Р
Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Разград, 02.11.2021
г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 223 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от А. Е. Х. от гр. К. против Решение
№ 2103-16-40/4 от 16.08.2021 г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ –
Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-155 от 04.06.2021 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО.
В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са постановени
при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, и в
нарушение на материалния закон, тъй като е следвало да бъде зачетен като
действителен осигурителен стаж времето, през което жалбоподателката като
неработеща майка е родила и отглеждала дете. Иска се решението да бъде отменено
с присъждане на разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 2113-16-27-1 от 21.01.2021 г. А.
Е. Х. е поискала да й
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО.
Към датата на подаване на заявлението е имала навършени 66 години и 11 месеца,
и осигурителен стаж от III категория 15
години, 2 месеца и 28 дни. В този осигурителен стаж е включено и времето от
13.04.1976 г. до 01.01.1977 г., през което заявителката като неработеща майка е
гледала детето си, родено на *** г. Този период от 8 месеца и 18 дни не е бил
признат за действително положен осигурителен стаж.
С Разпореждане № 2140-16-155 от
04.06.2021 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че заявителката има
14 години, 6 месеца и 10 дни действителен стаж, не отговаря на изискванията по
чл. 68, ал. 3 КСО и е отказал да й отпусне поисканата пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Разпореждането е било предмет на
административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите
мотиви е било потвърдено с оспореното
пред съда Решение № 2103-16-40/4 от 16.08.2021 г., издадено от ръководителя на
ТП на НОИ – Разград.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е постановено от
оправомощен административен орган, в надлежната форма и има реквизитите,
изискуеми от чл. 59, ал. 1 АПК, включително фактически и правни съображения за
издаването му. Нарушения на административнопроизводствените правила не са
допуснати.
Материалният закон обаче е
приложен неправилно.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември
2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаването на
заявлението необходимата възраст е 66 години и 8 месеца, и жалбоподателката
отговаря на това условие. Има и изискуемия осигурителен стаж от 15 години, 2
месеца и 28 дни. Неправилно административният орган е
преценил, че периодът на бременност, раждане и отглеждане на малко дете не е
действителен стаж.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с
измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г., и е в сила от 1.01.2015 г.
Съгласно § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В настоящия случай спорът е
относно стаж, придобит през времето от 13.04.1976 г. до 01.01.1977 г., чиято действителност следва да се преценява съобразно правната
уредба до 31.12.1999 г.
Съгласно чл. 80 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите / Утвърден с ПМС № 3 от
15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 1.01.2000 г./
зачита се за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и
неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали
Постановление № 61 от 28.XII.1967 г. на Централния комитет на БКП и на
Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за
уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или
неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена по приложението
на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от постановлението. В инструкцията е уточнено, че на
неработещите жени - майки, родили деца след 31.XII.1967 г., се зачита за
съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения платен и
неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки. В т. 3 от
същата инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползуване на
права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително по Закона за
пенсиите.
Жените майки, независимо дали
са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената
закрила на държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна
форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7,
апр. 2 КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 за осигурителен стаж, без да се
правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск
за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 КСО за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете
до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера
за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната
работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване,
както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда -
изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж
и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж.
Следователно, и при
отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода
на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е
действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
В подкрепа на горния извод е
и съдебната практика, изразена в Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм.
дело № 488/2015 г., VI о., Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело
№ 2009/2018 г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело №
5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020
г., VI о.
Като не е съобразил действителния смисъл
на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а
преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените
указания по тълкуване на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноските по делото, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
2103-16-40/4 от 16.08.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-155 от 04.06.2021 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на А. Е. Х. за разноски по делото сумата 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.