Определение по дело №2396/2023 на Административен съд - Варна

Жалбоподателката С. Т. И., редовно призована, явява се лично.

Ответната страна Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юриск. Д. В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Жалбоподателката И.: Да се гледа делото днес.

Юриск. В.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът като отчете, че не са налице процесуални пречки по хода на делото

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, вр. чл.4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на С. Т. И., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-5978-1/31.07.2023г., потвърден с Решение № МД-РШ-090/29.09.2023г. от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, с който са установени задължения за данък върху превозните средства /ДПС/ за данъчни периоди 2019г.-2022г., общо в размер на 119.56 лв., ведно с лихви за просрочие – 30.46 лв.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Сочи се, че моторното превозно средство е собственост на бившия й съпруг и се ползва от него с оглед статуса му на инвалид, закупено е по време на брака, като същият е прекратен с решение от 2019 г. Автомобилът, който е напълно освободен от данък, е останал на ползване на бившия съпруг В. И.. Поради това жалбоподателката счита, че не следва на нея да се начисляват задължения за този автомобил. Представени са доказателства във връзка с тези твърдения, а имено: инвалидна карта и експертно решение на ТЕЛК.

Съдът докладва, че с Определение № 3495/04.12.2023 г., с което са конституирани страните по делото, на същите е указана доказателствената тежест, която носят, респ. да направят доказателствените си искания и да посочат доказателствата, които искат да бъдат събрани.

С оглед предоставена възможност с определението от 04.12.2023 г. е постъпила уточняваща молба с.д. № 18285/21.12.2023 г. от жалбоподателката, в която сочи, че лекият автомобил е закупен от В. И. с кредит от „Райфайзенбанк“, през който период тя не е работила. Отново се посочва, че същият е за изключително негови нужди с оглед статуса му на инвалид, като самият автомобил, предвид неговите характеристики, а именно: двигател 2000 куб.см. и мощност до 117.64 kW, е освободен от данък МПС. Поради тези съображения жалбоподателката отново сочи, че не дължи данък МПС.

От ответника е постъпила молба с.д. № 344/09.01.2024 г., в която жалбата се оспорва. Твърди се, че след прекратяване на брака собствеността е преминала в т. нар. „режим на обикновена собственост“ при равни квоти и доколкото страните не са извършвали делба след това жалбоподателката следва да дължи данък за припадащата и се 1/2 ид. ч. от лекия автомобил. Поради това се поддържа законосъобразност на оспорения акт.

Жалбоподателката И.: Поддържам жалбата и уточняващата молба.

Юриск. В.: Оспорвам жалбата. Поддържам становището.

Вчера направих проучване в информационния масив и установих, че има само една декларация за този лек автомобил от 2008 г., която е представена по делото. Няма подавана друга декларация.

Представям Методиката на изчисляване размера на данък МПС и писмо от Човешки ресурси във връзка с компетентността на органа, издал акта. Моля да ги приемете и приложите по делото.

Съдът намира, че представената административна преписка, както и представените в днешно съдебно заседание от ответника писмени доказателства, са относими и допустими и следва да се приемат като доказателство по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представената от ответника административна преписка по издаване на оспорения с жалбата Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-5978-1/31.07.2023 г., по опис.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените днес от ответника Методиката на изчисляване размера на данък МПС относно начина за определяне на задълженията по оспорения акт и писмо рег. № МД23001619ВН_001ВН/19.12.2023 г. относно компетентността на органа.

Жалбоподателката И.: Уважаема госпожо Председател, оттеглям жалбата си. Разбирам моите задължения. Ще намеря начин да уредя задълженията си с бившия си съпруг, както и вариант за заплащане на тези задължения. Моля да прекратите делото.

Юриск. В.: Не се противопоставям.

С оглед направеното изявление от жалбоподателката съдът съобрази следното:

Съгласно чл.155 ал.1 и ал.3 от АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването. Подаването на жалба и нейното разглеждане по съществото на спора от съда, е обусловено от волята на жалбоподателя като носител на правото да оспори постановения административен акт. Ето защо същият разполага с процесуално правомощие във всеки един момент в хода на производството да оттегли жалбата си. Упражняването му не е обвързано със становище, респ. съгласие или несъгласие от страна на административния орган.

Оттеглянето на жалбата по своята правна същност представлява десезиране на съда от разглеждането на административноправния спор по същество, поради което са налице основанията на чл.159 т.8 от АПК.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.159 т.8 вр. чл.155 ал.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Т. И., [ЕГН], от гр. Варна, [улица] срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-5978-1/31.07.2023 г., потвърден с Решение № МД-РШ-090/29.09.2023г. от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2396/2023 г. по описа на Адм. съд-Варна ХVІІІ състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС, в седмодневен срок от днес.

Разглеждането на делото приключи в 10.44 ч.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.