Мотиви към присъда по НЧХД № 122/2020 г. по
описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Частният
тъжител В.В.П. *** е обвинил подс.В.А.Ч. *** в
извършване на престъпление по чл.130 ал.ІІ от НК, за това, че на 06.10.2019 г.,
в гр.Русе, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание
без разстройство на здравето- линейно охлузване на шията, кръвонасядане на
дясна лакетна става, оток и кръвонасядане на ляво
бедро.
По делото е
приет за съвместно разглеждане граждански иск от В.В.П.
срещу В.А.Ч., за сумата от 2000 лева, претендирана като обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в резултат на твърдяното деяние.
Частният
тъжител и граждански ищец поддържа обвинението и предявения иск.
Подсъдимият
дава обяснения по делото, като твърди, че не е извършил престъпление.
След преценка
на събраните доказателства, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимият В.А.Ч.
е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование, женен,
неосъждан, работи.
Подсъдимият и
частният тъжител се познавали.В.П. бил колега на съпругата на Ч..Впоследствие, тъжителят
напуснал, като неговата длъжност била заета от Л. Ч..Очевидно в течение на
времето между последната и П. възникнало напрежение по повод на общата им
работа, който факт бил известен на В.Ч..
На 05/06.10.2019
г., подсъдимият, заедно със съпругата си и свои приятели, както и тъжителят със
своята съпруга и компания, посетили заведението „Канто“ в гр.Русе. В хода на
вечерта, Ч. забелязал присъствието на П. в съседство. Подсъдимият имал
формирано негативно отношение към тъжителя поради проблемите на съпругата си с
него и това го мотивирало да го нападне и да потърси разправа.
В хода на
вечерта, Ч. забелязал как тъжителят се насочва към сервизните помещения и
незабавно го последвал в тоалетната.След като в помещението се оказали само
двамата, подсъдимият хванал за шията
тъжителя, съборил го на земята и го ритнал в лявото бедро.При падането П.
наранил дясната си лакетна става. Св.П.П. забелязала как подсъдимият последвал съпруга й, притеснила
се от възникването на конфликт, последвала ги и помолила и св.А.П.- съпровождащ ги приятел, да отиде
също.Част от компанията на Ч., вкл.св.М.М., също се
насочила към сервизните помещения.Струпването на хора предизвикало и хора от
охраната да отидат до тоалетната, вкл.св.Б.Н., на който от персонала му предали, че нещо се случва.
По този начин, всяко от посочените лица
фрагментарно възприело спречкването между подсъдимия и тъжителя, като П. видяла
как Ч. рита съпруга й, а св.П. възприел замахване за удар на подсъдимия спрямо
тъжителя. Св.М. забелязал, че П. и Ч. се „бутат“ в тоалетната.Св.Н. установил
тъжителят приклекнал в помещението. Набързо възникналият кратък конфликт бил
преустановен от събралото се множество и голяма част от струпалите се хора-
основно лица от двете компании, напуснали района около тоалетните.Междувременно,
на тел.112 били подадени сигнали за инцидента, като св.П. бил сред лицата, сторили това.На място
пристигнал полицейски патрул от Първо РУ ОДМВР Русе, в чиито състав били св.П.А.
и св.С.С..Полицейските служители снели устни
обяснения, установили, че никое от лицата не желае медицинска помощ, не
констатирали видими увреждания по някого, и напуснали мястото на
произшествието. На 07.10.2019 г. подсъдимият бил освидетелстван от съдебен
лекар, при което били установени следните увреждания: по дясната повърхност на
шията, в долната трета- повърхностно линейно охлузване с дължина около 0.7 см,
по външната повърхност на дясна лакетна става- синьо-
червено кръвонасядане на площ около 6 см, по задната повърхност на ляво бедро,
в горната трета- синьо- червено кръвонасядане и оток на площ около 7/17 см. П.
се възстановява в дома си без болнично лечение.
Съгласно приетото и неоспорено заключение
на назначената СМЕ, тъжителят В.П. е получил следните увреждания: линейно
охлузване на шията.Кръвонасядане на дясна лакетна става.Оток и кръвонасядане на ляво бедро.
Според
вещото лице установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
или тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени
при инцидент на 06.10.2019 г. при стискане за шията, падане от собствен ръст и
ритник в областта на лявото бедро. Същите увреждания според експерта следва да
бъдат преценявани по медико- биологичния признак болка и страдание.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за
доказана отчасти от обясненията на подс.Ч., от показанията на свидетелите Пл.П.,
Ал.П., М.М., Св.Н., П.А., Ст.С.. Приетите за
установени факти се потвърждават и от писмените доказателства и доказателствени
средства- СМЕ, справка за съдимост, СМЕ.Анализирайки гласните доказателства,
съдът намира, че следва да ги кредитира
изцяло, с изключение на онази част от обясненията на подсъдимия, в която отрича
да е извършил престъплението чрез нанасяне умишлено на удари на тъжителя.От
всички изброени гласни доказателства, вкл. обясненията на Ч., се установява, че страните /подсъдим и
тъжител/ се познавали бегло и косвено, че посетили на 05/06.10.2019 г.
заведението „Канто“ в гр.Русе, в присъствието на приятели и че в хода на
вечерта в сервизните помещения настъпило спречкване между П. и Ч..Категорично
не е установен мотива за това, но са следва да се кредитират обясненията на
подсъдимия, че се касае до негативни служебни отношения между съпругата му и
тъжителя в качеството му на бивш неин колега.
От показанията на посочените свидетели, се установява че с действията си
В.Ч. умишлено нанесъл на тъжителя увреждания, причинили му болка и страдание и
представляващи лека телесна повреда по смисъла на закона. Доказателства в тази
насока са показанията на св.Пл.П. и св.А.П., като всеки един от тях е възприел
конкретни действия на Ч.- ритник и замахване, доказващи, че именно подсъдимият
е бил активната страна в предизвикването на конфликта с физическа разправа.
Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, независимо от приятелската и
семейна връзка на лицата, тъй като те се подкрепят и от показанията на
свидетеля М..Този свидетел бил част от компанията на Ч. в нощта на инцидента,
намирал се в района на сервизните помещения и също потвърждава, че видял, как
подсъдим и тъжител се бутат. Показанията на П. и П. се потвърждават
съдържателно и от св.Н.- охранител, който, от своя страна сочи как възприел тъжителя
приклекнал и опрян в стената. Няма спор, че установените факти категорично
сочат непосредствения конфликт с
физическа разправа, да се е случил на четири очи между подсъдим и
тъжител.Липсата на други свидетели очевидци на всички детайли от спречкването,
не означава, че следва да бъдат игнорирани онези лица, които отчасти са
възприели същото или са се оказали на място непосредствено след преустановяване
на нападението. Независимо от близките връзки между П. и П. с подсъдимия,
техните показания следва да бъдат кредитирани, защото се намират в логическа
последователност с показанията на другите установени свидетели, които допринасят за изясняването на фактите- Н. и М.,
а косвено- и А. и С.. Както бе посочено- на обясненията на подсъдимия следва да
бъде дадена вяра също изцяло, с изключение на твърденията, че не е удрял
тъжителя.В тази си част тези обяснения очевидно представляват защитна теза и се
опровергават пряко или косвено от другите гласни доказателства, както и от
писмените такива, включително и от доказателственото
средство- изготвеното заключение по СМЕ.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подс.В.А.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
деянието по чл.130 ал.ІІ от НК, тъй като на 06.10.2019 г., в гр.Русе, му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето- линейно охлузване на шията, кръвонасядане на дясна лакетна става, оток и кръвонасядане на ляво бедро.
От
обективна страна престъплението е осъществено с действия, изразяващи се в
нанасяне на удар с крак/ритник/ и
стискане в областта на шията на пострадалия, в резултат на което на
същия били причинени описаните телесни увреждания.Според юридическите критерии
същите представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.ІІ от НК-
болка и страдание без разстройство на здравето.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасният характер на действията си, разбирал е, че с тях
засяга телесната неприкосновеност на пострадалия, което е забранено от закона,
и е предвиждал настъпването на посочените обществено опасни последици, но е действал
целенасочено, воден от лична негативна мотивация.
При
установените факти и налагащите се правни изводи, за да индивидуализира
наказанието, което следва да бъде изтърпяно за извършеното деяние, съдът
съобрази следното:
Според правната
си квалификация престъплението е наказуемо с наказание лишаване от свобода до
шест месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лв.Същевременно, констатира се наличието и на останалите предпоставки по
чл.78 а ал.І и ал.VІ от НК за освобождаване на подс.В.Ч. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.Това е така, защото към инкриминираната
дата подсъдимият е неосъждан /поради настъпила съдебна реабилитация по
предходни осъждания/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV Глава VІІІ от НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди,
които да подлежат на възстановяване, със същото не са причинени тежка телесна
повреда или смърт, нито са налице множество престъпления. Подсъдимият не е извършили
престъплението при квалифициращо обстоятелство
„пияно състояние”.Изложеното мотивира съда да освободи подсъдимият от
наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му наложи
административно наказание глоба. При наличие единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства- добри характеристични
данни, включително и факта, че лицето полага обществено полезен труд, както и
липсата на отегчаващи такива, съдът намира, че глобата по размер следва да бъде
индивидуализирана в минимума на закона- 1000 лева.
Предявеният граждански иск е частично
основателен, като следва да бъде уважен до размер на 500 лв.Съобразявайки
гласните доказателства- показанията на св.П., които са единствено относими към
заявената претенция от страна на тъжителя,
съдът намира, че нанесените неимуществени вреди на лицето подлежат на
обезщетяване с горната сума, съобразно периода на изтърпяване на пострадалия на
неблагоприятните последици и интензитета на същите.Всеки е длъжен да възстанови
причинените вреди и при наличието на доказано непозволено увреждане, какъвто
извод се прави в настоящия процес, подс.Ч. следва да заплати на частния тъжител
и граждански ищец посочената парична сума.В останалата си част- за сумата от
500 до 2000 лева, гражданският иск се явява недоказан като претенция и
следователно- неоснователен, което е мотив за съда да го отхвърли.
С оглед изхода от делото, на
подсъдимия са възложени направените в производството разноски.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: