Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 24.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 03.06.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Н. Б. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 196 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Образувано е по жалба на А.Е.Г. против Електронен фиш серия К № …., издаден от ОДМВР – С., с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира разноски.

АНО излага твърдения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

По делото не са представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя. Административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да ангажира доказателства за връчване на обжалвания акт, като е администрирал жалбата до РС – И., с което очевидно е приел, че същата не е просрочена. На следващо място с обжалвания електронен фиш административнонаказаният не е уведомен за правото си на обжалване, респективно за срокът за упражняване на това право. Липсата на доказателства у административнонаказващия орган за връчване на обжалвания акт и неуводомяването на наказания за правото да обжалва електронния фиш, респективно за срока за упражняване на това право, не може да бъде възложено в тежест на последния, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На …. г. в 17.50 часа, в С. област, община И. по автомагистрала „Т.“ км. 46+200, посока на движение към гр. П., с мобилно ATCC „TFR1-M“ № …, насочено в посока гр. С., при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 70 км./ч., е установена скорост на движение 105 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3%), т.е. превишаване с 35 км./ч. на разрешената скорост при движение на МПС – лек автомобил марка „Киа“, модел „Оптима“ с рег. № …, собственост на „Д. Л.“ АД с ползвател П.М.П..

С Електронен фиш серия К №  К № …, издаден от ОДМВР - С., за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя в качеството на собственик на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № …., е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за констатираното нарушени.

Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ATCC „TFR-1M“ е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на …. г., със срок на валидност на одобряването … г.

Процесната мобилната система с № … е преминала проверка в периода … г. - в ГД „Национална полиция“, сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, оправомощена със Заповед № 2050-4/… г. от ДАМТН, като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия е  ±3 %, за което е съставен протокол.

Мобилната система е поставена на участъка от пътя – АМ „Т.“, км. 46+200, с посока на движение на контролираните МПС от гр. С. към гр. П., за което е съставен протокол.

Със Заповед № РД … г., е въведена временна организация и безопасност на движението, включваща ограничение на скоростта на движение на пътни превозни средства (ППС) на 70 км./ч. в участъка от 45+700 до км. 46+266 дясно платно на АМ „Т.“, като срокът на действие е удължаван до … г. със Заповеди №№ РД 11-19/12.01.2018 г., 11-440/31.05.2019 г., 11-1323/30.10.2019 г., 11-229/17.03.2020 г., 11-576/26.05.2020 г. и 11-1328/22.12.2020 г. със срок на действие до 30.06.2020 г. Временната организация на движението е въведена еднократно на 11.04.2017 г., за което е изготвен протокол и не е сваляна. В изпълнение на заповедта е поставен знак В 26 с означена скорост 70 км/ч., както и знак Т1.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол за използване на техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „TFR1-M“, Писмо с вх. № 261722/07.04.2021 г. на директора на ОПУ-С. на АПИ и приложените към него Заповед №№ Заповед № РД … г., …-.. г. и .. г., приложените скица на пътната сигнализация в участъка от км. 45+200 до км. 46-266 платно на АМ „Тракия“ посока П., протокол от … г. за въвеждане на ВОБД, снимка към eлектронен фиш, издаден от ОДМВР – С., справка собственост лек автомобил.

От протокола за използване на АТСС се установява времето, мястото, посоката на контрол, серийният номер и вида на техническото средство, с което е осъществен и служителят осъществил контрола. Посоченото в него хармонира смислово със снимка към електронния фиш.

От приложената снимка към електронния фиш се установява нарушението, индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост, регистрационен номер на автомобил.

От приложените удостоверения се установява техническата годност на процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен тип със срок на валидност до посочената по-горе дата.

От заповедта на председателя на УС на АПИ и приложената към нея скица на пътната сигнализация, протокол от …. г. и писмо с вх. № … г. на директор ОПУ С. към АПИ се установява въведената временна организация на движението на процесния участък, включваща ограничение на разрешената скорост за движение и срокът за това.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш. Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална по отношение на изискванията към съдържанието на електронния фиш и съответно има приоритет пред общата норма въвеждаща реквизитите на АУАН и НП и е достатъчно фишът да има съдържанието, което е дадено в ЗДвП – място на извършване на нарушението, дата, час, МПС, собственик, описание на нарушението, нарушена разпоредба, размер на глобата, начин на плащане, обжалване. По дефиниция, електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което в случая е сторено, т. е. не е налице законово изискване да бъде посочено лицето, издало електронния фиш. В заключение разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на ЕФ и сред тях не фигурира „дата на съставяне на ЕФ“ (за разлика от чл. 42, т. 2 и чл. 57 от ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН и НП).

Спазени са и изискванията на Наредба № …. г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Обстоятелството, че към датата на нарушението – … г. срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване на АТСС TFR1-M е изтекъл (на …. г.) и същата не е преминала последваща проверка, не опорочава административнонаказателната процедура. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Случаят е точно такъв. Конкретното средство за измерване TFR1-M е преминало проверка на … г., видно от Протокол № … г. и същата съответства на одобрения тип, като към тази дата срокът на валидност на  удостоверението за одобрен тип средство за измерване на АТСС TFR1-M не е бил изтекъл. Следователно мобилната система е била годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на нарушението и отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В този смисъл е и трайната съдебна практика (Решение № 672 от 29.10.2020 г. на АдмС – П. по к. а. н. д. № 830/2020 г., Решение № 252 от 20.11.2020 г. на АдмС – К. по к. а. н. д. № 250/2020 г., Решение № 5944 от 18.10.2018 г. на АдмС - С. по адм. д. № 6067/2018 г. и  Решение № 787 от 28.10.2010 г. на АдмС - С.-област по ч. к. а. д. № 594/2010 г.).

Въпреки спазената процедура от процесуална страна по издаване на електронния фиш, административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяна на същия.

Деянието не е извършено от жалбоподателя. Това е така, доколкото на … г. в 17.50 часа, в С. област, община И. по автомагистрала „Тракия“ км. 46+200, посока на движение към гр. П. е б установена скорост на движение 105 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3%), т.е. превишаване с 35 км./ч. на разрешената скорост при движение на МПС – лек автомобил марка „Киа“, модел „Оптима“ с рег. № …. Жалбоподателят А.Е.Г. не е собственик или ползвател на този автомобил. Тя е собственик на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № …. Лекият автомобил марка „Киа“, модел „Оптима“ с рег. № . е собственост на „Д. Л.“ АД с ползвател П.М.П.. Следователно предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП тя неправилно е наказана за деяние, което не е извършила. Вероятно неправилното приложение на материалния закон се дължи на техническа грешка от АНО предвид разликата в две цифри на регистрационните номера. Така или иначе това е основание за отмяна на обжалвания електронен фиш, поради което жалбата е основателна.

Предвид изхода на делото на основание 63, ал. 3 вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати сторените от жалбоподателя разноски в размер на 420 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Възражението по чл. 63, ал. 4 ЗАНН е неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1000 лв. е 300 лв. А съгласно § 2а. от Наредбата размерът на възнагражденията за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати  дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящият случай интересът е до 1000 лв., адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, поради което минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 360 лв.

Заплатеното възнаграждение от 420 лв. не надвишава с много установения минимум. Изготвена е мотивирана жалба. Осъществено е процесуално представителство в съдебно заседание. Седалището и адресът на управление на адвокатското дружество е в гр. С., което означава, че за осъществяване на процесуално представителство се реализират допълнителни пътни разноски. Същевременно никой граждански субект няма задължение да упълномощава единствено процесуални представители, които работят на минимума от наредбата, тъй като това драстично ограничава правото им на защита. Поради изложените съображения възражението е неоснователно.

 

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № …, издаден от ОДМВР – С..

ОСЪЖДА ОДМВР – С. ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 420 лв. разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: