№ 4372
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110156064 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ЗАД „ИЩЕЦА“
АД срещу „ОТВЕТНИК“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 240.00 лева, представляваща
незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „„Каско “ по щета № 0020-195-0554-2018, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда- 29.09.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 62.20 лева, за периода от
11.03.2019 г. до 28.09.2021 г. след допуснато от съда на 11.04.2022 г. изменение на
предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 02.05.2018 г. в гр. София, по бул.
„Цариградско шосе“, в посока Орлов мост към бул. „П.К. Яворов“, водачът на лек
автомобил „Форд Фокус“, с рег. №№, при осъществяване на маневра навлизане надясно по
платното за движение отнема предимство на попътно движещ се товарен автомобил „МАН
Лион“, с рег. № №, като го удря, в резултат на което е причинил вреди на последния, за
когото при ищеца е имало сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
0020195201700736 със срок на валидност от 20.10.2017 г. до 19.10.2018 г. За настъпилото
ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1690524/02/05.2018 г., по описа на ОПП при СДВР,
според който виновен за ПТП-то е водачът на лек автомобил с марка „Форд Фокус“, с рег.
№№, като на последния е съставен АУАН серия Д, с бл. № 663101/02.05.2018 г., по описа на
ОПП при СДВР. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета № 0020-195-
0554-2018 е определено и изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил,
обезщетение в размер на 1360,62 лева с ДДС с платежно нареждане от 21.11.2018 г. по
фактура № **********/31.10.2018 г. Към датата на настъпване на застрахователното
събитие водачът на лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. №№, е имал сключена с ответника
„ОТВЕТНИК“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
08117002259210, валидна към датата на процесното ПТП. Поддържа, че до ответника е
изпратена регресна покана, получена на 08.02.2019 г., за заплащане на сумата в размер на
платеното обезщетение с включени ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева като след
извършено прихващане, за което ответникът се съгласил, останала непогасена сумата в
размер на 240 лева, представляваща размера на неизплатената регресна претенция.
Претендира заплащане и на обезщетение за забава върху главницата за периода от
1
11.03.2019 г до 28.09.2021 г. в размер на 62,20 лева. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Посочва, че с
извършеното прихващане е изпълнило задължението си да обезщети ищцовото дружество,
като е възстановило сумата от 1135.62 лева, представляваща остойностените от ответника
имуществени вреди по увредения товарен автомобил „Ман“ в резултат на процесното ПТП.
В тази връзка оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен. Посочва, че
стойността на ремонтните дейности и вложените в ремонта материали надвишават
пазарната им цена, като искът следва да бъде отхвърлен както за главницата в размер на 240
лева, така и по отношение на мораторната лихва. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска по чл. 411 КЗ ищецът следва да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. В тежест на ответника е да установи, че е погасил
претендираното вземане.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, сключена при общи условия, протокол за ПТП, уведомление за
щета, опис на щета, възлагателно писмо, ликвидационен акт, калкулация ремонт, покана по
регресна претенция ведно с обратна разписка, преводно нареждане/, както и извършеното от
ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на
дълг на посоченото основание. Не е спорно, че в ответното дружество по повод предявената
по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която е
одобрена за плашане сумата 1135.62 лева, която е прихваната извънсъдебно с насрещни
вземания на ответника като е останала непогасена сума в размер на 240.00 лева. Ето защо
съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия състав на
вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ЗАД :ИЩЕЦ“ АД имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на
ищеца.
Установено е по делото, че ищецът по заведената при него щета №0020-195-0554/2048
е заплатил сумата 1375.62 лева в полза на сервиза, извършил ремонта на автомобила, който
е и официален сервиз на марката. Налице е възникнало регресно вземане. Размерът на това
вземане следва да бъде установен при спазване на установените в съдебната практика
правила. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес
спрямо него, заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
2
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
По делото е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, според което
стойността необходима за възстановяване на всички увреждания по автобус „Ман Лион С
Сити Г“ с рег. №№, описани от застрахователя, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е в размер на 1097.58 лева. Разпитан по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в съдебно
заседание вещото лице посочва, че при изчисляване на средната стойност за възстановяване
на щети на автобуса е ползвал стойността на нови резервни части, тъй като няма
алтернативи като авточасти и е определил средния час на труда в размер на 28лв/час
съобразявайки и ставката, при която е ремонтиран процесния автомобил в размер на 40
лв/час. Видно от приобщения по делото договор за възлагане на обществена поръчка за
услуги процесният автобус е бил за обществено ползване и като такъв е бил обект на
договора за гражданска отговорност, сключен по реда за възлагане на обществените поръчки
като е следвало да бъде ремонтиран в официалния сервиз на марката. Не е спорно, а и от
представените по делото документи се установява, че автобус „Ман Лион С Сити Г“ с рег.
№№ е бил ремонтиран именно в сервиз на лицензиран сервиз, посочен в договора за
възлагане на обществена поръчка за услуги. Независимо от това обаче съдът намира, че
регресното вземането на ищеца не следва да се съизмерява със заплатеното от него при
ремонт на автомобила в сервиз на официалния представител поради удължената му
гаранция и поето с договора за обществена поръчка задължение за осъществяване на
сервизното обслужване именно в този сервиз, тъй като действителната стойност, която
застрахователят по „Гражданска отговорност“ следва да заплати при регрес спрямо него не
може да бъде по-голяма от пазарната стойност към деня на настъпване на събитието, което
според заключението на вещото лице е 1097.58 лева. Отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с
обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател. Съгласно дадените от
вещото лице пояснения по реда на чл.200, ал.2 ГПК пред съда разликата в стойността за
възстановяване на процесния автомобил се дължи на стойността на сервизния час, която в
сервиза на официалния представител е най – висока. Видно от изготвената таблица към
отговора на първа задача от заключението средната стойност на сервизния час за определяне
на стойността по средни пазарни цени е в размер на 28лв/час, поради което и стойността
необходима за възстановяване на увредения автомобил, възлизаща на 1097.58 лева, съдът
приема за действителната стойност, до размера на която следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по регресната претенция. Претендираната от ищеца сума е
в по-висок размер от установения дължим такъв съгласно заключението на САТЕ. Същата
представлява разликата между вече заплатеното от ответника по заведената претенция и
стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил според експерта
поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение се явява основателно.
Установено е по делото, че ищецът по заведената при него щета е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1360.62 лева, но предвид стойността за
възстановяване, изчислена по средни пазарни цени ответното дружество в хипотезата на
регрес спрямо него може да бъде задължено за сумата от 1097.58 лева. Чрез извънсъдебно
прихващане ответникът е погасил сума в размер на 1135.62 лева, поради което съдът
намира, че в полза на ищеца не съществува вземане за остатък от претендираното
обезщетение. При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Липсата на главен дълг обуславя неоснователността и на претенцията за обезщетение
за забава за периода 11.03.2019 г. до 28.09.2021 г.
3
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника, който
претендира такива по представен списък по чл. 80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество сумата 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „ИЩЕЦ“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС против ЗАД „ОТВЕТНИК“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 240.00 лева,
представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско “ по щета № 0020-195-0554-2018, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 29.09.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 62.20 лева, за
периода от 11.03.2019 г. до 28.09.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ИЩЕЦ“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати на „ОТВЕТНИК“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100.00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4