по
фактура № ****** от дата ******* г. за водомер № *********, за адрес ************ за период *********** г. за сумата 38.17 лв. прави
възражение за изтекла погасителна давност и моли съда да отхвърли искането за това вземане като
погасено по давност. Давността за предявяване на искания за задължения за периодични плащания, каквото е
претендираното, е 3 години, и към датата на предявяването на искането за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред съда този срок е
изтекъл. Поради изтеклата погасителна давност за основното вземане, е
неоснователно и погасено по давност и искането за заплащане на лихвите за него
като акцесорно задължение. Искането за заплащане на лихви е погасено и само по
себе си поради изтекла и за него давност и моли да се отхвърли. За
претендираната сума по фактура № ******** от дата ****** г. за водомер № *********, за адрес *********** за период 02.11.2011 г. -
02.12.2011г. за сумата 46.56 лв. Прави възражение за изтекла погасителна
давност и моли съда да отхвърли искането за това вземане като погасено по
давност. Давността за предявяване на искания за задължения за периодични плащания, каквото е претендираното, е 3 години и към
датата на предявяване на искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК пред съда този срок е изтекъл. Поради изтеклата погасителна давност
за основното вземане е неоснователно и погасено по давност и искането за
заплащане на лихвите за него, като акцесорно задължение. Искането за заплащане
на лихви е погасено и само по себе си поради изтекла и за него давност и моли
да се отхвърли.
За претендираната сума по
фактура № ******* от дата ****** г. за водомер № *************, за адрес гр. *********** за
период 01.04.2012 г.-01.07.2012 г. за
сумата 88.02 лв. прави възражение за изтекла погасителна давност и моли съда да
отхвърли искането за това вземане като погасено по давност. Давността за
предявяване на искания за задължения за
периодични плащания, каквото е претендираното, е 3 години и към датата на
предявяване на искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
пред съда този срок е изтекъл. Поради изтеклата погасителна давност за
основното вземане, е неоснователно и погасено по давност и искането за
заплащане на лихвите за него, като акцесорно задължение. Искането за заплащане
на лихви е погасено и само по себе си поради изтекла и за него давност и моли
да се отхвърли.
За претендираната сума по
фактура № ***** от дата ******г. за водомер № *********, за адрес гр. *************** за период 01.04.2012 г.-01.02.2013 г. за сумата 129.06 лв. прави
възражение за изтекла погасителна давност и моли съда да отхвърли искането за
това вземане като погасено по давност. Давността за предявяване на искания за
задължения за периодични плащания, каквото е
претендираното, е 3 години, и към датата на предявяване на искането за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред съда този срок е изтекъл.
Поради изтеклата погасителна давност за основното вземане, е неоснователно и
погасено по давност и искането за заплащане на лихвите за него като акцесорно
задължение. Искането за заплащане на лихви е погасено и само по себе си поради
изтекла и за него давност и моли да се отхвърли.
Независимо, че фактурата е
издадена през 2017 г., то задължението е възникнало през периода 2012г. -2013
г., като давността започва да тече
от месеца, следващ възникването на задължението,
когато е следвало да се издаде и фактурата.
За претендираната сума по
фактура № ******** от дата ***** г. за водомер № *********,за адрес гр. ************** за период 01.02.2013 г.-01.03.2015 г. за сумата
323.14 лв. прави възражение за изтекла погасителна давност и моли съда да
отхвърли искането за това вземане като погасено по давност. Давността за предявяване
на искания за задьлжения за периодични плащания, каквото е претендираното, е 3
години, и към датата на предявяване на искането за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК пред съда този срок е изтекъл. Поради изтеклата
погасителна давност за основното нземане, е неоснователно и погасено по давност
и искането за заплащане на лихвите за него, като акцесорно задължение. Искането
за заплащане на лихви е погасено и само по себе си поради изтекла и за него
давност и моли да се отхвърли.
Независимо, че фактурата е издадена през 2017 г., то
задължението е възникнало през периода 2013 г. - м. март 2015 г. ,като
давността започва да тече от месеца, следващ възникването на задължението,
когато е следвало да се издаде и фактурата.
За претендираната сума по
фактура № ******* от дата ******* г.. за водомер № *********,за адрес гр. *************** за период 01.03.2013
г.-01.06.2016 г. за сумата 207.36 лв. правя възражение за изтекла погасителна
давност и моля да отхвърлите искането за това вземане като погасено по давност.
Давността за предявяване на искания за задьлжения за периодични плащания,
каквото е претендираното е 3 години, и към датата на предявяване на искането за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред съда този срок С
изтекъл. Поради изтеклата погасителна давност за основното вземане, е
неоснователно и погасено по давност и искането за заплащане на лихвите за него,
като акцесорно задължение. Искането за
заплащане на лихви е погасено и само по себе си поради изтекла и за него
давност и моля да се отхвърли.
Независимо, че фактурата е
издадена през 2017 г., то задължението е възникнало през периода 01.03.2015 г.,
като давността започва да тече от месеца, следващ възникването на задължението,
когато е следвало да се издаде и фактурата. Поради това, че в този период са
включени различни месеци, моли съда да задължи ищеца да посочи каква сума
претендира за заплащане за всеки един месец за този период.
Исковете за установяване на
дължимостта на сумите са неоснователни и на следните основания: За обект **** с адрес гр. ************* няма сключен и не е представен по делото Договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. При липса на
договор не е възникнало и задължение
за ответника за заплащане на суми относно този обект и по издадените за него
фактури № **********************************.
При липса на задължение за плащане на основните суми, не е възникнало
задължение за заплащане и на обезщетение за забава-лихви като акцесорно
задължение.
За обект с адрес ***********
исковете са неоснователни и моли да се отхвърлят- ответникът няма имот на този адрес, нито е ползвател на имот на този адрес, на този адрес не са му доставяни
претендираните услуги и не дължи плащане.
Измервателните устройства по
картотеката на ищеца имат номера, които са различни от номерата на измервателните уреди на двата обекта и поради липсата на идентичност не може да се
установи за кой обект са отчетените суми и не се доказва от ищеца, че
процесните суми са за възникнали задължения за
измервателните уреди на обектите *********************************, поради което моли и на това
основание исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани изцяло.
Ищецът не доказва,че
ответникът е потребител с абонатен № ******.
При тези обстоятелства моли да
се отхвърлят като неоснователни и недоказани всички предявени искове, предмет
на гр.д. № 15533/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, включително и
исковете за заплащане на разноски по делото.
Прави и възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение по издадената заповед за
изпълнение, което не следва да надхвърля 50 лв. и
при евентуално присъждане на юрисконсултско възнаграждение моли същото да бъде
намалено съобразно закона.
В предоставения му срок ищецът
е посочил, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги и за двата
обекта - качеството потребител възниква с придобиването на собственост или
правото на ползване върху даден водоснабден имот, а не от сключването на
Договор с дружеството. Обратното би означавало дадено лице да живее и да ползва
даден водоснабден имот, респективно да ползва услугите на дружеството, но
умишлено да не сключва договор, за да не заплаща същите. Изрично в Общите условия на ВиК оператор гр. Пловдив и Наредба № 4 от
14.09.2004 г. е записано, че потребители са ползвателите на водоснабдени
недвижими имоти, като за възникване на това качеството не се поставя изискване
за сключване на договор. Не са представени писмени доказателства от ответника,
които да доказват, че Р. Й. С. не е вече ползвател на имота, а са изложени
единствено твърдения на особения представител в тази насока. Обратното, към
исковата молба са представени доказателства за учреденото право на ползване за
обскта на ************* и доказателство за наличието
на качеството потребител по отношение на обект на *****************.
По отношение на обекта на
адрес ************ очевидно е, че се касае за явна фактическа грешка и няма
трети обект, на който да е доставяна вода. Изрично заявява следното: Моли да се
коригира петитума на исковата молба, като Р.Й.С. носи отговорност за
задълженията си за заплащане на услуги по отношение на водоснабден имот в ***************, а не както е записано в
петитума и обстоятелствената част - ***************. От текста
на исковата молба е видно, че се касае за техническа грешка.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
По силата на заповед № **** от *******
г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 9848/
2018 г. по описа на ХІІІ гр. състав при Районен съд – гр.Пловдив, било
разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на
заявителя “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, сумата от 1216,71лв.,
представляваща възнаграждение за предоставени от ищцовото дружество услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода за периода 11.11.2011г. – 25.05.2018г. за обект, находящ се в *****************, както и мораторна лихва към главницата в размер
на 147,65лв., дължима за периода от 31.01.2012г. – 30.04.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 13.06.2018г., до изплащане на вземането, както и
сумата от 327,29лв. – разноски.
Заповедта била връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника. В законоустановения срок ищцовото
дружество е предявило настоящите искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца за водоснабден имот, находящ се на адрес: ******************,
сумата от 132,63 лв. за период от
11.11.2011 г. до 25.05.2018 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 31.01.2012 г. до 30.04.2018 г.
в размер на 85,35 лв., както и да бъде осъден ответникът Р.Й.С. да заплати
предоставените му услуги по отношение на водоснабден имот, находящ се в ******,
представляващ ****, които са в общ размер на главница 1084, 08 лв. (хиляда
осемдесет и четири лева и осем стотинки) за период от 31.07.2017 г. до
25.05.2018 г. и лихва в размер на 62,30 лв. (шестдесет и два лева и тридесет
стотинки) за период от 30.09.2017 г. до 30.04.2018 г. по фактури от дата
31.05.2017 г.; 27.11.2017 г.; 24.04.2018 г.
Ответникът е направил повторно
възражение за недопустимост на исковете за вземания, за които не е налице
издадена заповед за изпълнение, а именно осъдителните такива за обект, находящ
се в ******,
представляващ ****, както и на
обезщетението за забава на тази главница. С определението по чл.140 от ГПК
съдът е отхвърлил възражението. Предвид съдебната практика на ВКС обаче, съдът
намира, че исковете се явяват недопустими. Съгласно приетото в решение № 169/
04.01.2016 г. по т.д. № 700/ 2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, макар да е
налице съвпадение в размера на вземанията – главница и лихви по
заявлението по чл.410 ГПК и по исковата молба, при предявяване на иска за
установяване съществуването на вземането е въведен различен правопораждащ факт,
в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора по реда на чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е издадена за парични вземания, произтичащи от
неплатени задължения за електрическа енергия. С представените с възражението по
чл.414, ал.2 ГПК писмени доказателства длъжникът е установил, че за исковия
период е погасил задълженията си за ежемесечно начислената електрическа
енергия. В заявлението, с което е сезиран заповедният съд не е отразено обаче,
че се касае за проведена корекционна процедура и за допълнително издадени
фактури, основани на извършена корекция на сметките за ел.енергия на
потребителя за минал период, каквито твърдения са въведени едва с исковата
молба. С оглед възприетото по-горе, следва да се счете, че по този начин е подменен
предметът на делото и че ищецът е претендирал установяване съществуването на
вземания – главница и лихви на различно основание в сравнение с отразеното в
заявлението за издаване на заповедта, както и в самата заповед за изпълнение. В
същия смисъл се явяват и решение № 171/ 24.04.2012 г. по гр.д. № 801/ 2011 г.
по описа на ВКС и решение № 43/ 11.03.2013 г. по т.д. № 325/ 2012 г. по описа
на ВКС.
В настоящия казус сме изправени
пред сходна хипотеза – в заявлението е заявена претенция за консумирана питейна
вода и отведена канална вода за един обект на потребление, а в исковата молба –
претенции за два обекта на потребление, макар за същата сума. Ето защо като
недопустима следва да се приеме нововъведената претенция и производството в
тази част следва да се прекрати, като се обезсили заповедта за изпълнение в
тази част, а именно за обект в ********************************.
В настоящото производство следва дас е разгледа претенцията на ищеца за
заплащане на ВиК услуги на обект, находящ се в ******************************.
Ответникът оспорва процесните вземания, като заявява, че няма качеството
“потребител”, тъй като липсва правоотношение с ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Ответникът не оспорва качеството си на ползвател с учредено вещно
право на ползване на процесния обект на потребление. В случая обаче е налице и
сключен писмен договор за процесния обект № ******г. Съгласно чл.8, ал.1, т.6 от същата наредба, получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани
за краткост "общи условия", се определят редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от
оператора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 61, ал.1 от Общите
условия на ищцовото дружество, при промяна на
собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок от датата на
промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида,
като представят за справка документи, удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на имота.
Следователно, ответникът
е имал нормативно установено задължение в 30-дневен срок от промяната на
собствеността да уведоми водоснабдителното дружество за промяната в
собствеността с оглед промяна на партидата. Налице са доказателства същият да е
сторил това писмено. Следователно, по силата на учредяване на вещно право на
ползване върху процесния водоснабден имот, ответникът е придобил качеството
“потребител” по смисъла на чл.3 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В този смисъл не се възприема възражението на
ответника за липса на облигационна връзка между страните, тъй като по силата на
промяна на собствеността ответникът е заместил праводателя си в учреденото
облигационно отношение.
Ответникът е навел възражение
в насока, че не може да се установи изразходеното количество питейна вода, като
се оспорва законосъобразното начисляване на потребеното количество вода, на
основание чл.23, ал.5 от Общите условия, както и законосъобразно отчитане на
показанията на водомера. Съгласно чл.21, ал.1, т.2 от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор – гр. Пловдив /
наричани по – нататък Общите условия/ показанията на водомерите на водопроводни
отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3месеца за
потребители за питейно – битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3 от
Общите условия в междинните периоди между два отчета В и К операторът
ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от предходните два отчета, като след отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съотвествие с
реалното потребление. Ал.4 на същия текст предвижда, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител.
При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може
да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Съгласно чл.22, ал.3 от Общите
условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време в срок не по-дълъг от
шест месеца от последното отчитане.
Представени са доказателства
за неосигуряване на достъп до обекта за отчитане на водомера на служители на
ищцовото дружество, което се установи от разпита на св.И.. Съгласно посочените
по-горе разпоредби на Общите условия ответникът е бил длъжен да осигурява
достъп за отчет на водомера на тримесечен период, като при невъзможност да
осигури такъв в определеното от инкасатора време е бил задължен да договори с
представител на дружеството удобно за двете страни време в срок не по-дълъг от
шест месеца от последното отчитане за отчет. С неизпълнение на сочените
задължения ответникът цели в настоящото
производство да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно
поведение. В патримониума на ищцовото дружество е възникнало правото да
удостовери отказ от осигуряване на достъп по смисъла на разпоредбата на ал.4 на
чл.22 от Общите условия, като начислява изразходвано количество питейна вода по
реда на чл.46 от същите. Неупражняването на това право обаче не следва да води до
неблагоприятни последици за неговия носител, в каквато насока се явява и
константната съдебна практика.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установи, че при извършена проверка на начисленото
количество изразходвана вода се констатира, че правилно са изчислявани
задълженията на ответника в издадените фактури. За разглеждания период в
ищцовото дружество редовно са начислявани задълженията на абоната за
консумирана вода, съгласно записванията на инкасаторите в карнетите.
Следователно, предвид редовното водене на счетоводството в процесния период, то
на основание чл.182 от ГПК същите служат като доказателство в полза на
дружеството. В.л. е посочило, че размерът на задължението на ответника за
процесния период е в общ размер от 172,93лв.- главници и лихва за забава в
размер на 85,35лв. Съдът възприема заключението като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че за процесния период - 11.11.2011г. – 25.05.2018г., ищцовото
дружество е предоставило на ответника услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода за
обект, находящ се в *****************, като ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение в размер на 172,93лв. Предвид неизплащане в определения от чл.31,
ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор – гр.Пловдив, срок /съгласно която потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на
фактурирането/, то длъжникът е изпаднал в забава, считано от деня, следващ
тридесетия ден след фактурирането, като от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че обезщетението за забавеното плащане
на главниците възлиза на 85,35лв.
С оглед установяване на
вземане в посочените размери съдът следва да разгледа и направеното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност по чл.111, б.В от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В мотивите на същото решение е прието, че
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Следователно, погасени по давност се явяват вземанията на ищцовото дружество,
възникнали в тригодишен срок преди подаване на заявлението – 13.06.2015 г., както и обезщетенията за забавеното им
плащане на основание чл.119 от ЗЗД. Съгласно заключението на съдебно –
счетоводната експертиза непогасени по давност задължения няма, тъй като последната издадена фактура е с дата
****** г. Ето защо
исковете ще се отхвърлят като погасени по давност. Предвид отхвърляне на главния
иск, ще се отхвърли и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът претендира разноски, но
предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъдени, нито за
настоящото, нито за заповедното производство.
Ответникът претендира разноски, но направените такива за
заплатено адвокатско възнаграждение не следва да му се присъдят, тъй като той
първоначално е бил представляван от особен представител, възнагражденеи за
който е било азплатено от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото в частта относно претенцията за
осъждане на Р.Й.С., ЕГН: **********,*** да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД
- гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******************,
представлявано от ****** С.Л.Н., предоставените му услуги по отношение на
водоснабден имот, находящ се в ******, представляващ ****, които са в общ
размер на главница 1084,08 лв. (хиляда осемдесет и четири лева и осем стотинки)
за период от 31.07.2017 г. до 25.05.2018 г. и лихва в размер на 62,30 лв.
(шестдесет и два лева и тридесет стотинки) за период от 30.09.2017 г. до
30.04.2018 г. по фактури от дата ********************************* г.
ОБЕЗСИЛВА заповед № **** от 14.06.2018г. за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 9848/ 2018 г. по описа на ХІІІ
гр. състав при Районен съд – гр.Пловдив в
тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422, ал.1
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между
ищеца “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ******************, представлявано от ****** С.Л.Н., и ответника Р.Й.С., ЕГН: **********,***, че Р.Й.С., ЕГН: **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив, сумата от
132,63 лв. за период от 11.11.2011 г. до 25.05.2018 г., за доставка на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се на адрес: ******************,
както и мораторна лихва към главницата за
период от 31.01.2012 г. до 30.04.2018 г. в размер на 85,35 лв., ведно със законнаата лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед № **** от 14.06.2018г. за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 9848/ 2018 г.
по описа на ХІІІ гр. състав при Районен съд – гр.Пловдив, като погасени по
давност.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, а в частта относно
прекратяване на производството и обезсилване на заповедта има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичуен срок от връчване на препис
от него на страните с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ