РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20225300500525 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** чрез пълномощник юрисконсулт
Ц.П. против Решение № 2403 от 06.12.2021 г. по гр.д. № 12399/2021 г. по описа на РС-
Пловдив, с което е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
против Д. С. С., ЕГН: **********, от ***, иск за признаване на установено, че ответникът
дължи по частно гр. дело № 5750/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3466/ 10.04.2021 г., следните суми: сумата от 500
(петстотин) лева- главница по договор за заем CrediNet № *** от 27.06.2019 г., сключен с
„***“ АД, прехвърлен с Приложение № 1 от 08.11.2019 г. към договор за цесия от 16.01.2015
г., сумата от 75, 28 (седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки) лева- договорна
лихва за периода 27.07.2019 г.- 27.06.2020 г., сумата от 438 (четиристотин тридесет и осем)
лева- за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към заема, сумата от 52,
25 (петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки) лева- лихва за забава по договора за заем
за периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г. и сумата от 22, 87 (двадесет и два лева и осемдесет и
седем стотинки) лева- лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода
28.07.2019 г.- 05.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
1
заявлението в съда- 06.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските в заповедното производство в размер на 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса
и 50 (петдесет) лева- адвокатско възнагарждение. Със същото решение са присъдени
разноски в полза на ответника.
Жалбоподателят оспорва първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, като счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не се
доказва сключването на договор за заем. Посочва, че процесният договор е за кредит от
разстояние, сключен на 27.06.2019 г. , като за него са приложими разпоредбите на ЗПК и
ЗПФУР. Счита, че се доказва наличието на валидно сключен договор за заем, като това е
видно и от констатациите на съда в съдебното решение. Посочва, че по делото има
представена справка от трето неучастващо по делото лице ИЗИПЕЙ АД, удостоверяваща
усвояването на заемната сума на касата на ИЗИПЕЙ АД, като оспорва изводите на съда за
липса на доказателства за усвояване на сумата. В тази връзка посочва, че за да получи сумата
ответникът се е идентифицирал с лична карта за сверяване на трите му имена и ЕГН. Освен
това сочи, че по делото има извършена съдебно – счетоводна експертиза, от която се
установява усвояването на сумата от 500 лв. от длъжника и липсата на връщане на тази
сума, както и дължимостта на договорна лихва в размер на 75,28 лв. Споделя изводите на
съда, че се установява уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземанията,
като излага подробни доводи в тази насока и цитира съдебна практика. На основание
изложените доводи моли обжалваното решение да се отмени и предявените искове да се
уважат, като се присъдят разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното
производства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено
от насрещната страна, както и искане за прихващане на разноски.
Въззиваемата страна Д. С. С. чрез адв. В.П. – С.а оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана по изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Счита за правилни
изводите на първоинстанционния съд, че претенциите на ищцовото дружество –
жалбоподател не са доказани и следва да се оставят без уважение. Оспорва да са налице
доказателства за сключване на процесния договор за кредит от разстояние, съответно за
направени от въззиваемата страна – ответник волеизявления в електронна среда, като не са
представени и разпечатки на такива изявления. Сочи се, че представените договор за кредит
и общи условия са с една година по – ранни от датата на твърдяното сключване на договора
за кредит и реферират към друг договор и договор за допълнителна услуга. Освен това
посочва, че тези документи не са подписани от никоя от страните с КЕП, не отговарят на
изискванията на ЗЕДЕП за електронен документ и няма никакви доказателства, че са били
изпратени на Д.С., че той се е запознал с тях и че е върнал информираното си съгласие за
сключването на тези договори. По отношение на извършената цесия посочва, че никога не е
твърдяно от ответника, че претендираната цесия не поражда действие поради липсата на
уведомяване на длъжника. Посочва, че с отговора на исковата молба цесията е била
оспорена като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 26,
ал. 1 ЗЗД поради противоречие с императивни норми на закона без изричното съгласие на
2
ответника и без наличието на изрична уговорка в договора за кредит, че такава може да бъде
извършвана. Поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения за нищожност
на договора за цесия, както и за нищожност на договора за кредит и договора за
допълнителна услуга, които не са разгледани от първоинстанционния съд, като моли същите
да бъдат взети предвид във въззивното производство. Счита за правилни изводите на
първоинстанционния съд, че липсва каквото и да е доказателство, че ответникът е получил
претендирания заем. Твърди, че в кориците на делото липсва сочената от жалбоподателя
разписка от ИЗИПЕЙ, като в случай, че ищецът – жалбоподател е разполагал с такава е
следвало да я представи в срока по чл. 127, ал. 2 ГПК с исковата молба. Моли обжалваното
решение да се потвърди. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269,
изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Следва да се разгледат
възраженията на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД против Д. С. С. искове с правна квалификация по чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът му дължи
присъдените по частно гр. дело № 5750/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3466/ 10.04.2021 г., парични суми,
както следва: сумата от 500 лева- главница по договор за заем CrediNet № *** от 27.06.2019
г., сключен с „***“ АД, прехвърлен с Приложение № 1 от 08.11.2019 г. към договор за цесия
от 16.01.2015 г., сумата от 75, 28 лева- договорна лихва за периода 27.07.2019 г.- 27.06.2020
г., сумата от 438 лева- за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към
заема, сумата от 52, 25 лева - лихва за забава по договора за заем за периода 28.07.2019 г.-
05.04.2021 г. и сумата от 22, 87 лева- лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението в съда- 06.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на 27.06.2019 г. между ответника и „***“ АД е сключен
договор за заем CrediNet № ***, от разстояние, на интернет страницата на дружеството, по
който на лицето е предоставена в заем сумата от 500 лева, като лицето трябвало да върне
общо 575, 28 лева, включващи чистата стойност на заема и договорната лихва от 75, 28 лева,
като цялата сума е дължима на 12 равни месечни вноски. На клиента се сочи, че е
предоставената необходимата преддоговорна информация чрез стандартния европейски
формуляр. Заемополучателят подписал и искане за допълнителни услуги, в която връзка
3
подписал втори договор, по който дължал пакетната цена за тези допълнителни услуги в
размер на 438 лева, платима разсрочено, също на 12 броя месечни вноски. На длъжника се
твърди, че са начислени лихва за забава по основния договор в размер на 52, 25 лева и по
договора за допълнителни услуги в размер на 22, 87 лева, и двете за периода 28.07.2019 г.-
05.04.2021 г. Срокът на договора изтекъл на 27.06.2020 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем. По договора длъжникът не е извършил никакви плащания. Вземането по договора
е прехвърлено на ищеца с Приложение № 1 от 08.11.2019 г. към договор за цесия от
16.01.2015 г. , като длъжникът е надлежно уведомен за цесията. Тъй като сумите по кредита
не били върнати в уговорения срок, за събирането им е подадено заявление по чл. 410 от
ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 5750/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, се
издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което са предявени гореописаните искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и размер.Оспорва да е налице надлежно уведомяване за
цесията, както и действително прехвърляне на вземанията по договора за кредит, като сочи,
че клаузата от ОУ, уреждаща правото на кредитора да прехвърли правата по договора на
трето лице без съгласие на длъжника е нищожна и не е уговорена индивидуално, като с нея
се заобикаляло изискването на чл. 21 ал. 1 от ЗПК. Оспорва договорите за заем и за
допълнителни услуги като нищожни на няколко основания – липса на съгласие,
противоречие с добрите нрави поради прекомерно висок размер на търсената лихва, наличие
на неравноправни клаузи и неспазване на императивните изисквания на ЗПК. Оспорва и
договора за допълнителни услуги, като нищожен на основание неспазване на
императивните разпоредби на ЗПК. Оспорва да са налице предпоставките по ЗПФУР за
установяване на сключване на договор за кредит от разстояние.
По делото са представени и приети като писмени доказателства договор за заем CrediNet №
*** от 27.06.2019 г., с посочен заемополучател – ответника и заемодател „***“ АД, в който
се сочи, че е отпуснат кредит в размер на 500 лева, при следните условия: срок- 12 месеца,
административна такса- 30 лева, фиксирана лихва- 26, 72 % и ГПР- 46, 90 %, при обща сума
за погасяване- 575, 28 лева; общи условия, погасителен план, инструкция за плащане на
месечни вноски, както и договор за допълнителни услуги, по който се сочи, че е
предоставен пакет от допълнителни услуги (безплатно усвояване на заетата сума в офис,
безплатно внасяне на вноски в офис, предоговаряне и разсрочване, разглеждане до минути,
преференциално обслужване, право на участие в промоции), срещу цена от 438 лева,
платима на 12 месечни вноски, всяка от по 36, 50 лева. Така представените и приети като
писмени доказателства договор и споразумение не са подписани от страните по тях, като се
сочи, че спрямо тях са приложими разпоредбите на ЗПФУР, доколкото се касае за сключен
договор за кредит от разстояние.
С рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. „***“ АД е прехвърлило на ищеца вземането по
процесния кредит с Приложение № 1 от 08.11.2019 г., като към цесията са представени
Анекс № 1/ 11.12.2015 г., Приложение № 6, Анекс № 3/ 16.12.2016 г., Анекс № 4/ 22.01.2018
4
г. и Анекс от 14.01.2019 г. Приложени са още потвърждение за цесията и пълномощно на
цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити. Представено е
още и уведомително писмо за цесията до адреса на длъжника, което е върнато в цялост, като
непотърсена пратка.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице
след извършване на съответните справки в ищцовото дружество и дружеството - заемодател
е установило, че размерът на отпуснатия кредит от 500 лева е изцяло усвоен от длъжника,
като сумата не е върната, а наред с това се дължат договорна лихва от 75, 28 лева, остатък
услуги- 438 лева, лихва за забава по кредита- 85, 14 лева, за периода 28.07.2019 г.-
31.03.2021 г. и мораторна лихва по договора за допълнителни услуги- 74, 58 лева, за периода
28.07.2019 г.- 31.03.2021 г. В устния си доклад пред съда посочва по отношение размера на
сумите за лихвите за забава, че не бил отчетен периода на извънредното положение, за който
тези лихви не следвало да се начисляват.
Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че е
налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за креди, както и уведомяване на
длъжника за цесията, но не се установява от приетите по делото доказателства сключването
на договор за кредит от разстояние чрез използване на средства за комуникация от
разстояние. Прието е, че липсват и доказателства за предаване на сумата, която се сочи, че е
предоставена в заем на ответника. На основание изложените съображения предявените
искове са отхвърлени.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на исковите претенции.
За да се уважат предявените искове ищецът при разпределената му доказателствена
тежест за това следва да докаже, че е налице сключения с ответника договор за заем, по
силата на който на ответника е предоставена определена сума пари, която последният е поел
задължение да върне при уговорените в договора условия, ведно с претендираните такси и
неустойки за забава.
В чл. 6 ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за
комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на
договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3 от Закона за електронния
документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
5
възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ – ал. 2. Същият се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят
в отношенията помежду си да при дадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ.
Нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство са събрани доказателства
за съставянето на подписан електронен документ, установяващ договорно правоотношение
между страните, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от
разстояние, както и договор за допълнителни услуги. Липсват безспорни доказателства, че
от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-
малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща или от
такава, създадена и/или ползвана от него. Записаните в изпратения договор за заем лични
данни не водят до извод, че именно ответникът е договарял с МИКРО КРЕДИТ АД за
сключването на процесните договори.
Доколкото договорът за заем е реален договор, то ищецът не е доказал и плащането на
заемната сума, като възраженията на жалбоподателя, че е налице разписка от ИЗИПЕЙ,
удостоверяваща получаването на заемната сума са неоснователни и неотносими към
настоящата фактическа обстановка. Подобна разписка нито е представена към исковата
молба, нито е описана като приложение към нея. Разписка от Изипей не е представяна и в
по – късен момент, а приетото по делото заключение, в което се сочи, че сумата по договора
за заем в размер от 500 лв. е усвоена от заемополучателя, е изготвено въз основа на справки
от ищеца и сочения в договора за заем заемодател. Не се твърди, нито се установява вещото
лице да е работила въз основа на разписка за изплатена сума. Още повече, че такава не е
представена и приета като писмено доказателство по делото.
Доводите на жалбоподателя относно сключването на договора за цесия и уведомяването на
длъжника за цесията не следва да се обсъждат, доколкото не се оспорват изводите на
първоинстанционния съд в тази насока.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е доказано при условията
на пълно и главно доказване наличието на сключен между страните договор за предоставяне
на заем от разстояние и договор за допълнителни услуги с описания в исковата молба
предмет, поради и което обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени като
неоснователни следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, които са
в минималния размер от 300 лв. и съответно възражението за тяхната прекомерност е
6
неоснователно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2403 от 06.12.2021 г. по гр.д. № 12399/2021 г. по описа на
РС- Пловдив.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на Д. С. С., ЕГН: **********, от *** – сумата от 300 лв.-
адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7