РЕШЕНИЕ
№
22
гр. Русе, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе, V-ти състав в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдията ВЪРБАНОВА
адм. дело № 722 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 144, ал. 1 от с.к. и чл. 4, ал. 1, изр. 2 от
Закона за местните данъци такси (ЗМДТ).
Постъпила е жалба от Д.Н.П. ***, депозирана чрез пълномощника адв. М.Д. ***
против Акт за установяване на общински публични вземания (АУОПВ) № СУД-001252
от 23.08.2021 год., издаден от инспектор в отдел „КСМДТ” към Дирекция „МДТ” при
Община Русе, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „МДТ” при Община
Русе, с който е определен дължим данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер
на 360,08 лева и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 360,08 лв. за периода
2019 – 2020 г., както и съответстващите на тези задължения лихви, начислени до 23.08.2021
г.
Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
поради нарушение на процесуалните правила и несъответствието му с материалния
закон. Твърди се, че не са налице предпоставките за издаване на акт по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК. Възразява се и по същество срещу констатацията на
административния орган, че от данъчнозадълженото лице не са извършени плащания
за погасяване на дължимите МДТ и законни лихви и това е ползвано като основание
от органа по приходите да пристъпи към издаване на оспорения АУОПВ.
Жалбоподателят твърди, че е заплатил на 24.06.2021 г. установените впоследствие
с АУОПВ задължения, съобразно изпратеното му на 09.06.2021 г. съобщение, но
органът по приходите необосновано не е взел предвид извършеното плащане.
Нито в жалбата, нито в хода на делото са наведени възражения за
неправилност на математическите изчисления. Иска се съдът да отмени Акт за
установяване на общински публични вземания № СУД-001252 от 23.08.2021 г.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – директор на Дирекция “Местни данъци и такси” при
Община Русе в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи, чрез
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй
като оспореният акт не страда от наведените в жалбата пороци, водещи до
неговата незаконосъобразност.
След като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото,
становищата на страните, въз основа на съвкупната им преценка и с оглед нормата
на чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:
С Акт за установяване на
общински публични вземания № СУД-001252/23.08.2021 г., издаден от инспектор
в Отдел „КСМДТ” към Дирекция „МДТ” при Община Русе, са установени в тежест на
жалбоподателя задължения
за ДНИ и ТБО и
лихви върху тях за
нежилищен
недвижим имот с адрес гр. Русе, м. „Сръбчето, ПИ № 22-Р, представляващ УПИ
4Р-22/5Р-22 земеделска земя с площ 22145,00 кв.м. за периода 2019 г. – 2020
г. – ДНИ
– 360,08 лв. и лихви – 53,98 лв.; ТБО – 360,08 лв. и
лихви – 53,98 лв. (л.л.
6-7 от преписката). Общият размер на
установените с АУОПВ задължения е 828,12 лв., от които главница 720,16 лв. и
лихви – 107,96 лв. Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във
връзка с чл. 4и чл. 9б от ЗМДТ и въз основа на база данни в информационния
масив на Дирекция МДТ при Община Русе по данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на
задълженото лице. Според обстоятелствената част на АУОПВ в информационната база
данни на Дирекция МДТ при Община Русе въз основа на данъчна декларация вх. № ДК14004635/14.07.2016
г., подадена от жалбоподателя, е разкрита партида с № 5609207366006 за притежаваните
от него 0,2619 ид.ч. от нежилищен недвижим имот в „Сръбчето, гр. Русе, ПИ № 22-Р, представляващ
УПИ 4Р-22/5Р-22 земеделска земя с площ 22145,00 кв.м. и облагаема основа за ДНИ
и за ТБО – 90 018,30 лв. към 23.08.2021 г.
В акта се твърди, че по посочената
данъчна партида се отчитат неплатени задължения по ЗМДТ – за ДНИ и ТБО, за
определянето размера на които административният орган се е позовал на чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредба № 20 за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Русе, а по отношение на ТБО – на чл. 66 от ЗМДТ и Наредба
№ 16 за определянето на местните такси и цени на услуги и права на територията
на Община Русе съобразявайки вида и местоположението на имотите.
В табличен вид в
АУОПВ се посочват дължимите суми за ДНИ и лихви върху тях по години за периода
2019 г. – 2020 г. (т. 2 от акта) като също така е посочено, че задълженията са
по декларация ДК14004635/14.07.2016 г. за имот в местността „Сръбчето“ в гр.
Русе. По идентичен начин в т. 3 от акта са установени и незаплатени изискуеми
вноски за ТБО за същия период 2019 г. – 2020 г. по години по същата данъчна
декларация за същия имот. Въз основа на описаните установявания, органът по
приходите е постановил, че от данъчнозадълженото лице не са извършени плащания за
погасяване на дължимите МДТ и законни лихви, поради което на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК с издадения АУОПВ са установени дължими от жалбоподателя общински
публични вземания по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени
до 23.08.2021 г. (описани в табличен вид) на обща стойност 828,12 лв.
Актът е съобщен
на жалбоподателя чрез изпращане с пощенски оператор и е получен от него на
30.08.2021 г. (виж известие за доставяне на л. 8 от преписката) и е оспорен в
цялост от него по административен ред с жалба от 07.09.2021 г. По делото
липсват данни за изрично произнасяне на директора на Дирекция „МДТ” при Община
Русе.
На 26.11.2021 г.
е подадена жалба до настоящия съд, чрез директора на Дирекция МДТ при Община
Русе, срещу издадения АУОПВ. С оглед цитираните по-горе дати жалбата е подадена
в срок,
изхожда от процесуално легитимирано лице –
адресат на акта, за който е проведено задължителното оспорване по административен ред. Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите
установява размера на дължимия данък, когато не е подадена декларация и не е
извършена ревизия. По силата на чл. 4, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗМДТ в производствата
по установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите. Оспореният АУОПВ е издаден от старши
инспектор Дачева като служител на общинската администрация, имащ права и
задължения на орган по приходите, определен като такъв с нарочна заповед на
кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ – Заповед № РД-01-2795/05.10.2020 г.
на Кмета на Община Русе (л. 15 от преписката).
Административният акт е в
предписаната от закона писмена форма като съдържа фактически и правни основания
за издаването му, които позволяват извършването на проверка за
законосъобразност от страна на съда. В случая от фактическа страна органът по
приходите се е позовал на наличните данни от информационната система на
Дирекция МДТ при Община Русе по подадена от жалбоподателя данъчна декларация за
процесния имот. От правна страна актът е мотивиран с нормата на чл. 107, ал. 3
от ДОПК, както и по същество с разпоредби от ЗМДТ, регламентиращи определянето
на ДНИ и ТБО. Доколко мотивите на органа по приходите са пълни, достатъчни и
обосноваващи издадения административен акт, е въпрос на материалната
законосъобразност на акта.
В случая съдът намира, че оспорения
АУОПВ е постановен без в хода на административното производство да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като не е налице и твърдяното от
жалбоподателя несъответствие с материалния закон поради необоснованост на акта.
По делото няма спор относно
идентифицирането на притежавания от жалбоподателя имот, за който с оспорения
АУОПВ са определени задължения за ДНИ и за ТБО. Липсва спор и за начина на
определяне на съответните задължения. Възражението на жалбоподателя се основава
единствено на твърдението, че не дължи установените с процесния АУОПВ вземания,
тъй като вече ги е бил заплатил преди издаването на акта и по тази причина
липсва въобще основание за издаването на АУОПВ.
Според съдържанието на издадения
АУОПВ на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК са определени
дължими публични вземания за ДНИ и ТБО и лихви, за притежаван от жалбоподателя
недвижим имот – земеделска земя.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК, когато
органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната
вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението
подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. С разпоредбата на чл.
107, ал. 3 от ДОПК, послужила като основание за издаване на акта, е
регламентирано, че размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото
лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се
издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни
и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено
в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон
не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия. Видно е, че разпоредбата урежда няколко хипотези, при които
се издава акт за установяване на задължение, какъвто е АУОПВ. На първо място
това може да стане по искане на данъчнозадълженото лице. В случая няма спор, че
такова искане не е отправяно до органа по приходите. На следващо място акт по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК може да бъде издаден и по служебен почин, но в изрично
предвидените в кодекса хипотези, а именно – 1) при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103; 2) когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия и 3)
въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации,
когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е
платено и не е извършена ревизия. Безспорно последната хипотеза не е относима
към настоящия случай, доколкото не се касае за публични задължения, за които не
се изисква подаване на декларация.
В оспорения АУОПВ органът по
приходите е посочил, че е от данъчнозадълженото лице не са извършени плащания
за погасяване на дължимите МДТ и законни лихви, т.е. позовал се е на втората от
цитираните по-горе хипотези, а именно – когато задължението не е платено и не е
извършена ревизия. На 09.06.2021 г. до жалбоподателя е изпратено съобщение за
дължими публични общински вземания по ЗМДТ за процесния имот (л. 9 от
преписката), според което към датата на съобщението - 09.06.2021 г. същият има неплатени
задължения за ДНИ в размер на 180,04 лв. и лихви към тях в размер на 32,41 лв.
за 2019 г. и в размер на 180,04 лв. и лихви към тях в размер на 14,08 лв. за
2020 г., както и задължения за ТБО в идентичен размер за 2019 г. и за 2020 г.
Съобщението е получено от жалбоподателя на 17.06.2021 г. (виж известие за
доставяне на л. 9 – гръб от преписката).
По делото не е спорно, че на
24.06.2021 г. във връзка с полученото съобщение жалбоподателят е извършил
плащане на суми – 408,12 лв. за ДНИ за 2019 г. и 2020 г. (главница 360,08 лв. и
лихви 48,04 лв. и още веднъж 408,12 лв. за ТБО за 2019 г. и 2020 г. (л. 3-4 от
преписката). В платежните нареждания е посочено, че документът, въз основа на
който се извършва плащането е съобщението № СВ001169 от 09.06.2021 г. и че
плащането се отнася за период 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г.
От представени от ответника по делото
писмени доказателства (л. 32-37) се установява, срещу жалбоподателя е издаден и
е влязъл в сила на 23.01.2013 г. след обжалване, АУОПВ № СУД-075/07.11.2011 г.,
с който на П. са определени задължения за ДНИ и за ТБО за периода 2008 г. –
2011 г. Актът е изплатен на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна за
образуване на изпълнително производство за принудително събиране на
установените общински вземания като Община Русе е присъединена като взискател с
вземането си по този АУОПВ към изпълнително дело № **********/2003 г.
образувано срещу жалбоподателя.
Според данните, предоставени от
трета, неучастваща в производството страна – ТД на НАП – Варна, Община Русе е
уведомила НАП – Варна за направено плащане от ЗЛ по АУОПВ № СУД-075/07.11.2011
г. общо в размер на 816,24 лв. на 24.06.2021 г. и 366,02 лв. на 29.10.2021 г.
като заплатените суми да се приспаднат от задължението на лицето по
образуваното изпълнително дело. По подадено възражение от 25.11.2021 г. от
задълженото лице остатъкът от задължението, след приспадане на плащанията, е
погасен по давност на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК и с Разпореждане
от 02.12.2021 г. за прекратяване на производството по принудително изпълнение
съгласно чл. 225 от ДОПК изпълнителното дело е прекратено. В писмо изх. №
С220003-178-0011583/13.05.2022 г. (л. 53) публичният изпълнител посочва
изрично, че по изпълнително дело № **********/2003 г. към 23.08.2021 г. е
нямало издадено разпореждане за погасяване на задължения по давност по АУОПВ №
СУД-075/07.11.2011 г. за период 2008 г. – 2011 г. Такова погасяване на остатъка
от задължението по посочения АУОПВ е извършено с Разпореждане за прекратяване
на производството по принудително изпълнение от 02.12.2021 г.
При тези данни
правилно, противно на твърденията на жалбоподателя, органът по приходите е
извел извод, че за задълженията на жалбоподателя за 2019 г. и 2020 г. липсва
плащане и това е основание по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на АУОПВ за
установяването на тези задължения.
Съгласно чл.
169, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват в следната
последователност: главница, лихви, разноски. Алинея 3а от същия член предвижда,
че до заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид,
установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се
отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.
От своя страна съгласно чл. 169, ал. 3б от ДОПК с постъпила сума по сметката на
публичния изпълнител за погасяване на предявени за събиране в Националната
агенция за приходите публични вземания до започване на принудителното им
събиране се погасява задължението, срокът за внасяне на което изтича най-рано
към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични
задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. По силата на
чл. 169, ал. 8 от ДОПК след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 3б, 4,
5 и 6 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната
последователност: разноски, главница, лихви.
Анализът на
цитираните правни норми сочи, че законът императивно е определил реда и
последователността на погасяване на публичните вземания като до образуването на
изпълнително дело вземанията се погасяват в последователност: главница, лихви ,
разноски като погасяването става по реда на възникването им, т.е. първо се
погасяват най-рано възникналите (най-старите) задължения и единствено ако
задълженията се отнасят за една и съща година данъчнозадълженото лице има право
да заяви кое от тях погасява. Когато вземането вече е предявено за събиране в
НАП, но принудителното събиране все още не е започнало по силата на цитираната
норма на чл. 169, ал. 3б от ДОПК внесените по сметката на публичния изпълнител
суми се отнасят за погасяване на задължението, чийто срок за внасяне изтича
най-рано към датата на плащането, а ако срокът за плащане на няколко задължения
изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. След образуване на
изпълнително дело за събиране на публичните вземания последователността на
погасяване е изцяло нормативно определена. Видно е, че законът не предоставя
възможност на данъчнозадълженото лице, при наличие на множество задължения от
различни периоди, само да избере кое задължение да погаси, освен когато се касае
за задължения, които се отнасят за една и съща година и за тяхното събиране все
още не е образувано изпълнително дело. В случая, доколкото към датата на
извършеното от жалбоподателя плащане – 24.06.2021 г., П. е имал дължими
задължения за ДНИ и ТБО за периода 2008 г. – 2011 г., за които е образувано
изпълнително дело за принудителното им събиране, то същият не е разполагал с
правна възможност сам да посочи какви задължения би искал да погаси, а
внесените суми правилно са отнесени към задълженията му по АУОПВ от 2011 г. Към
датата на плащането, а и към датата на издаване на оспорвания в настоящото
производство АУОПВ липсва произнасяне на компетентен орган – публичен
изпълнител на НАП относно погасяването по давност на задълженията за периода 2008
г. – 2011 г., поради което правилно органа по приходите при Дирекция МДТ на
Община Русе е приел задълженията на жалбоподателя за 2019 г. и 2020 г. за ДНИ и
ТБО за неплатени и за тях е издал процесния АУОПВ. Обстоятелството, че
жалбоподателя е вписал в платежните нареждания, че извършва плащане на
задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г. и 2020 г. не би могло да промени изложените
изводи, тъй като както вече се посочи при конкретните фактически обстоятелства,
а именно наличието на стари задължения, за които е образувано изпълнително
дело, на жалбоподателя не е дадена законова възможност за извършване на такъв
избор.
ДОПК е предвидил
едно изключение от анализирания до тук ред и начин на погасяване на публичните
вземания и ограничената възможност за избор от страна на данъчнозадълженото
лице кое точно задължение да погаси. В чл. 169, ал. 7 от ДОПК е посочено, че
алинеи 4 и 5 не се прилагат за вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до
образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална
дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез
прихващане. Тази норма обаче се явява неприложима в настоящия случай, на първо
място поради факта, че видно от нормата на чл. 169, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, а
респективно и на ал. 7, уредените в тези норми хипотези касаят единствено
публични задължения, установени от НАП, докато настоящият случай се отнася до
задължения, установени от орган по приходите на общината. Отделно от това видно
от датата на плащането – 24.06.2021 г., която е два месеца преди издаване на
оспорвания АУОПВ, не може да се приеме, че плащането е по този невлязъл в сила
все още акт.
В обобщение на
всичко изложено до тук и доколкото липсва спор относно начина на изчисление на
дължимите ДНИ и ТБО, настоящия съдебен състав счита, че оспорения в настоящото
производство АУОПВ е законосъобразен и подадената срещу него жалба като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и направеното
то ответника искане за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателя следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.Н.П. ***, против Акт за установяване на общински
публични вземания № СУД-001252 от 23.08.2021 год., издаден от инспектор в отдел
„КСМДТ” към Дирекция „МДТ” при Община Русе, мълчаливо потвърден от Директора на
Дирекция „МДТ” при Община Русе, с който е определен дължим данък върху
недвижимите имоти в размер на 360,08 лева и такса битови отпадъци в размер на
360,08 лв. за периода 2019 – 2020 г., както и съответстващите на тези
задължения лихви, начислени до 23.08.2021 г.
ОСЪЖДА Д.Н.П.,***, ЕГН ********** *** сумата от 300,00 лв. (триста) лева разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: