№ 37
гр. Разград, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20223300600111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 7/15.02.2022 г., постановена по НЧХД № 671/2021 г. по
описа на Районен съд – Разград, подсъдимия П. СВ. Д., ЕГН ********** от
гр. Разград, ул. Генерал Гурко № 10 А, е признат за виновен в това, че на
21.05.2019 г. около 20.00 часа в гр. Разград, на паркинга на магазин
„Кауфланд“, е нанесъл удари на С. АРС. ИС., ЕГН **********, с адрес гр.
Разград, ж.к. Орел 19, вх. А, ет. 3, ап. 8, в резултат на което му е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на коремната стена –
пъпна област от лява страна и зачервяване, изразен оток и болезненост на
левия тестис, които са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а от НК съдът го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на С. АРС. ИС.
сумата от 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен предявения граждански иск в останалата част до предявения
размер от 5000.00 лева като неоснователен.
Подсъдимият П. СВ. Д. е осъден също и да заплати на С. АРС. ИС.
сумата 100.00 лева – деловодни разноски, и по сметка на Районен съд –
1
Разград сумата 50.00 лева – държавна такса върху уважения размер на
граждански иск.
Против присъдата е постъпила жалба от адв. С.С. – от АК – Разград -
упълномощен защитник на подсъдимия П. СВ. Д.. Оплакванията са, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна както в наказателната, така и в
гражданско- осъдителната й част, и моли за нейната отмяна. Иска се
постановяване на друга такава, с която подсъдимия да бъде оправдан и
гражданския иск отхвърлен.
Повереника на частния тъжител и граждански ищец - адв. К.К. от АК -
Разград, в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът адв. С.С.
от АК – Разград поддържа жалбата. Излага подробни съображения, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна наказателната и гражданско-
осъдителната част.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият се
присъединава към изложеното от защитника си. Моли да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Твърди, че не е удрял
тъжителя.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, частният тъжител и
граждански ищец, редовно призован, се явява лично и със своя процесуален
представител – повереника адв. К.К. от АК – Разград. Поддържат отговора на
въззивната жалба и излагат подробни съображения за потвърждаване на
присъдата в обжалваната част.
В Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложените във въззивните жалби доводи и възражения и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Въззивният съд следва да изпълни задълженията си по чл. 314, ал. 1 от
НПК да извърши цялостна проверка на правилността на присъдата,
независимо от сезирането му с бланкетна въззивна жалба. Така и Решение №
345 от 26.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 775/2015 г., I н. о., НК, Определение №
138 от 2.06.2020 г. на ВнАС по в. ч. н. д. № 138/2020 г., Определение № 230
от 18.07.2017 г. на ВнАС по в. ч. н. д. № 252/2017 г., Решение № 97 от
27.10.2021 г. на ОС - Разград по в. н. о. х. д. № 218/2021 г.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда в
2
обжалваните части за правилна и законосъобразна, постановена при изяснена
фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране
гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствения и
непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и
виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Настоящото производство е второ поред въззивно производство,
разглеждано от РОС, т. к. с Решение № 98 от 28.10.2021 г. по въззивно
наказателно дело от частен характер № 20213300600217 по описа за 2021г. на
Окръжен съд – Разград, е отменена присъда № 10 от 03.02.2021г. постановена
по НЧХД № 865/2019 г. по описа на Районен съд – Разград и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предмет на настоящата проверка е Присъда № 7 от 15.02.2022 г.,
постановена по НЧХД № 671/2021 г. по описа на Районен съд – Разград в
наказателната и в гражданско - осъдителната част. В частта, с която
гражданския иск е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения
размер от 1 000.00 лв. до предявения размер от 5000.00 лева, присъдата е
влязла в сила като необжалвана - тъжителя и граждански ищец не е подал
жалба, а защитникът и подсъдимия нямат правен интерес от обжалването на
присъда в тази част.
Подсъдимият П. СВ. Д. е роден на 05.10.1959г. в гр. Разград.
Живее в гр. Разград. Същият е със средно образование, женен, не е
осъждан. Подсъдимият П. СВ. Д. от гр. Разград е бивш полицай, при което
били колеги с бащата на тъжителя - св. А. И. /бивши полицаи/. Между
подсъдимия и бащата на тъжителя съществувал спор относно неуредени
финансови отношения по повод дадени в заем пари.
На 21.05.2019г. около 20:00ч. тъжителят се намирал на паркинга на
магазин Кауфланд в гр. Разград, където срещнал случайно подс. П.Д..
Подсъдимият попитал тъжителя кога баща му- св. А. И., ще му върне парите.
Тъжителят отговорил, че това са техни отношения и не трябва да пита него за
това, което ядосало подсъдимия. Двамата се скарали и подсъдимият П. Д.
нанесъл удари на И. в областта на корема и слабините. И. веднага се обадил
на тел.112, съобщавайки за случилото се и на място били изпратени
служителите в РУ МВР Разград Г.Ганчев и Н.Иванов. Те установили
самоличността на лицата, след което всички отишли в РУ на МВР Разград, за
снемане на обяснения. Подсъдимият отричал да е нанасял удари на тъжителя
и полицейските служители не намерили очевидци на случилото се. Били
съставени протоколи за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР на П.
Д., С. И. и А. И..
С Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство
от 26.07.2019г. по по пр.пр. № 899/2019г. по описа на РП Разград, преписка
рег. № 187300-2798/2019г. по описа на РУ МВР – Разград, на осн. чл. 199, чл.
3
191 и чл. 213, ал.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, прокурорът отказал да образува
досъдебно производство за пристъпление от общ характер и прекратил
пр.пр. № 899/2019г. по описа на РП- Разград.
В същия ден на инцидента, след като подал Жалба в РУ на МВР
Разград, тъжителят в 21.07 часа посетил Спешно приемно отделение към
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр Разград, където бил прегледан от свидетеля –
лекаря С.Г., за което бил съставен Лист за преглед на пациент в КДБ/СО /л. 7
нохд № 865/2019г. РС/.
Видно от Съдебно медицинско удостоверение № 60 от 22.05.2019г.
издадено от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр Разград, Отделение съдебна
медицина, тъжителят е получил следните видими травматични увреждания:
кръвонасядане на коремната стена- пъпна област от лявата страна и
зачервяване, изразен оток и болезненост на левия тестис.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза, тъжителят С. АРС. ИС., в резултат на
инцидента от 21.05.2019г. е получил: 1.кръвонасядане на коремната стена –
пъпна област от лявата страна и 2. Зачервяване, изразен оток и болезненост
на левия тестис. По своята медико-биологична характеристика тези
увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия. Травмите могат да бъдат получени по начин, който
сочи пострадалия – нанесени удари в областта на долния етаж на корема и
областта на слабините. Обичайните оздравителен период за такъв вид
увреждания е до две седмици. Вещото лице счита, че тези увреждания са
нанесени от два последователни удара, които са причинени от твърд тъп
предмет на съответните места. Възможно е удара в корема да е нанесен с
дясна ръка и да попадне в лявата страна на пострадалия, а за удара в
тестисите не се изключва възможността в тестисите да е нанесен удар с
присвиване на коляно, и използване на механизъм за травмиране на
слабинната област. Ударите може да са последователни с ръка и крак, като
вещото лице няма обективни критерии да обясни тяхната последователност.
Непосредствено след получаване на травмата, нейната морфологична изява е
слабо изразена и най-вече се характеризира със зачервяване и с болка и е
описано в представения амбулаторен лист от Спешна помощ в 21:07ч.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по
несъмнен начин.
Същата се установява от показанията на свидетелите А. И., Г.Г., И.П.,
Н.И.Г.Г. прочетените показания на св.С.Г. /пред предходен съдебен състав/,
заключението на съдебно-медицинската експертиза, писмените
доказателствени материали. Безспорно подсъдимия и тъжителя са се скарали,
което се установява от показанията на св. И. П. /наблюдавал част от кавгата/,
а също и от казаното от св. Г. Георгиев, макар и последният да е по -уклончив
в показанията си /към момента на деянието работил с заедно с подсъдимия/.
Тези свидетели не видели подсъдимия да удря тъжителя, което е обяснимо,
4
тъй като явно не са наблюдавали непрекъснато и изцяло кавгата.
Подсъдимият обаче несъмнено е ударил тъжителя. За последното съдът съди
от заключението на медицинската експертиза, която установява травмите на
тъжителя и конкретно сочи механизма на получаването им по начин, че не
остава съмнение, че събитията са се случили по начина твърдян в тъжбата.
Подсъдимият и тъжителят били близо един до друг, както сочат свидетелите,
очевидно са се карали, а накрая тъжителят се обадил в полицията. Всичко
това, съчетано с данните от експертизата сочи на единствения възможен
извод, че подсъдимият при кавгата е нанесъл удари на тъжителя. Травмите на
последния са установени непосредствено след инцидента при преглед в
Спешно отделение при МБАЛ-Разград. Съдебномедицинската експертиза
сочи на два удара в различни области, които могат да бъдат получени по
начина, съобщен от пострадалия. При тези данни съдът приема, че
повдигнатото с тъжбата обвинение е доказано. В този смисъл съдът приема
обясненията на подсъдимия, отричащ обвинението, за защитна теза, която се
явява опровергана от събраните данни, поради което не се кредитира.
Прочетените показания на свидетелката Д. Д.а /дадени пред предходен
съдебен състав/ не допринасят за установяване на конкретните обстоятелства
по случая, доколкото същата не е присъствала при събитието.
Въззивният съд намира, че описаната по-горе фактическа обстановка
правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на
събраните и проверени гласни и писмени доказателства, както и способи за
доказване.
Пред настоящата съдебна инстанция бе приобщен запис на проведен
разговор до тел.112 от тъжителя от 20.25 часа на 21.05.2019г. и снимки на
електронни картони на инцидента от електронния регистърна спешните
повиквания. Същите представляват веществено доказателствено средство в
наказателния процес по силата на чл. 17 от Закон за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112. Така и Решение № 261
от 20.07.2021 г. на САС по в. н. о. х. д. № 195/2021 г. Във въззивното
производство не са събирани други доказателства доказателства и
доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени
в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Фактическите констатации почиват на вярна и точна
интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по един
категоричен и безпротиворечив начин се установява механизма на деянието,
престъпния резултат, причинно-следствената връзка и авторството.
Наличните противоречия са надлежно обсъдени и анализирани, като
5
първоинстанционният съд е дал логичен и аргументиран отговор защо приема
едни, а други отхвърля.
Настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените
източници, изложен в мотивите към присъдата относно кредитирането на
гласните и писмени доказателства и фактите, изведени от тях чрез използване
на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012 г. по
НД № 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС/.
Първоинстанционният съд прецизно и в съответствие с изискванията
на процесуалния закон е анализирал ангажираните по делото доказателствени
източници. Оплакванията за превратно тълкуване на събраните доказателства
по делото са неоснователни. При установяване на решаващите факти,
свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подсъдимия е
анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо
значение са доказателствата от кредитираните гласни доказателствени
средства.
Контролираният съд подробно е мотивирал защо дава вяра на
показанията на свидетелите И., Г. Георгиев, П., Иванов, Ганчев и Ст.
Георгиев, а не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия. Контролът за
достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно и
гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда, въпреки
липсата на пряк свидетел-очевидец на инкриминираното деяние – нанасянето
на удари на частния тъжител. Решаващо значение в случая е оказала
съпоставката на гласните доказателствени средства с изготвеното и прието
без възражение заключение на вещото лице. По този начин контролираният
съд е получил увереност да не кредитира обясненията на подсъдимия, които
съдържат информация с двояка правна природа, а именно средство за защита
и доказателствено средство за случилото се.
Правилно в основата на фактическите си изводи,
първоинстанционният съд е поставил показанията на св. Иванов и св. Ганчев
– полицейските служители пристигнали на место след подадения сигнал на
тел. 112, пред които тъжителя се оплакал, че подсъдимият го е ударил в
областта на стомаха. Относно сочената от тези свидетели липса на видими
увреждания, следва да се отчетат показанията на свидетеля – Станимир
Геориев /л. 46 нчхд 865/2019г. на РРС/ - лекаря от Спешно приемно
отделение пи МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград, който е прегледал
тъжителя същия ден след инцидента. Този свидетел сочи, че синините стават
след 12 или 24 часа. За съда не възниква каквото и да било съмнение в
обективността и добросъвестността на посочените свидетели, тъй като същите
6
първо са трети незаинтересовани лица и второ са се опитали максимално
детайлно да опишат случая, като изяснят релевантните за спора факти, нещо
повече, показанията им са логични, последователни и непротиворечиви, както
сами по себе си, така и съпоставени с останалите доказателства по делото.
Предвид на така изложените доказателства, въззивният съд приема, че
подсъдимият действително е нанесъл удари на тъжителя, вследствие на които
му е причинил описаното и инкриминирано телесно увреждане. В тази насока
следва да се посочат и всички останали събрани по делото доказателства, в
това число извършен медицински преглед, съдебномедицинско
удостоверение и изготвена експертиза. В тази насока са и приобщените
разговори на тъжителя с оператора на телефон 112.
По възражението на защитата, че св. И. П. св. Г. Георгиев сочат, че
не са видели подсъдимия да удря тъжителя.
Св. И. П. и св. Г. Георгиев на практика не са били свидетели на цялата
разиграла се случка на паркинга на магазин Кауфланд и не са имали
възможност да възприемат изцяло действията и поведението на участващите в
конфликта лица. В този смисъл напълно възможно е било същите да са
пропуснали момента, в който подсъдимия е нанесъл удари на тъжителя. Тези
изводи се правят на база самите показания на тези свидетели. Така св. П.
заявява „Аз бях встрани и си разтоварвах количката в колата……. Не съм ги
наблюдавал през цялото време“. Св. Г. Георгиев пък сочи: „ Не съм ги
видял да се карат“, докато по делото е безспорно, установено, че конфликт е
имало /дори според подсъдимия тъжителя го е нарекъл „педераст“,
посегнал да го удари с глава и „си попдпрели главите една до друга“,
посегнал и втори път да го удари/. С други думи, възприятията на св. И. П. и
св. Г. Георгиев са откъслечни и непълни, поради и което не биха могли да се
ценят относно всички извършени действия и реакции.
При анализа на обясненията на подсъдимото лице въззивният съд
отчете двойствената им правна природа – като средство за защита и
доказателствено средство, необвързано със задължение за установяване на
обективната истина, като ги подложи на критичен анализ и обсъждане на
плоскостта на собственото им логическо съдържание и на отношението им
към останалите доказателства. В настоящия случай въззивният съд,
аналогично на контролираната инстанция констатира, че обясненията на
подсъдимия относно липсата на удар от негова страна върху тъжителя, и
твъдението че тъжителя го е ударил с глава /за което липсват каквито и да е
доказателства, включително и медицински документи/, в тази им част се
касае за изграждане на защитна версия, която се опровергава от кредитирания
от съда останал доказателствен материал.
По възражението на защитника, че тъжителят се е обадил на
тел.112 и подал сигнала, че е бил удрян от подсъдимия, едва след като
тъжителя и подсъдимия напуснали РУ на МВР Разград, където вече били
дали обяснения по случая, а не преди това когато са били на паркинга на
7
магазин Кауфланд.
Възражението е неоснователно, по следните съображения:
Свиетеля Г.Г., сочи че когато е видял тъжителя и подсъдимия на
паркинга пред магазин Кауфланд, след това е видял, че тъжителя говори по
телефона и след 3-4 минути дошла полиция /л.26 РС/. Свидетеля И.П., който
по това време също е бил на паркинга на магазин Кауфланд, също сочи че
тъжителят е извикал полиция /л. 27 РС/. Горепосочените свидетели са
разпитани по искане на подсъдимия. Полицейските служители - свидетелите
Николай Иванов и Георги Ганчев, сочат, че са били изпратени по повод
подаден сигнал пред магазин Кауфланд и са посетили произшествието, където
ги чакали подсъдимия и тъжителя, след което четиримата отишли в РУ МВР -
Разград /л.28 РС/. Дори самият подсъдим в своите обяснения сочи, че когато
са били на паркинга на магазин Кауфланд: „В момента, когато се дръпнах и
посегнах към телефона, той /тъжителят – бел. РОС/ вече беше извадил
телефона от джоба и каза, че е завъртял на тел.112. Единственото което
чух от него беше „Веднага две патрулки да дойдат на паркинга на
Кауфланд. Бият ме.““ /л. 10 РС/. Дори в хода на устните състезания пред
РОС подсъдимият сочи, че тъжителят го е „изпреварил“ като се е обадил на
тел. 112 и „една минута след това дойдоха полицаите и от там отидохме до
РПУ“.
По искането на защитата за назначаване на допълнителна СМЕ
относно механизма за нанасяне на процесните телесни повреди.
В експертното заключение на СМЕ се съдържат подробни, ясни и
обосновани отговори на всички зададени въпроси, включително и относно
механизма за нанасяне на процесните телесни повреди, поради което не са
налице основания по смисъла на чл. 153 от НПК за назначаването на нова
експертиза, допълнителна или повторна. Чл. 6 от ЕКЗПЧОС не предоставя
абсолютно право на страните да събират доказателства. При положение, че
отговорите на експерта се отличават с яснота, конкретност и пълнота, не са
налице предпоставките за назначаване на допълнителна СМЕ. Вж. и Решение
№ 267 от 19.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1014/2018 г., I н. о., НК и Решение
№ 239 от 8.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 861/2018 г., I н. о., НК.
Съдът в този му състав, подобно на предходния, кредитира като
обосновани и обективно изготвени заключенията на извършените по делото
съдебномедицинска експертиза. Според настоящата инстанция изводите от
СМЕ, както и цялата медицинска документация по делото са установили
увреждания по тялото на тъжителя и, които и настоящата инстанция е
кредитирала с доверие. Тук е момента да се изясни, че в мотивите на
първоинстанционната присъда има наличие на поредица от косвени
доказателства, изграждащи една единна верига, установяващи авторството и
механизма за нанасяне на телесната повреда на тъжителя от страна на
подсъдимия.
С оглед на така изложеното настоящият състав счита, че основните
8
фактически констатации на първоинстанциониня съд са правилно
установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния
доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е
извел единствено възможния и правилен извод, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК, а именно, че на 21.05.2019 г. около 20.00 часа в гр. Разград, на
паркинга на магазин „Кауфланд“, е нанесъл удари на С. АРС. ИС. от същия
град, в резултат на което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на коремната стена – пъпна област от лява страна и
зачервяване, изразен оток и болезненост на левия тестис, които са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Обект на защита са здравето и телесната неприкосновеност на
гражданите, а посегателството върху тях се изразява в различни по характер и
степен увреждания, засягащи анатомичната цялост и физиологичните
функции на органи и тъкани на човешкия организъм, а в най-леките случай
причиняване на болка и страдание.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в увреждане на здравето, което може да бъде причинено както чрез
действие, така и чрез бездействие. Престъпният резултат по чл. 130, ал. 1 от
НК се изразява разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК
- кръвонасядане на коремната стена – пъпна област от лява страна и
зачервяване, изразен оток и болезненост на левия тестис, които са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Изпълнителното деяние на вмененото престъпление на подсъдимия е
осъществено чрез нанасяне на удари в областта на корема и слабините.
От субективна страна нанасянето на лека телесна повреда е умишлено
деяние и може да бъде осъществено при форма на вината пряк или евентуален
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето
поведение, имал е ясна представа относно настъпването на
общественоопасните последици от своите действия, като е целял
настъпването на тези последици, доколкото нанасяйки удари на пострадалия
е желал нанасяне именно на телесна повреда, следователно умисъла остава
пряк неопределен относно конкретния вид телесно увреждане.
Правилно първоинстанционният съд е приел авторството на деянието
за безспорно установено по делото. С оглед гореизложения доказателствен
анализ от доказателствената съвкупност по един категоричен и
непротиворечив начин се установява, че именно подсъдимият е нанесъл
инкриминираните удари.
9
По наказанието:
Въззивната инстанция се солидаризира и с изводите на
първоинстанционния съд относно наложеното наказание и неговата
индивидуализация. Правилно е констатирано, че са налице предпоставките на
чл. 78а от НК. За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, поради което е
налице първата предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б. "а" от НК. Видно от
справката за съдимост лицето не е осъждано, нито е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. В същото време с деянието
не са причинени имуществени вреди. Съдът не констатира наличие на
пречките, регламентирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, наличието на които
изключват прилагане на чл. 78а НК. Следователно напълно коректно,
първоинстанционния съд е освободил подсъдимия от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание в размер 1000
/хиляда/ лева. Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо
подсъдимия представлява неразумно дългият срок на наказателното
производство, който срок е в нарушение на изискването за "разумен срок" по
смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т. 3 от Международния пакт за граждански
и политически права, чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския
съюз и чл. 22 НПК. За допуснатото нарушение на разумния срок подсъдимия
няма абсолютно никаква вина, тъй като не се дължи на неговото поведение.
Предвид нарушението на "разумния срок" на наказателното производство,
съдът, на осн. чл. 13 КЗПЧОС намира, че наложеното наказание на
подсъдимия се явява справедливо.
По гражданския иск:
Първоинстанционният съд е уважил частично гражданския иск на
частния тъжител като е счел, че са налице основанията на чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, ведно със законовата лихва от датата на
увреждането, а именно 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
Съобразно критериите, предвидени в правната норма на чл. 52 от ЗЗД, съдът
е определил за справедливо обезщетение на гражданския ищец относно
причинените му неимуществени вреди да бъде в размер на 1 000 лева, като
иска за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. е отхвърлен. В
отхвърлителната част присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Настоящата
инстанция споделя решението на първоинастанционния съд да уважи
гражданския иск на тъжителя, също така определя размера на обезщетението
за правдив, обективен и съответстващ на причинените му при настъпване на
процесното телесно увреждане неимуществени вреди.
По разноските:
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.
3 НПК, законосъобразно направените по делото разноски и дължима
държавна такса са възложени в тежест на подсъдимият.
10
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че в
обжалваната част присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва
да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Определеното наказание е справедливо и
напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи
неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7 от 15.02.2022 г., постановена по НЧХД
№ 671/2021 г. по описа на Районен съд – Разград в наказателната, гражданско
- осъдителната част, както и в частта за разноските.
В ЧАСТТА, в която е отхвърлен частично гражданския иск за сумата
над 1000.00 лв. до предявения размер от 5 000.00 лв. присъдата е влязла в
сила, като необжалвана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11