№ 21677
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110141874 по описа за 2025 година
Ищецът „Топлофикация София ” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ***, *** и ответника Т. Д.,
като само Д., в срок е подала възражение против заповедта. Предявява се установителен иск
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 237,06 лева , ведно със законна лихва за периода от 11.04.2025г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 04.04.2025 г. в размер на 64,23 лева
, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. в размер на 4,57 лева , ведно със законна лихва за периода от 11.04.2025г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 04.04.2025 г. в
размер на 1,33 лева , за имот с адрес ***, аб.№***,, при квота от 4/18 ид.ч. на Т. Д., която се
твърди, че дължи 4/18 ид.ч. от общо начислената сума.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ за битови нужди за имота, като като
съсобственик на този имот, по силата на наследствено правоприемство, поради което и е
страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия
период, за който ищецът е издавал фактури. Твърди се, че по силата на ОУ на него е
възложено събирането на вземането на ФДР за такса за дялово разпределение, както и че на
основание чл.33, ал.1 и 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечни суми за ТЕ в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при забава се начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва. на основание чл.22 ОУ за потребителя е
възникнало задължение да заплати таксата на него, която се формира съгласно чл.36 ОУ.
В отговора на исковата молба ответницата сочи, че апартаментът е бил собственост
на Стоян Георгиев Димитров, починал на 25.1.2017г., че тя е негов наследник по закон,
както и че е била направила изявления, че се отказва от наследството, който отказ бил
1
вписан – към 7.7.2020г. Твърди, че с нарочно заявление от 22.8.2023г. е уведомила ищеца за
вписания отказ, който я уведомил, че отказът е отразен в информационната система. С оглед
изложеното, изрично оспорва да е „потребител“, прави евентуално възражение за
погасителна давност.
По указания на съда в изпълнение на разпоредбата на чл.145,ал.1 ГПК към ищеца да
конкретизира твърдението си за придобиване на имота по силата на наследствено
правоприемство, като посочи от кое лице твърди да е придобила по наследство имота
ответницата Т. Д., с молба № 342266/21.10.2025г., ищецът посочи, че твърди, че ответницата
Т. Д. е наследник по закон на ***., нейна майка, която се твърди да е била съпруга на
починалия ***, като се твърди, че след неговата смърт, е настъпила наследствена
трансмисия и правата са придобити от преживялата му съпруга ***. и техните три деца –
***, *** и ответницата Т. С. Д., Т. Д. се е отказала от наследството на баща си ***, но след
смъртта на майка й ***., нейното имущество е преминало към децата й, включително
ответницата.
С молба № 378373/18.11.2025г., процесуалният представител на ответницата изрично
оспорва твърденията, като сочи, че *** е съпруга на ***, но не е майка на ответницата Т. Д.
– дете на *** от първия му брак.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответниците, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищецът е регистрирал партида за клиентски номер на ***, ответницата е негов наследник по
закон и безспорен е размерът на ТЕ, обезщетение за забава, както и главница за дялово
разпределение и обезщетение за забава върху нея.
От доказателствата по делото се установява, че правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди за апартамент в град София, ж.к.Банишора, блок.16, вход
А, етаж 12, ап.95 е възникнало по заявление от 1991г., подадено от Стоян Георгиев
Димитров до ищцовото дружество за откриване на партида за същия имот,. Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници, Стоян Георгиев Димитров е починал
на 25.1.2017г., оставил като свои наследници по закон: преживяла съпруга ***., както и деца:
ответницата Т. Д., и синове – *** и ***. Видно от изготвената справка за родствени връзки
на ответницата Т. Д., в регистрите на Национална база данни „Население“ са вписани
родствени връзки: баща – ***, майка *** ЕГН **********, както и братя.
На 17.5.2018г. ***. е подала до ищеца молба за промяна на титуляр по партида, с
посочване на свое име.
Видно от издадено от СРС съдебно удостоверение, на 1.7.2020г., при СРС, в
специалната книга, е вписан отказ, подаден от Т. С. Д., от наследството, оставено от ***.
От изисканите от СРС доказателства от Столична община, Дирекция Местни данъци
2
и такси, доказателства, се установява, че ***. е починала на 5.11.2020г., като е оставила свои
наследници по закон – двамата си сина *** и ***, като за целите на данъчното облагане,
данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ е била подадена на 16.2.2017г. от ***, подадено е
уведомление от Т. Д., с приложено удостоверение за отказ от наследство, като е извършена
проверка и на *** е изпратено уведомление, че отказът от наследство е отразен от данъчната
администрация и *** е поканен да подаде декларация, включително и като наследник по
закон на ***. В представените от данъчната администрация документи липсва подадена от
Т. Д. данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ за имуществото на ***.
Към документите е приложено и копие на договор за продажба на държавен имот по
реда на НДИ, сключен на 5.3.1991г. със ***, с който е придобито правото на собственост
върху имота.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на
топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
Разпоредбите на чл.51 и 52 ЗН уреждат приемането и отказа от наследство. В ТР №
148/10.12.1986 г. се прие разяснението, че отказът от наследство, вписан в особената книга
към РС, има действие от датата на откриване на наследството, по отношение на включените
в наследствената маса права, както и задължения, поради което и се налага изводът, че
отказът има действие към датата на откриване на наследството на *** –25.1.2017г., като по
делото, от доказателствата, посочени по – горе, се налага извод, че Т. Д. не е наследник по
закон на ***. – тя не е майка на ответницата, нейна майка е *** ЕГН **********, видно от
3
изготвената справка за родствени връзки. Индиция за липса на родство между Т. Д. и ***. е и
липсата на вписване в приложеното от данъчната администрация удостоверение за
наследниците на ***, починала на 5.11.2020г., в него са вписани като нейни наследници по
закон само двамата й сина *** и ***. Ето защо, с отказа от наследството, оставено от ***,
произвел действие от датата на откриването му 25.1.2017г, ответницата Т. Д. не придобива
право на собственост върху идеална част от оставения в наследствената маса топлоснабден
имот, а тъй като тя не е наследник по закон на ***, не придобива по наследство част от
нейния дял.
Следователно, следва да се отхвърлят изцяло, тъй като в патримониума на
наследницата по закон на ***, с отказа от наследство, имащ действие към датата на
откриване на наследството, не е преминало право на собственост върху имота , поради което
и ответницата, която не е подавала и заявление до ищеца за откриване на партида, не дължи
заплащане на натрупаните задължения, които не придобиват, поради отказа.
По разноските.
Ответницата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ЗАдв, за исковото производство. Видно от представения договор, същият е сключен при
условието на чл.38,ал.1,т.3, пр.2 ЗАдв, при хипотезата на „близък“, което е достатъчна
декларация, изготвена от страна на процесуалния представител и представляваното лице, за
да възникне правото на присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2
ЗАдв. Ето защо, при съобразяване на разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 НВАР, следва на
процесуалния представител да се присъди сумата 400 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* против Т. С. Д. с
ЕГН: ********** и адрес: ***, иск за признаване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№21239/2025г. от СРС, 125- ти състав,
за признаване на вземане на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, общ. Столична, обл. София (столица)
против Т. С. Д. с ЕГН: **********, за сумата 237,06 лева- незаплатена стойност на топлинна
енергия, ползвана за битови нужди, за период 1.5.2022г.- 30.4.2023г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, аб.№*** , ведно със законна лихва за периода от 11.04.2025г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 04.04.2025 г. в
размер на 64,23 лева , главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на 4,57 лева , ведно със законна лихва за периода от
11.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до
04.04.2025 г. в размер на 1,33 лева .
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес: гр. София, ЖК
КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б да заплати на адвокат Петър Б. П. БУЛСТАТ
4
*********, личен номер **********,, САК, ЕГН **********, с адрес на кантора : град
София, улица Перперикон № 4, ап/офис 22, сумата 400 лева адвокатско възнаграждение по
гр.д.№ 41874/2025г.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5