РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 22.03.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен
състав в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ГЕОРГИ
ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 86 по описа за 2024 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от и.д. Директор на Регионална дирекция
по горите - Ловеч, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 3 от 04.01.2024 година, постановено по административно наказателно
дело № 493 по
описа за 2023 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което осми наказателен състав е отменил Наказателно
постановление № 164 от 18.05.2023 година, издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция
по горите - Ловеч, като незаконосъобразно.
В касационната жалба се
съдържат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение. Излагат се
аргументи, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения,
сочи се, че видно от всички доказателства административното нарушение е
доказано, като правната квалификация на същото е законосъобразна. Оспорва се
като неправилна преценката на районният съд, че АУАН е издаден след тримесечния
давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди
се, че безспорно е установено, че административното нарушение е извършено с
издаване на позволителното за сеч на 02.11.2022 г., като се сочи, че АУАН е
съставен в едногодишния срок от извършването на административното нарушение на
02.11.2022 г. и в тримесечния срок от откриването на нарушителя. Излага се, че през 2022 г. в териториалния обхват на
РДГ-Ловеч са издадени 3 662 бр. позволителни за сеч и поради големия брой на
издадените позволителни за сеч и малкия брой служители на РДГ – Ловеч е невъзможно да бъдат проверени всички позволителни за
сеч, веднага след издаването им. Счита за погрешен правния извод
на районния съд за допуснато съществено процесулано нарушение касаещо
неизпълнение на нормата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, доколкото нарушителя не е бил
надлежно поканен за съставяне на акта. Сочи, че нарушителя в телефонен разговор
на 14.02.2023 г. е надлежно поканен да се яви на дата 16.02.2023 г. в сградата
на РДГ – Ловеч за съставяне на АУАН, като са разяснени последствията при
неявяване – АУАН ще му бъде съставен при условията на чл. 40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, като тази покана е удостоверена с изготвен протокол от дата 14.02.2023
г., представен към преписката. Посочва, че на 17.02.2023 г. до кмета на община
Ловеч по електронен път е изпратено писмо ведно с писмена покана до нарушителя за съставяне на АУАН, който
следва да се яви в сградата на РДГ – Ловеч на 23.02.2023 г. Писмото е
регистрирано в община Ловеч още същия ден, но поканата е връчена на нарушителя
8 дена след като е изпратена, като счита действията на служителита на община
Ловеч за преднамерени и не следва да се приеме, че не е уведомен за съставяне
на АУАН. В заключение моли да бъде отменено решението на РС и потвърдено
издаденото НП, алтернативно при необходимост делото да бъде върнато за ново
разглеждане от РС – Ловеч.
В съдебно заседание касаторът – и.д. Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч
се представлява от
ю.к. Т., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли да се
отмени първоинстанционното решение и да се потвърди процесното наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски за юрискоснсултско
възнаграждение в размер на 160 лв.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, първи касационен
състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210,
ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо
на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените от
касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона. Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение осми наказателен
състав на Ловешкият районен съд е отменил Наказателно постановление /НП/ №
164/18.05.2023 г. издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция по горите –
Ловеч, упълномощен със Заповед ЗАП-4/05.01.2022 г. на Изпълнителна агенция по
горите и съгласно Заповед РД 49-199/16.05.2022 г на Министъра на земеделието и
храните, с което на инж. Н.В.П., на длъжност „Ръководител“ при Общинска горска
структура при община Ловеч, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния
регистър на ИАГ – София за упражняване на лесовъдска пркатика с Удостоверение №
976/25.01.2012 г. на основание чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ и
чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба по чл.
257, ал.2 от ЗГ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 257, ал.2 от
ЗГ във връзка с чл. 108, ал.1, т.2 от същия закон, във връзка с чл. 102, т.2 от
ЗГ.
Административно-наказателната
отговорност е била ангажирана, за това че на дата 02.11.2022 г., в гр. Ловеч,
община Ловеч на ул. „Търговска“ № 22 чрез интернет информационната система на
ИАГ – София, www.system.iag.bg, модул „Позволително за сеч“, същият
като лице по чл. 108, ал.1, т.2 от Закона за горите е издал Позволително за сеч
№ 0694262/02.11.2022 г. за отдел 466, подотдел „у“, имот с идентификатор
43829.220.3 в землището на с. Лисец, община Ловеч, общинска горска територия, в
нарушение на чл. 102, т.2 от Закона за горите за извършване на възобновителна
сеч (краткосрочно-постепенна, осветителна фаза) в издънкова гора за превръщане
без насъждението да е достигнало най – малката допустима според Закона за
горите възраст от 50 (петдесет) години. Съставен е констативен протокол Серия
Б00А № 000297/09.12.2022 г. от теренна проверка.
При субсидиарното действие на НПК, районният съд е
изпълнил процесуалното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при спазване на
предвидения процесуален ред за събиране, проверка и анализ на доказателствената
съвкупност. Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства правилно
решаващият съд е приел, че в проведеното административно
наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които
са довели до нарушване правото на защита на наказаното лице. Въззивният съд е
посочил, че сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН са давностни, в който
смисъл е тълкувателната пркатика на върховната съдебна инстанция. С изтичането
на давността държавата губи възможността да реализира
административнонакзателната отговорност на дееца, като в процесния случай първоинстанционния
съд е приел, че 3-месечния срок за съставяне на АУАН не е спазен тъй като е
започнал да тече от датата на откриване на нарушението и на нарушителя –
02.11.2022 г. и е изтекъл на 02.02.2023 г., като административното обвинение
срещу Н.П. е повдигнато на 27.02.2023 г., като по този начин АНО е нарушил
материалния закон, което е опорочило цялото административно-наказателно
производство и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Въззивният
съд е приел, че в процесния случай не е изпълнена хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, доколкото нарушиетля не е бил надлежно поканен за съставяне на процесния
АУАН на дата 27.02.2023 г. С оглед на което е направил извод, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните
правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Приетата от съда и подробно изложена в
мотивите на решението фактическа обстановка съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя от настоящият касационен състав на съда. Последният
споделя и правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, поради допуснато съществено процесуално
нарушение в проведеното административнонаказателно производство и нарушение на
материалния закон.
Предвид ангажираните законови разпоредби от Закона за
горите и подзаконовите актове по прилагането му наказващият орган е дал
правилна правна квалификация на нарушението и правилно е определил санкционната
норма, но в хода на административнонаказателното производство е допуснал
съществени процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията
на жалбоподателят, че е спазен давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, като споделя мотивите на РС, с които е отменено
наказателното постановление във връзка с допуснато процесуално нарушение на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН.
В допълнение на тези мотиви следва да се посочи, че съгласно т. 12 от
Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС - Едно от основните условия
за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли
сроковете по чл. 34
от ЗАНН, поради което
административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за
това.
Приоритет следва да има задължението на контролния орган да следи за
извършването на административни нарушения в краткия 3-месечен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, още повече, че
нарушението е извършено чрез електронната система, която се поддържа от наказващия
орган, който има назначени по места в страната служители с контролни функции. Обстоятелството, че за процесната 2022 г. са били издадени 3 662 бр. позволителни за сеч, което е „голям брой“ /според касатора/, а от
друга страна „малкия брой служители на РДГ – Ловеч“ дори и житейски да е оправдано,
неможе да бъде съобразено при проверка
законосъобразността на настоящото НП. Тези обективни данни за значителния обем
работа на контролните органи спрямо малкия брой служители на РДГ – Ловеч биха
били релевантни в друго производство – евентуално по налагане на дисциплинарно
наказание на държавните служители от РДГ-Ловеч, но няма как да бъдат съобразени
при проверка законосъобразността на наказателното постановление, защото
приоритет има правото на защита на наказаното лице, както и задължението на
контролните органи да издадат АУАН при известен извършител в късия 3-месечен
давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а както беше
посочено по-горе няма съмнение с оглед естеството на административното
нарушение, че нарушителят е издателят на процесното позволителното
за сеч, както и че датата на административното нарушение е датата на издаване
на позволителното за сеч – 02.11.2022 г.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези се намират
помежду си в отношения на алтернативност
и са взаимно изключващи се, т.е. нормата не предоставя на
административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши
процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение. След
като нарушителят е известен /както е в процесния случай - нарушителят е
издателят на позволителното за сеч, а нарушението е извършено на датата на
издаването на позволителното за сеч/, то акт за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването
му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване
на нарушението се предпоставя само при липса на данни у контролния орган за
конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил
възможност за контролните органи да положат усилия за откриване на нарушителя.
Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е
открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.
Следва да се отбележи, че в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015
г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично /в т. 1/ е прието, че
сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.
Съгласно т. 12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС -
Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно
преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което
административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за
това. Ето защо констатираното съществено процесуално нарушение на нормата на
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Видно от събраните по делото
доказателства, установяването на нарушителя и нарушението е станало на датата
на издаване на позволителното за сеч – 02.11.2022 г., от който момент е
започнал да тече 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който в случая е
изтекъл на 02.02.2023 г. преди
датата на съставяне на процесния АУАН на 27.02.2023 г. Ето защо нарушението на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното пред РС наказателно постановление.
Неоснователни се явяват и
възраженията на касатора, че нарушителят е уведомен по надлежния ред за датата
на съставяне на АУАН, като поради неяваването му същия е съставен при условията
на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Правилно районния съд е установил, че само при
наличието на надлежно връчена покана, ако нарушителя не се яви в определения
ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на
чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Твърдението на актосъставителя, че нарушителя е бил
надлежно поканен по телефона за съставяне на процесния АУАН се опровергава от
изпратената впоследствие писмена покана за съставяне на АУАН до нарушителя. При
положение, че нарушителя е уведомен надлежно, чрез проведения телелфонен разговор
за точната дата, на която следва да се яви за да му бъде съставен АУАН е
следвало на тази дата, на която се сочи, че е бил поканен в случая на
16.02.2023 г. да бъде съставен акта при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, а не
да се изпраща писмена покана по елктронен път. В изпратената писмена покана
посочената дата за съставяне на АУАН е 23.02.2023 г., като поканата е връчена
на 24.02.2023 г., тоест след датата, на която е следвало да се състави АУАН.
Причините за несвоевременното връчване на поканата на нарушителя било то
субективни или обективни не следва да се изследват в настоящото съдебно
производство, а да се вземат предвид в
административнонаказателното производство и по – точно относно датата на съставяне
на АУАН. Съставеният АУАН на 27.02.2023 г. без да са изпълнени предпоставките
на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, изискващи надлежно връчена покана за съставяне на
процесния АУАН за тази дата е нарушение на условията за съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя и се явава процесуално нарушение изначално опорочаващо
цялата административно-наказателна процедура.
Неоснователни са твърденията в
жалбата относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата,
вкл. по съставомерността на изпълнителното деяние и авторството му, като
съвкупният анализ на събраните по делото доказателства в тази връзка
съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от
настоящият състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да ги
препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността
на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Ловеч
за постановено при правилно прилагане на относимите материалноправни
разпоредби. Изводите на РС за допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административно-наказателното производство и допуснати нарушения на
материалния закон, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от
настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.
При
постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото.
От
касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.
С
оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд Ловеч за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила, като правилно. Не са налице касационните основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН
във връзка с чл.221, ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, първи касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 3 от 04.01.2024 година, постановено по административно наказателно дело № 493
по описа за 2023 година на
Районен съд Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.