Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.С., 11.10.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Божидар Стаевски
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 4347 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.01.2020
г. по гр.д. № 69904/18 г., СРС, ІІ ГО, 79 с-в е осъдил „Директора
на център за временно настаняване „С.Д.“ - гр. С.“, с адрес: гр. С., ж.к. „*****,
да заплати на Л.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. „*****, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на трудова злополука от 11.01.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2018 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил иска за
разликата над уважения размер от 6 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000
лв., или за размера от 14 000 лв.
Осъдил е „Директора на център за временно настаняване „С.Д.“ -
гр. С.“, с адрес: гр. С., ж. к. „***** да
заплати на Л.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*****, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 390 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 345 лв., представляваща държавна такса, депозит за СМЕ и
депозит за свидетел. Осъдил е Л.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „***** да заплати на „Директора на център за
временно настаняване „С.Д.“ - гр. С.“, с адрес: гр. С., ж. к. „*****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 949,20 лв.. представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби.
С въззивна жалба от ищеца Л.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*****, чрез пълномощника по
делото адвокат А.М. от САК, с адрес за упражняване на дейността: гр.С.,
Търговски комплекс „С.М.“, офис 18, Адвокатска кантора „Ал.М. и М.М.“ в частта, в която съдът е отхвърлил иска за разликата
над уважения размер от 6 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., или
за размера от 14 000 лв., както и в частта на
присъдените разноски с мотиви,
изложени в жалбата. Излага подробни доводи във връзка с установеното по делото
увреждане на ищеца, състоящо се в счупване на челюстта, а според свидетелските
показания и счупване на три зъба, което довело до сериозни ограничения в
дъвченето и храненето му, във вида на
храните, които могат да бъда приети до процеса на оздравяването му. След
обстоен анализ на процеса на храносмилането, процесуалният представител стига
до извод, че храносмилането е един от най-важните протичащи процеси в човешкия организъм, определящ
нормалното функциониране на органите и необходимите вещества в кръвта. Съдът не
е определил справедлив размер по смисъла на чл.53 ЗЗД. Прави доказателствено искане във връзка с оплакването за
неправилност и необоснованост на съдебното решение да бъде допусната
съдебно-стоматологична експертиза, която да даде заключение по следните въпроси:
1. Налице ли е счупване на зъби следствие на счупването на челюста,
възможно ли е пълно оздравяване на счупените зъби? 2. Следствие счупването на
челюстта възможен ли е нормален процес на дъвчене и говорене, ако отговорът е отлицателен, да се посочи в какво се състои нарушаване на
дъвченето и говоренето? Във връзка с факта, че ищецът изрично е оспорил
приетата СМЕ, моли да бъде назначена тройна СМЕ, която след преглед на ищеца да
даде заключение по въпросите, поставени на
първоинстанционната експертиза.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
такова в обжалваните части и искът да бъде уважен в пълният претендиран
размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Директора на център за временно настаняване „С.Д.“ -
гр. С.“, с адрес: гр. С., ж.к. „*****, представляван от директора Н.С.А., чрез
пълномощника адвокат Г.К.К., с адрес ***, офис 202 А
оспорва възивната жалба и моли същата да бъде оставен
без уважение, като недоказана. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
С въззивна жалба от Директора Директора на център за временно настаняване „С.Д.“-гр.С.“, с адрес: гр. С., ж.к. „*****,
представляван от директора Н.С.А., чрез пълномощника адвокат Г.К.К., с адрес ***, офис 202 А срещу решение от 19.01.2020 г.
по гр.д. № 69904/18 г., СРС, ІІ ГО, 79 с-в с твърдението, че същото е
немотивирано, необосновано, незаконосъобразно и несъобразено с всички
доказателства по делото. В исковата молба се твърди от Л.Д., че на 11.01.2018г. при изпълнение на трудовите си функции, произтичащи от
длъжността му, в рамките на работното време, пред блок 464 ж.к.“Люлин“, при
изпълнение нареждане на директора да събере и изхвърли голямо количество
отпадък пада по лице, в резултат на което си счупва долната челюст, което е
основание да потърси помощ и освидетелстване от отделение по лицево-челюстна
хирургия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. С., но не е представи нито едно
писмено доказателство в подкрепа на иска си. Изводите на съда за претърпяна
трудова злополука на 11.01.2018г. от Л.И.Д. се базират само и единствено на
показанията на свидетеля А.В.В., който твърди, че
през януари 2018г. след обяд зад блока /не е ясно зад кой блок/ когато отивал
да разтоварва някакъв камион е видял Л.Д., не е видял кога и как е паднал, но
се обърнал, видял, че е с наранено лице и му помогнал, като се обадил по
телефона на дъщеря му, като закарал Д. с градския транспорт на преглед в 12-та
поликлиника. В 12-та поликлиника дошла дъщеря му и после двамата завели Д. в
дома му. Вторият свидетел И.Л.Д.твърди, че на 12.01.2018г. свидетелят А.В.В. е довел баща й Л.Д.
в къщи, защото го намерил паднал, ударил си крака, след което тя го завела при
личния му лекар в 12-та поликлиника. Вечерта имал болки в челюстта и на другия
ден го завела на преглед в Пирогов, където му направили операция на челюстта и
му сменили три негови зъба с други на винтове. Има разминаване в показанията на
свидетелите, твърденията в исковата молба и заключението на СМЕ. В исковата молба ищецът твърди, че след претърпяната травма веднага е
потърсил лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. С.. Това твърдение не отговаря
на писмените доказателства, представени от директора на ЦВН „Свети Димитър“. На
11.01.2018г на Л.Д. е издаден болничен лист за временна неработоспособност Е
2017/6188308, ЛАК № 01766, № на амб. лист
000319/2018г., първичен, от ЕТ АИППМИП Д-Р В.И. за срок от 11.01.2018г. до
12.01.2018г., диагноза - контузия на коляното, причина за
неработоспособността : 01, общо заболяване, режим на лечение: домашен- амбулаторен; Вторият болничен лист е издаден на
17.01.2018 г., според отбелязването в него за временна неработоспособност Е
2018/0172933, ЛАК № 01766, № на амб. лист 1464,
първичен, издаден от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ4' ЕАД за срок от
13.01.2018г. до 15.02.2018г., диагноза - счупване на долната челюст , причина за неработоспособността : 06. злополука - не трудова, режим на лечение: болничен, домашен-амбулаторен; От УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“' ЕАД е издаден на 15.02.2018 г. трети болничен лист с диагноза флегмон и абсцес в устната кухина, причина общо заболяване,
режим на лечение: домашен- амбулаторен с отбелязване и болничен.
Свидетелят А.В.В. не може да посочи точната
дата, на която е видял Л.Д. паднал
по лице, но помни, че било през месец януари, твърди, че той лично го закарал
при личния му лекар в 12-та поликлиника. Вторият
свидетел И.Д.опровергава посоченото твърдение. А.В.В.
закарал баща й Л.Д. в къщи и тя сама лично го завела в 12-та поликлиника при личния му
лекар.
Съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р В.С.В. твърди, че
вероятната причина за настъпване на телесните увреждания - счупване на долната
челюст и контузия на коляното е падането на 11.01.2018г., но не е установено
часът на падане и дали контузиите са свързани с изпълнение на служебните
задължения на служителя.
Ищецът не е представил писмени доказателства, медицински документи или
разпореждане на органа по чл.60, ал.1 КСО относно наличието на трудова
злополука съгласно чл.57 и сл. КСО.
На 11.01.2018г., денят, в който ищецът твърди, че е претърпял трудова
злополука, същият се е явил на работа. По-късно през деня около 14.00 часа е
съобщил не на директора, а на свой колега, че се чувства зле и напуснал
работното си място преди края на работното време. Отсъствал в отпуск по болест
до 20.04.2018г., като е представил 3 болнични листа, приложени от ЦВН „Свети
Димитър“ като доказателства по делото. Причина за поставените диагнози,
посочени в посочените болнични листове са: „общо заболяване“ и „злополука -
нетрудова“. В законно установения срок болничните листове не са обжалвани от Л.Д..
В периода от 25.02.2018г. до 19.04.2018г. служителят се е явил на работа,
без да съобщава за трудова злополука. На 19.04.2018г. Д. отново е отсъствал по
болест, като е представил болничен лист за временна неработоспособност Е
2018/0929630, ЛАК № 01766, № на амб. лист
002174/2018г., първичен, издаден от ЕТ АИППМИП Д-Р В.И. на 18.04.2018 г. за
срок от 19.04.2018г. до 20.04.2018г., диагноза - други вторични гонартрози-болков синдром, причина за
неработоспособността: 01, общо заболяване . режим на
лечение: домашен-амбулаторен.
Сочи, че на основание чл. 22 от Наредба за
медицинската експертиза, при злополука лекуващият лекар определя вида й-
трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като
задължително вписва в ЛАК часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. При
съмнение за трудова злополука в болничния лист се вписва: „За доказване с
разпореждане на ТП на НОИ", а за професионална болест - „За доказване с
експертно решение на ТЕЛК". Такива данни липсват в издадените болнични
листове. В случай, че служителят е
претърпял трудова злополука, пострадалият, непосредственият му ръководител или
свидетелите на злополуката са длъжни незабавно да уведомят
работодателя, за да бъде открита процедура по установяване на трудовата
злополука, съгласно Наредба за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки. Едногодишния давностен срок за деклариране от пострадалото лице на
трудовата злополука пред НОИ е преклузивен и с
изтичането му се прекратява възможността за упражняване на предоставеното право
и търсене на обезщетения по чл. 200 от КТ. В този смисъл е и практиката на ВАС
/ адм.д. № 13158, адм.д. №
9347/2012г./
Процедурата за установяване на трудова злополука не е съдебна, а пред НОИ,
но такава процедура не е откривана. От
представеното доказателство от ЦВН „Свети Димитър“ - Удостоверение, издадено от
Националния осигурителен институт, става ясно, че не е откривана процедура пред
НОИ от лицето Л.И.Д. за трудова злополука. Служителят Л.И.Д. не е уведомил
работодателя си за претърпяна трудова злополука, свидетелят, който твърди, че е
видял лично падането, не може да посочи датата, на която видял лицето Л.Д.,
болничният лист, издаден на 11.01.2018г. - денят, в който ищецът твърди, че е
претърпял трудова злополука е за общо заболяване - контузия на коляното и без
прекъсване, а следващият болничен лист с дата 17.01.2018г. е с диагноза -
счупване на долна челюст.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 200 от Кодекса на труда. Съгласно
чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване - ал. 3. Отговорността на работодателя е обективна, освен при умишлено поведение на пострадалия. Видно от законовата
разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя
при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен
характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2)
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя
в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане, 3)
неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между
трудовата злополука и неимуществените вреди. Сочи, че вторият елемент от фактическия състав следва да бъде установен посредством
влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова
злополука. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред в
рамките на исковия процес по чл. 200 КТ, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран-чл. 57, ал. 3 КСО.
Предвидената в чл. 57 и сл. КСО процедура по деклариране, разследване и
класифициране на злополуката като трудова, е уредена подробно в Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и
обуславя наличието или не на настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 200 КТ, като се позовава на съдебната практика.
Прави извод, че след като няма доказателства, които по категоричен начин да
доказват, че ищецът Л.И.Д. е претърпял трудова злополука на 11.01.2018г. при и
по време на изпълнение на служебните си задължения, присъденото обезщетение от
6 000 лева за настъпило неимуществено увреждане в резултат на претърпяна
трудова злополука е незаконосъобразно и недоказано.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното
решение, като постановено в нарушение на материалния закон,
немотивирано, необосновано и незаконосъобразно, несъобразено с всички
доказателства, събрани по делото. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Прави доказателствени искания с оглед равнопоставеност в процеса, в подкрепа на твърдението на
директора на ЦВН „Свети Димитър“, обективирано в
болничните листове като „злополука- нетрудова“, а именно: 1. Да бъдат допуснати
до разпит двама свидетели при довеждане, които да установят, че на 11.01.2018г.
лицето Л.И.Д.
по време на обедната почивка, зад
блок 464, близо до Рехабилитационнен център и
железарски магазин, е започнал да души и бие дете от ромски произход, което не
живее в Центъра за временно настаняване „Свети Димитър“, в следствие на което,
за да бъде освободено детето, служителят е бил нападнат и ударен от група роми,
което ще докаже умишлено поведение на пострадалия. 2. Моли да бъдат приети като доказателства по делото Жалба вх.
№ 01 от 11.01.2018г. от Й.Д.В.до директора на Социален дом за временно
настаняване Свети Димитър, Дневник за подаване на жалби в ЦВН „Свети Димитър“
за 2018г. и Писмо до Й.Д.В.изх. № 011/15.01.2018г.
Въззиваемият по тази
жалба Л.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.М. от САК, с адрес за
упражняване на дейността: гр.С., Търговски комплекс „С.М.“, офис 18, Адвокатска
кантора „Ал.М. и М.М.“оспорва същата като
неоснователна.
Съдът констатира, че и двете въззивни
жалби са подадени в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат
условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по
неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл.200, ал.1 от КТ за заплащане
на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на трудова злополука от 11.01.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба -31.10.2018 г. до окончателното
плащане.
Ищецът Л.И.Д. твърди, че по силата на трудов договор от
12.08.2012 г. се намира в трудово правоотношение с ответника „Директора на
център за временно настаняване „С.Д.“ - гр. С.“, в рамките на което изпълнява
длъжността „общ работник“. На 11.01.2018 г. в гр. С., ж. к. „Люлин“, пред бл.
464, от към бул. „Петър Дертлиев“, при изпълнение на
трудовите си задължения - събиране и изхвърляне на голямо количество боклук е
паднал по лице, вследствие на което е претърпял счупване на долната челюст,
контузия на лявото рамо и левия крак, довели до кръвонасядане
и подутини по тях. Веднага след инцидента е бил освидетелстван в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, като получените нарушения на здравето са продължили повече от два
месеца, за който период са му издавани болнични листи. Твърди, че счупването на
челюстта е наложило извършването на оперативна намеса, засегнала дъвкателната способност, храненето и говоренето, а с това и
способността му за общуване с околните. Касае се за трудова злополука,
доколкото нарушенията на здравето са настъпили в резултат на изпълнение на
възложена му от ответника работа, като последиците от тях са довели и до
емоционален дискомфорт и стрес, които продължава да
търпи и към настоящия момент.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Директора на център за временно
настаняване „С.Д.“ - гр. С.“ оспорва предявения иск. Не оспорва, че страните се
намират в трудовото правоотношение помежду си, но оспорва оплакванията на ищеца
в периода от 11.01.2018г. до 20.04.2018 г. да се намират в причинна връзка с
претърпяна от него трудова злополука, доколкото представените пред работодателя
болнични листи не се отнасят до изпълняваните от него трудови функции. Сочи, че
не е отправяно искане до него за започване на процедура за установяване на
трудова злополука в съответствие с Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, като ищецът дори не е уведомил
работодателя си да е претърпял такава. Такава процедура не е проведена и пред
НОИ. Оспорва настъпването на твърдяния инцидент, тъй
като болничният лист от 11.01.2018 г. се отнася за общо заболяване - контузия
на коляното, а този от 13.01.2018 г. - за счупване на долна челюст, поради
което причинната връзка между поставените диагнози и условията на работа се
явява прекъсната. Ето защо моли да бъде отхвърлен предявения иск.
С определение от 11.04.2019 г. съдът
е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по
силата на трудов договор от 14.08.2012 г. между страните е възникнало трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът Л.И.Д. е бил назначен на длъжност
„общ работник“ при ответника „Директора на център за временно настаняване „С.Д.“
- гр. С.“, която заема и към настоящия момент.
По делото са представени 3 броя болнични листа съответно № Е20176188308/11.01.2018 г., №
Е20180172933/17.01.2018 г. и № Е20180672285/15.02.2018 г., от които се
установява, че в периода от 11.01.2018 г. до 25.02.2018 г. ищецът Л.Д. е
ползвал отпуск поради временна неработоспособност, като с всеки един от тях са
му поставени различни диагнози и е предписан различен режим на лечение, а
именно: контузия на коляното, причинено
от общо заболяване, счупване на
долна челюст, причинено от злополука /нетрудова/ и флегмон
и абсцес в устната кухина, причинено от общо заболяване. Приложено е удостоверение от 13.05.2019 г. от ТП на
НОИ-С. град, с което се удостоверява, че няма данни за злополука, станала с Л. И.Д.
на 11.01.2018 г. по време на работа. Приложена е и молба от Директора на център за временно
настаняване „С.Д.“ - гр. С.“ до Директора на ТП на НОИ за издаване на такова
удостоверение, от която се установява, че работодателят не е бил уведомен за
претърпяната трудова злополука. По делото са били разпитани свидетели, като свидетелят А.В.твърди, че познава ищеца Д., тъй като живее в същия
блок, в който се намира и ,.Центъра временно настаняване“, като за него знае,
че там той изпълнява длъжността „общ работник“ и в тази връзка често го виждал
да изхвърля боклука. Спомня за конкретния инцидент с него през м. януари 2018
г., когато видял Л. да пада по лице върху някакви стълби пред блока и му се е
притекъл на помощ. Сочи, че цялото му лице е било в кръв и не можел да говори. След
като му помогнал да се изправи, го придружил до личния му лекар в 12-та
поликлиника, където го изчакал, а след това го изпратил до вкъщи. Твърди още,
че е звъннал по телефона на дъщерята на Л., от който тя е разбрала за
инцидента. С категоричност свидетелят съобщава, че е видял самото падане, както
и, че същото се е получило от подхлъзване. Свидетелката
И.Д.твърди, че е получила обаждане от свидетеля А.В., от който е научила за
инцидент с баща й. Заявява, че той е придружил баща й до вкъщи, след което тя
го завела при личния лекар. Спомня си, че си е ударил крака и е бил облян в кръв, като вечерта след прегледа е почуствал и болки в зъбите, тъй като три от тях в лявата
страна били паднали. Посочва още, че на 13.01.2018 г. двамата с него отишли в
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където му направили снимки и се наложило да му се
направи операция на зъбите с поставяне на винтове и ластици. Баща й останал в
болницата за период от 3 дни, след което се прибрал вкъщи, където тя се грижила
за него. Помагала му при храненето, тъй като се налагало да използва сламки, а
това изисквало приготвянето на втечнена храна. За период от около 2 месеца баща
й бил в тежко депресивно състояние, чувствал се зле, трудно говорел, отслабнал
и не искал да излиза. Към настоящия момент все още накуцва като върви, тъй като
си бил ударил и коляното, а освен това чувства и изтръпване в областта на
зъбите, както и затруднения при дъвчене на по-твърди храни. По делото е
била приета съдебномедицинската
експертиза, изготвена след анализ на материалите по делото, в частност на представените
медицински документи - експертно решение на ТЕЛК № 0466/024/13.02.2017 г., 3
броя болнични листа, фактура № 12/28.01.2019 г. и епикриза
№ 1464/13.01.2018 г., издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, както и извършен личен
преглед на ищеца, от която се установява, че в резултат на падане по време на
работа Л.Д. е получил следните травматични увреждания: закрито счупване на
долната челюст и контузия на лявото коляно, като лечението се изразява в
направени две операции на челюстта-една за постовяне
на четири винта и една за премахването им. Вещото лице сочи, че по анамнестични данни пациентът се оплаквал от болки и
изтръпване на долната челюст вляво и на съставния израстък вдясно. Извършена била
оперативна интервенция, при която на Д. са поставени четири броя самонарезни винтове за фиксиране на долната челюст заедно е
ластици за фиксация. В продължение на 49 дни той е
бил в болничен, след което е извършена и втората операция за изваждане на
винтовете. По време на лечението си ищецът е изпитвал неудобства, тъй като за
период от около 2 месеца не е имал възможност да се храни и да говори свободно.
С категоричност експертът посочва, че не
е констатирал медицински данни за избити зъби, като към настоящия момент
състоянието на пострадалия е стабилизирано, но се наблюдава леко изтръпване на
челюстта вляво. Крайният извод на заключението е, че констатираното счупване на
долната челюст не би довело до трайно нарушаване на функциите й към настоящия
момент и в бъдеще, като не се очаква да се получат деформации на същата.
Що се отнася до направените и в двете въззивни
жалби доказателствени искания, с определение в
закрито заседание от 09.04.2021 г., СГС ги е оставил без уважение, като е
приел, че не е налице допуснато от съда процесуално нарушение, което да попада
в хипотезата на чл.266, ал.3 преодоляващо забраната на ал.1 ГПК. Искането за
допускане на съдебно-стоматологична е направено за пръв път във въззивната инстанция. Що се отнася до СМЕ, тя е била
оспорена в първата инстанция, като е поискана повторна такава, а не претендираната пред въззивната инстанция тройна СМЕ. Отделно, настоящата
инстанция намира, че вещото лице е отговорило на въпросите, така, както са били
поставени от самия ищец като е изготвило експертизата си не само въз основана на представените по делото
писмени документи, но и на личен преглед
на ищеца.
От правна страна:
Относно иска с правно основание чл.200 КТ
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е
отговорност за вреди, причинени от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили на работника временна нетрудоспособност, инвалидност или
смърт. Отговорността на работодателя по
чл. 200 КТ е безвиновна отговорност. За да бъде
налице такава отговорност, следва да
се установи наличие на трудово
правоотношение между страните, наличие на професионално заболяване или трудова
злополука, без да се налага изследване и установяване на виновни действия или
бездействия на длъжностни лица на работодателя, като това следва да бъде
установено по съответния административен ред, причинена временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт,
вреда-имуществена или неимуществена и причинна връзка между професионалното
заболяване или трудовата злополука и вредата. В решение 374 от 23.07.2014 г. по
гр.д. № 3766/13 г., ГК, ІV ГО е посочено, че в разпоредбите на чл.57 и
следващите от Кодекса за социално осигуряване е предвидена процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, която е детайлизирана
в Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. Разпореждането на органа по чл.60,
ал.1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на
трудова
злополука и е официален удостоверителен документ за установените в него факти. Липсата
на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова
злополука е пречка за
уважаване на исковете по чл.200, ал.1 КТ, тъй като
не е налице елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя по този текст.
Установяването
на факта на трудовата злооплука не може да се
извърши по съдебен ред, тъй
като е предвиден специален административен ред, който не
може да бъде
игнориран. Липсата на влязло в сила
разпореждане на органа по чл.60,
ал.1 КСО не дава
възможност на ищеца да предизвика
установяване
на трудова злополука в рамките
на съдебното исково производство. В този смисъл е установената
трайна практика на ВКС, а именно решение № 31/02.02.2011 г. по гр. дело
№ 1894/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение
№ 109/12.03.2012 г. по гр. дело № 622/2011 г. на
ВКС, IV г.о., решение
№ 753/28.01.2011 г. по гр. дело № 457/2010 г. на
ВКС, III г., решение № 339/10.10.2011 г. по гр. дело
№ 859/2010 г. на ВКС, IV г.о., определение №
951 от 15.12.2015 г. по т.д. № 107?/2015 г., ТК, I Т.О.
на ВКС, като решенията са постановени по чл.290 ГПК. За да
се уважи предявен иск с правно основание чл.200 КТ за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като последица от трудова
злополука следва да
се установи наличие на трудово
правоотношение, претърпяна трудова
злополука и настъпили вреди за ищеца,
които са последица от злополуката.
В
конкретния казус е безспорно, че няма надлежно съставен акт за трудова
злополука. Съдът е приел, че независимо, че няма издавани актове за трудова
злополука-декларация по чл.57 КСО и разпореждане на длъжностно лице в НОИ/
чл.60 КСО/, няма пречка злополуката да
се установява от съда по иск по чл.200, ал.1 КТ като се е позовал на решение №
235/30.10.2014 г. по гр.д. № 2330/2014 г., III
ГО на ВКС. Приел е, че липсата на
проведена пред НОИ процедура
за признаване на твърдения инцидент за
трудова злопоука не изключва възможността за
установяване на посочените обстоятелства с други доказателства в процеса.
В цитираното решение № 235/30.10.2014 г. по
гр.д. № 2330/2014г., III ГО на ВКС е
посочено следното: „ В съдебната практика няма спор, че
надлежният ред за установяване на трудова злополука
като елемент от фактическия състав на обективната
и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл.200 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. От КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки /Наредбата/. Съгласно чл. 7, ал. 2 от последната:
"разследването на злополуката е задължително във всички случаи,
когато има данни, че е причинено
увреждане на повече от трима
работещи или злополуката е довело да инвалидност или смърт, или
има основание да се предполага,
че ще доведе
до такива увреждания. В тези случаи производството по разследване на злополуката се открива незабавно
независимо от това дали е подадена
декларация". Касае се до три специални хипотези
/причинено увреждане на повече от
трима работещи, злополуката е довела да инвалидност или смърт, или
има основание да се предполага,
че ще доведе
до инвалидност или смърт/, за
които законодателят, предвид тежестта на
причиненото увреждане, е преценил, че следва да
се предвиди по-голяма защита. Нормата цели да
се създадат гаранции за реализиране
на правата на пострадалия и следва да се
тълкува в негов интерес. Затова, когато се установи,
че при наличие
на една от
така посочените хипотези - административният орган / НОИ СУ "Социално осигуряване"/ е
прекратил образувано пред него производство
по чл.60 от КСО, без да изпълни
императивно възложеното му в негова компетентност
задължение да извърши разследване дали се касае
за трудова злополука, на ищеца следва
да се признае
възможност за установяването й в рамките на съдебното исково
производство. Противното означава да се лиши
пострадалия от защита на установено
в негова полза право, защото за
него друга правна възможност не съществува. Съгласно горецитираната норма на чл.
7, ал. 2 от Наредбата, в тези случаи упражняването на правото не е предпоставено
от подаване на декларация по
чл.57, ал.2 КСО. Касае се за
предвидено изключение от общото
правило, установяващо максимален едногодишен срок за провеждане
на административното производството по установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки,
когато осигурителят или предприятието ползвател не са
я декларирали. За изрично посочените три случая в чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, предвид специалната законова регламентация в този смисъл, недекларирането на злополуката по реда на чл.57
от КСО не е пречка за установяването
й в исковото производство,
в което се претендират гражданскоправните последици /обезщетение за вредите/.“
Изводът
е, че става въпрос за изключение от общото правило, при което следа да е налице някоя от
посочените три специални хипотези, както
и да е установено, че по вина на
компетентния орган не е било осъществено административно производство по
установяване на факта за наличие на трудова злополука. По делото не е установена вина на компетентния орган за осъществяване
на административно производство по установяване на факта за наличие на трудова
злополука. От приетото по делото удостоверение от 13.05.2019 г. от ТП на НОИ-С. град, се установява, че няма данни за
злополука, станала с Л.И.Д. на 11.01.2018 г. по време на работа, т.е. не е
откривана процедура пред НОИ за трудова злополука. Самото удостоверение е
издадено по повод молба от Директора на център за временно настаняване „С.Д.“ -
гр. С.“ до Директора на ТП на НОИ за издаване на такова удостоверение, като от
нея се установява, че работодателят не е бил уведомен от работника Л.Д. за
претърпяна трудова злополука.
Следва
да бъде установено дали е налице някоя от посочените три хипотези, а именно причинено увреждане на повече от трима
работещи, злополуката е довела да инвалидност
или смърт, или има основание
да се предполага,
че ще доведе
до инвалидност или смърт. В
настоящият казус трябва да бъде установено дали злополуката е довела да
инвалидност, или има основание да
се предполага, че ще доведе
до инвалидност.
Инвалидността следва да бъде установена по надлежен ред и тя трябва да е в резултат на твърдяната трудова злополука. Това може да стане с Протокол на медицинска
комисия, с решения на ТЕЛК или
НЕЛК, при които се определя процент на
ТНР, свързан с твърдяната трудова злополука. В конкретния казус, такива писмени
доказателства няма по делото. По делото има приложени само 3 броя болнични листа съответно № Е20176188308/11.01.2018 г., №
Е20180172933/17.01.2018 г. и № Е20180672285/15.02.2018 г., от които се установява,
че в периода от 11.01.2018 г. до 25.02.2018 г. ищецът Л.Д. е ползвал отпуск
поради временна неработоспособност, като с всеки един от тях са му поставени различни диагнози и е предписан
различен режим на лечение, а именно: контузия
на коляното, причинено от общо заболяване, счупване на долна челюст, причинено от злополука /нетрудова/ и флегмон и абсцес в устната кухина, причинено от общо
заболяване. Във връзка с тези болнични листове и на основание чл. 22 от Наредба
за медицинската експертиза, при злополука лекуващият лекар определя вида й-
трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като
задължително вписва в ЛАК часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. При
съмнение за трудова злополука в болничния лист се вписва: „За доказване с
разпореждане на ТП на НОИ", а за професионална болест - „За доказване с
експертно решение на ТЕЛК". Такива данни липсват в издадените болнични
листове. Това не може да бъде установено от приетата по делото СМЕ, според
която вероятната причина за
настъпване на телесните увреждания - счупване на долната челюст и контузия на
коляното е падането на 11.01.2018г., но не е установен часът на падане и дали
контузиите са свързани с изпълнение на служебните задължения на служителя. Що
се отнася до свидетелските показания, то те си противоречат взаимно, а и с
приетите писмени доказателства. Не се установява дали злополуката е станала на 11.01.2018г., защо на тази дата е издаден
болничен с друга диагноза, контузия на коляното, причинено от общо заболяване,
а чак на 17.01.2018 г. е издаден болничен за счупване на долна челюст,
причинено от злополука /нетрудова/, според
болничния лист.
В обобщение, в цитираното решение № 235/30.10.2014
г. по гр.д. № 2330/2014г., III ГО на ВКС е прието, че в хипотезата на установена трайно намалена работоспособност, за която се твърди, че
е в резултат на трудова злополука и при липса на проведено задължително
разследване по чл.7, ал.2 от НУРРТЗ, когато по вина на компетентния орган не е осъществено административно
производство по установяване на факта за наличие на трудова злополука,
установяването може да се извърши в рамките на производството по чл.200 КТ.
Предвид гореизложеното, не са налице
визираните по-горе предпоставки, които да обосноват установяване наличие на
трудова злополука в рамките на производството по чл.200 КТ.
След като няма доказателства, които по
категоричен начин да доказват, че ищецът Л.И.Д. е претърпял трудова злополука
на 11.01.2018г. при и по време на изпълнение на служебните си задължения,
присъденото обезщетение от 6 000 лева за настъпило неимуществено увреждане в
резултат на претърпяна трудова злополука е незаконосъобразно и недоказано,
постановеното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част и
потвърдено в отхвърлителната част.
Предвид изхода на делото и предявената
претенция, ищецът следва да заплати на ответното дружество направените
разноски а първата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лв., определен съгласно чл.7,
ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид направеното възражение за прекомерност на
възнаграждението. Тази сума се следва и за въззивната
инстанция, както и държавна такса за обжалване в размер на 120 лв., или общо 1250 лв.
С определение от 12.06.2020 г., постановено
по реда на чл.248 ГПК, СРС, ГО, 79 състав е оставил без уважение искането на
ищеца Л.Д. за изменение на решение от 19.01.2020 г. по гр.д. № 69904/2-281 г.
по описа на СРС, 79 състав в частта на разноските.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 19.01.2020 г. по гр.д. № 69904/2018 г.
на СРС, ІІ ГО, 79 състав в частта, в която съдът е осъдил „Директора на център за временно настаняване „С.Д.“ -
гр. С.“, с адрес: гр. С., ж.к. „*****, да
заплати на Л.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*****, на основание
чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
трудова злополука от 11.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 31.10.2018 г. до окончателното плащане, като и в
частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен
от Л.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.М.
от САК, с адрес за упражняване на дейността: гр.С., Търговски комплекс „С.М.“,
офис 18, Адвокатска кантора „Ал.М. и М.М.“ срещу Директора Директора на център за временно настаняване „С.Д.“-гр.С.“, с
адрес: гр. С., ж.к. „*****, представляван от директора Н.С.А., чрез
пълномощника адвокат Г.К.К., с адрес ***, офис 202 А за осъждане на ответника да заплати на
ищеца на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на трудова злополука от 11.01.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2018 г. до окончателното
плащане,.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.01.2020 г. по гр.д. № 69904/2018г.
на СРС, ІІ ГО, 79 състав в частта, в която съдът е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 6 000 лв. до
пълния предявен размер от 20 000 лв., или за размера от 14 000 лв.
ОСЪЖДА от Л.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.М. от САК,
с адрес за упражняване на дейността: гр.С., Търговски комплекс „С.М.“, офис 18,
Адвокатска кантора „Ал.М. и М.М.“ да заплати на Директора на център за временно настаняване „С.Д.“-гр.С.“, с адрес: гр. С., ж.к. „*****,
представляван от директора Н.С.А., чрез пълномощника адвокат Г.К.К., с адрес ***, офис 202 А направените разноски за първата инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 1130 лв., а за въззивната инстанция в размер общо на 1250 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.