№ 49
гр. Б.С., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело №
20241410101785 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация – С.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н К. село, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу М. К. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.С., жк.
„Люлин“бл.118, вх.Г, ет.8, ап.101 и настоящ адрес: с. Г., ул. „Иглика“ № 9, общ. Б.С..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу М. К. Л. с ЕГН ********** за доставена, но
незаплатена топлинна енергия в размер, както следва: 3721,08 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м.
04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на вземането; 542,55 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г.; 44,55 лв. – главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.; 10,47 лв.
– мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.12.2024 г.
По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 26.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1418/2024 г. по описа на Районен съд – Б.С. срещу М. К. Л. за
следните суми: 3765,63 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 01.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на
вземането; 553,02 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г.; 136,37
лв. – разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който на основание чл.414 от ГПК е
подал възражение. След указание до ищеца, последният е предявил иск за установяване на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба са изложени твърдения, че като собственик на процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Люлин“, бл. 118, вх. Г, ет. 8, ап. 101,
ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва се, че
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
1
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на
топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С..
Поддържа се, че през процесния период в отношенията между страните са били в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти за
битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Твърди
се, че съгласно чл.33 от ОУ купувачите са били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактура на
интернет страницата на продавача. Сочи се, че в ОУ е регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в
случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа се, че
ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, като не е погасила задълженията си.
Твърди се още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139 ЗЕ, собствениците на
сграда – етажна собственост, в която се намира и имота на ответницата, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „ДИРЕКТ”
ЕООД, ЕИК *********. Сочи, че след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2
от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че в случай за топлоснабдения имот са
издадени изравнителни сметки, във връзка, с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и в случай, че резултата от изравнителни сметки е сума за
доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване
на предявените искове за сумите посочени в исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се основанието за дължимост на сумите,
основанието за дължимост на дялово разпределение и лихви, както и размерът в
погасителната давност, като в останалата част от задължението не оспорват размера.
Посочва се, че в исковата молба ищецът бил признал, че сумата е в погасителна давност
съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД, като претендирал суми от 01.05.2020 г. Сочи, че давността е в
размер на 34,17 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., съгласно фактурите за
отоплителния сезон. Поддържа, че давността е три годишна, посочва съдебна практика,
както и че удължаването на погасителната давност е забранено съгласно чл.113 от ЗЗД.
Поддържа, че ответника не е потребител на топлинна енергия в имота, с оглед
обстоятелството, че няма представени доказателства, същият да е носител на вещното право
на имота. Посочва, че ответницата живее в гр.Б.С., както и че при същестуването на вещно
право на ползване относно топлоснабдяван имот, неговият титуляр – потребител би бил
задължен за плащане на доставяна топлинна енергия, а не на формалния собственик.
Оспорва основанията за претендираните суми за лихва, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства от ищеца относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин, като не било установено изпадането в забава на ответницата
за този период.
Оспорва се основанието за дължимост на суми за дялово разпределение, тъй като се
водело от „ДИРЕКТ“ЕООД и ищецът нямал основание да изисква сумите.
По тези и други съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД в писмена молба е
представило относими документи, съгласно които дяловото разпределение за процесния
2
имот е извършвано в съответствие с всички действащи нормативни актове.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства,
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения по делото Договор за покупко – продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ №91, том VII от 21.07.1987 г. ответницата, заедно с ЦГ.Ц.
/майка на ответницата/ са придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот –
апартамент № 101, находящ се в гр. С., ж.к. „Люлин“, блок 118, вх. Г. По делото с исковата
молба е представено удостоверение за наследници №001565/15.10.2004 г. на Столична
община, видно от което ЦГ.Ц., ЕГН ********** е починала на 25.09.2004 г. и е оставила
един единствен наследник – ответницата М. К. Л., нейна дъщеря.
Представено е по делото още заявление – декларация от ответницата от ОП-
1820/17.07.2006 г., с което е заявила желание да бъде открита партида съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот, като в него е
посочено, че домакинството се състои от двама членове и топлата вода ще се заплаща по
показания на регистриран водомер на прогнозна месечна база от 5 куб.м. Посочени са още
имената и абонатния номер на потребителя – Ц.Г.Ц.. Приложена е декларация от
ответницата, че ще използва имота си за жилищни нужди, като се задължавала да уведоми
писмено продавача – ищец в 30 – дневен срок, ако предостави ползването на други лица.
С исковата молба е приложен списък от 25.09.1983 г. за броя живущите по
апартаменти в жилищна сграда на блок, находящ се на ул. „Момково“ бл.118, вх.Г, в който
под номер 10 е записана Ц.Г.Ц..
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от
ответницата, в които е отразено, че към 03.06.2024 г. дължи главница в размер на 3721,08 лв.
за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. и лихва за забава в размер на 542,55 лв.
Видно е от протокол от 29.08.2002 г. от проведено общо събрание на етажните
собственици в процесния блок и вход, че лицата Х.В.М., Л.З.А. и А.Г.П. са упълномощени да
сключат от името на етажните собственици договор с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“, както и да представлява етажната
собственост по време на изпълнение на договора. Към протокола от ОС е налице
приложение с етажните собственици, видно от които е и Ц.Г.Ц..
Приет по делото е Договор № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация
С.“ ЕАД и „Директ“ ЕООД с предмет извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост или в сгради с повече
от един потребител в гр. С..
В подкрепа на твърденията си ищеца е представил Съобщение към фактура
№********** с дата на издаване/дата на данъчно събитие -31.07.2023 г. за периода от
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. с получател М. К. Л., Съобщение към фактура №********** с
дата на издаване/дата на данъчно събитие -31.07.2022 г. за периода от 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. с получател М. К. Л., както и справка за абонат №**********.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти в гр. С., от чиито заключителни
разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
От третото лице – помагач „Директ“ЕООД с молба вх.№7455/23.12.2024 г. са
представени писмени доказателства, касаещи доставката и потреблението на топлинна
енергия в имот гр.С., обл. С., общ. Люлин, жк. „Люлин“ бл.118, вх. Г, ет.8,ап.101, абонатен
номер 223267 – документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за
имота за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.; индивидуални справки за периода м.05.2021 г. –
3
м.04.2023 г.; документи удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. на представител на етажната собственост; документи
относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия в
топлоснабдения имот за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. , както и удостоверение за
регистрация №Р-05-01/29.09.2009 г. от МИЕТ.
За установяване на релевантни за спора обстоятелства са приети заключения на
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, които съдът
кредитира като компетентно изготвени.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза дължимите суми
за топлинна енергия, касаещи процесния период, са както следва: за периода м. 01.05.2021 г.
– м. 30.04.2022 г. по фактура № **********/31.07.2022 г. – сума в размер на 1670,05 лв., за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. по фактура №**********/001.09.2022 г. – сума в
размер на 187,85 лв., за периода м. 01.05.2022 г. – м. 30.04.2023 г. по фактура №
**********/31.07.2023 г. – сума в размер на 2069,98 лв. В информационната система на
ищеца за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за процесния имот на 21.09.2022 г. е
въведена изравнителна сметка за сума от 172,32 лв., както и на 20.05.2023г. за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е постъпила изравнителна сметка за сума в размер на 185,84 лв.
Според експертизата от проверката на счетоводната информация на ищцовото
дружество не се установяват данни за извършени от ответника плащания на суми за
топлинна енергия, касаещи процесния период. Общият размер на незаплатената сума за
процесния период е 3721,08 лв. /от които 1817,44 лв. за топлинна енергия за отопление, сума
в размер на 1903,64 лв. за топлинна енергия за БГВ и сума в размер на 44,55 лв. дялово
разпределение за периода от м.05.2021 г. до 04.2021 г./. Съгласно експертизата размерът на
мораторната лихва върху главницата, за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г. е в размер
на 542,55 лв., а размерът на лихвата за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г. представлява сума в размер на
10,47 лв.
По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, в заключението по която се
съдържа таблица на отчетените стойности на общ топломер №57870, от която е
топлоснабдяван процесният имот. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение
за процесния период е извършвано от „Директ“ ЕООД в съответствие с действащата
нормативна уредба, както и сумите за ТЕ са начислявани съобразно нормативната уредба.
Според експертизата в имота за процесния период от 01.05.2021 г. – на 30.04.2022 г.
жилището е посетено за годишен отчет на 09.06.2022 г. с отчетени единици в общ размер на
3801. За отоплителен период 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. – жилището е посетено за годишен
отчет на 29.05.2022 г., като са отчетени общ брой единици 3096. Според заключението за
процесния период 2021/2023 г. е начислена енергия в размер на 27627,718 квтч на стойност
3262,07 лв. без ДДС. Експерта е изчислил, че общо дължимата сума за топлинна енергия за
процесния период и имот, дължими от ответницата са в размер на 3262,07 лв.
В заключението вещото лице е изложило, че топлинният счетоводител е обявил дата
за годишния отчет и са направени разпределение и изчисления съгласно нормативните
изисквания, като отчета е извършен по снетите показания по уредите и така са извършени и
начисленията. За констатитрания уред без прибор начисленията са по мощност. За
консумацията на БГВ без водомер или с водомер с изтекъл срок на годност е начислена
топла вода на база брой хора. Енергията за сградна инсталация е начислена върху пълния
3
обем на жилището, който обем е 196 м.
Според експерта и съгласно приложена справка към заключението представена в с.з.
броячите на топломерите в абонатната станция в графа отчетена енергия са записани месец
по месец енергия, която е отчетена сумата е 311 450 kW. В графа “технологични разходи“ –
4
това е енергията, която се приспада от отчетената и остава за сметка на топлофикация. Общо
5140 kW или 1,65 %. В графа е отразена „енергия за разпределение“ – енергията, която месец
по месец е подавана към топлинния счетоводител и която е разпределяна между
потребителите в абонатната станция, от която е захранено жилището на ответника. В
допълнениe, вещото лице посочи, че когато са правени годишни отчети ответникът е
присъствал. Отчетите са направени като са изготвени отчетни карти, които са приложени
към делото. Топлинният счетоводител е подал изцяло посочената информация и е
разпределена, като топлинната енергия е извършена точно по тези отчети.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 139, чл.
149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: 3721,08 лв. – главица за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на вземането; 542,55 лв. – мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г.; 44,55 лв. – главница на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
03.06.2024 г. до изплащане на вземането; 10,47 лв. – мораторна лихва за забава за периода от
16.07.2021 г. до 22.05.2024 г.
По иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия:
С иска по чл.422 от ГПК основна цел е да бъде стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди; че между страните е
съществувало облигационно отношение за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот за съответния период; потребената от ответника топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период; начина на извършване на дялово
разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
С оглед събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е
основателен.
На първо място за основателността на иска се изисква лицето да е собственик на
имота или да е носител на ограничено вещно право на ползване върху същия. Видно от
Договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ №91, том
VII от 21.07.1987 г. ответницата, заедно с ЦГ.Ц. /майка на ответницата/ са придобили
правото на собственост върху топлоснабдения имот – апартамент № 101, находящ се в гр.
С., ж.к. „Люлин“, блок 118, вх. Г. По делото с исковата молба е представено удостоверение за
наследници №001565/15.10.2004 г. на Столична община, видно от което ЦГ.Ц., ЕГН
********** е починала на 25.09.2004 г. и е оставила един единствен наследник –
ответницата М. К. Л., нейна дъщеря.
Съгласно чл.61 ал.1 от ОУ на ищеца при промяна на собствеността или правото на
ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до
продавача в срока по чл.12, т.11 и т.12, заявление за откриване, промяна или закриване на
5
партида по образец, към което да приложат копия на документи удостоверяващи
придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещното право на
ползване. Според чл.61, ал.2, ал.3 от ОУ преди промяната или закриването на партидата от
продавача, купувачът – собственик или титуляр на вещното право на ползване заплаща
всички дължими до този момент суми за топлинна енергия, а ако предишния собственик или
ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до
откриването на партидата на новия собственик или ползвател. В случай, че новият
собственик не изпълни задълженията си по ал.1 на чл.61 от ОУ продавачът има право да
открие партида въз основа на документ, удостоверяващ собствеността или вещното право на
ползване на имота на новия собственик или ползвател.
В настоящият случай и с оглед събраните по делото доказателства, а именно
заявление – декларация от ответницата с №ОП-1820/17.07.2006 г., с което е заявила желание
да бъде открита партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в процесния имот, като в него е посочено, че домакинството се състои от
двама членове и топлата вода ще се заплаща по показания на регистриран водомер на
прогнозна месечна база от 5 куб.м., както и декларация от ответницата, че ще използва
имота си за жилищни нужди, като се задължавала да уведоми писмено продавача – ищец в
30 – дневен срок, ако предостави ползването на други лица е налице облигационно
правоотношение. По делото не са постъпили данни за процесния период да е закривана
партида, респ. да е откривана друга партида за процесния имот, като партидата продължава
да се води на името на ответницата.
С оглед на това, ответникът е имал качеството потребител, респ. клиент на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия – в
случая от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация С.” ЕАД на клиенти в гр. С., от чиито заключителни разпоредби е видно, че
същите са действали в процесния период. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
По делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства ответникът да е
упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката.
Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за
битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се очертава
кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
6
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
От представените от третото лице - помагач „Директ“ЕООД гр.С. писмени
доказателства се установява, че за процесния имот са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия доставяна в сградата
от ищеца и БГВ на база реален отчет на уредите в съответствие с действащото
законодателство.
С оглед гореизложеното, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот за
процесния период – от м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г., ответницата Л. е клиент на топлинна
енергия и дължи заплащането на нейната стойност за посочения период.
Останалите предпоставки за основателност на предявения иск са доказани в
производството, като от писмените доказателства и заключението по ССчЕ и СТЕ е
установено, че процесният имот се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е установило, че за
исковия период от м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г. стойността на топлоенергията е в размер на
3721,08 лв., поради което искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.06.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ответницата е направила възражение за изтекъл период на погасителна давност, като
посочва, че давността е в размер на 34,17 лв. за период от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. Така
направеното възражение е неоснователно, тъй като касае период, който е извън процесния.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията към ищеца, в този смисъл е
и задължителната съдебна практика обективирана в ТР №3/2012 г. на ОСГТК по т.д.
№3/2011 г. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като при срочните задължения, давността тече от деня
на падежа. За всяка една от претендираните от ищеца главници отнасящи се за процесния
период, тригодишният срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното изплащане.
Според чл.116, б. „б“от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск.
Съгласно нормата на чл.422 ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срока по чл.415 ал.4 от ГПК за подаване на възражение. По силата на тези
правила погасителната давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в
заповедното производство. За процесния период за действали ОУ на ищеца от 2016 г., като в
чл.33, ал.1 и 2 е посочено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32 ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. С оглед на изложеното с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 03.06.2024 г. в настоящият случай не са налице суми, за
които да е изтекла давността.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността
на потребената топлинна енергия:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно чл. 33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
7
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ, при неизпълнение в
срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, клиентите дължат обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия.
Лихвата за забава се претендира в размер от 542,55 лв. за периода от 15.09.2022 г. до
22.05.2024 г. Вещото лице е установило, че за този период лихвата за забава е именно в този
размер, поради което искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за
заплащане стойността на услугата дялово разпределение:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди; че между страните е
съществувало облигационно отношение за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот за съответния период; потребената от ответника топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период; че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер; начина на извършване на дялово
разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Предпоставките за основателност на предявения иск са доказани в производството,
като от писмените доказателства и заключенията по ССчЕ и СТЕ е установено, че
процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е намирал в сграда в режим
на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, че е налице договор,
сключен между „Топлофикация-С.“ ЕАД и топлинния счетоводител „Директ“ ЕООД, при
общи условия, услугата е реално осъществена през процесния период, а ищецът е заплатил
цената й на търговеца, извършващ услугата дялово разпределение.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Директ“ ЕООД. Въз
основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно ОУ, купувачите са длъжни да заплащат цената за услугата дялово
разпределение съгласно общи условия на договорите между „Топлофикация - С.“ ЕАД и и
търговец за извършване на услугата.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изчислило, че за
процесния период от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. дължимата сума за услугата е в размер на
44,55 лв., колкото се претендира от ищеца, поради което искът е изцяло основателен и
следва да бъде уважен. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано
от 03.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
стойността на услугата дялово разпределение:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост, както и размера на лихвата за
забава. Претендира се лихва за забава в размер на 10,47 лв. за периода от 16.07.2021 г. до
8
22.05.2024 г. Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изчислило, че за
процесния период лихвата за забава върху сумата за дялово разпределение е именно в
размер на 10,47 лв., поради което искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По разноските:
Ищеца претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 136,37 лв.,
от които: 86,37 лв. заплатена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнграждение,
както и 1162,47.00 лв. разноски в исковото производство, от които: 212,47 лв. заплатена
държавна такса, 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, и 400,00 лв. депозит за съдебно
– техническа експертиза и 400,00 лв. депозит за съдебно – счетоводна експертиза, съгласно
приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК, обективиран в молба с вх.№
704/30.01.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер на определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл.37 от ЗПП. Нормата е процесуална и намира
приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, в т.ч. и по отношение на
присъждането на разноски, дължими на страната, за заповедното и исковото производство,
без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Нормата на чл.37
ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл.26 и чл.25
предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50,00 лв. до 150,00 лв., а в
исковото – от 100,00 лв. до 300,00 лв. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Съдът като съобрази, че делото е с материален интерес от 4318,65 лв. за облигационни
вземания и извършената от юрисконсулта работа се състои в изготвяне на исковата молба,
без явяване в съдебно производство развило се в едно съдебно заседание, както и изготвяне
на молба – становище. В случая претендираната в чл.80 ГПК сума от 150,00 лв., съдът
намира за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Съгласно константната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1418/2024г. по описа на РС-Б.Слатина в размер на 136,37 лв., от
които: 86,37 лв. заплатена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнграждение.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата Л. ще следва
да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер
от 1162,47 лв. разноски в исковото производство, от които: 212,47 лв. заплатена държавна
такса, 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 400.00 лв. депозит за съдебно –
техническа експертиза и 400,00 лв. депозит за съдебно – счетоводна експертиза, съгласно
приложените платежни документи.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път - по банкова сметка на ищеца с IBAN: BG48 SOMB 9130 1011 2533
02; BIC: SOMBBGSF, „Общинска банка“ АД.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Люлин“ № 118,
9
вх.Г, ап.101 и настоящ адрес: с.Г., ул. „Иглика“ № 9, общ. Б.С., обл. Враца ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация – С.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н
К. село, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за доставена, но незаплатена
топлинна енергия в размер, както следва: 3721,08 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на вземането; 542,55 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г.; 44,55 лв. – главница за извършена услуга
дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.; 10,47 лв. – мораторна
лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г., за които суми е издадена в полза на ищеца
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 863/26.08.2024г. по
ч.гр.дело № 1418/2024г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. К. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
С., ж.к. „Люлин“ № 118, вх.Г, ап.101 и настоящ адрес: с.Г., ул. „Иглика“ № 9, общ. Б.С., обл.
Враца ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – С.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н К. село, ул. „Ястребец“ № 23Б, направените деловодни разноски
по исковото производство по гр.д.№ 1785/2024г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер
от 1162,47 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№
1418/2024г. по описа на РС-Б.Слатина разноски в общ размер от 136,37 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
– „Директ“ ЕООД, ЕИК *********.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: BG48 SOMB 9130 1011 2533 02; BIC:
SOMBBGSF, „Общинска банка“ АД.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
10