№ 458
гр. Враца, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500467 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 3821/12.06.2023г. и допълнителна такава, подадени от П. М. Г., ЕГН:
**********, от гр.Враца, чрез адв. Ц. М. АК-Враца, против решение №
227/21.04.2023г., постановено по гр. дело № 1289/2022г. на Районен съд -
Враца, в неговата цялост, с което е признато за установено по предявения от Р.
Й. С., ЕГН: ********** против него иск с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл. 3-то ЗЗД, че сключеният помежду им договор за продажба на
наследство от 12.06.2020 година с нотариална заверка на подписите, вписан в
Служба по вписванията - гр. Враца с вх. рег. № 2538/15.06.2020 г., в частта,
касаеща продажба на наследство, оставено от П. А. С., б.ж. на гр.Враца, е
нищожен, поради накърняване на добрите нрави от страна на П. М. Г.;
отменен е, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 80, том I, рег. № 1131, дело 65/22 г. на Нотариус Р. С., с
район на действие Районен съд - гр.Враца; отхвърлен е предявения от него иск
за делба срещу Р. Й. С. по отношение на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор № 12259.1003.262 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/
16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота гр. Враца,
общ. Враца, обл. Враца, п.к. 3000, ***, с площ по кадастрална карта от 1170 кв.
м., а по документ за собственост - 1165 кв. м., с трайно предназначение на
1
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване
до 10 м., с номер по предходен план: 84, квартал 3, парцел 4, при граници и
съседи на имота:12259.1003.260, 12259.1003.263, 12259.1003.264,
12259.1003.368, 12259.1003.267, 12259.1003.268, 12259.1003.345,
12259.1003.261., както и на находящите се в имота: Сграда с кадастрален
номер № 12259.1003.262.1, със застроена площ от 40 кв. м., а по документ за
собственост 39 кв. м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна, Сграда с кадастрален номер №12259.1003.262.3, със застроена
площ от 16 кв. м., на един етаж, с предназначение - друг вид сграда за
обитаване, а по документ за собственост - паянтова кухня от 15 кв. м., при
квоти: 7/8 ид. части за П. М. Г. и 1/8 ид. части за Р. Й. С., като неоснователен и
недоказан; осъден е да заплати държавна такса в размер 80,00 лева и да
заплати на Р. Й. С. сумата 850,00 лева сторени по делото съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на PC - Враца е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място
поддържа, че PC - Враца не е изложил мотиви относно възраженията и
доводите в отговора на насрещния иск, не е обсъдил всички приети по делото
от него гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и е
оставил без уважение доказателствено искане, направено с отговора на
насрещния иск за разпит на помощник нотариус К. Г., което е довело до
необоснованост на съдебния акт, представляващо съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Посочва също, че съдебният състав не е
разгледал основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищцата
порок в поредност от най-тежкия през по-леките и се е произнесъл по
заявения порок противоречие с морала и добрите нрави без да разгледа другия
сочен такъв по чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД. На следващо място изтъква, че съдебният
състав не е съобразил, че договора за продажба на наследство е алеаторен,
поради което счита, че е налице начална обективна невъзможност да се
доказва неравностойността на престациите по тези договори и да се твърди
противоречието им с морала и добрите нрави на това основание. Твърди, че
липсват каквито и да било преки доказателства, че е бил недобросъвестен при
воденето на преговори и че в съдебното решение не става ясно кои
категорични и преки доказателства са формирали вътрешното убеждение на
съда в тази насока. Поддържа, че в проведените разговори и уговаряне на цена
С. сама е предложила да му прехвърли цялото наследство, останало от П. А.
С. и сама е определила цената, срещу която желае това да се случи, както и че
предвид обстоятелството, че не са събрани доказателства, същата да е
заблудена по някакъв начин от него, счита, че не би могло да се приеме за
доказана и твърдяната недействителност - измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД.
Посочва, че при безспорни доказателства, че сделката е осъществена по
волята и желанието на С. и при цена и условия, определени от последната, не
е ясно защо съда приема, че е имал неетично поведение /без да е посочил в
2
какво се изразява то и въз основа на кои доказателства това е прието/, при
сключване на договора да продажба на наследство. По-нататък в жалбата и в
допълнителната такава се излагат теоретични постановки и се цитира
практика на ВКС относно противоречието на сделките (и конкретно
продажбата на наследство) с добрите нрави и проявлението му като
нееквивалентност на престациите, като основание за нищожност. Изтъква
също, че съдебният състав в нарушение на материалния и процесуалния закон,
е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 94, т. 4, дв. вх.
рег. № 1319/22.03.2022 г. по описа на Агенция по вписванията – Враца, тъй
като се е произнесъл по непредявен иск и е отменил неговата собственост,
придобита чрез продажба на наследство от Г. С., равняваща се на три осми
идеални части от наследството. Моли съда да отмени изцяло обжалваното
решение на PC - Враца и да постанови друго, с което като отхвърли
предявения от Р. С. насрещен иск и приеме, че страните са съсобственици на
процесните имоти, да допусне делба на същите при квоти 7/8 за него и 1/8 за Р.
С., както и да му присъди направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Р. Й. С., чрез адв. М. Г.
АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна
въззивната жалба, респективно допълнителната въззивна жалба, и счита
процесното решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Счита, че
правилно решаващият съд е обсъдил доказателствата по делото, като се е
съобразил и със задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК и се е
произнесъл с цитираното решение. Счита също, че доводите в жалбата
относно неизпълнение на съществени процесуални задължения на съда, както
и неправилното приложение на материалният закон не са основателни,
напротив - съдът е допуснал всички относими и допустими доказателства и ги
е обсъдил едни с други, като въз основа на това обсъждане, както и на
доводите и възраженията на страните, е приел правилното разрешаване, като е
приложил правилно и материалният закон. Твърди, че в мотивите на
съдебното решение са обсъдени и общо известни факти, поведение на
страните по сключеният договор за продажба на наследство, обичаите и
морала. Позовава се и на Тълкувателно решение № 50 от 1.VI.1956 г., ОСГК
на ВС на НРБ. Поддържа, че само от хронологично подредените писмени
доказателства е достатъчно да се направи извод, че купувачът на
наследствените права, задължения и фактически отношения е целял резултат,
различен от смисъла на договор за продажба на наследство. Посочва, че
показанията на свидетелите на въззивника, че Р. С. се е договаряла с него за
сумата над 1400 лева при срещи пред дома й, като е посочвала различни
имоти за продажба и е получила и 5000 лева, както и направените в
допълнителната въззивна жалба изчисления недвижимите имоти в парична
равностойност според размера на данъчната оценка, са признания от страна на
купувача на наследството, че именно е целял този противоправен резултат от
сключеният договор за наследство - да получи освен идеални части от
наследствени земеделски земи и единственото жилище на продавачката Р. С.,
3
без утежненият режим на продажба по реда на чл.18 от ЗЗД и без да заплаща
действителната еквитвалентна цена за всеки един недвижим имот. Изтъква, че
липсата на намерение за продажба на единственото си жилище се извежда и от
показанията на разпитаните нейни роднини, които общуват с нея, на нейните
години са и същите посочват, че тя е разбрала за факта, че П. П. е станал
собственик на нейната къща, след като е отишла да си заплаща дължимият
данък за недвижим имот, който е плащала редовно и в 2020 и 2021 година.
Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, а двете въззивни жалби да остави без уважение като
неоснователни, като й присъди разноски.
По въззивната жалба първоначално е образувано в.гр.д. № 259/2023г. по
описа на ОС-Враца, по което съдът е отделил, на основание чл. 211, ал. 2, изр.2
от ГПК, предявените от Р. Й. С. против П. М. Г. главен насрещен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за
продажба на наследство от 12.06.2020г., в частта за продажба на наследството
на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради накърняване на добрите нрави, и
евентуално съединения с него иск за унищожаване на договора, в посочената
част, поради измама с правно основание чл.29 ЗЗД, от производството по
предявеният иск за делба на недвижими имоти, като е образувано отделно
производство по жалбата срещу решението на РС-Враца по насрещните
искове - настоящото дело.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява;
в молба и в писмено становище, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и моли за нейното уважаване; въззиваемата лично и чрез
процесуалния си представител, поддържат изразените в отговора на
въззивната жалба и становища и искания, като представя и писмена защита.
Във въззивната инстанция в съдебно заседание на 13.09.2023г. по в.гр.д.
№ 259/2023г. по описа на ОС-Враца, приобщено към настоящото дело, са
събрани нови доказателства – показанията на свидетеля К. Г..
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с
правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем
съдебен акт.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на
искова молба, подадена от П. М. Г., ЕГН: **********, от гр.Враца против Р. Й.
С., ЕГН: **********, от гр.Враца, с която е предявен иск за делба на
4
съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.34 ЗС, като в срока по
чл. 131 ГПК от ответницата са предявени насрещни искове при условията на
евентуалност за прогласяване на нищожност на част от договор за продажба на
наследство, поради накърняване на добрите нрави с правно основание чл.26,
ал.1, предл. трето ЗЗД, респ. за унищожаване на част от този договор поради
измама с правно основание чл.29 ЗЗД.
В исковата молба ищецът П. М. Г. твърди, че с ответницата Р. Й. С. са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.262 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-43/ 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес
на имота гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, п.к. 3000, ***, с площ по
кадастрална карта 1170 кв. м., а по документ за собственост - 1165 кв. м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно
ползване - ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 84, квартал
3, парцел 4, при граници и съседи на имота: 12259.1003.260, 12259.1003.263,
1259.1003.264, 12259.1003.368, 12259.1003.267, 12259.1003.268,
12259.1003.345, 12259.1003.261, ведно с находящите се в имота: Сграда с
кадастрален номер № 12259.1003.262.1 със застроена площ 40 кв. м., а по
документ за собственост 39 кв. м., на един етаж, с предназначение - жилищна
сграда - еднофамилна, Сграда с кадастрален номер № 12259.1003.262.3 със
застроена площ 16 кв. м., на един етаж, с предназначение - друг вид сграда за
обитаване, а по документ за собственост - паянтова кухня от 15 кв. м., както и
на всички други подобрения в имота. Посочва, че Р. Й. С. е собственик на 1/8
идеална част от имота по силата на дарение, обективирано в нот. акт № 139,
том II, peг. № 5634, нот. дело № 313 от 24.10.2018 г. на нотариус № ***,
действащ в района на PC - Враца, с който акт нейната дъщеря е дарила 1/4
от притежаваните от нея по наследство 1/2 идеални части, а той е собственик
на останалите 7/8 идеални части от посочения имот, които е закупил като
наследствени права от Р. С. и Г. С., което му право на собственост е
констатирано с нот. акт № 80, том I, per. № 1151, нот. дело № 65 от 22.03.2022
г. на нотариус № 026, действащ в района на PC - Враца. Поддържа, че
предприетите от него опити за доброволно прекратяване на съсобствеността
не са дали резултати, а същевременно съсобствеността не е прекратявана по
друг начин, което налага извършването на съдебна делба. Иска от съда да
допусне делба на горепосочените имоти при дялове: 1/8 идеална част за Р. С. и
7/8 идеални части за него.
5
В срочно подаден отговор ответницата Р. Й. С. оспорва да е налице
съсобственост между страните на процесния имот при посочените в исковата
молба права. Посочва, че процесният имот е придобит от наследодателя й П.
А. С. - б.ж. на ***, който е признат за собственик на основание давност и
наследство на 10.03.1975 г. с нотариален акт № 62, т. III, нот. дело № 775/1975
г. на Районен съд - гр.Враца. Поддържа, че с П. С. са сключили граждански
брак на 20 октомври 1975 г., поради което имотът не е семейна имуществена
общност, и че след смъртта на П. С. имотът е наследен от нея и дъщеря им Г.
П. С. при равни права – по 1/2 идеална част. Изтъква, че с нотариален акт №
139, т. II, нот. дело № 313/2018 г. на нотариус с per. № ***, действащ в района
на РС-гр.Враца, Г. С. й е дарила 1/4 идеална част от имота, като си е запазила
правото на ползване върху дарената част пожизнено и безвъзмездно, и чрез
договор за продажба на наследство е продала на ищеца П. Г. правата,
задълженията и фактическите положения от наследството на П. А. С., б.ж на
гр.Враца, в което наследство е включена и останалата 1/4 идеална част от
имота. При това положение ищецът П. М. Г. е придобил 3/4 идеални части от
процесният имот, а не 7/8 идеални части, а тя притежава 1/4 идеална част, а не
1/8 идеална част. Оспорва констативен нотариален акт № 80, том 1, нот. дело
№ 65/2022 г., с който е признато правото на собственост на П. Г. върху имота,
съответно оспорва, че е възнамерявала да продаде наследството на П. С. по
отношение на посочения недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК Р. Й. С. е подала насрещна искова молба, в която
твърди, че на 12.06.2020 г. с ответника по тази молба са сключили договор за
продажба на наследство с нотариална заверка на подписите от помощник
нотариус по заместване К. Г. с район на действие PC - Враца, заместващ
нотариус Р. С., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2538 от
15.06.2020 г. по акт № 159, том.3, по силата на който е продала на П. М. Г.
права, задължения и фактически положения, останали й от наследството на Г.
А. С., Р. А. С. и П. А. С. - бивши жители на гр.Враца, за сумата 500 лева, която
е заплатена при сключване на договора. Поддържа, че П. С., б.ж. на гр.Враца,
починал на *** е бивш неин съпруг, Г. С. е негова баба, а Р. А. С. е негова
майка. Посочва, че в наследството на Г. С. са включени възстановени
земеделски земи по ЗСПЗЗ, които са наследени и от други наследници, че
ответникът е заявил интерес да закупи земеделските земи, поради което през
2020 г. я е потърсил и я убедил да подпишат пред нотариус договор за
продажба на притежаваните от нея като наследник идеални части от
земеделските земи, но не са договаряли продажба по този начин и на
притежаваната от нея къща. Изтъква, че чрез сключването на договора за
продажба на наследство не е имала намерение и воля да продаде правото на
собственост на делбения имот, тъй като той е нейният единствен дом, както и
на дъщеря й и на внучката и те нямат средства да си закупят друг. В подкрепа
на това си твърдение посочва сключения с дъщеря й договор за дарение от
2018 г., както и факта, че след сключването на същия дъщеря й Г. С. не е имала
воля да продаде наследството на баща си като съвкупност от права,
6
задължения и фактически отношения на трето лице, тъй като вече се е
разпоредила с част от него при сключване на договора за дарение. На
следващо място навежда твърдения, че наследодателят П. С. е починал през
1995 г., т.е. преди възстановяването на земеделските земи на наследниците на
Г. А. С. с решението на ПК - гр.Враца през 2003 година, че по право на
заместване наследниците на П. С. (преживяла съпруга и низходяща) са
наследили пряко Г. С. и Р. С. и правото на собственост върху възстановените
земеделски земи е преминало пряко върху тях по реда на чл.91 от ЗН като
новооткрито наследство. Поради това счита, че включването в договора за
продажба на наследство и наследството от П. С. по отношение на продажба на
земеделските земи е целяло друг, противоречащ на добрите нрави и морала
правен резултат, от който се е възползвал купувача на наследство П. Г.. На
трето място поддържа, че сключеният договор за продажба на три броя
наследства, в които са включени земеделски земи и недвижим имот - къща с
дворно място в ***, е с договорена продажна цена 500 лева, която е в пъти по-
ниска от пазарната цена както на земеделските земи, така и на недвижимият
имот. Твърди също, сделката е сключена и при други от значение
обстоятелства, които са в противоречие с морала и добрите нрави - купувачът
на наследствени права се е възползвал от неопитността, наивността и
доверчивостта на продавачите, за да постигне цел, която е само в негов
интерес, като пренебрегне общочовешки ценности и най-вече
добросъвестност; че тя е на преклонна възраст, а дъщеря й не работи и не
общува с други хора, като двете нямат близки роднини и приятели, които да ги
съветват и да ги подпомагат, не могат да разчитат и на помощ от другаде,
което е дало възможност на купувача да достигне целеният от него резултат -
да придобие жилището им, без да ги уведоми изобщо за тези си намерения.
Счита, че ако купувачът е имал намерение да закупи жилището им, то би
сключил сделка чрез нотариален акт за покупко-продажба на имота, каквато е
сключил с останалите наследници за закупуване на идеалните части от
земеделската земя; че по начина, по който е сключен договора за продажба на
наследство, както и от факта, че купувачът се е снабдил след две години с
констативен нотариален акт за собственост на имота, съответно проличават
намеренията му, които са в противоречие на морала и добрите нрави. На
следващо място изтъква, че тя и нейната дъщеря са били подведени от
купувача да сключат договора за продажба на наследство, като умишлено са
въведени в заблуждение относно действието на сключения договор, който не
биха сключили при никакви обстоятелства, ако са знаели неговите последици,
които не са благоприятни за тях. Оспорва и издаденият констативен
нотариален акт № 80, т.1, peг. № 1131 нот. дело № 65/2022 на нотариус Р. С. с
район на действие PC-гр.Враца, с който е признато правото на собственост на
ответника в размер 7/8 идеални части от имота въз основа на сключения
договор за продажба на наследство. Иска от съда да признае за
недействителен, като противоречащ на морала и на добрите нрави,
сключеният на 12.06.2020г. помежду им с ответника договор за продажба на
7
наследство, на основание чл.26, ал.1, вр. с ал.4 от ЗЗД, в частта за продажба на
наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца с произтичащите от това правни
последици; да се произнесе за нищожността на договора за продажба на
наследство и на основание ТР № 1/2020г. по т.д. № 1/2020г. на ВКС, ОСГТК,
при наличие на друго основание за нищожност, ако тя пряко произтича от
сделката и от доказателствата по делото; при условията на евентуалност, да
признае за недействителен сключеният на 12.06.2020г. помежду им с
ответника договор за продажба на наследство, на основание чл.29 от ЗЗД, в
частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради
умишлено въвеждане в заблуждение – измама, с произтичащите от това
правни последици. Иска също от съда, при уважаване на предявените
насрещни искове, да отмени констативен нотариален акт № 80, т.1, peг. №
1131 нот. дело № 65/2022 на нотариус Р. С. с район на действие PC- гр.Враца,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
В срочно подаден отговор на насрещната искова молба, ответникът П.
М. Г. оспорва предявените насрещни искове като неоснователни. Счита, че
процесния договор за продажба на наследство от 12.06.2020г. не страда от
пороците, посочени в насрещната искова молба и е действителен. Развива
подробни съображения в тази насока, като излага и твърдение, че договорът за
продажба на наследство по своята същност е алеаторен, поради което смята,
че е налице начална обективна невъзможност да се доказва неравностойност
на престациите по тези договори и да се твърди противоречие с морала и
добрите нрави, като цитира и практика на ВКС. Твърди, че в случая е насочен
към ищцата от нейни роднини по повод закупуване на земеделски земи, но в
проведените помежду им разговори ищцата сама е предложила да му
прехвърли цялото си наследство, останало от П. А. С. и сама е определила
цената на сделката. Поддържа, че в договора за продажба на наследство от
12.06.2020г. е записана сумата 500 лв., за да не се плащат излишни такси и
разноски, но в действителност й е заплатил още 5 000 лв. преди нотариалното
оформяне на сделката и сумата 1400 лв. платени при сключване на сделката.
Посочва, че ищцата е била запозната със съдържанието на договора, който ще
подпише и преди подписването му пом. нотариус К. Г. подробно й е разяснил
правните последици от сделката, която предстои да се изповяда и се е уверил,
че тя разбира добре свойството и значението на договора, който й е подготвен
в нотариалната кантора, поради което не е налице нищожност на сделката
поради измама по смисъла на чл.29 ЗЗД.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават
основание на настоящия съдебен състав да приеме за установена следната
фактическа обстановка:
Установи се от приложения по делото нотариален акт № 62 т.III, нот.
дело № 775/1975 г. на Районен съд - гр.Враца, че на 10.03.1975 г. П. А. С. е
признат за собственик чрез обстоятелствена проверка на недвижим имот,
8
представляващ урегулирана парцела IV, дворище 84, в кв.3 по плана на ***, с
площ 1165 кв.м., ведно с построената в нея жилищна сграда с площ 39 кв.м. и
паянтова кухня от 15 кв.м. /л.79/. Представено е и доказателство, че този имот
е идентичен с поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.262 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-43/ 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес
на имота гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, п.к. 3000, *** /л.80/.
От представеното като доказателство по делото копие от удостоверение
за сключен граждански брак № 019978 от 20.10.1975 година на Градски
народен съвет на гр.Девня, обл. Варна, се установява, че П. А. С. и Р. Й. С. са
сключили граждански брак на същата дата /л.32/.
Установи се от приложеното по делото удостоверение за наследници
изх. № 14088/02.10.2018г. на Община Враца /л.31./, че П. А. С. е починал на
*** и е оставил наследници Р. Й. С. (преживяла съпруга) и Г. П. С. (дъщеря).
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 139, т. II, нот. дело № 313/2018 година на нотариус Ивайло Лиловски с peг.
№ ***, действащ в района на PC- гр.Враца, се установи, че Г. П. С. е дарила на
Р. Й. С., нейна майка, „собствените си 1/4 идеални части” от гореописаните
имоти, като наследник на П. А. С. и си е запазила правото на ползване на
дарената част пожизнено и безвъзмездно.
Установява се също така, от представения по делото договор за
продажба на наследство от 12.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите на
страните, извършена от пом. нотариус по заместване К. Г. при нотариус Р. С. с
район на действие PC- гр.Враца, /л.33/, че Р. Й. С., в качеството й на продавач,
е продала на П. М. Г., в качеството му на купувач, цялото наследство - права,
задължения и фактически положения, останали й в наследство от Г. А. С., Р. А.
С. и П. А. С., за сумата 500 лева, която сума продавача е получил напълно от
купувача. В договора е посочено, че при подписването му е представено
удостоверение за наследници изх. № 6518/11.06.2020г. на Община Враца.
Договорът е вписан в СВ гр.Враца с вх. рег. № 2538/15.06.2020г., акт № 159,
том 3, имотна партида ДВР 2509.
Видно е също така, от представения по делото договор за продажба на
наследство от 24.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите на страните,
извършена от пом. нотариус по заместване К. Г. при нотариус Р. С. с район на
действие PC- гр.Враца /л.34/, че Г. П. С., в качеството й на продавач, е продала
на П. М. Г., в качеството му на купувач, цялото наследство - права, задължения
и фактически положения, останали й в наследство от Г. А. С., Р. А. С. и П. А.
С., за сумата 500 лева, която сума продавача е получил напълно от купувача. В
договора е посочено, че при подписването му е представено удостоверение за
наследници изх. № 6518/11.06.2020г. на Община Враца. Договорът е вписан в
СВ гр.Враца с вх. рег. № 3432/24.07.2020г., акт № 179, том 4, имотна партида
ДВР 3402.
Посоченото в двата договора удостоверение за наследници изх. №
6518/11.06.2020г. на Община Враца е представено по делото и от същото се
9
установява, че е на Г. А. С., починала на 04.05.1965г.
Установи се също, че с констативен нотариален акт № 80, т.1, peг. №
1131, нот. дело № 65/2022г. на нотариус Р. С. с район на действие PC-гр.Враца,
съставен на основание чл.587, ал.1 ГПК, П. М. Г. е признат за собственик на
7/8 идеални части от процесните имоти /л.35/.
Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. №
1120/28.02.2022г. за процесния имот (включващ две жилища на 1 етаж и земя),
находящ се в ***, данъчната оценка е 12 305, 80 лв.
По делото са представени също като писмени доказателства нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140/19.06.2020г., т.1, peг. №
2037, нот.дело № 110/2020г. на нотариус Р. С. с район на действие
PC-гр.Враца, с който Г. Й. М., Й. Й. К., В. П. В. и П. П. В. продават на П. М. Г.
идеални части от три земеделски поземлени имоти в землището на гр.Враца.
Приложени са също по делото и изисканите от нотариус Р. С. копия от
преписките по нотариални дела № 110/2020г. и № 65/2022г., касаещи
издаването на посочените по-горе нотариални актове.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства -
показанията на свидетелите Б. Ц. Б. и Т. В. Х., ангажирани от страна на ищеца
по първоначалната искова молба, и на свидетелите В. П. В. и Й. Й. К.,
доведени от ответницата по първоначалната искова молба.
Разпитан свидетелят Б. Ц. Б. заявява, че си спомня, че в средата на месец
май 2020 г. отишъл с ищеца в *** при ответницата Р., за която разбрал от
нейни роднини, че продава имот. Свидетелят твърди, че П. попитал Р. дали
действително продава имоти, а тя му отговорила, че продава имоти, но има и
други наследствени имоти, които са останали от нейния съпруг и желае да
продаде и тях, като му казала, че се е интересувала, иска да продаде
наследството. П. й казал, че ще се поинтересува и я попитал, каква сума я
устройва за това наследство, а Р. му отговорила, че около 6000 лева - 7000
лева я устройват за наследството, за имотите и че не желае да се разбира за
това. П. й казал, че ще се интересува и ще види дали го устройва тази сделка,
след което си тръгнали. Свидетелят твърди също, че страните не са
разговаряли за конкретни имоти.
Свидетелят Т. В. Х. в показанията си твърди, че също е ходил с ищеца до
*** – в средата на месец юни 2020 г., за да предаде пари за някаква сделка на
ответницата Р.. Според свидетеля срещата между страните се състояла в
колата на ищеца, която била паркирала пред къщата на ответницата. П. казал
на Р., че на следващия ден е сделката и я попитал дали остава уговорката за
продажба на наследствените права от мъжа й; жената казала - да, както са се
разбрали. Свидетелят твърди, че П. извадил плик с пари, казал, че вътре има
5000,00 лева, дал ги на жената и я накарал да ги преброи; тя ги преброила и
казала, че сумата е 5000,00 лева, след което го попитала кога ще й даде
останалите пари – утре по време на сделката ли, а П. й отговорил с да, както са
се разбрали. Според свидетеля по време на сделката трябвало да бъдат
предадени 1400 лева. П. казал на ответницата, че й дава, като на останалите,
10
като без да коментира пред роднините, че е взела повече; отделно казал, че
знае, че жената се страхува от това да не разбере сестра й, че е продала
наследството, и дъщеря й какви пари е взела. След това ответницата взела
парите и се прибрала в дома си. Свидетелят изяснява също, че не знае за каква
сделка е ставало въпрос, не се и поинтересувал.
Свидетелката В. П. В. установява с показанията си, че Р. е жена на
братовчед й П. РА. С. и че след смъртта му, Р. останала да живее в неговата
къща, която се намира срещу нейната къща – на *** в ***. Свидетелката не
знае дали след смъртта на П., Р. е имала намерение да продава къщата му; тя
пред нея не е споменавала да продава къщата. Р. й казала, че е ходила да си
плати данъка за къщата и са й казали, че данъкът е платен от друго лице,
някакъв П.; тогава Р. е разбрала, че къщата е продадена, че П. й е взел къщата.
Свидетелката пояснява, че е наследница на Г. И. и заедно с другите й
наследници, сред които са и Р. и дъщеря й, преди около две години продали на
П. 2 дка земеделска земя и 600 кв.м земя, която е в квартала. Документите за
продажбата на земята ги подписали при нотариус; Р. най-напред си подписала
документите и той й дал парите, които й се полагат, но не знае колко са; след
това и те подписали и на тях им било платено; нотариусът им дал много
документи, за да ги подписват, но не им ги прочел. Р. се подписала на същите
документи, на които и свидетелката се подписала. Свидетелката не е
присъствала на друг случай, в който Р. е подписвала нещо друго, освен в този
случай, когато продали земята всички заедно. На нея й била платена цялата
сума, тази която била договорена.
Свидетелката Й. Й. К. също твърди, че е братовчедка на П. С.. Същата
установи, че след смъртта на П., Р. останала да живее в къщата му в ***, на
***. И тази свидетелка не знае дали след смъртта на П., Р. е искала да продава
къщата му. Имали общи имоти, останали от баба им, които продали на П. Г.;
документите подписали при нотариуса; Р. била с тях, когато продали този
имот; не знае какво е подписвала Р.. Р. й казала, че е ходила да плаща данъка
на къщата, но са й казали, че къщата й е продадена и данъкът е платен от този,
който е закупил земята. Свидетелката установява също, че Р. живее с нейната
внучка и дъщеря й в тази къща и че няма възможност да купи друга къща.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението, доколкото установяват относими към
предмета на делото обстоятелства и доколкото са в синхрон със събраните по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства,
анализирайки приложението на нормите на чл.26, ал.1, пр.3 и чл. 212, ал. 2 от
ЗЗД, по предявения главен насрещен иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл. 3-то ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че накърняване на
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите в настоящия случай
не е налице. Приел е също, че при сключване на договора за продажба на
наследство ответникът е нарушил добрите нрави, изразяващо се в нарушение
11
на принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските
отношения, при провеждането на преговорите за сключване на договора,
изразяващо се в използване на неопитността на контрагента си за постигане на
правни цели, които не са искани и целени от последния, а именно отчуждаване
на единствения притежаван имот, в който живеят ищцата и нейната дъщеря и
внучка. Наред с това съдът е приел, че сделката и съпътстващите я други
обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване
на имуществени права, при което ищцата Р. С. очевидно търпи значителна
загуба, която не е желала и очаквала, поради което има основание да се счита,
че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. Въз
основа на изложеното първоинстанционния съд е направил извод за доказано
неетично поведение при сключване на договора за продажба на наследство от
страна на ответника П. Г., което е основание за обявяване на неговата
нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД в частта, с която е продадено
наследството, оставено от П. С.. Като правна последица от прогласяване
нищожността на договора за продажба на наследство и на основание чл.537,
ал.2 ГПК, съдът е отменил констативен нотариален акт № 80, т.1 рег. № 1131,
нот. дело № 65/2022г. на нотариус Р. С..
Пред въззивната инстанция в съдебно заседание на 13.09.2023г. по
в.гр.д. № 259/2023г. по описа на ОС-Враца е разпитан в качеството му на
свидетел К. Г. - помощник нотариус по заместване при нотариус Р. С. с район
на действие PC- гр.Враца, който е заверил подписите на страните по
процесния договор за продажба на наследство от 12.06.2020 г. От показанията
на същия, които съдът цени като обективни и непротиворечиви, се установи,
че вероятно договорът е изготвен в нотариалната му кантора. Според
свидетеля желание за сключване на този договор е изразено и от двете страни.
Практиката на нотариуса е договорът да бъде прочетен на страните, след
което същите полагат подписите си и саморъчно си изписват имената, но
свидетелят не може да си спомни дали конкретният договор е бил прочетен,
защото от тогава са минали 3 години, като според него няма случай, в който
договорът да не се прочита на страните. Свидетелят не може да си спомни в
конкретния случай кой е представил документите - продавачът или купувачът.
Същият твърди, че установява дееспособността на страните чрез личната им
карта, както и чрез непосредствените си възприятия в момента, в който
прочита договора на страните и се уверява в тяхната възможност да разберат
съдържанието му. Свидетелят не си спомня дали в деня, в който е подписан
този договор, между страните са подписани и други документи. Практиката в
нотариалната кантора е нотариуса да носи в Агенция по вписванията
подлежащите на вписване договори и същите да не се предоставят на
12
страните, за да ги носят за вписване.
За удостоверяване обстоятелството, че свидетелят е изпълнявал
длъжността помощник нотариус по заместване при нотариус Р. С. по делото е
прието заверено копие от удостоверение изх. № 26/10.01.2022 г. на
Нотариалната камара на Р България.
Въззивният съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
в първоинстанционното и в настоящото производство доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
С чл. 212 от ЗЗД се урежда специфичен договор за продажба, а именно
продажбата на наследство. Договорът за продажба на наследство има за
предмет съвкупността от права и задължения, придобити по реда на
наследяването по закон или завещание. Наследството като предмет на
продажба може да включва както права върху вещи, вземания, така и права
върху нематериални блага, също и задължения. При продажбата на наследство
се продава едно имуществено цяло, като съвкупност от права и задължения,
без те да са конкретизирани поотделно. Задължение на продавача по договора
е да обезпечи само качеството си на наследник (ал.1). Договорът за продажба
на наследство е формален, като съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ЗЗД
договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а
ако в наследството има недвижими имоти, освен спазването на посочената
форма, е необходимо и договорът да бъде вписан, за да може да бъде
противопоставен на трети лица (ал.3).
Продажбата на наследство освен това е алеаторен договор, т. е. при
неговото сключването не се знае какво точно се придобива; дали действително
съществуват определени вземания и задължения и дали вземанията са събрани
и прочее. Това е така, защото правата и задълженията, включени в
наследството, не се описват поотделно и конкретно. Затова купувачът купува
на риск - без да е сигурен какво точно купува, доколкото наличието на
определени права или задължения може да бъде установено и след
сключването на договора. Продавачът обаче е длъжен, след като продава
наследството изцяло, без да конкретизира отделните негови предмети, да го
прехвърли и предаде такова, каквото то е било в момента на придобиването,
като нормата на чл. 213, ал. 1 ЗЗД задължава продавача ако преди продажбата
е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, да върне на купувача
полученото.
От реквизитите на приложения като доказателство по делото договор
13
продажбата на наследство от 12.06.2020г. се установява, че при сключването
му са изпълнени специалните изисквания на чл. 212 от ЗЗД: изготвен е в
писмена форма и е извършено нотариално удостоверяване на подписите на
договарящите от нотариус, съгласно изискването на ал.2; съдържанието
позволява преценка за ясно формирана воля относно акта на разпореждане, по
начин позволяващ извод за квалифицирането му като възмезден договор за
покупко-продажба на наследство; страни и качеството им по сделката;
предмета на сделката - полученото от наследодателите Г. А. С., Р. А. С. и П. А.
С. наследство; размер на насрещно дължимата се цена от 500, 00 лв.; в
реквизит на договора изрично е посочено прилагането на удостоверение за
наследници изх. № 6518/11.06.2020г. на Община Враца, в обезпечение на
дължимото се за валидността на сделката качество на наследник на продавача,
съгласно изискването на ал.1; върху самия договор е отразено, че същият е
вписан в съответната нотариална книга на СВ при ВРС, с което е спазено
изискването на ал.3.
Макар с договора за продажба на наследство да се прехвърлят
наследствени права и задължения в съвкупност, без да е необходимо същите
да се описват поотделно и конкретно, в настоящия случай, видно от
извършеното вписване на договора от 15.06.2020г., в наследствената
съвкупност, която е продадена с него, е имало недвижими имоти. Това
обстоятелство не е спорно между страните и се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Договорът за продажба на наследство е облигационен договор и за да
породи правно действие е необходимо същият да отговаря и на общите
нормативни изисквания за действителност на правните сделки. Наличието на
предвиден в закона недостатък, поради който договора не произвежда
желаното действие, обуславя неговата недействителност и поражда правото
на страната, която има интерес, да се позове на нея пред съда, чрез
предявяване на иск за установяването и прогласяването на същата.
Когато се предявяват искове за недействителност на сделка на различни
основания, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като
никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е
възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и
наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Поредността, в която съдът следва да разгледа исковете,
14
произтича от правното естество (тежестта) на релевираните с тях пороци на
тази сделка, независимо каква поредност и какво съотношение за
разглеждането им е посочил ищецът. Във всички случаи съдът е длъжен да
разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на
порока: от най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и
противоречие на морала, до най-лекия - липсата на форма. Ако съдът приеме,
че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за
унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия -
поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през
по-леките - поради неспособност да се разбират или ръководят действията,
поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия - поради
крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той
е длъжен след това да разгледа съответното основание за недействителност,
напр. за извършването й от мним представител (без или извън надлежно
учредената представителна власт). В този смисъл са Определение № 244 от
16.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2572/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 984 от
3.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 271/2004 г., ТК, II о и др.
Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. №
1/2020 г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
В настоящия случай, с оглед тежестта на релевираните с насрещната
искова молба пороци на договора за продажба на наследство от 12.06.2020г., в
частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, от
насрещните искове главен е този за обявяване нищожността на договора
поради твърдяното накърняване на добрите нрави (чл.26, ал.1, предл. 3 от
ЗЗД), поради което съдът следва да се произнесе първо по него, като изследва
и наличието и останалите основания за нищожност на тази сделка във вече
посочената поредност.
В насрещната искова молба в подкрепа на твърдението си, че договорът
за продажба на наследство, в частта за продажба на наследството на П. А. С., е
нищожен поради нарушение на добрите нрави, ищцата е навела общи и
15
неконкретизирани доводи, че сделката е сключена при обстоятелства, които са
в противоречие с морала и добрите нрави - купувачът на наследствени права
се е възползвал от неопитността, наивността и доверчивостта на продавача, за
да постигне цел, която е само в негов интерес, като пренебрегне общочовешки
ценности и най-вече добросъвестност; че договорът е за продажба на три броя
наследства, в които са включени земеделски земи и недвижим имот - къща с
дворно място в ***, с договорена продажна цена 500 лева, която е в пъти по-
ниска от пазарната цена, както на земеделските земи, така и на недвижимият
имот.
Добрите нрави са морални норми, нарушаването на които законът
въздига в критерий за оценка на сделките и самостоятелно основание за
тяхната нищожност. Особеност на същите е, че са неписани и
неконкретизирани, но съществуват като общи принципи или произтичат от
тях. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението
на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а
не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. При
преценката за нарушаване на принципа на справедливостта правоприлагащият
орган изхожда от законодателството, своето правосъзнание и обстоятелствата
в конкретния случай.
Несъмнено такъв принцип на добрите нрави е справедливостта, а тъй
като тя по дефиниция е мяра за съответствие, от нея произтича също така
общоприетия принцип на тези нрави - еквивалентност (равноценност) на
престациите. Съдебната практика приема, че при явно несъответствие на
насрещните престации се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. В същото време чл. 9 от ЗЗД определя свобода
на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна
преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност. Следователно облигационното правоотношение предпоставя
16
самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от "добрите нрави" и от
императивните правила. В този смисъл е правната доктрина и практиката на
ВКС - Р № 1444 от 04.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на V г.о. на ВКС; Р №
1291 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5477/2007 г., V г. о.; ТР № 1/15.06.2010
г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС на РБ; Р № 452 от 25.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о., ГК; Р № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 485/2011 г., I г. о., ГК.
В настоящето производство не се установи атакуваната сделка -
договора за продажба на наследство от 12.06.2020г., в частта за продажба на
наследството на П. А. С., да накърнява добрите нрави по смисъла на
разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
От ангажираните от ищцата гласни доказателства не се установиха
обстоятелства и факти, водещи до извод, че купувачът на наследствени права
се е възползвал от неопитността, наивността и доверчивостта на ищцата-
продавач, за да постигне цел, която е само в негов интерес. Показанията на
свидетелките В. В. и Й. К., макар и възприети от съда като обективни,
непротиворечиви и преки, в по-голямата си част установяват обстоятелства,
които са неотносими към предмета на доказване - същите не знаят дали
ищцата е имала намерение да продава наследствената си къща в кв. Кулата и
установяват обстоятелства, касаещи друга продажба - на общи наследствени
земеделски земи, която няма отношение към настоящия спор. От показанията
на ангажираните от ответника свидетели Б. Б. и Т. Х. също не се установяват
действия или постъпки на купувача при воденето на преговорите с ищцата
относно продажбата на наследството, които да сочат на някакво неетично
поведение или възползване от негова страна. Първият от тях установява, че
ищцата сама е предложила на ответника да му продаде наследствени имоти,
които са останали от нейния съпруг и че иска да продаде наследството, а
вторият установява, че в деня преди сделката ищцата потвърдила уговорката
за продажба на наследствените права от мъжа й.
Не може да бъде споделен и общо наведеният довод на ищцата за липса
на еквивалентност на насрещните престации, с оглед спецификата на
атакувания договор. Както бе посочено по-горе продажбата на наследство е
алеаторен вид сделка, при която е налице неопределеност на дължимата от
продавача имуществена престация и купувачът не знае срещу платената цена
какво ще получи по договора, тъй като не знае какви права и задължения са
включени в наследствената съвкупност, т.е при сключването на такъв договор
купувачът поема риск относно обема на наследството – продаденото
наследство може и да не съдържа никакви активи, но това не би дало
основание на купувача да търси обратно платената по договора цена. В този
17
смисъл е напр. Определение № 635 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1062/2015 г., III г. о., ГК.
Следва да се посочи също, че предвид предмета на договора за продажба
на наследство, включващ съвкупност от права и задължения, и неговия
алеаторен характер, въпросът за равностойността на престациите може да
бъде изследван само при доказана установеност на всички активи и пасиви на
наследството. В случая в исковата молба най-общо са наведени твърдения, че
в договора за продажба от 12.06.2020г. са включени три броя наследства, в
които са включени земеделски земи и къща с дворно място в ***, без са
изложени фактически твърдения относно предмета на наследствената маса и
да е посочена реалната стойност на наследството, останало от П. А. С., към
момента на откриването му, респ. да са ангажирани доказателства за същата.
Не на последно място в тази връзка следва да се посочи, че
нееквивалентността на престациите би могла да бъде приета като нарушаване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, само когато същата
практически е сведена до липса на престация, каквато хипотеза обаче в
настоящия случай не е налице, видно от самия договор за продажба на
наследство.
В исковата молба са наведени и доводи, че чрез сключването на
договора за продажба на наследство ищцата не е имала намерение и воля да
продаде правото на собственост на делбения имот, които могат да се
квалифицират като сочещи на липса на съгласие. Липсва съгласие по смисъла
на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице
е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва
вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение и приемане/ са
направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при
„съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване - Тълкувателно
решение № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК. В
мотивите по т. ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на
ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че липсата на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка,
който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана
липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие, направено е без
намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/. Както
в теорията, така и в константната практика на ВКС трайно се възприема
18
становището, че липсата на съгласие винаги се свързва със съзнателната липса
на воля, както и че при липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават,
че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия
състав на договора, но без намерение за обвързване. В този смисъл са и
Решение № 254/14.07.2011 г. по гр. д. 569/2010 г. на ВКС; Решение №
94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение №
198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №
488/07.10.2003 г. по гр. д. № 11/2003 г. на ВКС, I г. о. и много други.
В случая по делото липсват твърдения в исковата молба, а и каквито и да
е доказателства, че ищцата Р. С. е изразила желанието си за сключване на
процесния договор, но без намерение да се обвързва - на шега или като
някакъв пример; няма твърдения, също и доказателства спрямо ищцата да е
осъществено насилие за сключване на сделката или сключването й под натиск.
Напротив, приобщените по делото писмени и гласни доказателства несъмнено
установяват наличието на преддоговорни отношения между страните в един
продължителен период от време, а от показанията на свидетеля К. Г. -
помощник нотариус по заместване при нотариус Р. С. с район на действие PC-
гр.Враца, който е изповядал сделката, желание за сключване на този договор е
изразено и от двете страни, което е удостоверено и чрез техните подписи.
Доколкото ищцата не оспорва положения от нея подпис върху
процесния договор, а наличието на подпис под текста на един писмен
документ, материализиращ някакъв договор, който подпис се свързва с лице,
участващо според текста на документа като страна в този договор /издателят
на документа/ доказва, че това лице е направило съответното, съвместимо с
писмено изразеното съдържание на договора волеизявление /чл. 180 от ГПК/
или с други думи казано – следва да се приеме, че направеното в договора
изявление, изхожда от ищцата, като същото обективира изразена воля за
възмездно прехвърляне на наследство. В процесния договор по ясен и
недвусмислен начин е посочен неговият предмет, като използваните думи са
разбираеми и за лице без правни познания.
Както бе посочено по-горе в мотивите, договорът е сключен в
изискуемата от закона форма за действителност – писмена, като положените
от страните по договора подписи са нотариално удостоверени по надлежния
ред от нотариус, поради което същият не е нищожен поради липса на
предписана от закона форма, на основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД.
19
Не се установява по делото и наличието на привидност на процесната
сделка, тъй като ищцата нито твърди да е налице действително намерение и
на двете страни по договора да не се обвържат въобще (абсолютна симулация)
или да сочи намерение за обвързване по друго прикрито съглашение
(относителна симулация) и да иска разкриването му, нито представя т. нар.
обратно писмо /документ, удостоверяващ действителните отношение между
страните/, респ. т. нар. "начало на писмено доказателство" /документ,
изхождащ от насрещната страна или удостоверяващ нейно изявление пред
държавен орган, което прави вероятно съществуването на симулация/. Затова
договорът за продажба на наследство не е нищожен, като привиден, на
основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД.
По делото не се установяват факти и обстоятелства, които биха могли да
бъдат подведени под останалите хипотези на закона за нищожност на договора
за продажба на наследство от 12.06.2020г., в частта за продажба на
наследството на П. А. С., предвид на което настоящият състав на съда приема,
че същият е действителен и е породил присъщите му правни последици.
С оглед изложеното, предявеният по делото главен насрещен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
договора за продажба на наследство от 12.06.2020г., в частта за продажба на
наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради накърняване на добрите
нрави е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед неоснователността на главния насрещен иск следва да бъде
разгледан евентуално съединения с него иск за унищожаване на договора, в
частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради
измама (чл. 27, вр. с чл.29 ЗЗД).
Фактическият състав на измамата по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД изисква: 1. да е
сключена сделка; 2. едната страна по сделката да е била в заблуждение
относно характера и/или последиците от сделката; 3. заблуждението да е
предизвикано умишлено от другата страна и 4. сделката да е сключена поради
заблуждението. Обикновено въвеждането в заблуждение на едно лице се
извършва от насрещната страна по договор. Изпадането в заблуждение е
състояние, което се предхожда от един чисто субективен механизъм на
формирането му. Не са без значение личните качества, опитността и знанията
на лицата, за които се твърди, че са заблудени. Дори да се презумира
20
състоянието на заблуда у ищцата следва да се установи, че то е резултат от
действията на другата страна или от трето лице, а не е породено от грешка или
небрежност. При измамата невярната представа може да се отнася до всички
елементи на сделката - т.е. до нейното съдържание, а може да е насочена към
мотивиране за сключване на сделката. Авторът на измамата следва да съзнава
както действията си и тяхната насоченост, така и правните последици от тези
действия, а сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с това
поведение - т.е. да е сключена в резултат на измамата. Като основен критерий
за наличие на предпоставките по чл. 29 от ЗЗД се определя това, че измамата
като основание за унищожаемост на сделките следва така да е опорочила
волята на лицето, че ако последното би действало, съзнавайки действителното
положение никога не би сключило такава сделка. /в този смисъл решение №
25 от 24.04.2012 г. по т.д. № 63/2011 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/. Тежестта на доказване на посочения по-горе сложен
фактически състав е на ищцата - чл. 154 от ГПК, която следва да проведе
пълно и главно доказване.
В производството ищцата не проведе такова доказване.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства не установяват
твърдяното от ищцата подвеждане от купувача да сключи договора за
продажба на наследство и умишленото й въвеждане в заблуждение относно
действието на този договор, като следва да бъде посочено, че липсват каквито
и да било конкретно наведени факти и обстоятелства, аргументиращи това
твърдение на ищцата.
Обратно, от проведеното насрещно доказване от ответната страна, чрез
обсъдените по-горе свидетелски показания, които като взаимно
непротиворечиви съдът изцяло кредитира и въз основа на които приема за
установено, че ищцата е била наясно, че се касае за договор за продажба на
наследството, оставено от Г. А. С., Р. А. С. и от нейния покоен съпруг П. А. С.,
а не за някакъв друг вид договор. Свидетелят Б. Б. установява с показанията
си, че в проведения между страните разговор ищцата казала, че иска да
продаде наследството, останало от съпруга й и че страните не са разговаряли
за конкретни имоти. Свидетелят Т. Х. също установява в показанията си, че на
срещата между страните в деня преди изповядване на сделката П. попитал Р.
дали остава уговорката за продажба на наследствените права от мъжа й и тя
казала - да, както са се разбрали. Показанията на двамата свидетели са
последователни и не противоречат на показанията на другите разпитани по
делото свидетели.
На следващо място, от показанията на разпитания пред въззивната
21
инстанция свидетел К. Г. - помощник нотариус по заместване при нотариус Р.
С. с район на действие PC-гр.Враца, който е заверил подписите на страните по
процесния договор за продажба на наследство от 12.06.2020 г., се установи, че
желание за сключване на този договор е изразено и от двете страни.
Практиката на нотариуса е договорът да бъде прочетен на страните, след
което същите полагат подписите си и саморъчно си изписват имената. Макар
свидетелят да не може да си спомни дали конкретният договор е бил
прочетен, защото от тогава са минали 3 години, според него няма случай, в
който договорът да не се прочита на страните. Свидетелят твърди, че
установява дееспособността на страните чрез личната им карта, както и чрез
непосредствените си възприятия в момента, в който прочита договора на
страните и се уверява в тяхната възможност да разберат съдържанието му. От
показанията на този свидетел също се установява, че ищцата, отивайки в
нотариалната кантора е била наясно относно предмета на сделката.
На последно място, установява се от представения по делото договор за
продажба на наследство от 12.06.2020 г., че предмет на продажбата е цялото
наследство - права, задължения и фактически положения, останали в
наследство от тримата наследодатели, а не отделни наследствени имоти, вкл. и
имота, предмет на съдебната делба.
В обобщение съдът достига до извода, че ищцата е имала ясна представа
относно характера на сделката и относно нейните правни последици, поради
което атакуваният от ищцата договор, в частта за продажба на наследството на
П. А. С., б.ж. на гр.Враца, не е унищожаем на основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД.
Следователно предявеният в условията на евентуалност иск за унищожаване
на договора за продажба на наследство, в частта за продажба на наследството
на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради измама (чл. 27, вр. с чл.29 ЗЗД) е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема,
че предявените по делото главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
за прогласяване на нищожност на договор за продажба на наследство от
12.06.2020г., в частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на
гр.Враца, поради накърняване на добрите нрави, и евентуално съединения с
него иск за унищожаване на договора, в посочената част, поради измама с
правно основание чл.29 ЗЗД, са недоказани, поради което и като такива следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Като е приел обратното в обжалваното решение РС-Враца е постановил
22
необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в
частта в която е признато за установено, че сключеният между страните
договор за продажба на наследство от 12.06.2020 година, в частта, касаеща
продажба на наследство оставено от П. А. С. - б.ж. на гр.Враца, е нищожен,
поради накърняване на добрите нрави от страна на П. М. Г., и вместо него
постановено решение, с което предявените искове се отхвърлят, като
неоснователни.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба за основателна в частта й, с която се обжалва решението на РС-Враца, с
което съдът се е произнесъл по предявените насрещни искове.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възраженията на
жалбоподателя относно незаконосъобразността на първоинстанционното
решение в частта, с която съдът е отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК,
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том I, рег. № 1131,
дело 65/22 г. на Нотариус Р. С., с район на действие Районен съд - гр.Враца,
следва да бъдат разгледани в производството по в.гр.д. № 259/2023г. на ОС-
Враца.
По разноските:
С оглед изхода на спора по предявените насрещни искове присъдените в
първата инстанция разноски следва да бъдат ревизирани и да се присъдят
такива за въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата по тези искове Р. С. следва да
заплати на ответника по тях П. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство в размер 1000 лева, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 08.12.2022г., приложен на л. 52 по
първоинстанционното дело. Релевираното от ищцата по тези искове
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по тях адвокатско
възнаграждение, е неоснователно, тъй като минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно предявените искове и на осн. чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 1000, 00 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273
ГПК и предвид изричното искане въззиваемата Р. С. следва да заплати на
въззивника П. Г. разноски в настоящото производство за разпит на свидетел от
30,00 лева и за адвокатски хонорар по договора за правна защита и съдействие
23
от 06.06.2024г. (л.55 по делото) в размер 800,00 лева.
Относно обжалваемостта на въззивното решение:
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за
съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на
окончателен договор цената на иска се определя според стойността на
договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот, цената
на иска се определя по правилото на т. 2 - според размера на данъчната оценка
или на пазарната цена на вещното право. Договорът за продажба на
наследство има за предмет имуществена съвкупност, която може да включва
освен права, също и задължения и фактически отношения, които са били
притежание на наследодателя към момента на откриване на наследството. Тъй
като не отделен имуществен обект, а имуществената съвкупност се прехвърля
на приобретателя по този договор, то неговата цена не може да бъде
определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като активите и
пасивите, които съставляват наследствената маса, не могат да бъдат предмет
на данъчна или пазарна оценка по смисъла на тази разпоредба. Ето защо,
когато с предявената искова молба се претендира прогласяване нищожност на
договор за продажба на наследство, искът има за цена размера на продажната
цена по този договор. В този смисъл са Определение № 463 от 8.12.2016 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5009/2016 г., III г. о., ГК и Определение № 306 от
28.02.2011 г. на САС по ч. гр. д. № 549/2011 г., ГК, 1-ви с-в.
В случая продажната цена по договора за продажба на наследство от
12.06.2020г. е в размер 500,00 лева, която сума е под очертания с разпоредбата
на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за касационно обжалване по граждански
дела. По изложените съображения настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 227/21.04.2023г., постановено по гр. дело №
1289/2022г. на Районен съд - Враца В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по предявения от Р. Й. С., ЕГН: ********** против П. М. Г., ЕГН:
********** иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, че
сключеният между страните договор за продажба на наследство от 12.06.2020
година с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията -
гр. Враца с вх.рег. № 2538/15.06.2020 г., в частта, касаеща продажба на
24
наследство оставено от П. А. С. - б.ж. на гр.Враца, е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави от страна на П. М. Г., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Й. С., ЕГН: **********, против П. М. Г.,
ЕГН: **********, насрещен иск за прогласяване на нищожност на договор за
продажба на наследство от 12.06.2020г. с нотариална заверка на подписите,
вписан в Служба по вписванията - гр. Враца с вх. рег. № 2538/15.06.2020 г.,
сключен между страните, в частта за продажба на наследството на П. А. С.,
б.ж. на гр.Враца, поради накърняване на добрите нрави с правно основание
чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД, както и евентуално съединения с него насрещен
иск за унищожаване на същия договор за продажба на наследство, в частта за
продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради измама с
правно основание чл.29 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Й. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. М. Г., ЕГН:
**********, по предявените насрещни искове разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство в размер 1000 лева,
както и разноски в настоящото производство за разпит на свидетел и
адвокатски хонорар в общ размер 830,00 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25