Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 25.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на единадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№824 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата
отмяна, за възстановяване на предишната работа, за заплащане на обезщетение за
времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, с
правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ
. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът Л.Н.Д. е
бил в трудово правоотношение с ответното дружество, въз основа на трудов
договор от 23.01.2004г., като е бил назначен на длъжност Началник на РПС ІІ
категория, в РПС С, преназначен през 2007г. на длъжност „ръководител звено”, а
през 2011г. отново назначен на длъжността Началник РПС С. С допълнително
споразумение от 29.05.2015г., в сила от 01.06.2015г. ищецът е преназначен в
Централно управление на „Б п”, на длъжност „главен експерт”, с изнесено работно
място в Областна пощенска станция*******, която длъжност заемал до 13.02.2020г., когато е дисциплинарно уволнен.
Ищецът заявява, че работодателят приел, че ищецът е осъществил системни
нарушения на трудовата дисциплина-неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологични правила, неизпълнение на законни
нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието на работодателя, поради
което му наложил наказание „дисциплинарно уволнение” и прекратил трудовото
правоотношение без предизвестие. Ищецът оспорва заповедта за дисциплинарното
наказание, на първо място поради неспазване от работодателя на двумесечния
давностен срок от установяване на нарушението. Ищецът заявява, че давността по
чл.194 ал.1 от КТ за второто и третото посочено в заповедта нарушение е била
изтекла още към 02.12.2019г. По отношение на първото твърдяно в заповедта нарушение, ищецът оспорва
приетата за установено от работодателя фактическа обстановка, като заявява, че
липсва състав на дисциплинарно нарушение, като подробно излага съображенията си
в исковата молба. По отношение на твърдяното по точка 2 от заповедта, ищецът
заявява, че липсва конкретизиране на отделните действия и липсва дата на
осъществяването им, което е нарушило правото му на защита. Ищецът сочи, че
трите визирани от работодателя спорни нарушения нямат каквито и да било вредни
последици, поради което счита, че неправилно е наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание, за което не са били налице предпоставки. С оглед изложеното ищецът отправя до съда искане да признае за незаконно уволнението извършено със
заповед ********на Главния
изпълнителен директор на ответното дружество, да отмени заповедта за уволнение, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност,
както и да му присъди обезщетение за времето, което е останал без работа, за периода
14.02.2020-14.08.2020г.вкл. в размер на общо 7200лв./по 1200лв. на месец/,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответното
дружество „Б п” ЕАД в подадения отговор оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани по изложените в отговора съображения. Счита
заповедта за уволнение за законосъобразна, постановена при спазване
изискванията на чл.193 от КТ. Сочи, че са поискани писмени обяснения от ищеца,
както и излага твърдения, че ищецът е извършил системни нарушения на трудовата
дисциплина. Ответникът заявява, че узнаването от работодателя за тези нарушения
е на 02.12.2019г и че е спазен срокът за налагане на наказанието, тъй като по
времето, когато работникът е ползвал платен отпуск срокът не е текъл, за
периода от 23.12.2019г-31.12.2019г. и в отпуск по болест за периода
29.01.2020г.-11.02.2020г. Работодателят излага твърдения, че в заповедта за
уволнение са посочени обстоятелствата, в какво се състоят нарушенията,
извършени от ищеца, както и че е съобразил тежестта на нарушенията и
обстоятелствата, при които са извършени. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В проведеното на 30.07.2020г. открито съдебно заседание, съдът е прекратил
производството по делото в частта по предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225
ал.1 от КТ за обезщетение за оставане без работа поради уволнението,
претендирано в размер на 7200лв. за периода 14.02.2020г.-14.08.2020г., поради
оттегляне на този иск от ищеца.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът Л.Н.Д., въз основа на
трудов договор №43/23.01.2004г., е бил назначен на длъжност началник на
Регионална пощенска станция II категория в РПС Свищов, като на 01.04.2007г. е бил преназначен на длъжност
„ръководител звено” в същата пощенска станция, а от 01.04.2011г. е бил назначен
отново на длъжност „началник на РПС II категория- Свищов”.
С допълнително споразумение
№72/29.05.2015г. за изменение на трудовото правоотношение, считано от
01.06.2015г. ищецът е бил назначен в Централното управление на „Б п” ЕАД,
дирекция „С”, отдел „П с”, сектор „С” на длъжност „главен експерт” , с изнесено
работно място в Областна пощенска станция- *****, като трудовият договор е
сключен за неопределено време.
По делото е приета като доказателство заверен
препис от длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт” в отдел „П с”,
дирекция „С” на „Б п” ЕАД, връчена на служителя на 01.06.2015г.
С писмо от 30.12.2019г. на Главния
изпълнителен директор на „Б п”ЕАД, от ищеца Д. са изискани писмени обяснения относно
посочени в писмото на работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
По делото са представени и приети
като доказателство писмени обяснения на ищеца до Главния изпълнителен директор
на „Б п” ЕАД от 07.01.2020г.
Със заповед №******. на Главния изпълнителен
директор на „Б п”ЕАД, на ищеца Л.Н.Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”,
за системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на
работодателя. Със същата заповед, на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника, считано от датата на
връчване на заповедта. Видно от посоченото върху заповедта, същата е връчена на
ищеца на 13.02.2020г.
Видно от представеното по делото
Предложение от 02.10.2019г. ищецът, в качеството на главен експерт в Дирекция „С”
с работно място в ОПС******* е отправил до ръководителя на ОПС- *******предложение за промяна на режима
на инкасо в ОПС, което е посочено, че се отправя след проведена среща от
01.10.2019г. между представители на „Б п ЕАД и ТД „К” и съгласуване на взети решения с Ръководството на дирекция „С”.
С писмо от 02.12.2019г. на
Ръководителя на ОПС *****А. Т.
отправено до Главния изпълнителен директор на „Б п”ЕАД и директора на РУ „СЦР”
Б п”ЕАД П, Ръководителят на ОПС //////е
поискала отговор по компетентност на неуточнени въпроси с Главен експерт „С” Л.Д.,
изложени в писмото.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М. М. М., Ч. Г. Г., В. В. М., А. П. Т., П. В. П.
и С. П. Т. Свидетелят М., разпитан каза,
че е работил с ищеца по няколко случая, като в съвместната им работа Д. се
отнасял коректно. Свидетелят Г. заяви, че се познава с ищеца във връзка със
служебни техни отношения, като в съвместната им работа Д. направил перфектна
организация на изпълнение на поставените задачи. Свидетелят каза, че му е давал
насоки да извършва проверки в пощенски станции, където е било необходимо, включително
пощенски станции в Д, Г, С, като е имало няколкократни случаи на необходимост
ищецът да посещава тези станции. Свидетелят каза, че е проверил лоялността на
ищеца и по време на работата им не е имало изтичане на информация към
криминалния контингент. Свидетелят М, разпитан заяви, че благодарение на ищеца
при съвместната им работа са били разкрити престъпления, извършвани посредством
изпращане на пощенски пратки. Свидетелят каза, че ищецът винаги е оказвал
съдействие на разследващите органи, както и че работата му е била съгласувана с
неговите ръководители. Свидетелката Т., ръководител на Областна пощенска
станция-****, каза, че в началото или средата
на 2019г. й направило впечатление, че ищецът Д. започнал да посещава едни и
същи станции и сигнализирала с имейл работодателя. Свидетелката каза, че
командироването на ищеца се извършвало от Главния изпълнителен директор, който
разписва командировъчното, като преценката къде да отиде е на Д.. Свидетелката
заяви, че в отчетите за командировки ищецът пише къде е ходил и с каква задача.
Свидетелката заяви, че станциите, които ищецът е посещавал е отчитал като
посетени с негов личен автомобил, а на практика според свидетелката, ищецът е
извършвал посещенията със служебен автомобил на „Е”, което й било известно от разговори с нейни колеги от
съответните пощенски станции. По отношение на случай от 28.11.2019г.
свидетелката Т. заяви, че ситуацията не е била аварийна, като тя е била
информирана, че ще бъде прекъснато ел.захранването на обед за половин час.
Свидетелката каза, че ищецът бил уведомен от „В С.” в 15.00ч за спирането на
тока в контролния пункт в централната сграда на ОПС******, а ищецът й се обадил на нея в
16.30ч, като при разговора по телефона свидетелката му казала, че тя ще трябва
да говори със съсобствениците в сградата. Свидетелката заяви, че в 17.00ч
потърсила ищеца по телефона, за да му каже, че не е намерила никой, но той не й
вдигнал телефона. Според свидетелката ищецът Д. не й съдействал в тази
ситуация. По отношение на случай от 03.09.2019г. свидетелката каза, че тогава
се провела среща, като месец преди това, от съсобствениците на сградата
получили покана да премахнат заграждения и решетки. Свидетелката заяви, че поискала
от ищеца да даде становище как ще се осигури охраната на обекта, когато се
премахнат загражденията, като получила от Д. становище, което свидетелката
определя като „противоречиво”. Свидетелката сигнализирала работодателя, той
изпратил хора и се стигнало до решение. Свидетелката каза, че на десети
октомври комисия решила да възложи на „В с” съвместно с ищеца Д. да се засили физическата охрана на обекта.
Свидетелят П П, разпитан каза, че е техник във фирма „Е и е пътувал с ищеца в командировки, като
всеки месец са ходили в районите, които обслужват-Г, Т, Л, С, Д. Пътували със
служебния автомобил на „Е” като в случаите, когато свидетелят е пренощувал в Д,
С, Г, ищецът идвал при него с личния си автомобил, след което продължавали със
служебния. Свидетелят С Т, който е
ръководител ОПС*****, заяви,
че е подал сигнал до работодателя за командировките на ищеца. Свидетелят заяви,
че при посещенията си в пощенската станция в Г, ищецът не му се обаждал във
всички случаи когато е идвал, като впоследствие свидетелят научавал за
посещенията на ищеца, за което подал сигнал до работодателя. Свидетелят каза,
че за периода от две години ищецът му се обадил при три негови посещения в пощенската станция в Г.
Свидетелят заяви, че е подписал три от командировъчните на ищеца за посещенията
му.
По делото е представено лично
трудово досие на ищеца, съдържащо документи в оригинал и заверени преписи.
Относно искането за изключването от доказателствата на документите, които не са
в оригинал следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.183 от ГПК, при
поискване страната следва да представи оригинала на документа или официално
заверен препис от него. Представените с молба на ответника становище на
ръководителя на ОПС Г към негово становище от 14.11.2019г. и писмо от „В С” ЕООД са частни документи и са
представени с подпис на лицата, които се сочат като техни автори. Тези
документи не са изрично оспорени в настоящото производство относно тяхната
истинност, поради което съдът намира, че не е налице основание за изключването
им от доказателствата по делото. По отношение на болничния лист от 29.01.2020г.
съдът намира, че това доказателство е неотносимо към формиране на изводите на
съда досежно спорните между страните, релевантни за предмета на настоящото
производство факти.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените
обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, с правно основание
чл.344, ал.1, т.т.1, 2 от КТ са допустими.
Разгледани по
същество исковете са основателни по следните съображения:
Безспорно в
случая се касае за прекратяване на трудово правоотношение с ищеца, поради налагане на дисциплинарно
наказание “уволнение”.
Дисциплинарните наказания се налагат и
дисциплинарната отговорност се реализира, като се следва едно определено дисциплинарно
производство. То обхваща четири основни въпроса: установяване на факта на
нарушението на трудовата дисциплина; определяне на вида на дисциплинарното
наказание; издаване на заповед за дисциплинарно наказание и връчване на тази
заповед на лицето, извършило нарушението. Установяването на факта на
нарушението се извършва от работодателя – установява извършването на определено
по фактическия си състав нарушение на трудовата дисциплина, извършено от
работника, като е длъжен да събере необходимите за това доказателства, които го
потвърждават. В тази фаза от развитието на дисциплинарното производство,
съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Значението на това
задължение е работодателят да събере доказателства относно извършеното
нарушение, да си изясни всестранно и пълно фактическата обстановка, при която е
извършено нарушението на трудовата дисциплина, да си изясни отношението на
работника към извършеното, да му даде възможност да се защити. Това задължение
на работодателя като орган на дисциплинарната власт представлява от друга
страна право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмените
си обяснение. В тежест на работодателя в процеса е да докаже, че
дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона, в
т.ч. и обстоятелството, че са поискани обяснения от работника. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога
то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага
наказанието.
В конкретния
случай, предмет на спора е заповед, с която е наложено на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение”, за системни нарушения на трудовата дисциплина и
злоупотреба с доверието на работодателя.
Съгласно съдебната практика „системни
нарушения” на трудовата дисциплина са налице, когато са извършени три или
повече отделни нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно съдебната практика „злоупотреба с доверието на
работодателя“, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ, е умишлено нарушение на
трудовите задължения, изразяващо се в използване оказаното от работодателя доверие за
неправомерно извличане на определена облага за работника/служителя или за
другиго или за увреждане на работодателя. То е
съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено, предпоставя
преднамереност в извличането на облагата или в увреждането на работодателя.
В конкретния случай по делото, от събраните
доказателства се установи, че работодателят е издал на 24.01.2020г. оспорената
заповед, с която е наложил на ищеца Л.Д., който е заемал длъжността „главен
експерт” с изнесено
работно място в ОПС *****, сектор
„С”, отдел „П с”, дирекция „С” към ЦУ на „Б п ЕАД дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратил
трудовото правоотношение с него. Установи се, също така, че преди издаване на
оспорената заповед от 24.01.2020г., работодателят е отправил до ищеца искане да
представи писмени обяснения по случаите, посочени в писмо до него от
30.12.2019г. , като ищецът е депозирал пред работодателя писмени обяснения.
На следващо място съдът следва да
извърши преценка дали са спазени останалите законови изисквания по реализиране
на дисципнарната отговорност и налагане на най-тежкото дисципнирано
наказание”уволнение”.
По отношение на първия
визиран в заповедта
за уволнение случай от
28.11.2019г, същият формално попада в преклузивния двумесечен срок за реализиране на
дисциплинарна отговорност от откриване на нарушението. Съдът обаче намира, че работодателят не е мотивирал заповедта си, тъй като в текста на
заповедта не е посочено конкретно за този случай от 28.11.2019г. в какво се
иразява нарушението, кои свои задължения по заеманата от
него длъжност е нарушил
служителя Д.. В заповедта декларативно е отбелязано, че единственото действие, предприето
от служителя е да уведоми чрез телефонен разговор ръководителя на ОПС ******за аварията. На първо място, в
заповедта е посочено ,че на датата 28.11.2019г.
е възникнала аварийна ситуация с електрозахранването, а от събраните по
делото доказателства-показанията на разпитаната свидетелка А Т се установи, че
на посочената дата не е възникнала аварийна ситуация в електрозахранването, а
планирано прекъсване на електрозахранването в сградата за половин час, за което
свидетелката заяви, че била уведомена от съсобствениците в сградата. Освен
това, в заповедта не се сочи в какво се изразява
нарушението на трудовата дисциплина, което работодателят счита,че е осъществено
от служителя при тази ситуация, не се излагат твърдения, че при конкретната ситуация на ищеца да са
били дадени нареждания от работодателя, които той
да не е изпълнил. При излагане на фактите досежно всяко
констатирано от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, на което той се
позовава, за да се приеме, че заповедта е мотивирана, следва да бъде посочено
какво нарушение сред визираните в чл.190 от КТ представлява, а в случая в
заповедта за уволнение липсва такава конкретика. Посоченото от ответната страна
в депозираната по делото писмена защита, че ищецът не е изпълнил свое основно
задължение да организира система от мерки, гарантиращи пощенската сигурност в
ОПС В.Търново не е посочено в заповедта досежно случая от 28.11.2019г.,
поради което съдът приема, че същата не
е мотивирана в тази част. На следващо място, макар и да е спазено
изискването за даване на обяснения от служителя, основателно е възражението на
ищеца, че в оспорената заповед не
са обсъдени дадените от ищеца обяснения по дисциплинарното производство относно конкретния случай, а тези обяснения имат отношение по преценката,
която работодателя извършва преди налагане на дисциплинарното наказание. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, изложено в писмената защита
с аргумент, че заповедта за уволнение е мотивирана и чрез изрично препращане
към други документи, които обективират нарушенията чрез техните съществени
признаци, които се намират в личното трудово досие на служителя. За да се
приеме, че заповедта за уволнение е мотивирана чрез препращане към други
документи, то следва да са посочени конкретните документи, на които се позовава
работодателя и приложени към заповедта, за да може служителят да се запознае с
тяхното съдържание, което има отношение и към реализиране на правото му на
защита.
По отношение на втория визиран в заповедта случай,
изложен в пункт втори относно проверки в пощенски станции към ОПС- Г и ОПС- *****и
командировъчни отчети, съдът намира, че не са изпълнени изискванията на чл.195
ал.1 от КТ, тъй като не е посочено дата/дати, на които се твърди, че са
извършени нарушения от страна на служителя. Липсата на такава индивидуализация представлява
нарушението на изискването за мотивираност на заповедта за уволнение и
конкретика по време и място на нарушенията, и също така поставя съда в невъзможност да прецени и дали при налагане на
наказанието работодателят е спазил сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, които са
преклузивни и изтичането, на които погасява правото за реализиране на дисциплинарната отговорност. В съдебната практика се приема, че нормите на чл.194 от КТ и чл.195
ал.1 от КТ са с императивен характер. Липсата на който е да е от задължителните
реквизити, установени в чл.195 от КТ нарушава правото на работника или
служителя за защита срещу дисциплинарното наказание и препятства проверката на
неговата законосъобразност от съда, което обуславя отмяна на наказанието само
на това формално основание.
По отношение на третото сочено от работодателя нарушение,
с дата 03.09.2019г., съдът намира, че същото е извън преклузивния
двумесечен срок по чл.194 ал.1 от КТ от откриване на нарушението. Видно от
показанията на свидетелката Тангълова, същата излага твърдения, че е уведомила
работодателя за ситуация по дадено от ищеца становище за осигуряване на
охраната на обекта при премахване на заграждения, във връзка с покана от
съсобствениците на сградата, поради което съдът приема, че на работодателя му е
била известна сочената ситуация повече от два месеца преди налагането на
наказанието, наложено повече от три месеца след датата 03.09.2019г. Ако
работодателят е считал, че със свои действия на 03.09.2019г ищецът е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, за него е съществувала възможност да инициира
дисциплинално производство в срока по чл.194 ал.1 от КТ, с изтичането на който
се погасява правото да се търси дисциплинарна отговорност за нарушение
извършено извън визирания в закона срок, като едногодишния срок от извършване
на нарушението е релевантен в случаите, когато нарушението не е било открито в
двумесечния срок от извършването му, а настоящия случай не е такъв. Освен това,
съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи, че ищецът
е извършил на 03.09.2019г. нарушение, което да е основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност. Свидетелката Т заяви, че на тази дата се е провела
среща и имали един месец за премахване на ограждения. В заповедта за уволнение
е визирано като нарушение, че служителят не оказва съдействие и не предприема
ефективни мерки, които да обезпечат сигурността на обекта след премахване на
загражданията, но от показанията на свидетелката Т и приложеното становище от
ищеца до нея в качеството й на ръководител на Областна пощенска станция-******, се установява,
че ищецът е отправил предложение относно промяна в режим на инкасо в ОПС*****. В заповедта не е
обсъдено направеното от ищеца предложение и какви конкретни мерки е следвало да
предприеме за осигуряване на сигурността на обекта, които работодателят счита
за ефективни, поради което съдът приема, че заповедта за уволнение не е
мотивирана и в тази част, в която работодателят се позовава на нарушение на
трудовата дисциплина от 03.09.2019г.
Както бе
посочено по-горе, дисциплинарното
наказание „уволнение” се налага с мотивирана заповед и възпроизвеждането на
нормативния текст на съответния фактически състав, който е основание за
уволнение не може да се приеме като мотивиране на уволнението, ако не се посочи в какво точно се
изразява нарушението и какво задължение не е изпълнено. Нормата на чл.195 ал.1 от КТ е императивна и
немотивирането на дисциплинарното уволнение чрез непосочване на конкретно
нарушение е
недопустимо при налагане на най-тежко
дисциплинарно наказание-
„уволнение”.
Въпреки, че
неспазване на изискванията на чл.195 от КТ е
достатъчно основание за отмяна на атакуваната заповед, съдът намира, че работодателят не е приложил правилно и критериите, визирани в чл.189, ал.1
от КТ за определяне на дисциплинарното наказание. Освен
това, видно от писмените доказателства ищецът е бил дългогодишен служител в
ответното дружество, като в приложеното по делото трудово досие няма данни да
са му налагани дисциплинарни наказания, извън оспорената заповед. От
показанията на разпитаните свидетели М., Г. и М., които са имали служебни
отношения с ищеца, се установява, че ищецът в служебните им отношения е оказвал
необходимото съдействие и организация,
което е положителна оценка за работата му.
С оглед всичко изложено,
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, с
който е оспорено уволнението на ищеца, наложено със заповед №*******. на Главния изпълнителен директор на „Б п”ЕАД,
гр.С, е основателен и доказан и следва да се отмени оспорената в настоящото
производство заповед за уволнение.
Основателността на главния иск, обуславя
основателността и на акцесорния иск за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „главен експерт, с изнесено работно място в ОПС-, сектор „С”, отдел „П с,
дирекция „С” към ЦУ на „Б п”ЕАД.
Този иск следва да бъде уважен, като за уважаването му е достатъчно уволнението
да бъде признато за незаконно и да бъде постановена отмяната му.
По отношение на
заявеното с исковата молба искане за допускане на поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка и в други документи, следва да се посочи,
че настъпилата промяна вследствие признаването на уволнението за незаконно по
иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ с влязлото в сила решение на съда
се отразява в трудовата книжка, съгласно чл.346 ал.1 от КТ, която разпоредба
урежда процедура от императивен характер, вменена като задължение на
работодателя да впише настъпилата промяна в трудовата книжка при хипотезите на
признато незаконно уволнение на работника/служителя/ от работодателя или от
съда, както и поправка в основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, като съгласно ал.2 от същата разпоредба, при отказ на
работодателя, вписването в трудовата книжка се извършва от Инспекцията по
труда.
По разноските:
Ищецът е
претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 610лв.
Ответникът е
претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, но с оглед
изхода на спора, не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски
районен съд, държавна такса в размер на общо 100 лв. /по 50лв. за всеки един от
двата неоценяеми иска-по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ/, както и сумата 5лв. за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО
И ОТМЕНЯ Заповед
№*******. на Главния изпълнителен
директор на „Б п” ЕАД, гр.С, с която на основание чл.195 ал.1 вр. чл.188 т.3 вр
чл.187 т.3,7,8 и 10 от КТ, чл.190 ал.1 т.3 и т.4 от КТ, на ищеца Л.Н.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание
чл.330 ал.2, т.6 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение, възникнало по
трудов договор, сключен между Л.Н.Д. с ЕГН ********** на длъжност „главен експерт,
с изнесено работно място в ОПС*****, сектор „С”, отдел „П с”, дирекция „С” към Централно управление на „Б п”ЕАД
и „Б п”ЕАД гр.С.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес ***
на заеманата преди уволнението
длъжност „главен
експерт, с изнесено работно място в Областна пощенска станция-****”, сектор „С”, отдел „П с”,
дирекция „С” към Ц
у на „Б п”ЕАД.
ОСЪЖДА “Б П” ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на
управление: гр.********,
представлявано от Д. Д.-главен изпълнителен директор, да заплати на Л.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 610 лв./шестстотин и десет
лева/, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б П” ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:************, представлявано от Д. Д.-главен
изпълнителен директор, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Великотърновски районен съд държавна
такса в размер на 100лв./сто лева/., както и сумата 5лв. за държавна такса,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му-25.09.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: