ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
Шумен, 04.02.2025 г.
Административният съд - Шумен - I състав, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА |
като разгледа докладваното от съдията Снежина Чолакова административно дело № 19/2025 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268, във вр. с чл. 267, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е въз основа на жалба, депозирана от А. И. Д. от [населено място], срещу Решение № 2/03.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 67489/23.12.2024г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, подадена от А. И. Д., срещу Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх.№ [рег. номер]-111-0003996/28.11.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен, като неоснователна.
С определение № 100 от 24.01.2025г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателства за платена по сметка на Административен съд – Шумен държавна такса в размер на 10 лева.
Съобщението е връчено на неговия адресат на 28.01.2025г.
С молба рег.№ ДА-01-327/04.02.2025г. жалбоподателят е представил по делото разписка за внесена по сметка на ШАдмС държавна такса в размер на 10 лева, като по този начин е отстранил нередовността в подадената от него жалба. В молбата от 04.02.2025г. е обективирано и Особено искане, а именно: да се допусне, като обезпечителна мярка, спиране на изпълнението на ИД № 1107/2013г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
Съдът, след като се запозна с жалбата и приложените доказателства, както и представената административна преписка, намира особеното искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело №27130001107/2013 г. на ТД на НАП Варна, офис Шумен, за недопустимо, поради следните съображения:
Разпоредбите на глава 27 от ДОПК "Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на действията на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на НАП и съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично правомощие на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл.268 от ДОПК, да спре изпълнението /изпълнителното дело/, респ. обжалваните действия на публичния изпълнител. В чл.266, ал.4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Съдът няма компетентност да спира принудителното изпълнение. Компетентен да спре принудителното изпълнение според чл.222 и чл.222а от ДОПК е публичния изпълнител в изчерпателно изброените случаи. Налице е и изключение от това правило, въведено в чл.267, ал.2, т.2 от ДОПК.
От така цитираните правни разпоредби е видно, че в ДОПК не е предвидена възможност съдът да спре изпълнително дело, а такова правомощие е предоставено само и единствено на публичния изпълнител. Изключение от това правило, както бе посочено и по-горе, е въведено в чл.267, ал.2, т.2 от ДОПК, съгласно който решаващият орган може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя. Защитата срещу действията на публичния изпълнител се осъществява по реда на чл.266 и сл. от ДОПК, по който ред длъжникът или взискателят може да обжалва и разпореждането на публичния изпълнител по чл.222 от ДОПК, с което принудителното изпълнение е спряно или е отказано спиране. Липсата на законова регламентация е свързана с това, че се касае до изпълнително производство - изпълнение на публични държавни вземания, по отношение на което разпоредбите на чл.166 и сл. от АПК, касаещи възможност за спиране изпълнението на обжалван /не влязъл в сила/ административен акт не важат, тъй като в изпълнителното производство се пристъпва към принудително изпълнение на установените задължения с вече влязъл в сила акт /данъчен акт, както и на невлязъл в сила ревизионен акт, който е годно изпълнително основание/. Защитата срещу принудителното изпълнение е законово гарантирана - по административен ред и по съдебен ред - за длъжника, така и за взискателя и за трето лице, което заявява самостоятелни права върху вещта - чл.266 и чл.268 от ДОПК и законосъобразността на действията на публичния изпълнител в конкретния случай ще бъде разрешена от съда по същество на спора.
В настоящия случай е неприложима и разпоредбата на чл.297, ал.4, във вр. с чл.280, ал.1 от АПК, както и нормата на чл.397, ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, в какъвто смисъл се иска постановяване на „обезпечителна мярка“. Субсидиарното прилагане на АПК и ГПК е допустимо само за неуредените случаи, какъвто спирането на принудително изпълнение на публични вземания по реда на ДОПК не е.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеното искане за спиране е недопустимо и предпоставя оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството в тази му част.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обективираното в молба рег.№ ДА-01-327/04.02.2025г. по описа на ШАдмС, подадена по адм.д.№ 19/2025г. по описа на ШАдмС, от А. И. Д. с адрес [населено място], [улица], ет.2, офис №5, особено искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело №27130001107/2013 г. на ТД на НАП - Варна, офис Шумен и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№19/2025 г. по описа на АдмС [населено място] в тази му част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 дневен срок, считано от връчването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК препис от определението да се изпрати на страните.
| Съдия: | |