РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110200990 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „ПЛ Съплай“ ЕООД против НП №
796259-F682992/11.11.2024г. на Директор дирекция „Обслужване“ ТД НАП
Варна, с което на „ПЛ Съплай“ ЕООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на
основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В съдебно заседание
въззивникът редовно призован не се явява лично, но се представлява, като
проц. представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
„ПЛ Съплай“ ЕООД не изпълнили задължението си да подадат справка
декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2022г.-31.08.2022г. в
законоустановения срок до 14.09.2022г. СД по ЗДДС за посочения период не
1
била подадена.
За констатираното бил съставен акт за административно нарушение.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.125 ал.5 от
ЗДДС
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
въззивникът. В предвидения срок жалбоподателят не направил писмени
възражения, които да бъдат коментирани от АНО в наказателното
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е
възприел описаната в акта фактическа обстановка. Прието било, че е
нарушена разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС, с което бил осъществен
състава на чл.179 ал.1 от ЗДДС. Било посочено, че нарушението е извършено
за първи път.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора
на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед на
Изпълнителния директор на НАП.
Вмененото във вина на въззивникът нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателят, което същия е упражнил с подаването
на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Декларацията по смисъла на чл.125 ал.5 от ЗДДС се дължи от всички
данъчно задължени лица, като законът не прави разграничение за наличие или
липса на положителен финансов резултат, осъществявана стопанска дейност и
други. От доказателствата по делото безспорно се установява, че въззивника
не е подал справка декларация - по ЗДДС за данъчен период 01.08.2022г.-
31.08.2022г. в законоустановения срок. От текста на визираната разпоредба е
видно, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри. Горната декларация
се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнася. С бездействието си, дружеството безспорно е извършило
нарушение на разпоредбите в ЗДДС. Причините за неизпълнение на
вмененото му със закона задължение в случая са ирелевантни за делото.
Съдът счита, че административнонаказателното производство,
образувано по отношение на жалбоподателят е проведено правилно и
законосъобразно. В конкретния случай процесната декларация не е била
подадена.
Съдът не споделя наведените в жалбата твърдения за настъпила
погасителна давност. Съдът намира, че правният режим на имуществената
санкция е различен от този на глобата, като налагането на такава санкция има
и по-различни последици за съответното санкционирано лице.
В тази насока е и Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС,
което прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция,
конкретно във връзка с приложението на давностните срокове за изпълнение
на административното наказание Глоба, които се считат за неприложими по
3
отношение на Имуществената санкция, именно поради това, че тя е
самостоятелен правен институт. Давностните срокове, предвидени за
изпълнение на административното наказание "Глоба" в чл. 82, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2
и ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, не са приложими
по отношение на "Имуществената санкция", наложена с влязло в сила наказателно
постановление.
По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането
на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на
административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и
която може да се носи само от физически лица. Разликата между наказанието
"глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите
лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно
от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство
изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за
юридическите лица, отговорността по чл.83 от Закона за административните
нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.
Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите,
касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция.
Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за
административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта
"Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и
еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения
и наказания".
Законодателят прави ясно разграничение между глобата и
имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата
института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни
нормативни разпоредби.
Имуществената санкция не е сред административните наказания,
визирани в чл.13 от Закона за административните нарушения и наказания,
които се налагат за административни нарушения, за които
административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но
не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна
законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите,
налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към
4
имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични
търговци.
По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането
на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на
административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и
която може да се носи само от физически лица.
Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и
"имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се
свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и
поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или
административнонаказателна отговорност за юридическите лица,
отговорността по чл.83 от Закона за административните нарушения и
наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.
Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите,
касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция.
При индивидуализиране на наложеното наказание, административно-
наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път. Поради това съдът намира, че наказанието е
определено към минималния размер и е справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай.
Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство,
независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или
държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДДС. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение
не следва да се приема като маловажно, още повече че същото не се отличава
с нищо от останалите от същия вид.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ТД на НАП гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
5
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 796259-F682992/11.11.2024г. на Директор
дирекция „Обслужване“ ТД НАП Варна, с което на „ПЛ Съплай“ ЕООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в
размер на 500 лева на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ПЛ Съплай“ ЕООД да заплати на ТД НАП гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6