№…………………… 2018г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІI-ти състав, в
публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Н.Дичева
адм.дело № 810/2018г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Образувано е по жалба от Г.Р.Р срещу Констативен протокол
№19081/21.02.2018год. за налагане на принудителна административна мярка -
преместване на МПС до общински паркинг - гр. Варна. Оспорващият твърди, че
атакувания административен акт е незаконосъобразен, поради което моли за
неговата отмяна.
В о. с. з., чрез пълномощник, поддържа жалбата. Твърди,
че не е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като е паркирал частично
на тротоара, на гражданите е оставено достатъчно място за придвижване и
автомобилът е бил неправомерно репатриран.
Ответникът, оспорва жалбата.
По допустимостта:
Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано
лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което като редовна и допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Констативен протокол № 019081/21.02.2018г. П.Т, ст.полицай при Община Варна ОП „ОПСЗ“ е наложил на
жалбоподателя принудителна административна мярка - преместване на МПС, на
основание 171, т. 5, б. „а“ и "б" от Закона за движение по пътищата. Същият
е съставен за това, че на 21.02.2018г. около 13,00ч. в гр. Варна, бул. "Вл.Варненчик“ и ул“Ангел
Кънчев“ л.а.
„Мерцедес“ с рег.№ В ****РА е паркирал върху тротоара. Автомобилът е репатриран
на основание Заповед № 122/20.01.2017г.
Прието е, че водачът на автомобила е нарушил разпоредбата
на чл.94, ал. 3 от ЗДвП.
На основание чл. 171, ал. 4 от АПК, с определение от 09.05.2018год.
съдът е указал на ответника, че следва да установи всички фактически основания,
обективирани в процесния акт за налагане на принудителна административна мярка.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства. Според св. Русева автомобилът
е паркиран на около 2метра от фасадата на сградата като е оставено достатъчно
място за достъп на майки с колички и инвалиди. В същият смисъл са и
свидетелските показания на св.Н.М.. Свидетелката
заявява, че улицата е еднопосочна и няма
поставен знак за принудително преместване на автомобили.
От страна на ответника е разпитани като свидетел – А.Г-
шофьор –кранист при Община Варна. След предявяване на снимковия материал
свидетелят заявява, че според него разстоянието от стената на сградата до
автомобила е 1,00-1,30м. Свид. В. дава показания в
същата насока. Според него автомобилът е паркиран на разстояние около 90см и
създава затруднения на пешеходците.
По делото е назначена СТЕ, която установява, че ширината
на тротоара на процесното място е 2,78м. След извършване на оглед на място и възстановка на ситуацията по
снимковия материал е установено, че л.а. „Мерцедес“ В
**** РН е паркирал на отстояние от цокъла на сградата на 2,00м. в предна лява
част и на 2,10м. на задна лява част.
В с.з. от 20.11.2018г.
ответната страна е оспорила заключението на в.л. Ответната
страна не е заявила дали заключението не е обосновано или не е правилно. Поставен е допълнителен въпрос към
експерта дали при измерването на
автомобила е взето предвид огледалото на
процесното МПС. В.л в отговор е посочил, че не се
измерва разстоянието до огледалото, а до автомобила.
При тази фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които
налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. В
частност, това е сторено с разпоредбата на чл.168, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, регламентираща компетентността на длъжностни лица,
определени от администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат
да бъде преместено паркирано превозно средство на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик. По
аргумент от чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДП, преместването на ППС е
реализиране на една от законоустановените принудителни административни мерки,
за прилагането на която законодателят е изключил задължителната писмена форма
по чл. 172, ал. 1 от ЗДП. Независимо от това, конкретната принудителна
административна мярка е наложена с писмен акт, от длъжностно лице, което, по
силата на приложената Заповед № 122/20.01.2017 год. на Кмета на Община Варна, е
изрично оправомощено да изпълнява функциите и упражнява правомощията на
общинската администрация по чл. 168, ал. 1 от ЗДП, във вр.
с чл. 167 от с. з. Именно в тяхно изпълнение е издаден и оспореният
административен акт, с оглед на което съдът приема, че обективираното в него
властническо волеизявление е реализирано от компетентен орган.
Съдът приема, че оспорения констативен акт, имащ характер
на ПАМ, е материално незаконосъобразен. Липсва коректно посочено място на
нарушението. В КП е посочено като място бул.“Вл.Варненчик“ и ул.“Ангел
Кънчев“, т.е. две улици като на съда на става ясно на коя улица и до кой номер
конкретно е паркиран процесния автомобил.
Според чл. 94 ал. 3 ЗДвП - "Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци.".
От текста на констативния протокол е видно кумулативно
посочване, като основание за преместване на МПС и на двете алтернативни
хипотези предвидени в чл. 171 т. 5 б. "а" и б. "б" на ЗДвП,
което освен нормативно изключено е и обективно невъзможно да се случи - МПС е
паркирано правилно - чл. 171 т. 5 б. "а" или неправилно - чл. 171 т.
5 б. "б".
По делото не е спорно, че не е налице първата хипотеза на
чл.171, т. 5, б. „б“ ЗДвП – на снимковия материал не се установява поставен до
мястото на паркиране неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително
преместване на паркирането превозно средство. Не е налице и втората хипотеза.
Начинът, по който автомобилът е паркиран не създава опасност за водачите на
пътни превозни средства, защото е частично извън платното за движение. Спорът е
налице ли е третата хипотеза – прави ли паркираното превозно средство
невъзможно преминаването на другите участници в движението?
Законодателят в чл. 107 ЗДвП е дал легално определение на
„пешеходец“ като изрично в категорията на пешеходците са включени и три
категории лица: такива, които бутат или теглят детска или инвалидна количка,
по-малка от 1 метър, бутат велосипед, мотопед или мотоциклет и които са с
трайни увреждания и се придвижват с инвалидна количка. Това значи, че когато
органите и съдът извършват преценка за наличие на обстоятелствата по третата
хипотеза на чл.171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, са длъжни да оценят обстановката
съобразно и с нуждите на тази категория пешеходци. Противното би значило
органът и съдът освен да не спазят закона и очевидно да дискриминират тази
категория пешеходци като не зачетат гарантираните им от закона права.
Според съдът, начинът, по който жалбоподателят е паркирал
личния си автомобил на тротоара не прави невъзможно преминаването на пешеходци.
Автомобилът е паркиран частично на тротоара, видно от приложения снимков
материал. Административният орган не е извършил физическо измерване на
оставащото свободно разстояние.
Видно от констативния протокол мястото на нарушението е
на бул „Вл.Варненчик и ул.“Ангел Кънчев“. Според
Наредба № РД-02-20-2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии- чл.56 (6) При застрояване на улична
регулационна линия със сгради от 3 до 5 етажа широчината на тротоара е
най-малко 3,00m. В случая не се спори, че мястото на нарушението е пред Бюро
съдимост гр.Варна, където сградата е над 3етажа.
Според СТЕ ширината на тротоара е 2,78см., което съдът приема за обективно,
предвид нормативните изисквания за ширина на тротоара от 3м.
Относно размерите на автомобила - л.а.
„мерцедес“ В **** РН без посочен модел, съдът извърши справка в сайта http://mercedes.testdrive.bg/modification/6475/E-klasse-W210-E200210.035136Hp.html
и установи, че обичайната ширина този
вид автомобил е 1,80м. Посоченият размер
съвпада напълно с твърденията на ответната страна за параметрите на автомобила
посочени в с.з. от 20.11.2018г. Според СТЕ оставащото
разстояние за пешеходците е 2м.-2,10м., т.е. липсва нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Дори да се приеме, че превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение, по
делото не са представени доказателства, от които по безспорен начин да е установено, че автомобилът е пречел
на движението или е създавал опасност за участниците в движението. От представените от ответника снимки, представляващи годно
доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.
15 от ЗДвП, е видно че преминаването покрай автомобила не е затруднено особено
на майки с колички или възрастни хора.
Целта на приложената принудителна административна мярка
има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание,
по аргумент от чл. 13 от ЗАНН. Именно затова тя се прилага като временна мярка
- за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения.
При това положение съобразно представените по делото
доказателствата, не може да се приеме, че са били налице необходимите
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.
По тези съображения съдът счита, че оспорения КП,
съдържащ ПАМ е издаден при липса на материалноправните
предпоставки на чл. 171, т. 5 б.“б“ от ЗДвП.
Противоречието с материалния закон води и до несъответствието с целта на
закона. Ето защо оспорения КП като незаконосъобраен
по смисъла на чл. 146, т.4 и т.5 от АПК следва да се отмени.
На основание
чл. 143 ал.3 от АПК се следват разноски на жалбоподателя. Същите са оспорени
като прекомерни. Съгласно чл.78, ал. 5
от ГПК вр. чл.144 АПК съдът може по искане на насрещната
страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение,
ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността
за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер
на чл. 36 от ЗА, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение
между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера,
предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Според чл. 8, ал. 3 от същата
наредба възнаграждението е 500лв. Уговореното възнаграждение в приложеното към
делото пълномощно е 500 лева, т. е. в минималния размер, определен в наредбата.
Ето защо, възражението за прекомерност е неоснователно. Предвид гореизложеното,
съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат в
размер на 510,00лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
остатъка от депозита за в.л. в размер на 50лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал.2, пр.5 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалбата на Г.Р.Р Констативен
протокол №19081/21.02.2018год. за
налагане на принудителна административна мярка - преместване на МПС до общински
паркинг - гр. Варна
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Г.Р. Р ЕГН **********
сумата в размер на 510.00лв. /петстотин и десет/, разноски по делото.
ОСЪЖДА ОД
на МВР Варна да заплати по сметка на вещи лица при АС Варна сумата от 50лв.
/петдесет лева/ .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :