Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1924 24.07.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На девети юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 2055 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на С.П.Ж. с ЕГН **********, адрес: ***, действащ
чрез пълномощника си адвокат И.,***, представлявана от кмета Д.Н., с която се
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
е имало учредено право на ползване върху УПИ III–152, в кв. 16, по плана на
в.з. Р., гр. Б. – сега поземлен имот с идентификатор 07079.832.152 по КККР на
гр. Бургас, през 1984 г. на основание ПМС 11/02.03.1982 г.
Правният си интерес
от воденето на делото ищецът обосновава с правото си да придобие имота от
Община Бургас, въз основа на започнала процедура в тази връзка от 1995 г. и при
липсата на надлежно удостоверение за това по кой нормативен акт е учредено това
право.
Излага, че на
основание ПМС № 11/02.03.1982 г. му е било учредено право на ползване върху
парцел от 0.85 дка в м. „А.т.“ , за което му било издадено и удостоверение с
изх. № 991/26.08.1994 г. от Държавно лесничейство – Бургас. Ищецът и съпругата
му вложили много средства и труд в имота, свързани както с прилежащата към него
инфраструктура, така и по изграждане на малка сграда и засаждането на плодови
дръвчета. Регистрирали имота в данъчното и редовно плащали дължими за това
данъци. През 1995 г. стартирали процедура по закупуването му пред Община
Бургас, която не била финализирана към настоящия момент.
Правното основание
на иска е чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответната община. Изразява се становище за
допустимост на претенцията, но се сочи, че същата е неоснователна и недоказана,
като излага доводите си в тази връзка, като се сочи, че липсва валидно учредено
право на ползване в съответствие с относимата нормативна уредба. Липсвали
доказателства за това, че ищецът е носител на надлежно учредено право на
ползване на соченото от него основание за това, като излага подробно доводите
си в тази връзка и моли за отхвърлянето на иска. Моли се за присъждане на
направените по делото разноски , в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският районен
съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището
на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно удостоверение
от 26.08.1994 г. на С.П.Ж. и други лица, са предоставени за лично ползване от
пролетта на 1984 г. места в м. „А.т.“ с площ от 0. 85 дка. Видно от издадените
скици от ответната община за процесния имот УПИ III-152 в кв. 16 по плана на
в.з. Р., е че същият в разписния лист на в.з. Р. е записан на името на ищеца с
пл. № 152, като с удостоверение № 991/26.08.1994 г. на РДГ-Бургас се
удостоверява, че му е предоставена земя от 0. 85 дка. Идентичността му с
сегашният имот поземлен имот с идентификатор 07079.832.152 по КККР на гр.
Бургас се установява от издадена скица от СГКК – Бургас, в която ищецът е
отбелязан като носител на право на ползване. Представено по делото е и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, а именно С. и С.П.Ж. с
ЕГН **********.
Ищецът
е подал молба за закупуването на земята още на 25.08.1995 г. Впоследствие е
подавал и още няколко такива до общинската администрация. Построил е и вилна
сграда, която е узаконена, видно от представената по делото строителна
документация в тази връзка и акт за узаконяване № 9/13.03.2006 г. на главния
архитект на Община Бургас.
По
делото ищецът е ангажирала и гласни доказателства. От показанията на свидетеля П.Ч.,
които съдът изцяло кредитира, като изхождащи от лице незаинтересовано от изхода
на делото и поради съответствието им с останалия събран доказателствен
материал, се установява, че същата е съсед по место с ищеца. Нейният баща всъщност
е бил такъв, а сега тя като негов наследник. Познава ищеца още от пролетта на
1984 г., когато местата били дадени от Горско стопанство – Бургас. Цялото място
било разделено на пет части, като тогава и нейният баща получил място, С. и още
други три лица. Местата били приблизително равни от около по 800 кв.м. за
всеки. Самата тя е била очевидец на труда, който са положили за да облагородят
местата, като впоследствие и законът им позволи да построят тухлени постройки с
площ около 30 кв.м., каквато и С. си изградил. От 1984 г. насам той си
стопанисвал имота, посещавал го и се грижил за него. Баща й и С. били колеги от
Горско стопанство – Бургас, като местата сега още се ползвали от тези лица, на
които били предоставени. После подали документи до Общината за закупуването на
терените, но така и не им била предоставена възможност за това.
Наличието
на депозирана в срок молба за закупуване от ищеца се установява и от
представената по делото кореспонденция между тях, както и от самият отговор на
общината във връзка с искането за закупуването й.
При
това съдът намира, че така предявената претенция е допустима, тъй като стопирането
на процедурата по придобиването на собствеността по отношение на ползвателския
имот, обуславят правния интерес на ищеца да води настоящото дело и да установи
със сила на присъдено нещо по отношение на ответника правата на ползвател,
които притежава.
С оглед на събраните
по делото доказателства, съдът намира, че се установи, че ищецът е получил
правото на ползване по отношение на процесния имот, като може да се обоснове и
че това е станало именно по силата на ПМС № 11/02.03.1982 г., действало през пролетта на 1984
г., когато се е осъществило предоставянето на земята.
При този изход на
делото се явява неоснователна претенцията на ответника за присъждане на
разноски по делото.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска”
№ 26, представлявана от кмета Д.Н., че на С.П.Ж. с ЕГН **********,
адрес: ***, е било учредено
право на ползване върху земя – УПИ III–152, в кв. 16, по плана на в.з. Р., гр.
Б., сега поземлен имот с идентификатор
07079.832.152 по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
със Заповед № 18-1465/20.02.2015 г. на началника на СГКК- Бургас, находящ се в
гр. Б., в.з. Р., с площ от 745 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, при съседи: 07079.832.153, 07079.832.190,
07079.832.175 и 07079.832.151, по силата на Постановление № 11/02.03.1982 г. на Министерския съвет.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД