О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/………г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в закрито съдебно
заседание проведено на 21.09.2018г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№12052/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по искане направено от Н.К.Й.
срещу „Д.Е.Ф.“ АД по реда на регламент №861/2007г. на Европейския парламент,
като е посочено, че се претендира сумите от 250евро обезщетение на осн. чл.7, пар.1, б.А от
Регламент №261/2004г. на ЕО и 500евро обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени физически неудобства, емоционален стрес, притеснение
от отмяната на полет и неположената от превозвача грижа да осигури храна и
настаняване в хотел свързани с отмяната на полет AF1440 на Air France по
направление Париж-Амстердам, планиран за 1.07.2017г.
Решаващия състав след служебна справка констатира,
че производството е недопустимо и следва да бъде прекратено по следните
съображения:
Служебно се установява, че пред РС Варна на
7.06.2018г. е образувано гр.д.№8996/2018г. на ВРС по което настоящата ищца е
депозирала искове за малък материален интерес срещу същия ответник в същия
размер и на същото основание. Това производство е приключило с решение
№3184/3.07.2018г., като е отхвърлен исковия формуляр на осн.
чл.4, т.4 от регламента. Посоченото решение към момента на повторното
депозиране исковия формуляр по който е образувано гр.д.№12052/18г. на ВРС е
сведено до знанието само на едната страна-ищцата в съответствие на указанията
дадени от съда по гр.д.№8996/2018г., като настоящия състав приема, че тези
указания противоречат на чл.7, ал.2 изр. последно от регламента изрично
указващо, че решението на съда се връчват на страните, като граматическото
тълкуване на текста сочи, че става дума за връчване и на двете страни по спора
независимо от изхода. При това положение решаващия състав приема, че към
момента решение №3184/3.07.2018г. не е влязло в законна сила.
От друга страна съдът намира, че настоящото дело се
явява второ заведено по смисъла на българското законодателство чл.299, ал.2 от ГПК и това се явява второ самостоятелно основание за прекратяване на
производството. Следва да се има предвид, че регламента приравнява отхвърлянето
на молбата поради явна неоснователност и недопустимост поради което не е
възможно да се приеме, че постановеното вече и обсъдено по-горе решение е с
ранг на прекратително определение по смисъла на
българското законодателство и съответно няма задължителна за страните сила
извън себе си.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№12052/2018г. на
ВРС, ХХХІ състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВОС в
седмодневен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: