Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 19.04.**17 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети февруари
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7867 по описа на съда за **14
г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по предявен от Д.К.Б. срещу „Д.“ ЕООД и „А.“ ЕООД иск за обявяване
за относително недействителна спрямо него на сделка между ответниците по
покупко-продажба на ателие № 9, подробно описано в исковата молба, който
договор е оформен с нотариален акт № 106, том V, рег. № 16006, н.д. № 832/**09
г. на нотариус рег. № 271 на НК.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че през **05 г. сключил с „Д.“ ООД предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент № 5, резиденцията, със застроена площ
от 44.05 кв.м., състоящ се от дневна-столова с кухненски бокс, една спалня,
една баня с тоалетна и един балкон, намиращ се на втори етаж и на съответните
идеални части от общите части на сградата, находяща се в гр. София, район
„Оборище“, ул. „Б.“ № **, съставляващо УПИ ІХ-1 от кв. 13 по плана на гр.
София, м. „ГГЦ – зона Г-14“. Към момента ап. № 5 съществувал като ателие № 9.
Предварителният договор за покупко-продажба бил развален в началото на **09 г.
и „Д.“ ООД дължало на ищеца продажната цена от 62 340 лева и 13 000
лева разноски. Искът за връщане на даденото по разваления договор бил обезпечен
чрез налагане на възбрана върху апартамент № 5 на 22.01.**10 г.
След
влизане в сила на решението, с което „Д.“ ООД бил осъден да заплати на Д.Б.
дадената на отпаднало основание сума от 62 340 лева и 13 000 лева
разноски, започнало принудително изпълнение, чрез публична продан на
възбранения имот. Установило се, че на 30.11.**09 г. апартамент № 5 бил
продаден като ателие № 9, като двата обекта били идентични. Сделката по
покупко-продажбата била сключена с „А.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала Л.И. Г. бил баща на едноличния собственик на капитала на „Д.“ ЕООД М.Г.,
поради което знанието на третото лице за увреждането се предполагало.
Поради
обстоятелството, че ищецът бил кредитор на „Д.“ ООД, който се разпоредил със свое
имущество с цел да го увреди, моли сключеният на 30.11.**09 г. договор за
покупко-продажба на ателие № 9 да бъде обявен за относително недействителен
спрямо него.
Ответниците
„Д.“ ЕООД и „А.“ ЕООД са подали отговори на исковата молба, в които оспорват
иска, като твърдят, че не била приложима презумпцията за знание и в случая
такова липсвало. Позовават се на изтекла погасителна давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приет нотариален акт № 157, том ІІІ, рег. №
3189, дело № 515 от 28.07.**05 г. на нотариус рег. № 043 на НК, според който М.
Б. продава на „Д.“ ООД правото на собственост върху дворно място, находящо се в
гр. София, СО, район „Оборище“, ул. „Б.“ № ** с площ от 346 кв.м., съставляващо
УПИ ІХ-1 от кв. 13 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона Г-14“, заедно с
изградените в него едноетажна постройка с лице към ул. „И.“, съдържаща три
магазина, заедно със складови помещения в сутерена и в таванското подпокривно
пространство, както и две стаи и навес зад магазините, изградени на граничните
регулационни линии със съседните УПИ VІ-10 и УПИ Х-2, къкто и всички останали
приращения в имота.
През **05 г. между „Д.“ ООД, продавач и Д.Б., купувач е
сключен предварителен договор за продажба на апартамент № 5, резиденцията, със
застроена площ от 44.05 кв.м., състоящ се от дневна-столова с кухненски бокс,
една спалня, една баня с тоалетна и един балкон, намиращ се на втори етаж, при
граници: изток – празно място, от запад – празно място, от север – студио 5, юг
– ап. 4, отгоре – ап. 9, отдолу – ап. 2, както и съответстващите на апартамента
7.05 кв.м. идеални части от общите части на сградата за сумата от 62 340
евро. Нотариалното изповядване на сделката е следвало да се извърши в рок до
180 дни от въвеждане на обекта в експлоатация.
На 14.08.**08 г. е съставен констативен акт за
установяване годността за приемане на строеж „П.Г. + Многофункционална жилищна
сграда (помещение за трафопост, магазини + 4/5 + жилища в подпокривно
пространство), УПИ ІХ-1, кв. 13, м. „ГГЦ-зона Г-14“, ул. „Б.“ **, район
„Оборище“, гр. София“.
С решение № 330 от **.02.**13 г. по в.гр.д. № 3371/**12
г. по описа на САС, ГК, 1 състав „Д.“ ООД е осъден да заплати на Д.К.Б., на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сумата от 62 340 лева, дадена на
основание развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от **05 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяването
на исковата молба – 31.07.**09 г. до окончателното й изплащане. Потвърдено е
решение на СГС, с което „Д.“ ООД е осъдено да заплати на Д.К.Б. сумата от
3 706.49 лева, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. В решаващите мотиви на
съдебния акт е прието, че исковата молба има характер на волеизявление за
разваляне на предварителния договор, а с получаването й – в случая на 18.11.**09
г., ответникът се счита за уведомен за волеизявлението на ищеца.
На 22.01.**10 г. е вписана обезпечителна заповед, според
която е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск за сумата от 31 170
евро, предявим от Д.К.Б. срещу „Д.“ ООД, чрез налагане на възбрана върху
апартамент № 5 „Резиденция“ със застроена площ от 44.05 кв.м., състоящ се от
дневна-столова с кухненски бокс, една спалня, една баня с тоалетна и един
балкон, намиращ се на втори етаж, при граници: изток – празно място, от запад –
празно място, от север – студио 5, юг – ап. 4, отгоре – ап. 9, отдолу – ап. 2,
както и съответстващите на апартамента 7.05 кв.м. идеални части от общите части
на сградата, построена в гр. София, район „Оборище“, ул. „Б.“ № **, УПИ ІХ-1,
кв. 13 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона Г-14“.
На 30.11.**09 г. „Д.“ ООД е продал на „А.“ ООД, чрез
пълномощника на управителя В.А.П. Л.И. Г., действащ чрез преупълномощената от
него Н.А.В. правото на собственост върху ателие № 9, находящо се на втори етаж,
кота +6.** м, със застроена площ от 44.04 кв.м., състоящ се от антре, кабинет с
кухненска ниша, стая за почивка, баня с тоалетна и тераса, при съседи: ателие №
10, улица, ателие № 8 и разпределителен коридор, както и съответстващите на
ателието 2.376% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от
мястото, върху което е построена сградата, за което е съставен нот. акт № 106,
том V, рег. № 16006, н.дело № 832/**09 г. на нотариус рег. № 271 на НК.
На 08.07.**14 г. „А.“ ООД е прехвърлило правото на
собственост върху ателие № 9 на Ю.Х.Х..
Видно от нотариален акт № 141, том ІІ, рег. № 8807, дело
№ 328/12.12.**06 г. на нотариус рег. № 367 на НК, „Д.“ ООД е прехвърлило чрез
покупко-продажба на М.Л.Г. правото на собственост върху апартамент № 17, със
застроена площ от 65.73 кв.м., ведно с идеалните части от сградата –
многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, трафопост и магазини, находяща
се в гр. София, ул. „Б.“ № ** и 3.14% ид.ч. от мястото, върху което е построена
- УПИ ІХ-1 от кв. 13 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона Г 14“.
С нотариален акт № 43, том І, рег. № 2408, дело №
38/03.05.**10 г. на нотариус рег. № 367 на НК е извършена поправка на
гореописания нотариален акт, като „апартамент № 17“ се чете: „ателие № 23“.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза
относно идентичността на апартамент № 5 и ателие № 9. След обследване площта,
разположението във височина и границите на двата имота, вещото лице е дало
заключение, че се касае за един и същи обект, различаващ се само по
наименованието.
Поради оспорване на това заключение е допусната повторна
съдебно-техническа експертиза, която е дала същото заключение – ателие № 9
отговаря по местоположение, площ и разпределение на помещенията на апартамент №
5 в процесната сграда.
Други относими към спора доказателства не бяха
ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
С иска по чл. 135 от ЗЗД
кредиторът упражнява изрично признатото му от закона потестативно право да
поиска от съда да обяви за недействителна спрямо него сключена от длъжника
правна сделка, с която последният се е разпоредил със свое имуществено право и
по този начин е намалил патримониума си.
Относно допустимостта на предявения иск, съдът намира
следното:
От заключенията и на двете изслушани и приети по делото
съдебно-технически експертизи се установява, че апартамент № 5 е идентичен с
ателие № 9, като причините за различното наименование на обектите са
ирелевантни. Обезпечителната възбрана върху апартамент № 5 е наложена на 22.01.**10
г. – след разпоредителната сделка от 30.11.**09 г., с която правото на
собственост върху обекта е прехвърлено чрез покупко-продажба от „Д.“ ООД на „А.“
ООД и в този смисъл позоваването на решения по реда на чл. 290 от ГПК - №
264/18.12.**13 г. по гр.д. № 915/**12 г. на ВКС, ІV г.о. и № 312/28.10.**14 г.
по гр.д. № 2800/**14 г. на ВКС, ІV г.о. е неотносимо. В цитираните решения е
прието, че когато търсената правна промяна е настъпила по друга причина, искът
е недопустим. Такава би била хипотезата в случай, че възбраната от 22.01.**10
г. би била вписана преди увреждащата сделка. Тогава последната би била
недействителна на основание чл. 401, изр. 1 вр. чл. 452, ал. 2 от ГПК. В случая
обаче обезпечителната възбрана няма предвиденото в процесуалния закон действие,
поради обстоятелството, че тя е вписана след разпоредителната сделка от 30.11.**09
г.
Увреждащата сделка не е непротивопоставима и на друго
основание, поради което предявеният Павлов иск е допустим и подлежи на
разглеждане досежно неговата основателност.
Фактическият състав, при който възниква право на иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД, включва правно
действие на длъжник, намаляващо имуществото му, с което действие уврежда
кредитора, като препятства възможността последният да получи изпълнение.
На първо място, качеството „кредитор“
на ищеца Д.К.Б. се установява от влязлото в сила решение по в.гр.д. № 3371/**12
г. по описа на САС, с което ответникът „Д.“ ООД е осъден да заплати на Д.Б.
дадената на отпаднало основание – развален предварителен договор за
покупко-продажба от **05 г., продажна цена. Вземането е възникнало (съгласно
приетото за установено в решението, с което осъдителният иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД е уважен) преди увреждащата разпоредителна сделка на 30.11.**09 г.
– на 18.11.**09 г., с получаване на препис от исковата молба за връщане на
дадената в изпълнение на разваления договор сума. Поради това, към 30.11.**09
г. съдружниците и управители на „Д.“ ООД Н.П. Н. и М.Л.Г. са знаели за възникналото
към Д.Б. задължение за връщане на дадената на отпаднало основание сума, както и
че с разпоредителната сделка се намалява имуществото на дружеството, с което се
затруднява удовлетворяването на кредитора.
Възмездният характер на
сделката изисква знание и у третото лице, с което длъжникът на ищеца договаря
за увреждането на кредитора на праводателя му.
Към 30.11.**09 г.
приобретателят по договора за покупко-продажба „А.“ ООД е придобил имота чрез
посредничеството на представителя Л.И. Г., пълномощник на В.А.П., управител на
дружеството-приобретател.
В постановеното по реда на чл.
290 от ГПК решение № 13/19.02.**15 г. по гр.д. № 4606/**14 г. на ВКС, ІV г.о. е
прието, че презумпцията
по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не може да се прилага разширително. Наличието на фактическа
степен на близост в отношенията, както и такива, попадащи под хипотезите на
свързани лица по § 1 от ДР на ТЗ биха могли да обосноват извод за наличие на
знание.
Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят
лицата от състава на неговите органи. Когато сделката е сключена чрез
пълномощник, релевантно е знанието на последния, а не на упълномощителя,
управител на юридическото лице – приобретател. В случая това обстоятелство
следва да бъде установено и по отношение на преупълномощителя Л.И. Г..
В отговора на исковата молба не
е отречено твърдението на ищеца, че Л.И. Г. е баща на М.Л.Г..
Дори и да се счете, че
посочената роднинска връзка не съществува, налице са факти и обстоятелства,
които безспорно обосновават извод за знание у Л.И. Г., че с отчуждаване на
процесния имот „Д.“ ООД намалява имуществото си с цел увреждане на кредитора Д.Б..
Към 30.11.**09 г. съдружници в „А.“
ООД са В.П.А. и „О.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител В.А.П..
На 18.05.**10 г. дяловете на съдружниците са прехвърлени на „В.“ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала от 07.11.**11 г. е „С.“ ООД, където към 30.11.**09
г. съдружник е М.Л.Г..
Пред предходен период – от
05.03.**08 г. до 15.05.**09 г. М.Л.Г. и Л.И. Г. са съдружници в „И.Г.“ ООД.
Отделно от това, М.Л.Г. е била и едноличен собственик на капитала на „Дароген“
ЕООД, който е прехвърлила на 01.06.**09 г. на „А.“ ООД, а последният се е
разпоредил с дела си в полза на Л.И. Г. на 23.04.**14 г.
Последователността във времето
на тези сделки, собствеността и участието на едни и същи физически лица в
управлението на няколко дружества, което се установява от извлечения от
търговския регистър и служебна справка относно тези данни, на база публична
информация в търговския регистър (чл. 11 от ЗТРРЮНЦ) водят до извода, че
пълномощникът на „А.“ ООД Л. Г. е знаел за увреждащия характер на продажбената
сделка, както и че е свързано лице с управителя на „Д.“ ООД М.Л.Г. по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2 от ДР на ТЗ. Този извод не може да бъде
разколебан от участието на преупълномощено от Л. Г. лице – Н.В..
Последователно следващите факти в своята взаимна връзка логично водят до
несъмнен извод, че ответникът „А.“ ООД, чрез упълномощеното лице Л. Г., е знаел
за увреждането, което ищецът Д.Б. понася в резултат на сделката от 30.11.**09 г.
По така изложените съображения съдът намира, че са налице
всички предпоставки за обявяване на процесната сделка за относително
недействителна спрямо ищеца.
Ответникът „Д.“ ООД е направил възражение за погасяване
по давност на предявения от ищеца иск.
Правото на иск на кредитора за обявяване на
недействителни спрямо него на действията, с които длъжникът го уврежда,
възниква с извършване на увреждащото действие, което в случая се явява
сключеният договор за покупко-продажба. От този момент по отношение на него
започва да тече погасителната давност за предявяване на този иск, която в
случая е петгодишна, доколкото не е предвидено друго (чл. 110 от ЗЗД). Увреждащото
действие датира от 30.11.**09 г., а искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е предявен
на 05.06.**14 г., преди изтичане на петгодишния срок, поради което възражението
е неоснователно.
С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на
ищеца сторените от него разноски за производството, които възлизат на
3 913.04 лева, съгласно представен и приет по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Д.К.Б., гражданин на В., роден на
*** г. в гр. Харлоу, В., съдебен адрес *** – адв. Л. А., на основание чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 106,
том V, рег. № 16006, н.дело № 832/**09 г. на нотариус рег. № 271 на НК, с който
„Д.“ ООД, ЕИК ******* е продал на „А.“ ООД, ЕИК ******* правото на собственост
върху ателие № 9, находящо се на втори етаж, кота +6.** м, със застроена площ
от 44.04 кв.м., състоящ се от антре, кабинет с кухненска ниша, стая за почивка,
баня с тоалетна и тераса, при съседи: ателие № 10, улица, ателие № 8 и
разпределителен коридор, както и съответстващите на ателието 2.376% ид.ч. от
общите части на сградата и толкова идеални части от мястото, върху което е
построена сградата, съставляващо УПИ ІХ-1 от кв. 13 по плана на гр. София, м.
„ГГЦ – зона Г-14“ с обща площ от 346 кв.м., при граници по скица: ул. „И.“, ул.
„Б.“, УПИ Х-2и УПИ VІ-10.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Д.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „А.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплатят на Д.К.Б., гражданин на В., роден на ***
г. в гр. Харлоу, В., съдебен адрес *** – адв. Л. А. сумата от 3 913.04
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: