Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен състав,
на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 93 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 19-0281-001484 от 23.01.2020 г. на Началник РУ- К.
към ОД на МВР- П., на М.И.Ю., ЕГН **********,***, П. обл., ул. „Х.К.“ № *******е наложено административно
наказание на основание чл.638 ал.2 предл.1 вр. ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ- глоба в размер на 800 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за
отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Не
излага доводи в подкрепа на твърдението си.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява и
не взема становище по същество.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Представено
е писмено становище, в което се излагат доводи за законосъобразност и
правилност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за
оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Н. като актосъставител и К. като свидетел по акта, както и
приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 19-0281-001484
от 23.01.2020 г., АУАН серия GA № 158801 от 26.12.2019 г., справка за нарушител/водач,
справка в ЦБ КАТ, справки в ИС на Гаранционен фонд, заповед №
317з-3985/22.10.2018 г. и заповед № 8121-10478/19.11.2018 г., съдът намира за
установено следното:
С АУАН серия
GA № 158801 от 26.12.2019 г., оправомощеното
длъжностно лице- младши автоконтрольор Н. приел, че
жалбоподателя Ю. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.438 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на 26.12.2019 г., около 09,35 часа, в гр. К., ул. „Т.Р., като
водач на лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № *******, в гр. К., по бул.“О.“
до № ** с посока на движение от изток към запад управлявал собствения си лек
автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № *******, който е регистриран на
територията на Република България и не е спрян от движение. При извършената
проверка и справка в РСОД било установено, че за управлявания от водача
автомобил няма валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ към момента на проверката.
Така
съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.
На
26.12.2020 г. била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата
на покритие от същата дата в 17,08 часа.
На 23.01.2020
г. от оправомощено длъжностно лице било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и
индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя Ю. е наложено административно
наказание на основание чл.638 ал.2 предл.1 вр. ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ- глоба в размер на 800 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. В
наказателното постановление е вписано и обстоятелството, че същото е издадено след
направена справка в СУАНД, от която се установило, че за лицето имало в
едногодишен срок влязло в сила на 20.12.2019 г. наказателно постановление №
19-0281-000901/11.10.2019 г. на РУ- К. за същото наказание- управлявал
собствения си лек автомобил, който е регистриран на територията на Република
България и не е спрян от движение и нямал валиден договор за сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Наказателното
постановление било връчено на 31.01.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на
07.02.2020 г.
От
приложените по делото справки от Гаранционен фонд се установява, че към датата
и часа на процесната проверка за управлявания от Ю.
лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № *******, регистриран като негова
собственост не е имало валидна и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да
провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага
неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа
всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление-
тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност.
Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението и на
обстоятелствата около неговото извършване, налице е посочване на датата и
мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и
приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е
нарушителят. Посочено е, че същият е собственик на управляваното от него МПС.
Ясно и точно са изписани и квалифициращите отговорността обстоятелства, а
именно че процесното деяние е извършено при условията
на повторност, а именно в едногодишен срок след като
жалбоподателят е бил наказан с влязло в сила на 20.12.2019 г. наказателно
постановление за същото деяние като процесното-
управление на собствено МПС без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в
съдържанието на АУАН и в това на издаденото въз основа на него наказателното
постановление са посочени две улици в гр. К.- ул. „Т.Р.“ и бул.“О.“, където се
твърди да е установено нарушението, а именно управление на собствено МПС при липса
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Събраните по делото
гласни доказателства- показанията на св. К. установят, че проверката е
извършена на бул. „О.“ в гр. К.. Така посочените като местоизвършване
в АУАН и наказателното постановление две улици съдът намира за техническа
грешка. Същата е допусната в съдържанието на АУАН и е възпроизведена при
точното изписване на обстоятелствата по нарушението в съдържанието на наказателното
постановление. Това обаче не се отразява на правото на защита на жалбоподателя,
доколкото е безспорно установен факта на липса на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ за собственото МПС на жалбоподател, обстоятелство установено
при управление ***, на 26.12.2019 г. в 09,35 часа. Улицата, на която е
констатирано нарушението не е сред задължителните реквизити на АУАН /чл.42 т.3
от ЗАНН/ и наказателното постановление /чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, доколкото е
безспорно местоизвършването на нарушението, а именно
в гр. К..
Събраните по делото гласни доказателства- показанията на полицейските
служители, извършили процесната проверка установяват
безспорно нарушението- липса на застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявано
от жалбоподателя МПС, собственост на същия. Приобщените писмени доказателства- справки
в ИС на Гаранционен фонд и в ИС на КАТ установяват безспорно, че процесният лек автомобил е регистриран на територията на
Република България като собственост на жалбоподателя, не е спрян от движение и за
същия към датата и часа на проверката не е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съгласно разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ „Договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор“; Като не е сключил изискуемата,
съобразно посочената разпоредба застраховка за МПС, регистрирано на територията
на Република България и неспряно от движение, жалбоподателят е осъществил
вмененото му във вина нарушение.
От приложената по делото справка за водач/нарушител се
установява безспорно и наличието на влязлото в сила на 20.12.2019 г. наказателно постановление № 19-0281-000901/11.10.2019 г. на РУ- К. за
нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, обуславящо квалифициращото обстоятелство по
чл.638 ал.2 вр. ал.1 т.1 от КЗ
повторност.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН,
доколкото извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл.93, т.9 НК,
приложим на основание чл.11 ЗАНН.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е формално, на просто
извършване, поради което за неговата съставомерност
не се изисква да са настъпили вредни последици или да има пострадали лица. Не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от
жалбоподателя нарушение разкрива по- ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Нарушението е
извършено повторно, в едногодишен срок от наказването на жалбоподателя за
същото деяние с влязло в сила наказателно постановление. Краткият период от
констатиране на нарушението до сключване на изискуемата застраховка се явява
резултат от невъзможността да се ползва процесното
МПС. С нарушения като процесното
се засягат значими обществени отношения в областта на задължителното
имуществено застраховане, където нарушаването на императивните изисквания е с
висока степен на обществена опасност /да се ограничат възможностите за нереализиране
отговорността по репариране на вреди, свързани с управление на МПС/.
С оглед на санкционната правна норма на чл.638 ал.2 вр.
ал.1 т.1 от КЗ, която предвижда фиксиран размер на административната санкция,
наложената с обжалваното постановление глоба в размер на 800,00 лева се явява
законосъобразна.
По
изложените съображения атакуваното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0281-001484 от 23.01.2020 г. на Началник РУ- К. към ОД на МВР- П., с което на М.И.Ю., ЕГН **********,***, П. обл., ул. „Х.К.“ № *******е наложено административно
наказание на основание чл.638 ал.2 предл.1 вр. ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ- глоба в размер на 800 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ