Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2139
гр. Пловдив, 12.12.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври,
две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5518/2018г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Съдът
е сезиран с жалба от Д.А.Ц. против Наказателно постановление № 18-1030-002527 от 20.10.2018г. на Началник
група в Сектор ПП към ОДМВР Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания: глоба от 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и глоба от 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение на чл. 150а,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
излага доводи в жалбата и в съдебно заседание лично.
Въззиваемата
страна не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище
по жалбата пред съда.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с номер на бланката 0289793, серия Д, от 23.03.2018г., с който се
констатира, че на 22.03.2018г., около 08.05 часа, в гр. Пловдив, ул."Богомил" срещу № 41, жалбоподателят управлява личния си лек автомобил с рег. № …, като под т.1 на
АУАН е описано, че срещу вход на жилищен блок срещу № 41, не контролира непрекъснато
управляваното МПС, не може да спре безопасно и блъска престояващия автомобил с
рег. № …. ПТП с материални щети. Така описаното под т.1 от АУАН е квалифицирано
като нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Под т. 2 от АУАН е описано че управлява МПСсъс
СУМПС № … с изтекъл срок на валидност до 16.01.2018г. Така описаното под т.2 от АУАН е
квалифицирано като нарушение на чл. 150а от ЗДвП.
Акта бил
съставен в присъствието на жалбоподателя която го подписала и в графата за
„Възражения“ отбелязала „аз не съм удряла спрения автомобил, моят автомобил
беше спрян и шофьорът на таксито при заден ме удари“. В законовия тридневен
срок по чл. 44 от ЗАНН, жалбоподателката входирала възражение срещу съставения
акт, което било разгледано от административно-наказващия орган и било прието за
несъществено.
В
обжалваното наказателно постановление е описана подобна фактическа обстановка,
като е
отразено че жалбоподателя е управлявал собствения си личен автомобил „Хюндай
Лантра“ с рег. № …, като по пункт първи от същото е отразено, че
жалбоподателят е водач неконролиращ ППС, което управлявала и с това виновно е нарушила чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Деянието
по пункт 2 от НП е описано по сходен начин на описанието в АУАН и квалифицирано
като такова по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В
качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителя Т., който е
потвърдил отразените по АУАН констатации, като е посочил, че си спомня случая. Било
зимата на 2018г., началните месеци. Жалбоподателката отишла в 04 РУ при ОДМВР
Пловдив, и подала жалба че на ул. „Богомил“ срещу № 41 била блъсната от
таксиметров автомобил като посочила регистрационния му номер. Свидетеля
образувал проверка, в хода на която установил другия участник в настъпилото ПТП
от който разбрал противополона версия за случилото се, а именно че
жалбоподателката се е блъснала в него докато е престоявал и е чакал клиент. Свидетеля
Т. установил самоличността на този клиент и снел обяснение и от него, в
коетотой заявил че казаното от таксиметровия шофьор е вялно и жалбоподателката
била се блъснала в него. Свидетеля съставил констативен протокол за настъпилото
ПТП и акт на жалбоподателката в който като свидетел записал очевидеца на
извършеното нарушение който бил клиент на другия участник в настъпилото
ПТП.
Съдът
възприема показанията на свидетеля Т. като логични и дадени добросъвестно и в съответствие със
събраните по делото доказателства, поради което ги кредитира напълно.
В приложената
по делото справка за нарушител водач е отразено че жалбоподателката имала
издадено СУМПС № *********, валидно до 16.01.2018г. След посочената дата на
жалбоподателката било издадено СУМПС чак на 03.04.2018г.
На
базата на събраните гласни и писмени доказателства, приложени към
административната преписка, съдът намира описаната в акта фактическа обстановка
по извършване и констатиране на нарушението по пункт първи и пункт втори за категорично и
безспорно установени.
От
правна страна, според съда, относно разглежданите нарушения, описани под т.1 и т. 2 от наказателното
постановление и съответно наложените за тях наказания, са налице основания за отмяна на наказателното постановление.
Така на първо място, в АУАН не е посочена марката и модела на автомобила на
жалбоподателката, а е отразен само регистрационния номер. В наказателното
постановление за прав пат са описани тези факти които липсват в съставения АУАН,
като е отразено че жалбоподателя е управлявал лек автомобил „Хюндай Лантра“ с
рег. № ... Посоченото обаче е в противоречие със съставения констативен
протокол за ПТП в който е отразено че виновния водач – жалбоподателя е
управлявал лек автомобил „Ровер 200“. Посоченото обстоятелство се потвърждава и
от приложеното от жалбоподателя Свиетелство за регистрация видно от което
жалбоподателя Ц. притежава лек автомобил „Ровер 200“ с рег. № ... Посоченото
несъответствие е недопустимо доколкото очертава основни елементи от състава на
извършеното административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно
автомобила с който е било извършено нарушението от жалбоподателя като водач. Като не е
извършил такава индивидуализация, както актосъставителят, така и наказващият
орган са нарушили съответно разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН което е
основание за отмяна на издаденото НП в цялост.
Само за
пълнота следва да се отбележи че административно-наказващия орган е
определилкато съответна санкционна норма на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, която е общата санкционна норма и се
прилага тогава когато е извършено нарушение по ЗДвП, но не е предвидена изрична
санкционна норма за него. Същата е в твърд размер от 20 лева и като размер е в
интерес на жалбоподателя. По отношение на нарушението описано в т. 2 от НП,
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, административно-наказващия орган също е
определил общата санкционна разпоредба по чл. 185 от ЗДвП, въпреки наличието на
специална такава по чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП която предвижда глоба в
размер от 100 до 300 лева. Доколкото обаче общата санкционна разпоредба е в
интерес на жалбоподателя и доколкото съда намира че безспорно е доказано от
събраните доказателства че жалбоподателя е извършил и второто описано в НП
нарушение съда намира че ако не бяха налице допуснати съществени процесуални
нарушения, следва да се приеме че приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 185 от ЗДвП в настоящия случай.
Посоченото от съда нарушение, допуснато при издаването
на наказателното постановление, съществено засягат правото на наказаното лице
на защита, доколкото за същото не може да стане категорично ясно от
наказателното постановление за какво именно негово поведение извършено с какво
превозно средство бива санкционирано. Поради това наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени в цялост.
Предвид
изложеното и съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-002527 от 20.10.2018г. на Началник
група в Сектор ПП към ОДМВР Пловдив, с което на Д.А.Ц. са наложени следните
административни наказания: глоба от 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл.
20, ал.1 от ЗДвП и глоба от 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.
150а, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните през Административен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.