РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. ***, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖ***КИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Граж***ко дело №
20214430106854 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. първо от ЗОДОВ,
вр.чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от *** против ***, представлявана от ***, в
която се твърди, че ищецът, след сериозен професионален опит, е бил
назначен през август 2009 г. като *** където работил до *** Промяната в
Търговския регистър била вписана на 10.11.2016г., като за *** е назначена
***. Същата подала сигнал до *** срещу него по повод ползван от
дружеството *** с ***. В резултат на подадения сигнал той бил призоваван
многократно в *** и *** където представял съотносими документи и давал
показания по образуваната проверка. Твърди, че с постановление от
22.06.2017г., *** в ***, преценил, че са налице доказателства за извършено от
обективна и субективна страна престъпление по чл.220 от НК и изпратила
материалите в ***. На 28.08.2017г., *** в ОП се е произнесъл по преписка ***
по описа на същата прокуратура, като отказал да образува досъдебно
производство. С *** апелативния *** на *** е отменил постановление от
28.08.2017г. на *** за отказ от образуване на досъдебно производство. С
1
постановление от 12.11.2018г. *** от ОП приел, че ***ят на дружеството ***
като длъжностно лице е присвоил сумата от 4000 лева, собственост на
дружеството и изпратил материалите по досъдебното производство в *** по
компетентност, с оглед привличането му за престъпление по чл.201 ал.1 от
НК. С постановление от 14.12.2018г. *** в *** приел *** по описа на ***, с
оглед на което на досъдебното производство бил даден нов номер - *** по
описа на ***, което продължило да се води за извършено престъпление по
чл.201 ал.1 от НК. В хода на проведеното разследване са извършени
множество ПСД и *** привлякла в качеството на обвиняем на 19.08.2020г. в
*** ищеца по обвинение, че на 29.07.2016г. в ***, като длъжностно лице - ***
на *** в кръга на службата си съставил официален документ - *** от
29.07.2016г., в който удостоверил неверни обстоятелства, че е заплатил на ***
сумата от 4 000 лева за покупка на *** с цел този документ да бъде използван
като доказателство за отразеното обстоятелство - престъпление по чл. 311,
ал.1 от НК. В хода на разследването *** *** установила, че е налице
малозначителност на деянието, извършено от обвиняемия П.. Прокуратурата
приела, че са били налице обстоятелства, които не обуславят прилагането на
нормата на чл.311, ал.2 от НК /маловажен случай/, а обуславят прилагането на
института „малозначителност“ на деянието по смисъла на
материалноправната разпоредба на чл.9, ал.2 от НК и прекратила
наказателното производство с № 2181/2018г. по описа на *** *** с ***
Ищецът твърди, че наказателната репресия срещу него продължила повече от
3 години, като за този период от време спрямо него са били предприети
множество процесуално-следствени действия, част от тях направени и
достояние на роднинско-приятелския кръг, средите, в които е работил, както
и обществеността. Отделно, силния отзвук в обществеността за ****** и
предвид обвинението за толкова тежко престъпление, вероятността да бъде
лишен от права по чл.37,ал.1,т.6 от НК, множеството процесуално следствени
действия извършвани с голяма интензивност по отношение на него, довели до
ежедневни тревоги за бъдещето му, неиздържайки на шумния обществен
отзвук и насадилото се мнение, че той е извършил престъпление. Твърди, че
повдигнатото незаконосъобразно обвинение от страна на *** предизвикало
неописуеми неблагоприятни последици за него във всеки един аспект от
неговия живот - след привличането му за обвиняем през 2020г. той започнал
да не може да спи нощем, развил тревожност, която му пречела да бъде
2
концентриран и ефективен в работата си, избягвал срещите и събиранията с
близките си и приятелите си и се затворил в себе си, избягвал излизанията,
защото знаел и чувал хората да си шушукат по улиците по негов адрес, че е
престъпник, чувствал се несигурен и притеснен, не можел да си намери
работа, тъй като никой не искал да го наеме, именно поради обвиненията
срещу него и натрупалото се негативно отношение в обществото, станал
изключително затворен, ограничил социалните и работните си контакти,
изпаднал в депресия, бил потиснат, изгубил общителността си. Твърди, че е
бил налице висок интензитет на емоционални и психически терзания, болки и
страдания от унижението на личността, накърняването на нравствените
ценности като чест и достойнство, като и към настоящия момент не може да
се възстанови напълно и да си възвърне обичайния начин на живот, както и
доброто си име в обществото. Моли съда да осъди *** да му заплати сумата
от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от незаконните
действия на *** изразяващи се в неоснователно повдигане на обвинение
против него в извършване на престъпление от общ характер по чл.311, ал. 1
от НК, за което е било образувано Досъдебно производство с *** по описа на
*** ***, прекратено на основание чл.9, ал.2 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.08.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
*** представлявана от *** *** - *** при ***, оспорва претенцията по
основание и по размер, сочи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
пръв път на 19.08.2020г. и е имал това качество до прекратяването на
досъдебното производство на 09.12.2020г., т.е. за период по-малък от 4
месеца, а не както се твърди в исковата молба — за период от 3 години.
Твърди се, че предварителната проверка, която е била водена по случая, не се
води срещу конкретен извършител и има за цел само да установи дали има
извършено престъпление, а не от кого, а постановлението за образуване на
досъдебно производство на *** също не съдържа никакви данни за
извършител, а само за престъпния състав от НК. Твърди се, че наличието на
действително претърпени вреди е елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за
претърпените морални вреди. Сочи, че обезщетението следва да съответства
на необходимото за преодоляването на нанесените морални вреди, а
3
претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15
000 лева е изключително завишена и не съответства нито на претендираните
вреди, нито на икономическия стандарт в страната и в конкретния географски
район. Сочи, че при повдигане на обвинението е била наложена най-леката
мярка за неотклонение - „подписка“, и други мерки за процесуална принуда
не са използвани, което сочело изключително нисък интензитет на
наказателна принуда. Твърди, че по отношение на искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение не са ангажирани доказателства, поради което
счита същото за неоснователно.
При така изложеното от фактическа страна, съобразно събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
От приложеното досъдебно производство *** (***) на *** – ***, се
установява, че на 25.11.2016г. в *** е постъпил сигнал от ***, *** на *** гр.
***, в който е посочено, че предходния *** – ищецът К.П., не е представил
договор за закупуване на товарен автомобил *** с ***, който е установен в
гараж на дружеството и заведен като негов актив. Посочено е, че има
съмнение за злоупотреба със служебни средства, поради разминаване във
формата на документите, които впоследствие са били представени от ищеца,
както и в имената на продавачите на превозното средство. С постановление
на *** в *** от 30.11.2016г. на директора на *** *** е възложено
извършването на проверка по образуваната преписка *** Ищецът дал
сведение по образуваната преписка за пръв път на 09.12.2016г. На
17.01.2017г. материалите по преписката били изпратени от *** на *** по
компетентност. След извършени процесуално-следствени действия, на
22.06.2017г. е изготвено постановление за изпращане на материалите на ***
по компетентност за извършване на съответни действия и решаване по
същество. На 28.08.2017г. *** с Постановление на ***, е отказал образуване
на досъдебно производство по преписката. След обжалване на посоченото
постановление, същото е отменено с *** на *** *** при ***, и са дадени
указания за хода на разкледването, след което е образувано досъдебно
производство в *** *** за престъпление по чл. 220 ал. 1 от НК, впоследствие
изпратено на *** с постановление от 12.11.2018г. По производството, вече
под № ***, *** по описа на ***, отново са извършвани процесуално-
следствени действия, срокът за разследване е продължаван неколкократно, на
24.06.2019г. ищецът е бил разпитван в качеството на свидетел, на 13.09.2019г.
4
е изготвено заключително постановление на следовател при ***-***, с
мнение за прекратяване, и на 09.10.2019г. е изготвено Постановление за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
***, *** по описа на ***, ДП *** по описа на *** ***. Това Постановление е
обжалвано, и с *** по ***, на ***, потвърдено с Определение по ***, то е
било отменено. На 19.08.2020г. е изготвено Постановление за привличане на
обвиняем, и ищецът К.П. бил привлечен като такъв за престъпление по чл.
311, ал. 1 от НК, затова че на 29.07.2016г. в ***, като длъжностно лице - ***
на *** в кръга на службата си съставил официален документ - ***, в който
удостоверил неверни обстоятелства, че е заплатил на *** сумата от 4 000 лева
за покупка на камион с *** с цел този документ да бъде използван като
доказателство за отразеното обстоятелство. Била взета мярка за неотклонение
– „Подписка“. На същата дата ищецът бил разпитан в качеството на
обвиняем. На 15.10.2020г. разследването било предявено на обвиняемия и
неговия защитник. На 15.10.2020г. било изготвено заключително мнение от
следовател при *** по № *** с мнение за предаване на съд по повдигнатото
обвинение. На 17.11.2020г. били дадени указания от *** в *** за извършване
на ново привличане в качеството на обвиняем с корекция в текста на
привличането /фамилията на ***/, което било извършено на 23.11.2020г., с
взета същата мярка за неотклонение, на същата дата е бил извършен отново
разпит на ищеца в качеството му на обвиняем, и отново било предявено
разследването на обвиняемия и защитника му. На 24.11.2020г. било изготвено
заключително мнение за предаване на съд. С ***, връчено на ищеца на
15.12.2020г., наказателното производство е било прекратено, като в мотивите
е посочено, че ***ът е счел, че деянието е малозначително.
По делото са събрани писмени доказателства - справка за трудови
договори на ищеца, от които е видно, че след прекратяване на отношенията с
***, ищецът е работил като *** *** за периода *** и *** *** за периода
01.07.2020г. – 20.07.2020г. Приета е и справка от Търговския регистър, от
която е видно, че ищецът е бил *** на ***, с едноличен собственик на
капитала – ***, за периода *** Не е спорно между страните, че ищецът е бил
неосъждан и че от м. 08.2009г. до м. 09.2016г., той е бил *** на *** гр. ***. С
исковата молба е представена автобиография на ищеца, която не е датирана и
сочи неговите работодатели от 1991г. до 2016г., тя има характер на писмено
изявление на страната и не може да се приеме като писмено доказателство.
5
Изявленията на ищеца в съдебно заседание на 11.03.2022г. – че се касае за
политическа саморазправа, че е имало дела срещу него, че са му пратили
бригади и са му запалили три лични автомобила, че са го „ударили“ с ядрена
ракета, са неотносими към предмета на делото.
Във връзка с претърпените неимуществени вреди, които се претендират
в настоящето производство по обвинение за извършено престъпление, по
делото са разпитани свидетели, водени от ищеца - ***, ***, и ***, негова
позната. *** посочи, че живее заедно с *** в ***, ***, посочи, че всичко
започнало през септември 2016г., когато пристигали най-различни призовки
от *** и от други институции, като той приел две призовки за него, децата му
също. Свидетелят твърди, че ищецът започнал да се чувства подтиснат,
променен, а дотогава бил общителен, весел човек. На въпрос на свидетеля за
какво са призовките, ищецът му отговарял, че си има проблеми. Свидетелят
заяви, че започнали дела, че били запалени автомобили на ищеца, но не знае
къде са били палежите. Твърди, че заради призовките ищецът започнал
наистина да се притеснява, да се чувства недобре, бил подтиснат, започнал да
пуши по-често. Твърди, че хората наоколо започнали да се притесняват защо
ищецът получава призовки, въпреки че и самият свидетел не знаел за какво са
те. Посочи, че семейството на *** – *** и *** заминали през 2017 г. в ***, и
че и в момента са там. Ищецът споменавал, че има проблеми постоянно във
връзка с воденото срещу него дело, но не го е обсъждал с него. Впоследствие
свидетелят разбрал, че са го оправдали и не е имал никаква вина. Заяви, че по
време на делото, ищецът не работел, търсел си работа, започнали да не го
приемат никъде на работа, а преди това имал престижна работа в банки и в
*** Заяви също, че до приключване на делото ищецът не си намерил работа,
т.к. бил уронен престижът и авторитетът му. Съседите променили
отношението си към ищеца по-скоро в отрицателна насока, започнали да го
избягват да контактуват с него, казвали, че е мошеник и крадец. Посочи, че
живяли заедно с ищеца от 2018 г., а през 2016 г. той прекратил работа в „***.
Относно заминаването на семейството му за ***, били споменавани скандали
във връзка с работата му и тези преписки, но свидетелят заяви, че няма
представа. Посочи, че сега връзките със семейството на ищеца е по телефона,
и не е виждал те да се прибират в ***. Посочи, че в този период *** нямал
много доходи и семейството на свидетеля му е помагало в битово отношение.
Ищецът бил вкъщи, но излизал да търси работа. Свидетелят не знае дали
6
ищецът е имал приятелски кръг. Запитан отново за призовките, свидетелят
заяви, че двете призовки, които получил, са били след 2017г., но той не е
прочел в какво качество *** вика ***, въпреки че посочи, че прави разлика
между свидетел и обвиняем. Това, което е чувал от *** като споделени
преживявания, лошото му настроение и неприятно преживяване, не били само
заради пожара на автомобилите, въпреки че ищецът му казвал, че са му
пратили някакви да му запалят автомобилите и след това започнали да му
пращат призовки. Свидетелят заяви, че не знае *** да е подавал конкретни
молби за работа и за откази да бъде назначен. На въпрос на съда свидетелят
отговори, че от 2018 г. до 2020 г. е работил на пълен работен ден, че
всъщност знае, че от май 2018 г. до юли 2020 г. *** е работил в дружество в
***, но не знае дали е бил ***, казвал му, че се занимава с някаква дейност, не
знае дали е ходил всеки ден на работа, не е обсъждал с него какво работи там
и с какво се занимава това дружество. *** посочи, че е в приятелски
отношения с ищеца, от едно село са, че го знае и като обществена личност.
Посочи, че преди ищецът да работи в „***, е работел в банки, във финансови
институции, знае го като весел и добър човек. Самата свидетелка е работила
в счетоводството на „*** от 2013 г. до 2016г., и помни, че през септември
2016г. ищецът бил свален от поста си и дошъл друг ***. Посочи, че им
искали документи и фактури, идвали хора от ***, казали, че се води
разследване срещу ищеца. Подочула, че е образувано дело срещу ищеца,
разбрала от ***, когато дошли. Посочи, че след това понякога е виждала
ищеца по улицата, изглеждал навъсен и разстроен, но й било неудобно да го
пита. Смята, че резултата от делото срещу ищеца е бил положителен за него,
но не била сигурна. Когато виждала ищеца след този период, след като
спечелил, не бил по-радостен, по-щастлив от този факт. Свидетелката заяви,
че доколкото знае, ищецът е безработен - той й го е казвал, и че семейството
му не е при него. Знае, че имало палежи на колите му през 2016г., когато още
работела в „***, пишело в интернет, разчуло се в обществото. Имало
шушукания между колегите и работниците, че е окрал фирмата, че правил
измами, което тя не вярвала, защото са работили коректно и ищецът бил
добър ръководител - коректен, лоялен с колегите, уважаван от служителите на
фирмата и в общината. Свидетелката заяви, че не прави разлика между
проверка, преписка и разследване, но когато започнали да искат документи
разбрала, че нещо става, което не е хубаво за фирмата и за ***я. Виждала
7
ищеца угрижен, но не й било удобно да го пита дали лошото му настроение е
заради палежите и проверката от ***.
При така събраните доказателства по делото, спорни са въпросите –
налице ли са предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата в
лицето на Прокуратурата на РБ за вреди от действия на правозащитни органи
по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, дължимо ли е обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди и какъв е техния размер в конкретния случай.
По спорните въпроси по делото, съдът намира от правна страна
следното: При установеното наличие на повдигнато обвинение и
прекратяване на наказателното производство, по реда на ЗОДОВ следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника - Прокуратура на РБ. Нормата
на чл.4 от ЗОДОВ сочи обективна отговорност на държавата и общините, за
вреди причинени на гражданите, без да е необходимо виновно поведение от
страна на длъжностно лице. Отговорността на държавата възниква при
наличието на хипотезите, изчерпателно изброени в чл.2 от Закона, като в
настоящето производство безспорно се установи, че е налице повдигнато
обвинение спрямо ищеца на 19.08.2020г., повторно повдигане на обвинение
на 23.11.2020г. и прекратяване на наказателното производство на 09.12.2020г.
Това обстоятелство ангажира обективната отговорност на правозащитните
органи, в случая *** за нанесени вреди по чл. 2 ал. т. 3 от ЗОДОВ, при третата
хипотеза - наличие на обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление. Независимо дали процесуално-
следствените действия на прокуратурата са били законосъобразни,
обвинението се явява незаконно при наличие на прекратяване на
наказателното производство и обективно Прокуратурата отговаря за
нанесените неимуществени вреди на ищеца. Повдигането на незаконно
обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга
неговия личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а при доказване
на увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е
длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с
релевантните за спора обстоятелствата, от значение за определяне на
конкретния размер, като ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения
обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен
дискомфорт от упражнената принуда, т.к. те следват от закона, но за всички
8
останали болки и страдания е необходимо да има твърдения и доказателства
/в т.см. и Решение № 176 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2016 г., IV
г. о., ГК, Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г.
о., ГК и др./. Следва да се отбележи, че на обезщетяване подлежат вредите за
целия период, в който е водено наказателното производство до неговото
прекратяване, за какъвто период се претендира в предявения иск, а не само за
периода, в който лицето е имало качеството на обвиняем, както твърди
прокуратурата /в т.см. и Решение №35/16.02.2016 по дело №5215/2015г. на
ВКС, ГК, III г.о., както и съдържанието на мотивите на Решение № 172/
09.08.2016г. по дело № 5003/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о./, доколкото е било
ясно, че производството е било водено именно срещу ищеца, той е посочен в
сигнала от 25.11.2016г., въз основа на който е започнала първоначалната
проверка, негови подписи са били подложени на почеркови експертизи.
Въпреки че няма данни ищецът да е запознаван с хода на производството и
различните обвинения, формулирани от *** във времето в което то е
провеждано, именно в началото на разследването е бил по-широк отзвука за
такова разследване, и е бил по-висок интензитетът на вредите, които ищецът е
търпял, съобразно събраните по делото доказателства. В случая
доказателствата, събрани във връзка с претърпените неимуществени вреди са
гласни, дадени от неговия брат и позната, бивша негова подчинена.
Показанията на свидетелите обхващат период от време – от 2016г. до 2020г.,
и не доказват по категоричен начин какви неимуществени вреди са
претърпени само от обвинението в периода 19.08.2020г. - 09.12.2020г., но
сочат поведение и обществена известност и нагласи преди обвинението.
Свидетелите доказаха промяна в поведението на ищеца обаче и след като
негови три лични автомобила /съобразно обясненията на самия ищец/, са били
запалени, и след като по настоящото досъдебно производство е започнало
разследване, по което първоначално ищецът е бил само свидетел. Сочат също
така и че ищецът е бил безработен, но в периода, който самият ищец е очертал
в и.м. – около 4 години, той е работил, с прекъсвания, и то като офис-
мениджър, директор, ***. Съдът не кредитира и не обсъжда автобиографията
на ищеца, представена с исковата молба, доколкото тя не е пълна и обхваща
само период до прекратяване на правоотношенията с *** гр. ***, а другите
събрани от съда доказателства сочат, че той е работил и на други позиции до
завеждането на иска, които не са изброени в тази автобиография. Въпреки, че
9
*** е ***, и че живеят в едно домакинство, съдът намира, че двамата не са
били в достатъчно близки отношения, за да кредитира изцяло неговите
показания – той е получавал призовки за ***, но не е поглеждал в какво
качество е бил призоваван, не знае къде са били запалени автомобилите на
***, защо точно семейството се е разделило, първоначално заяви, че *** е бил
безработен, но на конкретен въпрос за дружество ***, посочи, че *** е
работил там, но дори не знае като какъв. Тези негови показания са неясни и
без конкретно съдържание, и сочат, че съдът не следва да кредитира изцяло
изнесеното от него, като същевременно се взема предвид, че при близката
родствена връзка, този свидетел е заинтересован от изхода на делото. От
показанията на ***, съдът кредитира единствено изнесеното, че *** е станал
подтиснат и притеснен, че в израз на това е започнал да пуши по-често, че
съседите им започнали да го избягват, и че отношението към него се
променило в отрицателна насока. *** също изнесе данни, че е виждала ищеца
променен, навъсен, разстроен, че той й е казал, че е безработен, не посочи
кога през годините е говорила с него, а и заяви, че й е било неудобно да го
пита защо е разстроен. В нейните показания не беше посочено какъв е бил
отзвукът в обществото спрямо ищеца за периода на повдигнатото обвинение
през 2020г., а за това което се е говорило и е било публикувано в интернет за
палежите на автомобили и при събирането на доказателства при процесното
наказателно производство през 2016г. между служителите в дружеството.
Поради горното, съдът намира, че независимо, че на ищеца са били
повдигнати обвинения за извършено престъпление само в периода
19.08.2020г. - 09.12.2020г., то той е търпял вреди още при образуването на
наказателното производство, т.к. е бил наясно, че то се води срещу него, така
е било възприето и от служителите в предприятието, в което той е работил
преди това. Същевременно, съдът отчита, че в същия период, ищецът е бил
пострадал от други престъпления – палежи на три негови автомобила, които
също са били с широк обществен отзвук, имал е контакти с *** във връзка с
тези престъпления, и те също са се отразили негативно върху неговото
психическо състояние. Следва да се отбележи и че не се доказа връзката
между отстраняването на ищеца от работа в *** гр. ***, и започнатото
наказателно производство, напротив – едва при постъпване на новия *** в
това предприятие, от него е изпратен сигнал в прокуратурата за
несъответствие в счетоводството, установено от него. През годините, когато е
10
водено разследването, ищецът не е бил безработен, а е работил на ръководни
длъжности в частни и общински предприятия, поради което съдът не приема
доводите за влошено име в обществото. Не се доказа по делото и че воденото
разследване е било причина за раздялата на семейството на ищеца, доколкото
свидетелите не посочиха да знаят причината за тази раздяла.
Съдът намира, че безспорно по делото се установи, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които обаче не са били с по-висок от
средния интензитет, и са били свързани с воденото срещу него производство
и впоследствие - от повдигнатото му обвинение, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови
и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена
длъжност. В случая не се касае за тежко умишлено престъпление, а мярката
за неотклонение, която е била наложена е била най-леката – „Подписка“.
Самото обвинение е било повдигнато и прекратено в рамките на 4 месеца, но
производството, още след първия разпит, е продължило 4 години.
Същевременно съдът отчита също, че за периода 19.08.2020г. - 09.12.2020г.
на ищеца два пъти е повдигано обвинение, поради грешно посочване на
фамилията на лице, включено в диспозитива на обвинението, което също е
причинило допълнителен стрес у ищеца.
С оглед на всичко гореизложено, при преценка на доказаните вреди
/промяна в настроението и поведението на ищеца и последвало негативно
отношение към него/, съобразявайки вида и характера на обвинението и
неговата продължителност, съдът намира, че искът с правно основание чл.2,
ал.1, т.3, предл. трето от ЗОДОВ, предявен от *** против Прокуратура на РБ,
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат
на обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, което
впоследствие е било прекратено, е основателен, и следва да бъде уважен, но
до размер на 4 500лв., като за разликата до пълния предявен размер от 15
000лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен. Именно този размер
на обезщетение би бил съотносим към настъпилите обективни вреди за
ищеца. Лихвата за забава, която ищецът претендира, се дължи от датата на
влизане в сила на прекратяването, и това е 23.12.2020г. – от изтичане на
седемдневния срок от връчване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, а не от датата на повдигане на обвинението, и
следва да бъде присъдена върху уважената част от главницата за обезщетение
11
от 23.12.2020г.
Съобразно искането на ищеца за присъждане на направените в
настоящето производство разноски, съдът намира, че същото следва да бъде
уважено до размер от 453.00 лв., съобразно уважената част от предявения иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.4, вр.чл.2, ал.1, т.3, предложение трето от
ЗОДОВ, вр. чл.52 от ЗЗД, *** ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕГН **********, от
***, ***, сумата от 4 500лв., съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на водено досъдебно производство № ***,
*** по описа на ***, повдигане и поддържане на обвинение по чл. 311, ал. 1
от НК, което е прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване на
наказателното производство, влязло в сила на 23.12.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението -
23.12.2020г. до окончателното изплащане, като за РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер от 15 000лв. и за периода 19.08.2020г. - 22.12.2020г. вкл,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК , *** ДА ЗАПЛАТИ НА
***, ЕГН **********, от ***, ***, сумата от 453.00 лв., съставляваща
направени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12