ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1408
гр. София, 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. А. Д.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Частно наказателно дело №
20231110211435 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 213, ал. 5, вр. ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба на Б. Р. Савриев против постановление на СРП от
12.06.2022 г., потвърдено с постановление на СГП от 06.12.2022 г., с което е
отказано образуването на досъдебно производство по преписка № ........... по
описа на СРП. В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения в подкрепа. Иска
се неговата отмяна.
По делото се установи, че Б. Р. С. е подал жалба до СРП на 20.09.2022 г.,
във връзка с която е издадено постановление за възлагане на проверка от
прокурор при СРП.
В хода на проверката са приобщени писмени материали и са събрани
сведения от Б. С., Б. Т., В. К., В. В., Ц. И. и др.
С постановление от 12.06.2022 г. СРП е отказала да образува досъдебно
производство. За да постанови отказа си да образува ДП, прокурорът е
изложил доводи в насока, че не се установява осъществен състав на
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, нито на престъпен състав по никой текст от
Наказателния кодекс, тъй като е налице спор с гражданскоправен характер
относно собствеността върху вещта като Тасев е имал съзнанието, че тя е
негова собственост.
Постановлението на СРП е потвърдено с постановление на СГП от
06.12.2022 г. като са споделени изложените от представителя на СРП мотиви.
Изводът на прокурорите от СРП и СГП, който практически е относно
липса на съставомерните признаци на обсебването не може да бъде споделен.
1
Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази в акт на
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждата
движима вещ в свой или чужд интерес извън параметрите на основанието, на
което вещта е получена. В настоящия случай изпълнителното деяние се е
изразило във фактическо разпореждане с вещта чрез предаването на трето
лице – К. срещу определена парична сума. От обективна страна към този
момент Т. в качеството на прехвърлител не е бил собственик на вещта. Следва
да се има предвид, че договорът за продажба на моторно превозно средство е
формален и преди сключването му не настъпва разместване в правото на
собственост. Освен това от събраните до момента данни е видно, че Т. е
получил фактическата власт върху автомобила, с уговорката собствеността да
му бъде прехвърлена, едва след като изцяло заплати нейната стойност. В
случая е сключен договор за продажба на изплащане като на купувача е
дадена възможност фактически да ползва вещта преди да я е заплатил изцяло
и преди да е станал неин собственик, като това именно е правното основание
на което Т. е получил фактическата власт върху вещта. В този случай
купувачът отговаря за опазването на вещта и разноските свързани с нея, и
носи риска от нейното погиване, но неин собственик остава продавачът. На
следващо място налице са данни, че към момента, в който Т. фактически се е
разпоредил с вещта нито цената е била изцяло заплатена /изводи в тази насока
могат да се изведат освен от заявеното от С. и при съпоставка на заплатените
от Т. и К. суми/, нито собствеността му е била прехвърлена, а той е имал
качеството на обикновен държател. Налице са и достатъчно данни относно
субективната страна, тъй като Т. се е разпоредил с автомобила като е
съзнавал, че е чужд /не е изплатен и не му е прехвърлена собствеността в
изискуемата се квалифицирана форма/, съзнавал е че упражнява фактическата
власт на правно основание – договор за продажба на изплащане, т.е. деянието
е при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Данни в тази насока се
съдържат в показанията на третото лице К., който посочва, че Т. го е
предупредил, че не може да му прехвърли собствеността върху автомобила.
Предвид изложеното следва да се приеме, че са налице елементите на
състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, включително и от субективна
страна и становището на прокурора за наличието единствено на
гражданскоправен спор е необосновано и неправилно.
Така се стига до извода, че постановлението за отказ да се образува ДП
не е законосъобразно по смисъла на чл. 213, ал. 5 НПК, доколкото не е
съобразено с действителния смисъл на чл. 206, ал. 1 НК, респективно на
основание чл. 213, ал. 6 НПК постановлението следва да бъде отменено и
преписката да бъде върната на прокурора със съответните задължителни
указания относно прилагането на закона, а именно за съобразяване на
2
изложеното по-горе тълкуване на чл. 206, ал. 1 НК и за изследване елементите
от фактическия състав на престъплението пълно и всестранно.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че постановлението на СРП
от 06.12.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено с
постановление на СГП от 12.06.2022 г., като незаконосъобразно следва да
бъде отмено и преписката да бъде върната на СРП за продължаване на
проверката по случая.
Водим от гореизложеното и на основание чл.213, ал.6 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на СРП от 06.12.2022 г., потвърдено с
постановление на СГП от 12.06.2023 г., с което е отказано да се образува
наказателно производство и е прекратена пр. пр. № 39198/2022 г. по описа на
СРП.
ВРЪЩА на Софийската районна прокуратура материалите по преписка
със задължителни указания относно прилагането на закона съобразно
изложеното в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3