Р Е Ш Е Н И Е
гр. М.
13.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., първи граждански състав, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Т. И. и в присъствието на прокурора…..………………, като разгледа докладваното от съдия М. xxx по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.99, ал.1 от СК, обективно съединен с искове за упражняване на родителските права, издръжка и режим на свиждане, семейното жилище на страните и фамилното име на ищцата след прекратяването на брака.
Ищцата И. К. С. xxx твърди в исковата молба, че с ответника са сключили граждански брак на 24.10.1999г. с Акт №215/24.10.1999г. в гр. М., от който имат родено едно дете – М. В. С., роден на xxxxxx2005г. Поддържа, че в началото на съвместния им живот, отношенията между тях били нормални, без някакви признаци на неразбирателство, но постепенно се влошили и между тях настъпило отчуждаване, липса на привързаност и уважение. Ищцата поддържа, че ответника започнал да употребява алкохол редовно, като в това състояние неколкократно й е посягал да я удари. Първоначално живеели в гр. М., в жилището на родителите на ответника, а след това се преместили на квартира в гр. С., но поведението на ответника не се променило и той продължил да се отнася грубо и агресивно към нея. Ищцата заявява, че от 40-ия ден на детето се разделили, като ответника си заминал за гр. М., оттогава се чували няколко пъти по телефона, но не са се събирали да живеят заедно, бащата не се интересувал от детето и издръжката на последното била изцяло поета от нея и нейните родители, при които заживяла. Ищцата, като твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да допусне развод по изключителна вина на ответника, да предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на нея, а на ответника да определи режим на лични контакти, както и да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 100 лева месечно, считано една година назад от предявяване на иска, издръжка един на друг не си дължат, както и след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – С. , както и да й бъдат присъдени направените по водене на делото разноски.
Ответникът В. Е. С. xxx, чрез своя процесуален представител, по същество моли съда да постанови решение, с което бъде прекратен брака по вина на двете страни, да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на ищцата, а на него определен режим на лични контакти, така както е установената съдебна практика, да заплаща подходяща месечна издръжка за детето, съобразена с възможностите му, както и с потребностите на самото дете в размер на 50 лева месечно, считано от деня на постановяване на съдебното решение, ищцата да носи предбрачното си фамилно име С. и разноските да останат за сметка на страните, така както са ги направили.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след като ги прецени съобразно доводите и становищата на страните и по свое вътрешно убеждение, съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 24.10.1999г. с Акт № 215/24.10.1999г. в гр. М., от който имат родено едно дете – М. В. С., xxx.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че след сключването на гражданския брак съпрузите се установили да живеят в гр. М., при родителите на ответника, където живяли общо около 5 години. Първоначално отношенията им били нормални, като за едно младо семейство, но постепенно, с течение на времето, отношенията между съпрузите започнали да се променят – ответника започнал редовно да употребява алкохол, в това състояние нагрубявал ищцата и неколкократно посягал да я бие. Отношенията между страните се изострили до такава степен, че ищцата напуснала семейното жилище и заминала за гр. С., където живеели нейните родители, като там се установила да живее на квартира. Сравнително кратко време след това ответника също се преместил да живее при съпругата си в гр. С.. Проблемите между съпрузите обаче се задълбочавали – ответника продължил да се държи грубо и агресивно, когато пиел, като това се случвало доста често. Промяна в отношенията между съпрузите не настъпила дори и след раждането на детето М. . На празника на детето – на 40-ия ден след раждането му, пристигнала майката на ответника, която направила скандал, събрала вещите на сина си и си заминали за гр. М.. От този момент на няколко пъти съпрузите се чували по телефона, но не постигнали съгласие да заживеят отново заедно и да направят опити да заздравят брака си. През периода на фактическата раздяла, от лятото на 2005г., съпрузите не са правили опити за заздравяване на брачните отношения и помирение, не са контактували помежду си. И двамата съпрузи са категорични, че към момента не е възможно помирение и заздравяване на брака им, поради което желаят неговото прекратяване и са непоколебими в желанието си.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от признанията на страните и от писмените доказателства, така и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Нито един от разпитаните свидетели обаче не може да посочи конкретна причина за раздялата на съпрузите.
Първата група свидетели – тези на ищцата, нейни баща и леля, не са живяли съвместно със съпрузите и предават това, което знаят и което им е предадено от ищцата. Същите установяват, че страните докато са живеели на квартира в гр. С. не са имали никакви проблеми, живеели добре и се разбирали, имали недоразумения докато живеели в гр. М., при родителите на ответника, които не се държали добре с ищцата, ограничавали я при ползването на ток и топла вода, нападали я вербално. Свидетелите поддържат, че именно в този период ответника започнал да употребява алкохол и да се държи също грубо и арогантно със съпругата си, което именно наложило да се преместят да живеят отделно от родителите. Като причина за раздялата сочат по-скоро поведението на ответника и станалия скандал на питата на детето, предизвикан от майката на ответника.
Другата група свидетели, допуснати по молба на ответника, неговите майка и сестра, заявяват, че докато живеели в гр. М., между страните нямало проблеми и някакви големи различия – свид. И. С. заявява, че докато живеели при тях не е имало физическо насилие спрямо ищцата от страна на сина й, “крайности не е имало..... , по някой път са се карали, но в рамките на нормалното”, като причина за раздялата сочи поведението на ищцата – а именно, че тя “като жена не е съумяла да подведе мъжа си да живеят добре”. Свид. В. Е. няма преки впечатления от съвместния живот на страните, а като причина за раздялата сочи поведението на ищцата, която не давала на близките на ответника да видят детето и станалия впоследствие скандал на празника на детето в квартирата в гр. С..
Съдът дава В. на показанията на двете групи свидетели, тъй като същите в основни линии се подкрепят от писмените доказателства по делото, а и няма съществени, непреодолими противоречия между тях. Съдът приема като основни причини за дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения на съпрузите на първо място поведението на ответника – отношението му към съпругата, употребата на алкохол и арогантното и грубо поведение в това състояние, нежеланието му или по-скоро недостатъчна смелост да защити съпругата си пред своите родители и близки, а от друга страна впоследствие промененото отношение на ищцата, която след раждането на детето се опитвала да ограничи всякакви контакти между детето и неговите близки по бащина линия, което е довело с течение на годините, от фактическата раздяла през лятото на 2005г., до пълна липса на обич, уважение, привързаност един към друг, до отчуждение помежду им.
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.99, ал.1 СК се явява основателен.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, само освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяването на този брак, не са направили нужните отстъпки и компромиси, за да преодолеят различията си и да възстановят нормалните съпружески отношения – всяка една от страните е отстоявала своята позиция по даден въпрос, без да изслуша и мнението на другата страна. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, същата не е в интерес за правилното възпитание и изграждане, като личност, на непълнолетното дете. При този разбор на доказателствата у съда се формира категоричния извод, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
Страните имат родено едно – М. , роден на xxxxxx2005г. в гр. С.. От събраните по делото доказателства се установява, че от раждането на детето до настоящия момент за детето се грижи неговата майка, а бащата не полага никакви грижи за детето, не заплаща издръжка, не се интересува и не е осъществявал контакти с него – нещо повече, детето не познава своя баща. Като съобрази възрастта и пола на детето, моралния облик на двамата родители, социалната среда в която живеят последните, техните възможности, имущество и доходи и като обсъди всички изброени по-горе и предвидени в закона предпоставки, които са от значение за отглеждане и възпитаване на децата, съдът намира, че майката е тази, която има възможност да полага максимално добри грижи за отглеждането и възпитанието на детето и притежава родителски капацитет за задоволяване на основните потребности на М. . Предвид това в съда се формира извода, че в интерес на детето е за в бъдеще за отглеждането и възпитанието му да се грижи майката, като бащата да има право да го вижда всеки първи и трети съботен ден от месеца от 8.00 часа до 18.00 часа, по местоживеене xxx, които срещи с оглед ниската възраст на детето и факта, че до този момент бащата не е осъществявал контакти с него, да става в присъствието на майката И. С., както и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с евентуалния платен годишен отпуск на майката. Съдът взе предвид и извършеното проучване от ДСП Младост гр. С. и преди всичко интересите на детето, които имат първостепенно значение. Детето има нужда да контактува и с двамата си родители – това са хората, които следва да подсигурят на детето условия за правилното му физическо, психоемоционално и С. развитие и конфликтите между тях не бива да оказват влияние върху развитието му. Детето трябва да познава своя баща, да контактува с него, да споделя проблемите си и контактите между баща и син не следва да бъдат ограничавани.
Съобразявайки възрастта на детето – навършени 4 години, неговите нужди от храна, облекло, обувки и др., съдът приема, че за задоволяване на най-необходимите му потребности, без луксозните такива, за месечната му издръжка са нужни поне по 90, 00 лв. месечно, която издръжка следва да се разпредели между двамата родители. За доходите на ищцата са налице писмени доказателства, че работи в ПЧАГ гр. С., като “хигиенист” и получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 353 лева. За доходите на ответника – същият не работи – от 20.10.2008г. до настоящия момент е безработен, не работи по трудово или гражданско правоотношение и не е регистриран в Бюрото по труда. Независимо от това и двамата родители са в трудоспособна възраст и като родители са задължени да участвуват в издръжката на децата до навършване на пълнолетието им безусловно. Предвид горното, съдът осъжда ответника да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на детето М. по 50.00 лв. месечна издръжка, считано една година назад от предявяване на иска, като в тази насока се установи по несъмнен начин, че бащата от фактическата раздяла, която е малко след раждането на детето, не е давал никакви средства за издръжката му, а изцяло ищцата е поемала същата, в т. ч. и разходите по извършените на детето две операции, а останалата сума в размер на 40.00 лв. ще дава майката, която за в бъдеще ще полага непосредствените грижи за детето. При определяне размера на издръжката, съдът съобрази както реалните нужди на детето, а също така и възможностите на родителите, както и императивната норма на чл.1 от ПМС № 38/1985г. Съдът определи по-висока квота на участие на бащата, тъй като детето ще живее при своята майка, която ще полага и ежедневните и непосредствени грижи за детето. Искът за заплащане на издръжка над уважения до пълния предявен размер от 100 лева е прекомерно завишен, не съответства на най-необходимите потребности на детето, поради което, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По искането за промяната на фамилното име – съдът намира, че след прекратяването на брака отпада и основанието, на което ищцата е носила фамилното име на съпруга си, поради което същата следва да носи предбрачното си фамилно име – С. .
Съобразно този изход на делото ищцата следва да внесе по сметка на Районен съд-М. ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., ДТ в размер на 15.00 лева за промяната на фамилното име и 5.00лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 40 лв. за допускане на развода, 72.00 лв. ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между И. К. С. xxx ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 24.10.1999г. с Акт №215/24.10.1999г. в гр. М. поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство имат И. К. С. и В. Е. С..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. В. С. - роден на xxxxxx2005г. на майката И. К. С., като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата В. Е. С. с детето, както следва: всеки първи и трети съботен ден от месеца от 8 ч. до 18 ч., по местоживеене xxx, в присъствието на майката И. С., както и 20 дни през лятото, който да не съвпадат с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА В. Е. С. ДА ЗАПЛАЩА на И. К. С., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. В. С. - роден на xxxxxx2005г., месечна издръжка в размер на 50.00 лева, считано от 19.03.2008г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск над уважения размер до размера от 100.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА промяна във фамилното име на ищцата И. К. С., като същата след прекратяването на брака ще носи предбрачното си фамилно име – С. .
ОСЪЖДА И. К. С. да заплати по сметка на МРС държавна такса 20.00 лв. за допускане на развода, ДТ в размер на 15, 00 лева за промяната на фамилното име и 5.00 лв. ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В. Е. С. да заплати по сметка на Районен съд М. ДТ в размер на 40.00 лв. за допускане на развода, ДТ в размер на 72.00 лева върху размера на присъдената издръжка и 5, 00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: