№ 1531
гр. **, 13.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110155427 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 15 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „*** ЕООД, ЕИК ***, с
адрес гр. **, ж.к. *** срещу ** ООД, ЕИК ***, с адрес гр.**, ***, с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 318 ТЗ, вр. с чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за сумата от 1501,21 лв., представляваща задължение за заплащане на доставена
електрическа енергия за обект с адрес: гр. **, *** *** за периода от 11.2017 г. до 12.2017 г.,
дължима по договор за доставка на електрическа енергия от 08.03.2016 г., сключен между
длъжника и "***" ООД /в несъстоятелност/, ЕИК***, вземанията по който са възложени на
заявителя с Постановление от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, IV-19
състав ведно със законна лихва от 16.2.2021 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва в размер на 450,41 лв. за периода от 14.1.2018 г. до 16.2.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 9000/2021г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че с Постановление за възлагане № *** г., постановено по т.д. №
3343/2017 г. по описа на СГС, IV-19 състав, му били възложени вземанията на „***“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК***, произтичащи от доставка на електрическа енергия. Посочва, че
между „***“ ООД /в несъстоятелност/ и ответника бил сключен Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 08.03.2016 г., по силата на който „***“ ООД /в несъстоятелност/
продало и доставило електрическа енергия на ответника за месеците ноември и декември
2017 г. на обща стойност от 1501,21 лв., за която били издадени фактури. Допълва, че в
стойността на издадените фактури се включвала освен нетната цена на доставеното
количество електрическа енергия, така също и допълнително начислявани такси и услуги, в
1
това число акциз, данък добавена стойност и такса „задължение към обществото“. Посочва,
че ответното дружество не изпълнило задължението си за заплащане на стойността на
потребената електрическа енергия в срок до четиринадесето число на месеца, следващ
месеца на доставка, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до изплащане на задължението, както и заплащането на мораторна лихва за
периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото постъпи отговор на исковата молба от
ответника, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Поддържа, че на основание постановлението за възлагане на вземания ищецът е встъпил в
правата и задълженията на „***“ ООД по Комбинирания договор за продажба от
08.03.20216 г. Твърди, че с чл. 20, ал. 2 от договора е уговорена арбитражна клауза ,
съгласно която всички спорове относно договора, неговата действителност , изпълнение и
прекратяване се разрешават от Арбитражия съд при БТТП. Доколкото спорът е във връзка с
изпълнението на договора намира, че уговорената арбитражна клауза е задължителна за
ищеца в качеството му на частен правоприемник на обявения в несъстоятелност търговец.
Предвид посоченото намира, че исковете са недопустими и прави възражение за
неподсъдност на делото на СРС.
Ищецът оспорва направеното възражение с нарочно становище от 01.06.2022 г. и
поддържа, че той е придобил вземането на „***“ ООД /в несъстоятелност/, но не е страна по
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 08.03.2016 г., поради което поддържа, че не е
страна и по арбитражното споразумение, инкорпорирано в него с оглед цитирана от него
съдебна практика.
Съдът, като прецени наведените от страните възражения и твърдения, намира
следното:
Възражението за наличие на арбитражна клауза е направено от ответника в срока по
чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
В случая ищецът претендира да е кредитор на ответника по силата на Постановление
за възлагане № *** г., постановено по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, IV-19 състав на
основание чл. 717з ТЗ, с което му били възложени вземанията на „***“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, произтичащи от доставка на електрическа енергия по
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 08.03.2016 г. С постановлението за възлагане
вземане на несъстоятелния длъжник в полза на кредитор на несъстоятелността, не настъпва
правоприемство и в правата, и в задълженията по сключения между несъстоятелния
търговец, като кредитор и длъжника му материален договор. /изрично в този смисъл
Решение № 50 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 36/2022 г., I т. о., ТК/. Поради това ищецът
и ответникът не са насрещни страни по арбитражно споразумение, което ответникът сочи да
2
е инкорпорирано в чл. 20, ал. 2 от сключения между него и „***“ ООД /в несъстоятелност/,
ЕИК***/ договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 08.03.2016 г.
Последователно в практиката на ВКС се приема, че арбитражната клауза има
самостоятелния характер и действието й е само спрямо страните по договора, както и че
арбитражната клауза поражда не само права, а и задължения за сключилите този
процесуален договор страни във връзка с разрешаването на спора, поради което нито
цесията на вземането, нито суброгацията на трето лице в правата на кредитора не водят до
заместване на новия кредитор в правата и задълженията по арбитражното споразумение,
освен ако не е налице съгласие на страните по арбитражното споразумение и на
правоприемника или ако не се касае за универсално правоприемство /в този смисъл -
Решение № 46 от 21.07.2015 г. по т. д. № 3556 / 2014 г. на Върховен касационен съд, I TO,
решение № 70/15.VІ.2012 г. на І-во т.о. по т. д. № 112/2012 г., както и решение №
122/18.VІ.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 920/2012 г, Решение № 44 от 29.06.2016 г. по т. д. №
971 / 2015 г., решение № 71 от 09.07.2015 г. по т.д. 3506/14 г., ТК, II ТО на ВКС и Решение
№ 261 от 01.08.2018 г. по т. д. № 624 / 2017 г. на Върховен касационен съд, II ТО и др./
С цитираното Решение № 50 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 36/2022 г., I т. о., ТК е
изключено изрично да се касае за хипотеза, подобна на универсалното правоприемство,
конкретно в случая на възлагане на вземане на обявен в несъстоятелност търговец. В
конкретния случай преценката на събраните към момента доказателства, становището и
поведението на страните водят до извод, че не е налице и общо съгласие на страните за
обвързването им с арбитражното споразумение. Съгласно чл. 7, ал. 2 и ал. 3 ЗМТА
арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е
писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма,
телекси, телеграми или други средства за съобщения, както и когато ответникът писмено
или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да
бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство чрез
депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск
или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.
В случая обаче такова изрично съгласие на ответника не е налице. Същият след
получаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9000/2021 г. на СРС,
118-ти състав, е предприел действия по оспорване дължимостта на вземанията, за които е
издадена като е депозирал мотивирано възражение, което според него е по реда на чл. 414а
ГПК, като е твърдял, че не дължи търсеното от заявителя вземане с аргументи по същество,
но не е възразил срещу компетентността на съда, нито е изразил съгласието си спорът да
бъде отнесен към арбитраж. Възражението на длъжника е дало основание на съда да даде
указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя и именно в изпълнение на дадените
указания е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото дело, като
предявените с нея установителни искове се считат предявени от момента на депозиране на
заявлението в съда на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК. В отговора на исковата молба ищецът е
направил възражение за неподведомственост на общите съдилища на спора между страните
3
поради наличие на арбитражно споразумение, инкорпорирано в договора, от който се
твърди да произтича процесното вземане. Предвид посоченото поведение на ответника
съдът намира, че не може да се приеме, че той изрично се е съгласил ищецът да замести
„***“ ООД /в несъстоятелност/ в правата и задълженията по арбитражното споразумение.
Не е налице и съгласие на ищеца да встъпи в правата и задълженията по
арбитражното споразумение, тъй като същият съобразявайки се с практиката на ВКС,
отчита самостоятелността на арбитражното споразумение и не претендира да е страна по
него, респективно предявява претенциите си пред общия съд, а не пред арбитража.
Предвид посоченото настоящият състав приема, че Софийският районен съд е
компетентен да разгледа предявения иск и не е налице соченото от ответника основание за
неподведомственост на спора.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода на ответника за неподведомственост на спора,
обективран в отговора на искова молба, поради наличие на арбитражно споразумение по чл.
19 ГПК .
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с частна жалба.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4