Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16
гр.***, 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4666 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на М.Л.Р. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № 19-0769-003523/30.07.2019г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание
същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 24 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че при съставянето на АУАН са
допуснати нарушения, изразяващи се в посочване на свидетели, без да се уточни
какво е тяхното качество, отделно от това не е конкретизирано точното място на
нарушението, посредством посочване на номер от бул. „***”, до който е извършена
проверката, липса на посочване на възраст на нарушителя и неговата месторабота.
Застъпва се още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води до
нарушаване на правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е
попречило на жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал.1 ЗАНН и да
изложи възражения срещу акта. На последно място се посочва, че действително на
водача е бил връчен талон за медицинско изследване и той реално се е явил в
медицинското заведение, за да даде кръвна проба за анализ, но по независещи от
него причини – забавяне на регистратурата, той е пропуснал 45 минутния срок,
поради което и му е било отказано да му се вземе кръвна проба. Пледира се за
отмяна на НП.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с пълномощник – адв. А.А. – БАК.
Жалбоподателят заявява, че от пет години не е пил алкохол и че не е отказвал
алкохолна проба. Адв. А. - БАК преповтаря изложените в жалбата доводи за
незаконосъобразност, пледирайки за отмяна на НП, като допълва, че в конкретния
случай жалбоподателят се е явил в медицинското заведение, но само поради
минималното му забавяне му е било отказано да му се вземе проба за анализ.
Допълва, че отказът да се вземе кръвна проба не следва да се приравнява на
отказ на водача да даде такава проба. Развива подробни доводи в защита на
тезата си, като в заключение пледира за отмяна на НП. Административнонаказващият орган, надлежно призован, не
се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се
прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на
жалбоподателя на 08.10.2019г., а жалбата е депозирана чрез куриер на 10.10.2019г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 02.07.2019г.,
около 23.50 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в
гр. ***, ж.к. „***“, по бул. „***“. Той бил спрян за проверка от полицейски
патрул при 04 РУ-***, в състава на който влизал и св. Т.Н. *** (в последствие
посочен като свидетел-очевидец в акта). В хода на проверката полицейските
служители решили да тестват водача за употреба на алкохол и наркотици, поради
което и поискали съдействие от колегата си от Сектор „ПП“ – св. Х.К..
Последният пристигнал на място и поканил водача да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер № 7510 с фаб. №
За горните
обстоятелства Х.К. съставил на водача АУАН с бл. № 449598, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № 0002446
за явяване в МБАЛ-***. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по
чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци –
полицейските служители от 04 РУ-***, след което бил предявен на водача за
запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта без възражения и получил
препис от него, което също било отразено с подписа му. В законоустановения срок
по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въпреки връчения
талон за медицинско изследване Р. не се явил в срок в медицинското заведение
(писмо л. 29-34), а го сторил около 5-10 минути след изтичане на крайния срок.
На място в МБАЛ-*** говорил с дежурната медицинска сестра – св. Румяна Илиева,
на която обяснил, че решил първо да мине през дома си и едва след това да се
яви в МБАЛ-***, което е довело и до пропускане на срока. Св. Илиева му заявила,
че щом не се е явил на време не може да му вземе кръв, а ако все пак иска това
– трябва да повика полицейски служители, които да присъстват на взимането на
кръвта, което ще доведе до допълнително забавяне. Щом чул това Р. си тръгнал.
Въз основа на АУАН
на 30.07.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради
което и на основание същата норма, наложил на Р. административно наказание –
„Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС”
за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка, както и че е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, но въпреки това счита, че производството е било опорочено и не следва да понася административнонаказателна отговорност за извършеното, доколкото макар и със закъснение се е явил в МБАЛ-*** – т.е. не е отказал даването на кръвна проба.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група
към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 30.07.2019г. е бил оправомощена
да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Действително в АУАН не е посочен точният номер на бул. „***”, до който е била извършена проверката, но това не е нужно, доколкото начинът, по който е описано мястото на констатиране на нарушението от актосъставителя и АНО (гр. ***, ж.к. „***“ по бул. „***“) е повече от изчерпателен, не оставя никакви съмнения и не създава никакви трудности пред съда или пред нарушителя да разберат, къде точно се твърди да е било извършено нарушението. По-детайлната индивидуализация на мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин не би се отразила на съставомерността на извършеното. Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.
Настоящият състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на свидетелите, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение, както и че такова се явява липсата на отбелязване на възраст и месторабота на нарушителя.
Критерият за
същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая в АУАН е посочено, а и от разпита на свидетеля
пред съда, категорично се изяснява, че св. Н. е свидетел-очевидец на
нарушението, поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в
АУАН качеството на свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не
би могло да накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за
законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било
несъществено.
Действително
разпоредбата на чл. 42, т.6 от ЗАНН регламентира посочване на възрастта и
местоработата на нарушителя и липсата на тези реквизити съставлява формално нарушение
на посочените правни норми. Съдът обаче намира, че в конкретната хипотеза тези
нарушения не са съществени, тъй като с тях не се накърнява правото на защита на
наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността
на НП. В АУАН е посочено ЕГН на нарушителя, което е напълно достатъчно, за да
се установи възрастта на водача, като изискването за вписване на месторабота
няма никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано
нарушението и е съставен акта, поради което и не се явява съществен елемент от
съдържанието му, и неговата липса, макар и да съставлява нарушение, не е порок
от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за
нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на същия е нечетлив.
Първо в тази насока няма никакви доказателства, извън твърденията на
жалбоподателя. Същият не е приложил към жалбата въпросния препис, за да може
съдът да прецени, дали действителност е налице нечетливост или не. Освен това –
дори да се приеме, че преписът, връчен на жалбоподателя действително е нечетлив
- то това не променя факта, че същият представлява копие на първия четливо
попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който
с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Поради
това и съдът приема, че твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не
представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в
конкретния случай не са създадени пречки за жалбоподателя да се запознае със
съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен”. В този смисъл
е и практиката на съдилищата – Решение №
1141/26.06.2015г по к.н.а.х.д. №
859/2015г. по описа на АдмС-***, Решение
№ 104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. №
14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и много други. Изрично следва да се
посочи, че в горния смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция,
като например – Решение №
1960/18.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на АдмС-***, където се
допълва, че: „… дори да се приеме за
вярно, че връченият препис от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д., той е
разполагал с възможност да впише възражение в този смисъл, както и да подаде
писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е
сторено. Освен това, до нечетливост
на акта може да се достигне и в случай на неподходящо съхраняване. В случая, няма съмнение,
че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за
образуване на административно-наказателното производство и за налагане на
санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не
е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо
основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което
не е налице соченото от районния съд процесуално нарушение от категорията на
съществените.“
Тук е мястото да се посочи, че горните изводи на
съда намира подкрепа и в
разясненията, дадени още с Постановление
№ 5/1968г. на Пленума на ВС, където е застъпено, че въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да
се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Като
цяло, основните възражения на жалбоподателя се концентрират около това, че все
пак той се е явил в МБАЛ-***, с минимално закъснение, поради което и е следвало
да му се вземе кръв, а не да се приема, че е налице отказ за даване на проба.
Съдът не споделя тези доводи по няколко причини.
На
първо място – видно от приложения талон за медицинско изследване (л.13) –
водачът е оказал както да го подпише,
така и да посочи един от двата начина
за изследване - „доказателствен анализатор или медицинско
и химическо или химико-токсикологично изследване“, а накрая – не се е явил и в срок в медицинското
заведение за даване на кръвна проба. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.4, изр. 2 и ал.9 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) - концентрацията
на алкохол в кръвта се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта в случаите на: отказ
на лицето да подпише талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ на лицето да избере един от двата
начина на установяване. В случая жалбоподателят е осъществил и трите
хипотези, при които показанията на техническото средство са меродавни
(респективно – при отказ за изследване с такова средство се приема, че е налице
отказ за тестване). Нещо повече – въпреки отказа да подпише талона и отказа да
избере един от двата начина на изследване – контролните органи са действали
максимално добросъвестно и все пак са му връчили талон за изследване и са му предоставили
максималния възможен срок за явяване в болничното заведение. Въпреки това Р. не
е спазил този максимален срок, а се е явил едва след неговото изтичане. Ето защо съдът счита, че в конкретния
случай правата му са гарантирани по пълен начин и му е дадена възможност да ги
реализира в максималните срокове за това. Според чл. 6, ал. 9 и чл. 15, ал. 5,
изр. 1 от Наредбата - вземането на кръв при изследване за алкохол се
извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване.
В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят се е
явил след този срок. Поради тази причина за служителите в лечебното заведение
(св. Илиева) не е съществувало задължение да вземат от него кръв за анализ.
Единствената такава възможност е предвидена в чл. 15, ал. 5, изр. 2 от Наредбата
– при наличието на обективни причини
за вземането на кръв след определеното време. По делото не се доказаха такива
обективни причини. Тъкмо напротив – в сезиращата съда жалба – Р. застъпва, че
причината за неявяване в срок е това, че не е могъл да си хване такси навреме и
че му е отнело време да се запише на регистратурата. Видно от изисканата от
МБАЛ-*** справка обаче – жалбоподателят въобще не се е „записал“ на
регистратурата (т.е. – изтъкнатата причина за забавянето освен, че не е
извинителна е и неистинска), а видно от показанията на св. Илиева – пред нея Р.
е заявил, че първо е минал през дома си и едва след това е отишъл до болницата.
При тези факти съдът счита, че не е налице обективна причина за неявяване в
срок. Напротив – очевидно жалбоподателят е разполагал с предостатъчно време,
щом е решил да се отбие у дома си, вместо направо да се яви в медицинското
заведение, поради което и не е налице обективна пречка, а закъснението се дължи
единствено на поведението на нарушителя. Следва дебело да се подчертае и че – все
пак св. Илиева не е отказала въобще да вземе кръвна проба, а е разяснила на Р.,
че заради неговото закъснение следва да повика служител на МВР, който да
присъства при взимане на кръвта, при което жалбоподателят си е тръгнал,
очевидно нежелаейки да изчака този служител – т.е. в крайна сметка причината за
невзимане на кръвна проба дори след срока се корени изцяло в поведението на
жалбоподателя, поради което и доводите за това, че му е било нарушено правото
да даде кръвна проба, не се споделят от настоящия състав.
Следва
да се посочи, че този смисъл е и практиката на касационната инстанция по
аналогични казуси, като например – Решение № 760/17.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 641/19г.
на АдмС-***; Решение № 741/15.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 151/19г. на АдмС-***; Решение
№ 2376 от 21.11.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2843/2019 г.; Решение
№ 118 от 9.11.2018 г. на АдмС - Силистра по адм. д. № 179/2018 г. и много
други.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол/наркотично вещество, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че му е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване – не се е явил в МБАЛ-*** в предвидения срок, без да има обективна причина за това и съответно – не е дал проба за анализ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В заключение – конкретно нарушение, за което
жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно
от това, видно от приложена Справка за водач (л.16-18), се установява, че
процесното нарушение далеч не е първо такова на Р., а тъкмо напротив - до
датата на нарушението същият е бил санкциониран с общо 13 влезли в сила НП, 3
фиша и едно решение по реда на чл. 78а НК – т.е. неговата лична обществена
опасност също е висока.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е
направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и
съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
19-0769-003523/30.07.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП и на основание същата
разпоредба на М.Л.Р. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. *** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.