Присъда по дело №1077/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 168
Дата: 27 ноември 2023 г. (в сила от 13 декември 2023 г.)
Съдия: Светлана Димитрова Митрушева Атанасова
Дело: 20232330201077
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 168
гр. Ямбол, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева

Атанасова
СъдебниЛ. Х. Я.

заседатели:М. К. Г.
при участието на секретаря Т. С. К.
и прокурора М. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Наказателно дело от общ характер № 20232330201077 по описа за 2023
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Е. С. М., родена на *** г. в гр. Я., с адрес: гр.
Я., ***, българка, българско гражданство, омъжена, неграмотна, без
образование, безработен, осъждана, ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВНА в това, че на 29.06.2023 г., около 10:30 часа, в гр.Я.,
ул.***, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 2155 лв., от
владението на собственика им С. С. Е. от гр.Я., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила -
изблъскала с ръка С. Е. и заплаха - казала й „сама си, да не те изритам и да
останеш тук", за да запази владението върху откраднатите вещи, поради което
и на основание чл.198, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК я осъжда на три
години лишаване от свобода.
На осн. чл.58а от НК намаля с 1/3 така наложеното наказание, а именно
1
от три години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален „общ режим“.
ОСЪЖДА подсъдимата Е. С. М. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото
разноски в размер на 117 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет по
сметка на ОДМВР-Я..

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимата Е. С. М. за престъпление по чл. 198
ал.3 вр. ал.1 НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено с
обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено въз основа на самопризнанието
на подсъдимата и събраните в хода на досъдебното производство доказателства. За
извършеното престъпление пледира на подсъдимата да се определи наказание в
минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно три години лишаване от
свобода, което да бъде намалено с една трета, на осн. чл. 58а НК. Иска се постановяване на
ефективно изтърпяване при първоначален „общ „ режим.
Подсъдимата Е. М. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен
защитник-адвокат. Признава се за виновна по предявеното и обвинение, като на осн. чл. 371
т.2 НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти . Лично и чрез защитата си моли за
постановяване на справедлив съдебен акт и по-ниско наказание.
Съдът, след като обсъди самопризнанието на подсъдимата на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт , съотнесено към събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 29.06.2023г сутринта подсъдимата Е. М. решила да влезе във вх. ** на бл. ** на
ул.“**** в гр. Я., който бил в съседство с блока, в който живеела дъщеря и, и да види какво
може да открадне от там. В изпълнение на намисленото отишла до вх.** на бл. ***, като в
този момент св. В.извършвал ремонт на бравата на входната врата на самия вход.
М. отишла до В. и поискала да влезе във входа, под предлог, че търси един човек. В.
отказал да пусне М. във входа на блока, тъй като я познавал от по-рано и знаел, че краде,
като самият той бил пострадал от нейно деяние. М. се дръпнала настрана като застанала до
пейка в близост.
За поправката на бравата се наложило св. В. да отиде до магазин. Използвайки този
момент, около 10.30ч. подсъдимата М. влязла във входа на блока и тръгнала по етажите.
Започнала да звъни произволно на различни врати, но никъде не и отваряли. Стигайки до
петия етаж, позвънила на ап. ***, в който живеела св. Ст.Е.. Св.Е. отворила врата и видяла
непозната за нея жена, която и казала, че иска да хапне нещо. М. влязла в жилището без да е
поканена, отишла в кухнята, отворила хладилника и извадила храна. След това М. поискала
от св. Е. да и даде пари. Е. и казала, че няма пари , но подсъдимата продължила да настоява.
След това подсъдимата влязла в стаята на апартамента и започнала да отваря шкафовете. От
скрина в спалнята извадила картонена кутия, в която Е. държала парите си. Вътре имало
1800лв. От ниша в шкафа в стаята подсъдимата взела 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокия“
черен на цвят, стар модел с копчета, който принадлежал на починалия съпруг на св. Е.. До
телефона св. Е. държала и брачната си златна халка. През това време св. Е. била в кухнята и
когато влязла в стаята заварила М. да държи в ръцете си картонената кутия, в която
свидетелката държала парите си . Св. Е. казала на подсъдимата да остави парите, тъй като
не са нейни, при което М. попитала „Как да не са мой“. След това М. заплашила Е., като и
казала „сама си, да не те изритам и да останеш тук„ , след което блъснала с ръка Е. по
лявото рамо, избутала я от пътя си, след което минала покрай нея и напуснала апартамента.
Непосредствено след това св. Е. установила, че освен кутията с парите от мястото им
липсвали мобилен телефон марка „Нокия и брачната и златна халка.
От заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза се
установява , че общата стойност на отнетите вещи към датата на извършване на деянието
възлиза на 2155 лв.
След разкриване на деянието с Протокол за доброволно предаване св. М. предала 1
бр. мобилен телефон марка „Нокия“ , който срещу разписка бил върнат на св. Е..
1
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че М. и многократно
осъждана за престъпления против собствеността
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимата на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно
отчасти от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите Е., И., В., Х.,
писменото заключение на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза, протокол
за доброволно предаване – 2бр. справка за съдимост, прочетени в съдебно заседание по
предвидения процесуален ред .
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Подсъдимата с деянието си е осъществила както от обективна така и от субективна
страна състава на престъпление по чл. 198 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 29.06.2023г
около 10.30ч. в гр. Я.ул.“**** е отнела чужди движими вещи на обща стойност 2155лв. от
владението на собственика им С. Е. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребила за това сила- изблъскала с ръка С. Е. и заплаха – казала й „сама
си, да не те изритам и да останеш тук“, за да запази владението върху откраднатите вещи.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин както от самопризнанието на
подсъдимата , направено по реда на чл. 371 т.2 НПК, така и от, показанията на св. Е., И., В.,
Х.,. От обективна страна извършеното от подсъдимата престъпление се характеризира с
наличието на два предмета, първият от които движимите вещи, предмет на посегателството,
а вторият пострадалия владелец на тези вещи. В конкретния случай предмет на отнемането
са движими вещи, които към отнемането им са притежавали определена парична стойност.
При определяне конкретния размер на същата съдът даде вяра на заключението на
назначената по делото стоково-оценителна експертиза като компетентно и обективно
изготвено и неоспорено от страните по делото . Фактическата власт върху процесните вещи
се е упражнявала от техния собственик – св.Е.. Грабежът е съставно престъпление,
включващ в себе си два акта, взаимно свързани помежду си , осъществени въз основа на
едно решение и насочени към постигането на една цел. Единият акт на изпълнителното
деяние се изразява в употреба на сила или заплашване, а другият – е отнемането на вещта. В
конкретния случай при осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимата е
използвала сила , за да запази владението си върху отнетите вещи, която се е изразявала в
пряко физическо въздействие върху пострадалия собственик – св. Е., чрез изблъскване с
ръка на св.Е. , и заплаха изразяваща се в словесни изрази „сама си, да не те изритам и да
останеш тук“. Употребената от подсъдимата принуда по отношение на пострадалата под
формата на физическо и психическо въздействие е била функционално свързана със
запазване на владението върху отнетите вещи, предмет на престъплението и метод за
парализиране на съпротивата и.
От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл. Същата е съзнавала ,
че вещите предмет на посегателството не са нейна собственост, че те се намират у техния
собственик, последният не е съгласен те да му бъдат отнети. Съзнавала е ,че за запазване на
незаконно придобитата фактическа власт върху процесните вещи използва принуда, в
резултат на която вероятно ще запази фактическата власт върху вещите и пряко е целяла
настъпването на този резултат.
При определяне вида и размера на наложените на подсъдимата наказание съдът взе
предвид следното: от една страна съдът взе предвид високата обществена опасност на
извършеното престъпление, обуславяща се както от високата динамика на престъпленията
против собствеността понастоящем в страната, така и на обстоятелството, че
престъплението е осъществено по отношение на възрастна жена с ограничени материални
възможности Вида и интензитета на упражнената принуда спрямо пострадалото лице .
Високата лична обществена опасност на подсъдимата. От друга страна съдът съобрази
дадените обяснения от подсъдимата в хода на досъдебното производство, с които частично е
2
способствала за изясняване на случая, възстановяването на част от вещите предмет на
посегателството. С оглед на всичко това съдът наложи наказание при условията на чл. 54 от
НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния предвиден в
закона размер, , а именно три години лишаване от свобода.
Същевременно съдът прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото
предвидено в закона наказание от три години лишаване от свобода не е несъразмерно тежко
за извършеното, поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
На осн. чл. 58а от НК съдът намали с една трета определеното наказание от три
години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода. Предвид предходните
осъждания на М. на лишаване от свобода са налице законни пречки за приложение на
института на условното осъждане, поради което съдът определи първоначален общ лежим н
изтърпяване на наложеното наказание
Тъй като подсъдимата беше призната за виновна по предявеното й обвинение,
съдът, на осн. чл. 189 НПК я осъди да заплати направените по делото разноски в размер на
117лв., вносими в приход на републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Я.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3