Присъда по дело №168/2014 на Военен съд - София

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 януари 2015 г. (в сила от 22 юни 2015 г.)
Съдия: Петър Костадинов Стоянов
Дело: 20146100200168
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 декември 2014 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 168

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Днес, 28 януари 2015 г., Софийският военен съд, в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала 18, в открито съдебно заседание, в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полковник ПЕТЪР СТОЯНОВ

             

при секретар Й. Начева и с участието на полк. Елин Алексов - прокурор от Военноокръжна прокуратура - София, по НОХД № 168/2014 г. по описа на Софийския военен съд, против лейт. З.Г.Г., за престъпление по чл. 372, ал. 2, предл. 3, вр. ал. 1 от НК, докладвано от председателя.

         На основание чл. 301, чл. 304 предл. последно и чл. 305 от НПК, съдът

 

 

                      П Р И С Ъ Д И :

        

 

ПРИЗНАВА подсъдимия лейтенант З.Г.Г. – от хххх - командир на разузнавателен взвод, роден на *** г. в гр. ххх, с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********,

 

 

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА

 

На 21.06.2013 г., около 16.30 часа в гр. Велико Търново НВУ „Васил Левски”, да е отказал да изпълни заповедта на началника си капитан Н.К.Й. и го ОПРАВДАВА по обвинението му по чл. 372, ал. 1, предл. 1 от НК.

 

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок пред Военно-апелативния съд на Република България.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                              

 

 

М    О    Т    И    В   И

към присъда № 168 от 28.01.2015 год. по НОХД № 168/2014 год. на Софийския военен съд.

 

Софийската военно-окръжна прокуратура е внесла в съда обвинителен акт против лейтенант З.Г.Г. от военно формирование хххх за това, че :

         На 20.06.2013 год. в гр. Велико Търново, НВУ „Васил Левски”, пред северния вход на батальон за обучение на курсанти, след приключване на „Комплексно тактическо учение 2013 год.” отказал да изпълни заповедта на началника си капитан Н.К.Й., а именно да донесе и сдаде комбинирано шалте, използвано в учението, на старшина Й.Г.Х., отговарящ за логистическото осигуряване на батальон за обучение на курсанти, като деянието е извършено по демонстративен начин - използвал думите: „Няма да отида” и обърнал гръб на капитан Й. - престъпление по чл. 372, ал. 2, предложение 3, вр. ал. 1 от НК.

         Подсъдимият лейтенант З.Г.Г. е бил обучаем в Национален военен университет „Васил Левски” - гр. Велико Търново за периода от 29.08.2009 год. до 25.07.2014 год. На 28.07.2014 год. бил назначен за командир на разузнавателен взвод в щабна рота на в.ф. хххх. По време на обучението си не бил поощряван. За неизпълнение на задължения по военна служба бил наказан два пъти. По това време като военнослужещ подс. лейт. Г. при лична заинтересованост бил точен и коректен, но на моменти непостоянен и непредвидим. Притежавал добри делови качества, но в определени ситуации в зависимост от личните му виждания и интереси създавал известна конфронтация, както с подчинени, така и с равни и по-старши. Бил военнослужещ със силно развито чувство за справедливост, буен темперамент и с твърди позиции по отношение на собственото си мнение. При необходимата мотивация показвал морално-волеви качества, които му помагали да покаже действителните си умения, знания и възможности необходими за по-нататъшната му работа като офицер от Българската армия. Показал много добра успеваемост в учебния процес. Личната му и войсковата му дисциплина били на задоволително ниво за военнослужещ в БА, като се справял с поставените задачи.

         Като офицер от БА във в. ф. хххх подс. лейт. Г. познавал функционалните си задължения в пълен обем. Умеел да работи в екип и изпълнява поставените му задачи точно и в срок, да се концентрира и владее в кризисни ситуации и открива възможности за бързо справяне със задачите. Бил дисциплиниран, изпълнителен и не влизал в пререкание с равни по-старши. Не бил наказван. Проявявал стремеж към придобиване на нови знания и лично усъвършенстване.

За да се произнесе, от събраните и проверени в съдебно заседание писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено:

         На 21.06.2013 год. в НВУ „Васил Левски” - Велико Търново приключили активните действия от Комплексно тактическо учение „Обединени усилия 2013 год.” Подсъдимият, тогава курсант старши сержант З.Г. бил назначен за командир на второ отделение от разузнавателен взвод,  чийто  командир бил к-н Я. Около 16.00 часа в района на университета започнали да се завръщат участниците в учението. За да бъде обявен краят на учението, военнослужещите е следвало да сдадат на материално отговорните лица /МОЛ/ полученото за учението снаряжение и материално-техническо оборудване. МОЛ е следвало да докладват на офицерите, че същото е върнато, а те от своя страна докладвали на началника на университета, че личния състав и имуществото са налице, който чак тогава обявявал края на учението. Свидетелят старшина Й.Х. бил МОЛ, на когото разузнавателния взвод, към който се числял и подсъдимия е трябвало да се върне полученото за учението имущество. Подсъдимият и още военнослужещи връщали имуществото без да са материално задължени за него. Установило се, че от имуществото липсва едно постелъчно шалте. Тогава подс. лейт. З.Г. изразил съмнение, че въпросното шалте е възможно да е останало в „парашутната зала”, където разузнавателния взвод върнали друга част от имуществото. След извършената по телефона справка се установило, че липсващото имущество се намира там. Тогава старшината казал на подсъдимия да отиде и донесе от „парашутната зала” липсващото шалте. Последният отговорил, че в момента няма да отиде, защото е изморен, а ще стори това по-късно във времето и се качил в спалното помещение. С това разговора на тази тема между двамата приключил.

         С оглед обявяването края на учението старшината, св. Х. периодично докладвал на офицерите на какъв етап е връщането на имуществото в съответните складове. При свой доклад, той обяснил на  св. к-н Н.К.Й. за липсващото имущество и че е казал на подс. лейт. Г. да го донесе, но последния отказал да стори това. Тогава св. к-н Й. извикал при себе си подсъдимият и му казал да отиде, донесе и предаде на старшината липсващото имущество. Той му отговорил, че е изморен в момента, тъй като цялата предна вечер е бил дежурен и по-късно ще върне имуществото, както се били разбрали със старшината. Освен това подс. лейт. Г. заявил, че в района има и други курсанти, които могат да свършат тая работа. Свидетелят к-н Й. повторил, че иска имуществото да бъде върнато сега, на момента и от него. Подсъдимият отговорил, че е изморен и няма да върне имуществото. Когато капитана потретил  нареждането, че иска да се занесе имуществото, подсъдимият отвърнал: „Няма да го занеса”. Тогава св. к-н Й. му казал, че с това си поведение  ще предизвика налагането на дисциплинарно наказание и го освободил. Веднага след това подсъдимия отишъл и върнал имуществото в склада.

         На въпрос на съда, какво е вложил в съдържанието на думата „казах”

св. к-н Н.Й. заявява, че думата „казах” означава, че му е разпоредил като по-старши на по-младши да отиде, донесе и върне липсващото имущество. Не е отдал заповед, защото в този момент не се е явявал пряк началник на подсъдимия. Имал е предвид той да отиде и да вземе шалтето и да го предаде на старшината.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на к-н Н.Й., с-на Й.Х., к-н С.С. и лейт. И.Т., както  и  от огласените писмени доказателства по установения от закона ред.

След приключване на съдебното дирене, прокурорът, на осн. чл.287, ал. 1, предл. 1 от НПК, поради това, че на съдебното следствие се установява основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и след възобновяването на съдебното следствие, повдигна ново обвинение по чл. 372, ал. 1 от НК, за това, че подсъдимия лейтенант З.Г.Г. на 21.06.2013 год. около 16,30 ч. в гр. Велико Търново, НВУ „Васил Левски”, пред северния вход на батальон за обучение на курсанти, след фактическото приключване на „Комплексно тактическо учение 2013 год.” отказал да изпълни заповедта на началника си капитан Н.К.Й., а именно да донесе и върне комбинирано шалте, използвано в учението, на МОЛ старшина Й.Г.Х., отговарящ за логистическото осигуряване на батальон за обучение на курсанти и за логистическото осигуряване на учението.  

По така предявеното обвинение нови доказателства не бяха събрани и съдът коментира такива.

         При тази фактическа обстановка, прокурора поддържа предявеното в съдебно заседание обвинение и предлага подсъдимия да бъде признат за виновен по него, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание.

         Подсъдимият моли да бъде признат за невинен, а защитата алтернативно предлага и приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, за това, че деянието не е престъпно, поради своята малозначителност.

         Съгласно установената съдебна практика, в каквато насока е и решение № 431 от 1956 год. на ВК на ВС на РБ отказът на военнослужещият да изпълни заповедта на началника си е достатъчен за осъществяване състава на престъплението по чл. 372 от НК. Обстоятелството, че след това същият я изпълнява, може да има значение за степента на вината му, но не дава основание да се счете, че няма извършено престъпление. Основен предмет на доказване по обвинението за извършено престъпление по чл. 372 от НК са: отдадената заповед да е по реда установен от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България /Устава/, нейното възприемане от адресата, отношението на дееца към заповедта и обективираните форми на нейното неизпълнение.

         Военната служба се основава на принципа на единоначалието, който принцип се реализира чрез вземане на решение, носене на отговорност и извършване на контрол от командира /началника/. Едноличното решение може да бъде обявено устно или писмено, чрез отдаване на директива, заповед или разпореждане, каквато е хипотезата на чл. 7 от Устава. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Устава, директивата е документ, съдържащ ръководни указания по насоки за действие от общ характер с продължителен срок на действие, като към нея се прилагат съответните анекси. Заповед, според посочения нормативен текст е всяко писмено или устно нареждане, отдадено от пряк началник към военнослужещи, което е свързано с военната служба и е в съответствие с неговите права и задължения. Разпореждане, съгласно посочения текст от Устава е нареждане на командир /началник/, отдадено към военнослужещи, които са му пряко подчинени, свързано с изпълнение на негови функционални задължения или заповед на старшия командир /началник/. Тази редакция на чл. 8 от Устава дава легално определение на директива, заповед и разпореждане, както и от чия компетентност е тяхното издаване.

         Редът за отдаването на заповедите и разпорежданията се регламентира от нормата на чл. 140 и следващите от Устава.

Взаимоотношенията между военнослужещите съгласно чл. 105, ал. 1 от Устава могат да бъдат като между началници и подчинени или между старши и младши. Втората алинея на същия текст определя, че началникът, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговото длъжностно разписание/щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования, е пряк началник, а според ал. 5  от посочения текст от Устава първият пряк началник на военнослужещия е негов непосредствен началник по йерархическата структура.

         В конкретната хипотеза от обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на к-н Н.Й. и с-на Й.Х. не се спори, че към момента на инкриминираното деяние, к-н Н.Й.  не се е явявал пряк началник на подсъдимия. Това е така защото краят на тактическото учение не е бил обявен и е било в сила щатното длъжностно разписание за самото учение. По това разписание подсъдимият е бил по щата на разузнавателния взвод, а св. к-н Й. е бил командир на свързочния взвод. Нещо което той сочи и в свидетелските показания пред съда, че и по тази причина използвал термина „казах на подсъдимия”, а не „ отдадох заповед”. Капитан Й. е  разбирал , че в момента не се явява пряк началник на подсъдимия съгласно чл. 105, ал. 2 от Устава и няма право да му отдава заповед /стр. 5 на протокола от съдебното заседание/, каквото е изискването на чл. 8, ал. 2 от Устава, независимо от това, че в състава на курсантската рота която командва, в мирно време, се числи и подсъдимия.

         Съставомерността на деянието по чл. 372 от НК, както вече беше посочено, изисква да е налице отдадена заповед от началник по установения от устава ред и военнослужещия да не я изпълни или откаже да я изпълни. В конкретната хипотеза, по изложените съображения липсва отдадена заповед, поради което неподчинението на подсъдимия не съставлява неизпълнение на заповед и деянието не съставлява престъпление. Въпреки, че административната отговорност не изключва наказателната такава, в подкрепа на изложеното е и приложената на л. 31-40 от досъдебното производство, дисциплинарна преписка образувана по повод на инкриминираното деяние. След извършена проверка на подсъдимия лейт. Г. със заповед № РД-01-666 от  08.07.2013 год. на началника на НВУ „Васил Левски” е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” за неизпълнение на поставена задача, а не на заповед.

         Нещо повече, от събраните по делото доказателства се установява, че подс. лейт. З.Г. и св. к-н Н.Й. към момента на деянието са се намирали в хипотезата на чл. 107 от Устава, съгласно който военнослужещите, които в зависимост от заеманата длъжност и притежаваното военно звание не са спрямо другите военнослужещи техни началници или подчинени, могат да бъдат старши или младши. Като старшите имат право да правят бележки на младшите и да изискват от тях спазване на военната дисциплина, обществения ред и правилата за носене на униформата, правилата на военна вежливост и етични норми на поведение, като младшите са длъжни да ги изпълняват. Такова неизпълнение съставлява дисциплинарно нарушение, но не и престъпление, какъвто е конкретния случай.

         Предвид изложеното, съдът намери, че св. к-н Н.Й. не е от кръга на лицата, които съгласно чл. 8, ал. 2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ към момента на инкриминираното деяние са можели да отдават заповеди към подсъдимия лейт. Г.. Отдаденото от него нареждане е всякакво друго волеизявление отдадено по команден ред от по-старши към по-младши, но не и заповед по смисъла на Устава, а от там и на нормата на чл. 372 от НК, като неподчинението не представлява неизпълнение на заповед и деянието не съставлява престъпление по чл. 372, ал. 1 от НК. Съобразявайки горното, съдът призна подсъдимия на основание чл. 304, предл. последно от НПК за невинен и го оправда по обвинението му по чл. 372, ал. 1, предл. 1 от НК.

         На осн. чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото в размер на 132 лева остават за сметка на държавата.

 

Съгласно изложените съображения и на основание чл. 300 и следващите от НПК, съдът постанови присъдата си.

Мотивите се изготвиха на 11.02.2015 год.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        

        

 

 

 

Съдържание на мотивите

М    О    Т    И    В   И

към присъда № 168 от 28.01.2015 год. по НОХД № 168/2014 год. на Софийския военен съд.

 

Софийската военно-окръжна прокуратура е внесла в съда обвинителен акт против лейтенант З. Г. Г. от военно формирование хххх за това, че :

          На 20.06.2013 год. в гр. Велико Търново, НВУ „Васил Левски”, пред северния вход на батальон за обучение на курсанти, след приключване на „Комплексно тактическо учение 2013 год.” отказал да изпълни заповедта на началника си капитан Н. К. Й., а именно да донесе и сдаде комбинирано шалте, използвано в учението, на старшина Й. Г. Х., отговарящ за логистическото осигуряване на батальон за обучение на курсанти, като деянието е извършено по демонстративен начин - използвал думите: „Няма да отида” и обърнал гръб на капитан Й. - престъпление по чл. 372, ал. 2, предложение 3, вр. ал. 1 от НК.

          Подсъдимият лейтенант З. Г. Г. е бил обучаем в Национален военен университет „Васил Левски” - гр. Велико Търново за периода от 29.08.2009 год. до 25.07.2014 год. На 28.07.2014 год. бил назначен за командир на разузнавателен взвод в щабна рота на в.ф. ххх. По време на обучението си не бил поощряван. За неизпълнение на задължения по военна служба бил наказан два пъти. По това време като военнослужещ подс. лейт. Г. при лична заинтересованост бил точен и коректен, но на моменти непостоянен и непредвидим. Притежавал добри делови качества, но в определени ситуации в зависимост от личните му виждания и интереси създавал известна конфронтация, както с подчинени, така и с равни и по-старши. Бил военнослужещ със силно развито чувство за справедливост, буен темперамент и с твърди позиции по отношение на собственото си мнение. При необходимата мотивация показвал морално-волеви качества, които му помагали да покаже действителните си умения, знания и възможности необходими за по-нататъшната му работа като офицер от Българската армия. Показал много добра успеваемост в учебния процес. Личната му и войсковата му дисциплина били на задоволително ниво за военнослужещ в БА, като се справял с поставените задачи.

          Като офицер от БА във в. ф. хххх подс. лейт. Г. познавал функционалните си задължения в пълен обем. Умеел да работи в екип и изпълнява поставените му задачи точно и в срок, да се концентрира и владее в кризисни ситуации и открива възможности за бързо справяне със задачите. Бил дисциплиниран, изпълнителен и не влизал в пререкание с равни по-старши. Не бил наказван. Проявявал стремеж към придобиване на нови знания и лично усъвършенстване.

За да се произнесе, от събраните и проверени в съдебно заседание писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено:

          На 21.06.2013 год. в НВУ „Васил Левски” - Велико Търново приключили активните действия от Комплексно тактическо учение „Обединени усилия 2013 год.” Подсъдимият, тогава курсант старши сержант З. Г. бил назначен за командир на второ отделение от разузнавателен взвод,  чийто  командир бил к-н Я. Около 16.00 часа в района на университета започнали да се завръщат участниците в учението. За да бъде обявен краят на учението, военнослужещите е следвало да сдадат на материално отговорните лица /МОЛ/ полученото за учението снаряжение и материално-техническо оборудване. МОЛ е следвало да докладват на офицерите, че същото е върнато, а те от своя страна докладвали на началника на университета, че личния състав и имуществото са налице, който чак тогава обявявал края на учението. Свидетелят старшина Й. Х. бил МОЛ, на когото разузнавателния взвод, към който се числял и подсъдимия е трябвало да се върне полученото за учението имущество. Подсъдимият и още военнослужещи връщали имуществото без да са материално задължени за него. Установило се, че от имуществото липсва едно постелъчно шалте. Тогава подс. лейт. З. Г. изразил съмнение, че въпросното шалте е възможно да е останало в „парашутната зала”, където разузнавателния взвод върнали друга част от имуществото. След извършената по телефона справка се установило, че липсващото имущество се намира там. Тогава старшината казал на подсъдимия да отиде и донесе от „парашутната зала” липсващото шалте. Последният отговорил, че в момента няма да отиде, защото е изморен, а ще стори това по-късно във времето и се качил в спалното помещение. С това разговора на тази тема между двамата приключил.

          С оглед обявяването края на учението старшината, св. Х. периодично докладвал на офицерите на какъв етап е връщането на имуществото в съответните складове. При свой доклад, той обяснил на  св. к-н Н. К. Й. за липсващото имущество и че е казал на подс. лейт. Г. да го донесе, но последния отказал да стори това. Тогава св. к-н Й. извикал при себе си подсъдимият и му казал да отиде, донесе и предаде на старшината липсващото имущество. Той му отговорил, че е изморен в момента, тъй като цялата предна вечер е бил дежурен и по-късно ще върне имуществото, както се били разбрали със старшината. Освен това подс. лейт. Г. заявил, че в района има и други курсанти, които могат да свършат тая работа. Свидетелят к-н Й. повторил, че иска имуществото да бъде върнато сега, на момента и от него. Подсъдимият отговорил, че е изморен и няма да върне имуществото. Когато капитана потретил  нареждането, че иска да се занесе имуществото, подсъдимият отвърнал: „Няма да го занеса”. Тогава св. к-н Й. му казал, че с това си поведение  ще предизвика налагането на дисциплинарно наказание и го освободил. Веднага след това подсъдимия отишъл и върнал имуществото в склада.

          На въпрос на съда, какво е вложил в съдържанието на думата „казах”

св. к-н Н. Й. заявява, че думата „казах” означава, че му е разпоредил като по-старши на по-младши да отиде, донесе и върне липсващото имущество. Не е отдал заповед, защото в този момент не се е явявал пряк началник на подсъдимия. Имал е предвид той да отиде и да вземе шалтето и да го предаде на старшината.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на к-н Н. Й., с-на Й. Х., к-н С. С. и лейт. И.Т., както  и  от огласените писмени доказателства по установения от закона ред.

След приключване на съдебното дирене, прокурорът, на осн. чл.287, ал. 1, предл. 1 от НПК, поради това, че на съдебното следствие се установява основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и след възобновяването на съдебното следствие, повдигна ново обвинение по чл. 372, ал. 1 от НК, за това, че подсъдимия лейтенант З. Г. Г. на 21.06.2013 год. около 16,30 ч. в гр. Велико Търново, НВУ „Васил Левски”, пред северния вход на батальон за обучение на курсанти, след фактическото приключване на „Комплексно тактическо учение 2013 год.” отказал да изпълни заповедта на началника си капитан Н. К. Й., а именно да донесе и върне комбинирано шалте, използвано в учението, на МОЛ старшина Й.Г. Х., отговарящ за логистическото осигуряване на батальон за обучение на курсанти и за логистическото осигуряване на учението.  

По така предявеното обвинение нови доказателства не бяха събрани и съдът коментира такива.

          При тази фактическа обстановка, прокурора поддържа предявеното в съдебно заседание обвинение и предлага подсъдимия да бъде признат за виновен по него, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание.

          Подсъдимият моли да бъде признат за невинен, а защитата алтернативно предлага и приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, за това, че деянието не е престъпно, поради своята малозначителност.

          Съгласно установената съдебна практика, в каквато насока е и решение № 431 от 1956 год. на ВК на ВС на РБ отказът на военнослужещият да изпълни заповедта на началника си е достатъчен за осъществяване състава на престъплението по чл. 372 от НК. Обстоятелството, че след това същият я изпълнява, може да има значение за степента на вината му, но не дава основание да се счете, че няма извършено престъпление. Основен предмет на доказване по обвинението за извършено престъпление по чл. 372 от НК са: отдадената заповед да е по реда установен от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България /Устава/, нейното възприемане от адресата, отношението на дееца към заповедта и обективираните форми на нейното неизпълнение.

          Военната служба се основава на принципа на единоначалието, който принцип се реализира чрез вземане на решение, носене на отговорност и извършване на контрол от командира /началника/. Едноличното решение може да бъде обявено устно или писмено, чрез отдаване на директива, заповед или разпореждане, каквато е хипотезата на чл. 7 от Устава. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Устава, директивата е документ, съдържащ ръководни указания по насоки за действие от общ характер с продължителен срок на действие, като към нея се прилагат съответните анекси. Заповед, според посочения нормативен текст е всяко писмено или устно нареждане, отдадено от пряк началник към военнослужещи, което е свързано с военната служба и е в съответствие с неговите права и задължения. Разпореждане, съгласно посочения текст от Устава е нареждане на командир /началник/, отдадено към военнослужещи, които са му пряко подчинени, свързано с изпълнение на негови функционални задължения или заповед на старшия командир /началник/. Тази редакция на чл. 8 от Устава дава легално определение на директива, заповед и разпореждане, както и от чия компетентност е тяхното издаване.

          Редът за отдаването на заповедите и разпорежданията се регламентира от нормата на чл. 140 и следващите от Устава.

Взаимоотношенията между военнослужещите съгласно чл. 105, ал. 1 от Устава могат да бъдат като между началници и подчинени или между старши и младши. Втората алинея на същия текст определя, че началникът, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговото длъжностно разписание/щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования, е пряк началник, а според ал. 5  от посочения текст от Устава първият пряк началник на военнослужещия е негов непосредствен началник по йерархическата структура.

          В конкретната хипотеза от обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на к-н Н.Й. и с-на Й. Х. не се спори, че към момента на инкриминираното деяние, к-н Н. Й.  не се е явявал пряк началник на подсъдимия. Това е така защото краят на тактическото учение не е бил обявен и е било в сила щатното длъжностно разписание за самото учение. По това разписание подсъдимият е бил по щата на разузнавателния взвод, а св. к-н Й. е бил командир на свързочния взвод. Нещо което той сочи и в свидетелските показания пред съда, че и по тази причина използвал термина „казах на подсъдимия”, а не „ отдадох заповед”. Капитан Й. е  разбирал , че в момента не се явява пряк началник на подсъдимия съгласно чл. 105, ал. 2 от Устава и няма право да му отдава заповед /стр. 5 на протокола от съдебното заседание/, каквото е изискването на чл. 8, ал. 2 от Устава, независимо от това, че в състава на курсантската рота която командва, в мирно време, се числи и подсъдимия.

          Съставомерността на деянието по чл. 372 от НК, както вече беше посочено, изисква да е налице отдадена заповед от началник по установения от устава ред и военнослужещия да не я изпълни или откаже да я изпълни. В конкретната хипотеза, по изложените съображения липсва отдадена заповед, поради което неподчинението на подсъдимия не съставлява неизпълнение на заповед и деянието не съставлява престъпление. Въпреки, че административната отговорност не изключва наказателната такава, в подкрепа на изложеното е и приложената на л. 31-40 от досъдебното производство, дисциплинарна преписка образувана по повод на инкриминираното деяние. След извършена проверка на подсъдимия лейт. Г. със заповед № РД-01-666 от  08.07.2013 год. на началника на НВУ „Васил Левски” е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” за неизпълнение на поставена задача, а не на заповед.

          Нещо повече, от събраните по делото доказателства се установява, че подс. лейт. З. Г. и св. к-н Н. Й. към момента на деянието са се намирали в хипотезата на чл. 107 от Устава, съгласно който военнослужещите, които в зависимост от заеманата длъжност и притежаваното военно звание не са спрямо другите военнослужещи техни началници или подчинени, могат да бъдат старши или младши. Като старшите имат право да правят бележки на младшите и да изискват от тях спазване на военната дисциплина, обществения ред и правилата за носене на униформата, правилата на военна вежливост и етични норми на поведение, като младшите са длъжни да ги изпълняват. Такова неизпълнение съставлява дисциплинарно нарушение, но не и престъпление, какъвто е конкретния случай.

          Предвид изложеното, съдът намери, че св. к-н Н. Й. не е от кръга на лицата, които съгласно чл. 8, ал. 2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ към момента на инкриминираното деяние са можели да отдават заповеди към подсъдимия лейт. Г. Отдаденото от него нареждане е всякакво друго волеизявление отдадено по команден ред от по-старши към по-младши, но не и заповед по смисъла на Устава, а от там и на нормата на чл. 372 от НК, като неподчинението не представлява неизпълнение на заповед и деянието не съставлява престъпление по чл. 372, ал. 1 от НК. Съобразявайки горното, съдът призна подсъдимия на основание чл. 304, предл. последно от НПК за невинен и го оправда по обвинението му по чл. 372, ал. 1, предл. 1 от НК.

          На осн. чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото в размер на 132 лева остават за сметка на държавата.

 

Съгласно изложените съображения и на основание чл. 300 и следващите от НПК, съдът постанови присъдата си.

Мотивите се изготвиха на 11.02.2015 год.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         

 

Съобщи за изтекли лични данни