№ 1624
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско
дело № 20221100506656 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на „С.В.“ АД
срещу постановление от 26.01.2022 г., с което съдебният изпълнител по изп.д.
№ 20228510400045 на ЧСИ, рег. № 851 на Камарата на ЧСИ е приел разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 700 лева. Обжалва и
размера на пропорционалната такса.
В жалбата се твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на
взискателите и на съдебния изпълнител. Вземането по изпълнителния лист
възлизало на сумата от 511.98 лева, дължими на двама взискатели – „Ф.с.е.м.“
ЕООД и „Ф.с.м.“ ЕООД. За събиране на вземането от 511.98 лева съдебният
изпълнител начислил разноски на обща стойност 808.91 лева и такси в размер
на 234.80 лева, с което задължението възлизало на сумата от 1 555.69 лева. По
този начин разноските били в почти двоен размер в сравнение с вземането по
изпълнителния лист. Взискателите били свързани лица, а изпълнителният
титул - издаден в полза на различно лице.
Съдебният изпълнител намалил разноските от 800 лева на 700 лева по
възражение на длъжника, но това не елиминирало проявената злоупотреба с
право.
1
Съдебният изпълнител не се произнесъл и по искането за намаляване на
пропорционалната такса.
Ответниците по жалбата „Ф.с.е.м.“ ЕООД и „Ф.с.м.“ ЕООД, чрез адв. М.
Л. възразяват срещу допустимостта на жалбата в частта за сумата от 300 лева.
Сочат, че след образуване на изпълнителното дело подали молба, че се
отказват от посочените първоначално изпълнителни способи и посочили
други такива, конкретна банкова сметка на длъжника, която да бъде
запорирана, депозирали становища, което обосновавало присъждане на
допълнително възнаграждение, извършили действия по изваждане на
изпълнителен лист.
Размерът на възнаграждението бил реално заплатен и липсвали
основания за следващото му намаляване.
В частта, в която се оспорвали таксите, начислени от ЧСИ, жалбата
била просрочена, тъй като била подадена след двуседмичния срок. Размерът
на таксите бил посочен в съобщението до длъжника за образуваното
изпълнително дело и в 14-дневния срок длъжникът не подал жалба.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които
жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20208510400045 по описа на ЧСИ рег. № 851 на
Камарата на ЧСИ е образувано по подадена от адв. С. Д., представител на
взискателите „Ф.с.е.м.“ ЕООД и „Ф.с.м.“ ЕООД молба на 11.01.2022 г., към
която е приложен изпълнителен лист от 12.04.2019 г., според който
длъжникът „С.В.“ АД е осъден да заплати на адвокат К. Б. сумата от 511.98
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по гр.д. № 82621/2017 г. по описа на СРС, 158 състав. Приложен е и
договор за цесия от 30.08.2021 г., с който К.И. Б. е прехвърлила на „Ф.с.е.м.“
ЕООД и „Ф.с.м.“ ЕООД поравно присъдената сума, ведно с държавната такса
по издаване на изпълнителния лист.
Представено е изпратено по телепоща писмо от К. Б. до „С.В.“ АД, с
което уведомява дружеството, че е прехвърлила вземането си по
изпълнителния лист за сумата от 511.98 лева, присъдена с решението по гр.д.
2
№ 82621/2017 г. по описа на СРС, 158 състав поравно на „Ф.с.е.м.“ ЕООД и
„Ф.с.м.“ ЕООД.
Със споразумение от 10.01.2022 г. „Ф.с.е.м.“ ЕООД и „Ф.с.м.“ ЕООД
упълномощават адвокатско съдружие „Бул лекс“, чрез адв. С. Д., да образува
изпълнително дело и да ги представлява в производството по събиране на
сумите по изпълнителния лист. Уговорено е заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, платимо по банков път.
На 11.01.2022 г. до „С.В.“ АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение на електронния адрес на дружеството и на същата дата тя е
получена от длъжника.
На следващия ден – 12.01.2022 г. адв. Д. е подала молба, с която заявява,
че оттегля посочените в първоначалната молба изпълнителни действия и сочи
друг способ – запор на банкови сметки на длъжника.
На 21.01.2022 г. от „С.В.“ АД е постъпило възражение срещу
разноските, чийто размер бил неясно определен. От съобщението не ставало
ясно и защо като взискатели били конституирани лица, различни от този,
комуто са присъдени сумите по изпълнителния лист. Евентуално и в случай,
че включвали адвокатско възнаграждение, длъжникът е поискал тяхното
намаляване. Позовава се на практиката на Съда на ЕС по дела С-427/16 и С-
428/16, според която с оглед на конкретните условия трябва да се проверява
при прилагане на Наредбата за адвокатските възнаграждения дали уредбата
отговаря на легитимни цели.
С постановление от 26.01.2022 г. съдебният изпълнител намалил
размера на адвокатските възнаграждения до размера на сумата от 700 лева.
По отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се е произнесъл.
Постановлението от 26.01.2022 г. е изпратено на длъжника на
27.01.2022 г. и на 03.02.2022 г. е постъпила жалба срещу размера на приетите
разноски, включително срещу стойността на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на взискателите,
че жалбата срещу таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е подадена в срок.
Искането за нейното изменение е направено в срок, а фактът, че по него
3
съдебният изпълнител не се е произнесъл, не може да преклудира правото на
длъжника да подаде жалба срещу пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Молбата, с която е сезиран ЧСИ рег. № 851 на Камарата на ЧСИ за
образуване на изпълнителното производство и за извършване на посочените в
нея изпълнителни действия е за събиране на вземане на адвокат К.И. Б. за
адвокатско възнаграждение.
На първо място, не се изисква особена специализация в определен
правен отрасъл (за разлика от исковите производства) за образуване на
изпълнително производство. Молбата не предполага необходимост от правни
знания, каквито се изискват при изготвяне на искова молба. В противен
случай се налага изводът, че адвокат с право на вземане за собственото си
адвокатско възнаграждение в спорно исково производство е некомпетентен
да изготви самостоятелно молба за образуване на изпълнително
производство. По аргумент на по-силното основание, след като адв. Б. е
оказала на правен субект правна помощ и съдействие в спорно исково
производство, в резултат на която се е породило правото й на адвокатско
възнаграждение, тя би могла реализира самостоятелно правата си и в
изпълнителното производство.
Вместо това тя е цедирала вземането си на две дружества, всяко едно от
тях с право на половината от сумата от 511.08 лева, или по 255.99 лева.
На второ място, Б. се е задължила да съобщи „прехвърлянето“ на
вземането си на длъжника, но по изпълнителното дело липсват данни
изпратеното с телепоща писмо до „С.В.“ АД да е достигнало до него. Нито в
споразумението от 30.08.2021 г., нито в писмото са посочени и банкови
сметки на новите кредитори за вземането от 511.98 лева. Това обстоятелство
се подкрепя и от факта, че във възражението си от 21.01.2022 г.
представителят на „С.В.“ АД е поставил въпроса за идентичността на
взискателя с лицето, в полза на което е издаден изпълнителният лист.
Трето, подадената от представителя на взискателите молба в деня,
следващ образуване на изпълнителното дело, съдържаща искане за налагане
на запор на банкови сметки на взискателя, не се счита за процесуално
представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане по изпълнителния титул от 12.04.2019 г. по смисъла на чл.
4
10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Това е така, защото с първоначалната молба
адв. М. Л. е могъл да посочи този изпълнителен способ, който е визиран в
молбата от 11.01.2022 г. Подаване на допълнителна молба не би се наложило
в случай, че адв. М. Л. е оказал адекватна правна защита на взискателите,
посочвайки онзи изпълнителен способ с молбата за образуване на
изпълнителното дело, който му е бил известен към 11.01.2022 г. Отделно от
това, в молбата от 12.01.2022 г. не е посочена конкретна банкова сметка на
длъжника, противно на твърденията в отговора на подадената от „С.В.“ АД
жалба, обосноваваща правилно приемане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева.
Цедирането на вземане от адвокат с право на вземане за хонорар, за
което му е издаден изпълнителен лист, в полза на две дружества, всяко от
които е упълномощил адвокат; конституиране на същите тези дружества, и на
свързани с тях такива, по други изпълнителни дела на основание цесия на
вземания по изпълнителни листове; ненадлежно уведомяване на длъжника за
цесията и неоказване на нужното съдействие за точно и своевременно
изпълнение, чрез посочване на банкова сметка, по която да бъде заплатен
дългът; заплащане на необосновано високи адвокатски възнаграждения за
образуване на изпълнително дело (защото към 11.01.2022 г. само това
действие би могло да оправдае заплащане на адвокатски хонорар)
представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права и
накърняване на добрите нрави. Генерирането на разноски за адвокатски
възнаграждения в изпълнителното производство в двоен размер спрямо
вземането, за събиране на което е образувано производството е в нарушение
на задълженията на страните по чл. 3 от ГПК. По тези съображения съдът
намира, че разноски за адвокатски възнаграждения не се дължат на
взискателите.
Що се отнася до таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тя се определя върху
главницата по изпълнителния лист – 511.98 лева. В случая съдебният
изпълнител е съставил сметка за таксата по т. 26 в размер на 67.73 лева без
ДДС. Този размер е повече от едно десета от вземането, в нарушение на
забележка по т. 5 към чл. 26 от ТТРЗЧСИ, поради което сумата следва да се
намали до 51.20 лева, или 61.44 лева с ДДС.
Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно
5
практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по
ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ, рег. № 851 по изп.д. №
20228510400045, с което са приети разноски по изпълнителното дело за
сумата от 700 лева адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определената от ЧСИ, рег. № 851 по изп.д. №
20228510400045 такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 61.44 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на
разноски за производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6