№ 13953
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110158624 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Етажни собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на
адрес : гр. София, ж.к. „К**** са предявили иск по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.48, чл.11, т.10, б.“а“ ЗУЕС
срещу Л. А. Г. (починала в хода на производството по делото и заместена по реда на чл.227 ГПК от
наследницата си по закон – А. К. Б.) за сумата от 553,40 лева - непогасен остатък от дължими
разходи за подмяна на хоризонтален ВиК канал в сграда в режим на етажна собственост в гр.
София, ж.к. "К*** за извършването на които разходи е взето решение на ОС на ЕС на 14.12.2021г.,
ведно със законна лихва за период от 25.05.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28127/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 14.12.2021г. е било взето решение на общото събрание на
етажната собственост да бъде събрана сумата от 30000 лева, необходима за подмяна на
хоризонтални щрангове в общите части на сградата. Посочената сума била разпределена съобразно
притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на сградата и следвало да
се плати на 4 равни месечни вноски – до м.05.2022г. Ответницата в качеството й на етажен
собственик дължала общо 1106,95 лева, при размер на всяка вноска от 276,70 лева. На 22.12.2022г.
се провело общо събрание на етажните собственици, като на всички етажни собственици, вкл. на
ответницата, които дължали суми към етажната собственост, бил предоставен срок до 15.01.2023г.
да погасят дължимите от тях суми. Ответницата платила половината от общо дължимата сума или
сумата от 553,40 лева, с което били погасени първите две вноски. Останали неплатени последните
две вноски общо в размер на 553,40 лева.
Ответницата А. К. Б. (конституирана на мястото на починалата в хода на производството
първоначална ответница Л. А. Г.) е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорват иска. Спрямо другия призован да наследява починалата в хода на производството
Л. Г. – Я. Г. (неин син), производството по делото е прекратено поради представени доказателства
за отказ от наследството. Ответницата възразява се, че не е представено решение на ОС на ЕС за
събиране на процесните суми и относно начина на тяхното разпределение, като нямало
необходимост от извършване на претендираните ремонтни дейности и нямало доказателства, че
липсват средства по чл.50 ЗУЕС, от които да бъдат покрити разходите. Евентуално – дори да е
взето решение на 14.12.2021г. от ОС на ЕС, същото било нищожно поради нарушаване на
1
разпоредбите на ЗУЕС във връзка с неговото свикване и вземане на решения. За процесните
ремонтни дейности нямало надлежно разрешение от компетентните органи, нямало доказателства
за реалното им извършване, както и за плащане на общата сумата от 30000 лева, която според
заК.ите изисквания трябвало да се плати по банков път.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищцовата страна е да докаже, че Л. А. Г. е била собственик на самостоятелен
обект в процесната сграда, че на 14.12.2021г. е било взето решение от Общото събрание на
етажната собственост за подмяна на хоризонтални щрангове в общите части на ЕС при общ размер
на разхода от 30000 лева, както и относно припадащата се част от общото задължение спрямо Л. А.
Г..
Съдът приема за доказано по делото, че първоначалната ответницата Л. А. Г. е била
собственик на апартамент № 153, находящ се в гр. София, ж.к. „К***. Това следва от една страна от
събраните писмени доказателства – нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 130, нот.д. № 530/1981
от 09.03.1981г., с което като собственик на имота е признат К.Й., Г., както и запис от кадастралните
регистри, съгласно който като собственици на имот с идентификатор 68134.1107.212.4.153 са
посочени К.Й., Г. и Л. А. Г.. В удостоверението за наследници на Л. Г. е посочено, че същата е
починала като вдовица. От друга страна, във възражението по чл.414 ГПК, подадено лично от
първоначалната ответница Л. Г., същата е посочила, че е платила сумите, определени с решение на
общото събрание. Последното е съдебно признание за неизгоден факт – възникване в тежест на
първоначалната ответница на задължение за плащане на претендираната сума. Това признание
впоследствие е оттеглено от наследника, конституиран на мястото на починалата първоначална
ответница, но както признанието, така и оттеглянето му подлежат на преценка от съда с оглед
останалите доказателства по делото (чл.175 ГПК). От събраните косвени доказателства, които са
безпротиворечиви, както и предвид признанието, направено лично от първоначалната ответница
(което макар и оттеглено впоследствие от конституирания на основание чл.227 ГПК наследник по
закон не губи доказателственото си значение, а се цени от съда с оглед останалите доказателства)
съдът приема, че Л. А. Г. е била собственик на имота, придобит в режим на СИО, прекратена със
смъртта на съпруга й, като имотът към настоящия момент се притежава единствено от А. Б.
(единствен наследник на Л. Г.). Делото няма за предмет принадлежност на правото на собственост,
поради което и ангажираните доказателства са достатъчни за формиране на извод, че Л. Г. е била
собственик на процесния имот и поради това е имала качеството на етажен собственик.
Общото събрание на етажните собственици взема решение за извършване на разходи –
необходими, неотложни и полезни – чл.11, ал.1, т.10 „а“ ЗУЕС. Разходите за ремонт на общите
части се определят с решение на Общото събрание на собствениците съразмерно с притежаваните
от тях идеални части от общите части на сградата – чл.48, ал.3 ЗУЕС. Съгласно чл.41 ЗС всеки
собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни
на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени
при учредяването на етажната собственост – чл.40, ал.1 ЗС.
Видно от приетия като доказателство протокол от проведено общо събрание на етажната
собственост на 14.12.2021г., при точка т.2 от дневния ред „обсъждане на оферти за ремонт на
канализационната тръба“ е посочено, че е взето решение домоуправителят на етажната собственост
да изготви разпределение на сумата за ремонта (30 000 лева) съгласно притежаваните от
собствениците процент идеални части от сградата в съответствие с изискванията на Закона за
собствеността и Закона за етажната собственост. Посочено е, че сумата на всеки апартамент следва
да се събере от домоуправителя на 4 равни вноски до средата на м.06.2022г. Към протокола в
табличен вид е направено разпределение на разходи за спешен ремонт на канализационната тръба,
като срещу ап.153 е посочено, че припадащите се идеални части са в размер на 0,818 % ид.ч.
съгласно документите за собственост и съответно дължимата сума за този апартамент възлиза на
1083,95 лева. Сумата е разпределена на 4 бр. равни вноски, всяка от които в размер на 276,70 лева.
2
Чрез задраскване е отбелязано погасяването на първа и втора вноски (според пояснение на
ищцовата страна), а третата и четвъртата вноски, с падеж съответно на 10 - ти май и 10 – ти юни, са
останали неплатени. Отразените в разпределението припадащи се ид.ч. от общите части на
сградата относно процесното жилище в размер на 0,818 % съответстват на посочените ид.части в
цитирания по - горе акт за собственост – арг. чл.17, ал.4 ЗУЕС.
Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е
персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на
етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане
на определена цел. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни
за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите
във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. В този
смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени
към постигане на обща цел. ЗС и ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения,
като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна
компетентност. Решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност
на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл.40, ал.2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост
може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Извън срока по чл.40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез
иск при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява само
ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха
били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, когато този закон е
неприложим, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33
ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и
ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на
чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от
индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). В този смисъл са решение № 39
от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. и решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. №
978/2022 г., II г. о., ГК. В случая няма данни и твърдения да е бил предявен иск за отмяна на
процесното решение на ОС, поради което същото е стабилизирано и съдът не може да се произнася
инцидентно при спор за неговото изпълнение относно неговата законосъобразност.
С оглед горното и конкретния предмет на делото настоящият съд няма правомощие да се
произнася по въпроса за валидността на взетото решение с оглед това дали съдържанието на
протокола отговаря на законоустановените реквизити съгласно чл.16, ал.5 ЗУЕС и дали са спазени
процедурните правила за свикването и провеждането му. Изцяло извън съдебния контрол е
въпросът за целесъобразността на взетото решение (по повод възражението, че ремонт не е бил
необходим, съответно че разходите за ремонт е можело да бъдат покрити от други средства на
етажната собственост). Съгласно даденото по – горе тълкуване на закона ответницата е обвързана
от взетото решение на ОС на ЕС, което като стабилизирано я обвързва и подлежи на изпълнение,
освен в посочените хипотези в решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II
г. о., ГК, които не са налице.
С процесното решение е установено задължение на етажните собственици за плащане на
парични вноски за ремонт на общи части на сградата в режим на етажна собственост. При това
извън предмета на доказване са обстоятелствата дали сумата от 30000 лева за ремонт на ВиК
инсталацията действително е била платена на дружеството – изпълнител – „Шалом“ ЕООД, с което
етажната собственост е сключила договор от 16.08.2022г. за подмяна на хоризонтални
водопроводни щрангове (представен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение), както
и обстоятелството дали ремонт действително е бил извършен. С посоченото решение на ОС на ЕС
3
се определят разходите, които предстои да бъдат направени с оглед целта, за която е взето решение
за събиране на средствата. Целта е след набирането на средствата от етажните собственици да се
извърши плащането на дружеството изпълнител и да се пристъпи към изпълнението на
възложената работа, т.е. паричните суми следва да бъдат събрани от етажните собственици
предварително. Източникът на задължението на ответницата е взетото решение на ОС на ЕС
(неотменено по предвидения ред и поради това стабилизирано), като реалното извършване на
ремонтните дейности и заплащането на възнаграждението за това не са условия за тяхната
дължимост.
Предвид горното искът за неплатени трета и четвърта вноски за необходими разноски за
общите части на сградата, за които е взето решение на ОС на ЕС, е основателен до пълния предявен
размер и следва да се уважи така, както е предявен.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовата страна. За двете производства
(исково и заповедно) ищцовата страна претендира присъждане на разноски в размер на по 425 лева
за всяко едно от производствата – съответно по 25 лева – държавна такса и по 400 лева – адвокатско
възнаграждение, плащането на което е доказано посредством представените договори за правна
защита и съдействие, които обективират разписки за плащане на сумите. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Неговият размер и за двете
производства съответства на размера, посочен в чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ (сегашно наименование
„Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“). Макар установените в Наредбата размери да
не са обвързващи за съда съобразно решение на СЕС, същите могат да служат за ориентир при
определяне на обоснован и справедлив размер на възнаграждението. В случая съдът приема, че
делото не е ниска правна и фактическа сложност, което да оправдае определяне на размер на адв.
възнаграждение под предвидените в наредбата размери. При това разноски следва да се присъдят в
размера, в който са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че А. К. Б., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл.27, вх.Д, ет.4, ап.80 – адв. Д.
Рашина (конституирана на мястото на починалата в хода на производството Л. А. Г.), дължи
на етажни собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на
адрес : гр. София, ж.к. „К**** на основание чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.48, чл.11, т.10, б.“а“ ЗУЕС
сумата от 553,40 лева - непогасен остатък от дължими разходи за подмяна на хоризонтален
ВиК канал в сграда в режим на етажна собственост в гр. София, ж.к. "К*** за извършването
на които разходи е взето решение на ОС на ЕС на 14.12.2021г., ведно със законна лихва за
период от 25.05.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 28127/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Стрелбище“,
бл.27, вх.Д, ет.4, ап.80 – адв. Д. Рашина (конституирана на мястото на починалата в хода на
производството Л. А. Г.), да плати на етажни собственици на самостоятелни обекти в сграда
в режим на етажна собственост на адрес : гр. София, ж.к. „К**** на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 425 лева - разноски за настоящото производство и сумата от 425 лева -
разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5