№ 464
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100902505 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Петя Милева, разгледа търговско дело № 2505 по описа за
2024 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна
квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на „АДВЪРТАЙЗИНГ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, обл. София община Столична,
район „Средец“, ул. „Иван Денкоглу" № 38, ет. 1, ап. 1, поради липсата на вписан управител
в продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че вписаният управител на дружеството
Ю.А.М., ЕГН **********, бил заличен с вписване № 20240610094811 и до настоящия
1
момент не били предприети действия по вписването на нов управител и представител на
дружеството. Така в продължение на период от време, надхвърлящ повече от 3 месеца,
дружеството останало без вписан управител, което изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и
налагало прекратяване на дружеството.
Принципно, в хипотезата на липсващ вписан управител, ответникът-юридическо лице
няма как да извършва процесуални действия в настоящото производство и с оглед
постановеното Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, с което се разреши
спора относно процесуалната допустимост на иска, настоящият състав приема, че спрямо
ответника не следва да се прилага чл. 29, ал. 2 ГПК, която разпоредба предвижда
назначаването на особен представител на процесуално недееспособно лице, ако то няма
законен такъв и е необходимо извършването на нетърпящо отлагане процесуално действие.
В случая ответникът е принципно процесуално дееспособно лице – юридическите лица
разполагат с пълна процесуална право- и дееспособност, съответно в устройствения им акт
следва да са предвидени съответните органи, които да волеобразуват и волеизявяват. Ако
тези органи са с непопълнен персонален състав и това е именно основанието за предявения
от Прокуратурата конститутивен иск, не е необходимо съдът да осигурява процесуален
представител на такова юридическо лице. Липсата на управител е резултат на бездействието
на волеобразуващия орган на съответното юридическо лице и това бездействие влече
съответните неблагоприятни правни последици.
Преодоляването им, за да се развие конкретното производство чрез назначаване на
представител на разноски на ищеца, а в конкретната хипотеза – на разноски от бюджета на
съда, не може да се приеме, че е оправдано от гледна точка обществения интерес и не засяга
по същество гарантираното право на защита на участниците в съдебни производства.
Бездействието на едноличния собственик, който е различен от починалия управител субект,
да бъде избран управител на юридическото лице означава дезинтересиране то да бъде
активен правен субект и да упражнява предоставените му от правопорядъка субективни
права, съответно не е в интерес на правосъдната дейност това положение да бъде
преодоляно само в настоящата хипотеза за упражняване на ограничен кръг процесуални
права, след като принципно този правен субект по собствена воля не предприема действия
да осигури упражняване на субективните си права.
От друга страна, настоящото производство има съвсем ограничен предмет на
доказване, като с оглед правния статус на ищеца, който е държавен орган с правомощия да
следи за спазване на законността и предвид служебната обвързаност на съда от вписаните и
обявени в търговския регистър обстоятелства, са налице достатъчно гаранции за
осигуряване законосъобразното развитие на производството и без назначаването на особен
представител на ответното дружество.
В срока за отговор на исковата молба, връчена в приложение на фикцията на чл. 50, ал.
2 ГПК, такъв не е депозиран.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество „АДВЪРТАЙЗИНГ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********,
е капиталово търговско дружество с вписан капитал от 10 лева, притежаван от физическото
лице Н.М.К., а негов управител е бил Ю.А.М., ЕГН **********, който обаче е заличен с
вписване № 20240610094811. Справка в търговския регистър по партидата на дружеството
2
установява, че към предявяване на исковата молба, така и към приключване на устните
състезания по делото, не е извършено вписване на нов управител на дружеството.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.
Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско
дружество може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три
месеца няма вписан управител. Всяко търговско дружество е правен субект, който формира и
изразява волята си чрез своите органи, съответно се представлява от управителя, който
осъществява и оперативното му ръководство. С вписаното на 10.06.2024 г. заличаване на
Ю.А.М., ЕГН ********** като управител на дружеството, е осъществен фактът, предвиден в
хипотезата на посочената правна норма – дружеството няма вписан управител, като това
фактическо състояние е продължило много повече от три месеца – от 10.06.2024 г. до
приключване на устните състезания в производството. При това положение дружеството не
може да волеизявява, съответно не може да бъде участник в търговския оборот и
съществуването му е безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде извършена
процедура по ликвидация. Законът се интересува от създаденото обективно състояние на
липсващ управител, което е продължило повече от три месеца, за да бъде приложена най-
тежката санкция – прекратяване на търговеца, без значение на причините, поради които от
едноличния собственик на капитала не е избран нов управител и съответно заявен за
вписване.
С оглед изложеното, предявеният конститутивен иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за производството следва да се възложат в
тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, по предявения от Прокуратурата на Република България иск, с правна
квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ, „АДВЪРТАЙЗИНГ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, обл. София община Столична, район „Средец“,
ул. „Иван Денкоглу" № 38, ет. 1, ап. 1.
ОСЪЖДА „АДВЪРТАЙЗИНГ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, обл. София община Столична, район „Средец“, ул. „Иван
Денкоглу" № 38, ет. 1, ап. 1, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВ-
ТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на производство по ликвидация.
СЪДИЯ:
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4