№ 1784
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110157034 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу ТР. К. Б., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 32899/2021г. на СРС, 40
състав, а именно: 4 315,88 BGN /четири хиляди триста и петнадесет лева и 88 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 09.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 553,45 BGN
/петстотин петдесет и три лева и 45 стотинки/ от 15.09.2019г. до 01.06.2021 г., сумата от
58,50 BGN /петдесет и осем лева и 50 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
09.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 11,28 BGN /единадесет лева и 28 стотинки/ от 01.07.2018г. до
01.06.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в /адрес/,
аб. № *******, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена.
Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Твърди, че между страните не е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия и че не притежава качеството
потребител. Евентуално поддържа, че сметките са силно завишени и надписани, като не
отговарят на реалното потребление. Оспорва и акцесорните претенции за лихви.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на претенциите.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства
/нотариален акт за собственост и удостоверение за наследници/, че ответникът е собственик
на процесния недвижим имот въз основа на наследствено правоприемство. От изслушаната
и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, а самият имот е
топлоснабден. Съобразно цитираното по-горе ТР, това налага извода, че ответникът като
собственик на топлоснабден имот се намира в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество по договор за продажба на топлинна енергия и в качеството си на клиент
/потребител/ дължи заплащане на нейната цена.
От заключението по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза се
установява, че през процесния период в имота е имало 4бр. отоплителни тела, на които са
поставени ИРРО, като не е имало узаконен водомер за топла вода. Вещото лице разяснява,
че количеството топлоенергия за отопление през процесния период е изчислена на база
екстраполация съгласно т. 6.5. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007г. поради неосигурен достъп за реален отчет. Същото се отнася и за
количеството потребена топла вода, която е изчислена на база 1 потребител по 140л/ден
съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата отново поради неосигурен достъп за реално отчитане. В
случая правилно количеството е начислено по предвидената в Наредбата методика, тъй като
от представените от третото лице – помагач протоколи /л. 71-72/ се установява, че нито в
края на отоплителен сезон 2018/2019г., нито в края на отоплителен сезон 2019/2020г. е
осигурен достъп за реално отчитане в имота на измервателните уреди. В протоколите е
удостоверено с подписите на служител на /фирма/ и представител на етажната собственост,
че и на двете дати за отчитане никой не е осигурил достъп до имота. С оглед на това,
правилно топлоенергията е изчислена по предвидения в Наредбата начин, когато не бъде
осигурен достъп за реално отчитане.
2
За имота е начислена и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, изчислена
по формулата на т. 6.1.1. от Наредбата. Вещото лице е посочило, че технологичните разходи
/топлинните загуби на абонатната станция/ са отчислявани за сметка на /фирма/, както и че
общият топломер в АС е преминал нужните метрологични проверки на всеки 2 години и
съответства на одобрения тип. Експертът е остойностил общото потребено количество
топлоенергия за отопление, БГВ и сградна инсталация през процесния период на сумата от
4255,28лв. Съдът кредитира заключение като пълно, обективно и компетентно дадено, което
не е оспорено от страните, поради което приема за доказано в процеса, че от страна на
ищцовото дружество е доставена топлинна енергия до имота на ответника през процесния
период на стойност 4255,28лв.
По изложените съображения, предявеният иск за главница за топлинна енергия се
явява основателен до размер на сумата от 4255,28лв. и подлежи на отхвърляне за разликата
до пълния предявен размер от 4315,88лв.
По отношение на акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, съдът намира следното:
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва заплащане на
признатите за дължими в настоящото производство главни вземания за топлинна енергия на
падежа. За процесния период в отношенията между страните са приложими общите условия,
одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на
изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми и едновременно с това длъжникът изпада в
забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, от деня, следващ деня на падежа, дължи
мораторна лихва. Ищецът обаче претендира лихвата за забава от по-късен период, като
съдът е длъжен да се съобрази с това предвид действащия в гражданския процес принцип на
диспозитивното начало. От заключението по ССчЕ и с оглед уважената част от главната
претенция, акцесорната се явява основателна за сумата от 545,68лв. и подлежи на
отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 553,45лв.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства
/договор, сключен с ЕС /л. 15-18/, протоколи за отчети и изравнителни сметки /л. 69-72// и
експертното заключение по СТЕ, че през процесния период в сградата, в която се намира
имотът, е извършвана услугата дялово разпределение от третото лице – помагач. Съгласно
задължителните за страните общи условия към договора за продажба на топлинна енергия,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите
заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество) стойността на услугата
“дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ответникът
дължи и заплащане на цената на тази услуга, чийто размер съгласно договора и ССчЕ
възлиза на 58,50лв. за процесния период. Тъй като тази сума също не се твърди и доказва да
е платена на падежа от страна на ответника, последният дължи лихва за забава по чл. 86 ЗЗД
и върху нея, която възлиза на 11,28лв. за периода 01.07.2018г.-01.06.2021г.
По изложените съображения, исковите претенции за цена на услугата дялово
разпределение и за лихва за забава върху нея се явяват изцяло основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е доказал разноски в общ размер на 148,78лв.,
от които съразмерно на уважената част му се дължат 146,72лв.
За заповедното производство ответникът не е доказал извършването на разноски.
3
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 126,20лв. за
държавна такса, 500лв. за експертизи и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер – 726,20лв., съразмерно на
уважената част следва да му се присъдят 716,15лв.
За исковото производство ответникът е доказал разноски в размер на 650лв. за
платено адв. възнаграждение. От тях съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва
да му се присъдят 9,00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, срещу ТР. К. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32899/2021г. на СРС, 40
състав, а именно: 4255,28лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г. до имот, находящ се в /адрес/, аб. № ******* ,
ведно със законната лихва от 09.06.2021г. до изплащане на вземането, 545,68лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 01.06.2021г., 58,50лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
09.06.2021г. до изплащане на вземането, и 11,28лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 01.06.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
4255,28лв. до пълния предявен от 4315,88лв. и иска за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 545,68лв. до пълния предявен
от 553,45лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТР. К. Б., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 146,72лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 716,15лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ да заплати на ТР. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/,
сумата от 9,00лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4