РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Белоградчик, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20241310200146 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири” – гр. София, представлявано от Георги Димитров
Марков – Изпълнителен директор, чрез пълномощника Веселин Петров
Василев – старши юрисконсулт, против Наказателно постановление № НЯСС
– 107/ 02.07.2024 г. на Председателя на ДАМТН – гр. София, с което на осн.
200, ал.1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) на жалбоподателя, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв., за нарушение на чл. 190а, ал. 2,
във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от същия закон.
В Жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено.
Излагат се съображения, че за същото нарушение на жалбоподателя Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири” – гр. София, вече е
било наказано с Наказателно постановление № НЯСС – 87 от 27.11.2023 г. на
ДАМТН, което е потвърдено с влязъл в законна сила съдебен акт по АНД №
219/ 2023 г. по описа на същия съд. Твърди се, че въпреки това, наказващия
орган вместо да прекрати настоящото административнонаказателно
1
производство на осн. чл. 54, ал. 1, т. 8 ЗАНН, е издал следващо Наказателно
постановление за същото нарушение, което съставлява нарушение на
процесуалните правила. При тези съображения, се моли съдът да отмени
Наказателно постановление № НЯСС – 107/ 02.07.2024 г. на Председателя на
ДАМТН – гр. София и да прекрати административнонаказателното
производство. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателя не изпраща представител.
Въззиваемата страна – Председателя на ДАМТН не изпращат
представител в съдебно заседание. В представено Писмено становище, молят
съда да потвърди издаденото Наказателно постановление предвид изложените
съображение. Претендират разноски по делото за юрисконсулт.
По делото е допусната и разпитана свидетелката на въззиваемата страна
– Г. К. Н. – „главен инспектор” в регионален отдел „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях” – Северозападна България – гр. Враца –
актосъставител.
Предвид твърденията в Жалбата против Наказателното постановление,
съдът е изискал и приложил по делото АНД № 219/ 2023 г. по описа на РС –
Белоградчик.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално
допустима. Подадена е от лице с право на жалба – наказаното ЮЛ, в
законния срок, пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетелката Г. Н. – „главен инспектор” в регионален
отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” – Северозападна
България – гр. Враца – актосъставител, се установи следната фактическа
обстановка: На 11.01.2024 г. била извършена проверка от страна на
представители на наказващия орган, на язовир Т. в землището на с. Т., общ.
Ч.., обл. В., при която е констатирано, че не е изпълнено дадено предписание с
Констативен протокол № 22 от 21.06.2023 г., а именно: „Да се приведат в
изправно техническо и експлоатационно състояние енергогасителят и
бързотокът на преливника", със срок на изпълнение 30.11.2023 г. В хода на
2
проверката присъствал и представител на жалбоподателя. Контролните органи
констатирали, че дъното на бързотока е изровено, а енергогасителя е
разрушен изцяло. Свидетелката заяви, че собственикът на съоръжението е
длъжен да поддържа в изправно техническо състояние язовира. Тези
задължения са облекчителни за язовирната стена и при разрушаване на
тяхната конструктивна цялост, става невъзможна работата, като при един
обилен дъжд и снеготопене се създават предпоставки за преливане на язовира
през стената. За да се предотврати евентуално преливане на язовира, трябва се
поддържат в изправно техническо състояние енергогасителя на преливника и
бързотока.
За констатираното административно нарушение – неизпълнение на
даденото предписание, св. Г. Н. съставила на жалбоподателя Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири” – гр. София,
представлявано от Георги Димитров Марков – Изпълнителен директор, АУАН
№ 03 – 008/ 18.03.2024 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № НЯСС – 107/ 02.07.2024 г. на Председателя на ДАМТН – гр.
София, с което на осн. 200, ал.1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ), на
жалбоподателя, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв., за
нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от същия закон.
От правна страна съдът намира следното :
С административнонаказателната преписка е представен Договор за
дарение на недвижим имот – публична общинска собственост от 14.09.2020 г.,
по силата на който Община – Чупрене е дарила на Държавата, чрез Областен
управител на Област – Видин, имот в т. 2 от Договора, с идентификатор
73612.67.27, представляващ Язовир в с. Т., общ. Ч., обл. В. На основание
Договора за дарение, имота е актуван като публична държавна собственост по
силата на Акт за публична държавна собственост № 3392 от 21.09.2020 г.,
вписан в Службата по вписванията при РС – Белоградчик, с вх.рег. № 1437/
24.09.2020 г., акт № 123, том 5.
От тук се извежда извода, че язовир Т., е собственост на Държавата, в
лицето на институцията отговаряща за тези съоръжения – жалбоподателя
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири” – гр. София.
3
С Протокол № 22/ 21.06.2023 г. за проверка за готовността за безопасна
експлоатация на язовир „Търговище“ – 27 и съоръженията към него, на
жалбоподателя – собственик на язовира – Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири” – гр. София, от страна на
контролните органи е дадено задължително предписание – т. 2, пункт 5 – да се
приведат в изправно техническо и експлоатационно състояние енергогасителя
и бързотока на преливника на язовира. Срокът за изпълнение на
предписанието е бил 30.11.2023 г., а отговорник за изпълнението му –
собственикът на язовира.
Видно от материалите по административнонаказателната преписка,
предписанието дадено с Протокол № 22 от 21.06.2023 г. е стигнало до
знанието на собственика, като е регистрирано в Областна Администрация –
Видин с вх. № 2803 – 4432 от 03.08.2023 г.
При извършена последваща проверка на 11.01.2024 г., за което е
съставен Констативен протокол № 03 – 03 – 1 от 11.01.2024 г., контролните
органи установили, че даденото Предписание с Протокол № 22 от 21.06.2023 г.
– т. 2, пункт 5, не е изпълнено в срока до 30.11.2023 г.
Съдът, при анализа на събрания по делото доказателствен материал –
писмен и устен, приема, че е налице извършено административно нарушение,
реализирано чрез бездействие от страна на нарушителя.
На първо място, съдът приема, че жалбоподателя е субект на
административното нарушение и е наказателноотговорното юридическо лице
като собственик на язовирното съоръжение. Видно от представения по
административнонаказателната преписка Акт за публична държавна
собственост вписан в Службата по вписванията при РС – Белоградчик,
язовира е собственост на Държавата, в лицето на жалбоподателя. Поради това
и съгласно дадените предписания, именно Държавното предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ отговаря за стопанисването и
поддръжката на язовира.
Съгласно разпоредбата на чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите,
Комисиите, назначени от областните управители, които във връзка със
заключението по т. 4 дават предписания на собствениците на язовири за
привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и
съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в
4
т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за
привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно
техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение.
В случая, такова задължително предписание е било дадено на
собственика на язовира по силата на Протокол № 22/ 21.06.2023 г., което не е
било изпълнено от задълженото лице в указания срок – 30.11.2023 г.
Неизпълнението на дадено предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ,
представлява административно нарушение, е инкриминирано като такова в
чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.
Доколко са били налице основанията за издаване на предписанието, би
имало значение в случай, че наказаното лице е обжалвало даденото
предписание, като ПАМ. Предписанието подлежи на самостоятелно
обжалване, по реда на АПК. В случай, че жалбоподателят не е бил съгласен с
даденото от контролните органи предписание, е разполагал със законовата
възможност да оспори същото по реда на АПК. Доказателства, така даденото
предписание да е обжалвано – няма, поради което същото подлежи на
изпълнение. Съдът, в настоящия процес, не разполага с процесуална
възможност да извършва преценка до колко законосъобразно е даденото
предписание, тъй като наказаното лице е разполагал с друг специален ред, по
който да го атакува. За настоящият процес от значение е само констатацията,
че има дадено предписание от контролен орган, което е задължително и
същото не е изпълнено.
Поради това, само с факта на неизпълнение на дадените предписания,
жалбоподателя реализира състава на административно нарушение по чл. 200,
ал.1, т. 39 ЗВ. Разпоредбата на цитирания законов текст, урежда едно дължимо
поведение, при неизпълнението на което се нарушават законови разпоредби и
само с горната констатация се доказва осъществен състав на административно
нарушение. Нарушението е извършено от ЮЛ, чиято отговорност е
безвиновна и обективна. Поради това, не следва да се установява
субективната страна на деянието. Освен това, нарушението е формално.
Поведението на нарушителя, изразено в негово бездействие, изцяло изпълва
състава на нарушението за което е наказан.
Съдът приема, че нарушението е доказано от обективна страна.
Показанията на свидетелката Н. са източник на доказателствена сила, че при
5
извършената проверка на 11.01.2024 г. е установено, че дъното на бързотока е
изровено, а енергогасителя е разрушен изцяло и предписанията, дадени от
контролните органи не са били изпълнени в срок до 30.11.2023 г. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелката като достоверни и необременени.
Възприятията й са лични и непосредствени и описват действителната
фактическа обстановка.
При служебния контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, съдът констатира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и
атакуваното Нак. постановление съдържат всички задължителни реквизити,
визирани в ЗАНН. Съдът приема, че както в акта, така и в НП, нарушението е
описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено.
Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение е
описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено нарушение на
процесуално правни норми.
АУАН и Наказателното постановление са издадени от лица,
притежаваща необходимата материална компетентност.
Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е описал
нарушените законови разпоредби. Изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна квалификация
на деянието. АУАН и Наказателното постановление са издадени при изяснена
фактическа обстановка.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по връчване на АУАН и
Наказателното постановление.
Досежно твърденията на жалбоподателя, че вече веднъж е бил наказан
за това нарушение, поради което и административнонаказателното
производство следва да бъде прекратено, тъй като никой не може да бъде
наказван два пъти за едно и също нещо, съдът намира следното :
С оглед твърденията на жалбоподателя в този смисъл, съдът изиска и
приложи по делото АНД № 219/ 2023 г. по описа на РС – Белоградчик. Съдът
обаче не съзира никакви основания за прекратяване на
административнонаказателното производство. По АНД № 219 от 2023 г.,
6
предмет на обжалване е било Наказателно постановление № НЯСС – 87 от
28.06.2023 г. на ДАМТН – гр. София, по силата на което жалбоподателя е
наказан за извършено на 08.11.2022 г. нарушение, като в случая предписанията
не са изпълнени в дадения срок до 30.10.2022 г. Т.е., не е налице никаква
тъждественост между нарушението, за което е издадено Наказателно
постановление № НЯСС – 87 от 28.06.2023 г. на ДАМТН – гр. София и
нарушението, предмет на настоящия процес. Касае се за две различни
предписания. Едното е било с краен срок на изпълнение – 30.10.2022 г., а
настоящото с краен срок – 30.11.2023 г. Двете предписания са дадени с
различни протоколи, за различни периоди и са били предмет на отделни
проверки. В този смисъл съдът намира за необходимо да отбележи, че с
неизпълнение на всяко едно предписание, жалбоподателя реализира отделен
състав на административно нарушение, което е законова предпоставка за
издаване на АУАН и Наказателно постановление. Т.е., колкото пъти е налице
неизпълнение на предписания във времето, толкова пъти нарушителя може да
бъде наказан.
При тези съображения, съдът не може да възприеме довода на
жалбоподателя, че вече веднъж е бил наказан за това нарушение, поради което
не следва да носи административнонаказателна отговорност и образуваното
срещу него производство следва да бъде прекратено.
Съдът приема, че правилно е определена нарушената законова
разпоредба – чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.
За неизпълнение на задължението по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е приложима
санкционната разпоредба на чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ, на което основание е
ангажирана административнонаказателна отговорност от жалбоподателя.
Поради това, правилно е определена и административнонаказателната
разпоредба.
При проверката за законосъобразност на размера на наложената
имуществена санкция, съдът намира, че същия е законосъобразен.
Предвидената имуществена санкция за процесното административно
нарушение е от 1 000 лв. до 20 000 лв. В случая на жалбоподателя е наложена
такава в минималния законов размер, поради което съдът не намира
основания за нейната редукция.
При тези мотиви, съдът намира, че обжалваното Наказателно
7
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
В представеното по делото Писмено становище от въззиваемата страна
се претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
съобразно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Предвид изхода на делото – съдът
потвърждава Наказателното постановление, то в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт, осъществил процесуално
представителство по делото. Съгласно чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Поради това, съдът присъжда в полза на въззиваемата страна
направените разноски за процесуален представител – юрисконсулт в
законоустановения диапазон, а именно в размер на 100.00 лв. – съгласно чл.
63д, ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС – 107/
02.07.2024 г. на Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) – гр. София, с което на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири” – гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от Георги Димитров Марков –
Изпълнителен директор, на осн. 200, ал.1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ), е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв., за нарушение на чл.
190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от същия закон.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири” – гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от Георги
8
Димитров Марков – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Държавна
агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) - гр. София, бул.
„Г.М. Димитров“ № 52 А, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9