Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 291

19.01.2022 г.  гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:         1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                    2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева к.административно дело №941 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

            Образувано е по касационна жалба от Г.Г.Г. ***, с посочен по делото съдебен адрес, срещу Решение №37 от 06.07.2021 г., постановено по административно дело №193 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 година.

В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за това, че административният акт съдържал фактическите и правни основания за задържане на лицето, и бил издаден при наличие на предпоставките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и в съответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че процесният ИАА бил незаконосъобразен, тъй като не притежавал всички необходими реквизити. От съдържанието му не ставало ясно по каква причина и на какво основание се налагала мярката. Дори впоследствие съставените и представени доказателства не внасяли яснота и не били в състояние да заздравят този порок. В оспорената заповед като правно основание за налагане на принудителната административна мярка била посочена нормата на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, във връзка със съставяне на АУАН по „указа за дребното хулиганство“, а това бил несъществуващ в правния мир указ. Като фактическо основание за извършеното задържане не бил вписан никакъв текст, липсвали каквито и да са мотиви. В нормата на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР било указано, че полицейските органи могат да задържат лица в други случаи, определени със закон. Нормата била препращаща, поради което, за да бъде приложена, било необходимо административният орган да посочи конкретната разпоредба на „другия закон“, която предвижда обстоятелства, при настъпването на които можело да бъде задържано едно лице. Непосочването на такава представлявало процесуално нарушение от категорията на съществените, които ограничавали правото на защита на задържаното лице и в частност правото му да узнае на кое точно правно основание е обосновано разпореденото задържане. Анализът на представената административна преписка обосновавал извод, че конкретната и относима към осъщественото задържане материалноправна норма липсвала и не можела да се установи дори от приложените допълнително писмени доказателства.  Твърди се, че съдът незаконосъобразно е приел, че за делото е ирелевантно, че с Решение 26003/11.03.2021 г. по НАХД №110/21 г. по описа на Районен съд – Димитровград жалбоподателят Г. бил оправдан да е извършвал деяние по УБДХ. Този факт сам по себе си водел на извода, че са засегнати правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото, от гледна точка на целта, за която се налага регламентираната от закона мярка, поради което било допуснато и нарушаване на принципа на съразмерността. Съдът допуснал и процесуално нарушение, като разпитал издателя на ИАА В.Д., страна по делото – като свидетел, от чиито показания по-късно черпел факти и обстоятелства при постановяване на решението си. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се отмени заповедта за задържане на лице, като издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.    

Ответникът, младши полицейски инспектор в група „ТП“, сектор „ОП“ при РУ – Димитровград, В. К. Д., лично в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира отхвърлянето й, като счита, че заповедта за задържане е правилно издадена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно, и предлага същото да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира жалбата за основателна.

С проверяваното Решение №37 от 06.07.2021 г., Димитровградският районен съд е потвърдил като правилна и законосъобразна обжалваната пред него Заповед за задържане на лице рег.№254зз-55 от 10.03.2021 г., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор в група „ТП“, Сектор „ОП“ при РУ – Димитровград, с която на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“ на Г.Г.Г. ***.

За да достигне до този резултат, районният съд е приел обжалвания административен акт за издаден от компетентен орган, в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма, с изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Съдът е преценил, че в случая е налице описание на фактическите и правни основания за задържането, като посоченото правно основание – чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР и описанието на „случаи определени със закон, съставяне на АУАН по указа за дребно хулиганство“ кореспондират с представената по делото справка за извършване на проверка по полицейска преписка от полицейския инспектор В.Д., в която се съдържат данни, че Г. е участвал в действия, нарушаващи обществения ред, ескалирали до употреба на физическа сила на публично място, като съставения му акт за проява по УБДХ е внесен за разглеждане в Районен съд – Димитровград. Съдът е посочил, че в случая е без значение крайният резултат от отделното разглеждано производство и решението на съда по акта по УБДХ. Съдът е развил съображения, че макар в заповедта да не е посочена конкретната разпоредба от друг закон, предвиждаща възможност за задържане, то такава съществува, предвидена в чл.3, ал.2 от УБДХ, а непосочването й не нарушава правото на защита на нарушителя, тъй като в заповедта е вписано, че задържането е за съставяне на АУАН по указа за дребното хулиганство, което описание съдът е намерил за достатъчно ясно Г. да разбере основанието, на което е задържан. Районният съд е изложил и подробни мотиви, че доколкото е издаден от Президиума на Народното събрание през 1963 г. и утвърден със Закон за утвърждаване на указите, издадени от Президиума на Народното събрание за времето от 13.12.1963 г. до 09.06.1964 г., обн.ДВ бр.47/1964 г., то УБДХ е с ранг на закон. Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел Е. Г. – полицейски служител при РУ – Димитровград, съдът е установил фактическа обстановка, според която на 10.03.2021 г. в гр.Димитровград, в района на училище „Васил Левски“, полицейски служители Е. Г. и В. Д. са установили паркиран на пътното платно върху пешеходната пътека лек автомобил и Г.Г. като водач на автомобила. Г.Г. започнал да се държи арогантно с полицейските служители, взел служебната карта на служителя Димитров и я прибрал в джоба си, стигнало се до употреба на физическа сила от страна на полицаите, на Г. били поставени белезници и същият отведен в сградата на РУ – Димитровград, където му бил съставен акт по Указа за борба с дребното хулиганство. При така установеното районният съд е приел за безспорно доказано наличието на фактическото основание за задържането на Г., а именно необходимостта да се осигури процедурата по УБДХ. Обжалваната заповед съдът преценил като постановена в съответствие с материалния закон административен акт и на практика е отхвърлил оспорването срещу същия, по смисъла на чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, с непрецизно постановения диспозитив за потвърждаването му.

Касационната инстанция намира, че процесното решение е постановено при изяснена и подробно описана фактическа обстановка. Районният съд е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. В съдебното производство не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.209, т.3, предл.второ от АПК, тъй като издателят на оспорения административен акт не е разпитан в качеството му на свидетел, а няма процесуална пречка по реда на чл.176 и сл. от ГПК, вр. чл.144 от АПК, пред съда да бъдат събрани устни обяснения на лицето, притежаващо качеството на административен орган и съответно страна по делото, какъвто се явява В.Д.. Споделя се от настоящия състав и изводът на районния съд за ирелевантност на крайния резултат от проведеното спрямо касатора производство по УБДХ.

Настоящата инстанция намира, че проверяваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, което представлява основание за касирането му по чл.209, т.3, предл.първо от АПК.

Неправилен е крайният извод на районния съд, че от изложените в Заповед за задържане на лице Рег.№254зз55 от 10.03.2021 г. фактически и правни основания е възможно да се извлече ясно и недвусмислено основанието за задържане на касатора, както и извода му, че са били налице материалноправните предпоставки за това задържане. Споделя се съображението в касационната жалба, че доколкото разпоредбата на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, според която „Полицейските органи могат да задържат лице: в други случаи, определени със закон“, е препращаща, то следва да бъдат конкретизирани както закона, така и определените с него случаи, за да бъде допустимо задържането по реда на чл.72 от ЗМВР. Непосочването, или неточното посочване, на уредени в закон случаи, накърнява както възможността на задържаното лице да разбере – от съдържанието на издадения му акт – на какво основание е задържано, така и правото му на защита срещу акта, а освен това препятства и възможността за съдебен контрол върху законосъобразността на акта.

В процесния случай лаконично описаните в заповедта факти – „съставяне на АУАН по указа за дребно хулиганство“ са недостатъчни, и то не поради неточното цитиране наименованието на нормативния акт Указ №904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, за който районният съд е изложил адекватни мотиви защо се приема с ранг на закон. Неяснотата е породена от обстоятелството, че в така цитирания Указ (УБДХ) липсва предвидена възможност за задържане на лице за срок до 24 часа от полицейски органи, за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, или АУАН.

Съставянето на акт е уредено в чл.2 от УБДХ, според който: (ал.1) За констатирана проява на дребно хулиганство органите на Министерството на вътрешните работи, кметовете, съответно заместник-кметовете, съставят акт, в който описват подробно случая, а така също отбелязват името и адреса на нарушителя и на свидетелите, присъствували при извършване на нарушението; (ал.2) Ако нарушителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това се отбелязва в същия акт. В него се вписват и възраженията на нарушителя, ако той направи такива.

В чл.3, ал.1 от УБДХ е предвидено, че въз основа на съставения акт и на събраните сведения за личността на нарушителя началникът на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи или оправомощеното от него лице веднага, но не по-късно от 24 часа, когато се налага събиране на допълнителни сведения, извършва следното: а) внася преписката за решаване от районния съдия; б) изпраща преписката за разглеждане от съответната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в случаите на ал.4 на чл.1; в) прекратява преписката, когато не са налице условията за налагане на административно наказание или на мярка за обществено въздействие;

Според чл.3, ал.2 от УБДХ, в случаите на буква „а“ лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено веднага на съдията.

Така цитираната нормативна уредба води на извода, че задържане за срок до 24 часа е предвидено в УБДХ, но само за случаите, когато въз основа на съставен акт преписката следва да бъде внесена за решаване от районния съдия, а лицето не може да бъде представено веднага на съдията. Хипотеза на задържане „за да бъде съставен акт“ не е предвидена нито в указа, нито в друг закон. Районният съд неточно е цитирал и интерпретирал в решението си нормата на чл.3, ал.2 от УБДХ, поради което изводите му за законосъобразност на Заповедта за задържане на Г.Г.Г. не съответстват на установената фактическа обстановка и противоречат на материалния закон. Освен, че не са посочени като мотиви на заповедта, по делото липсват каквито и да било данни за съставен акт по УБДХ преди задържането на касатора и констатирана невъзможност лицето да бъде представено веднага на съдията.

Ето защо обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и се отмени като незаконосъобразна потвърдената с него заповед.

С оглед изхода на спора, основателна по чл.143, ал.1, вр. чл.228 от АПК е своевременно заявената претенция на касатора в негова полза да бъдат присъдени направените в производството разноски – 70 лева внесена държавна такса, 200 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 16.11.2021 г. за осъществено процесуално представителство пред касационна инстанция и 600 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 28.05.2021 г. за пред първата инстанция, платими от ответника по касацията.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение №37 от 06.07.2021 г., постановено по административно дело №193 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 година, вместо което

            ОТМЕНЯ  Заповед за задържане на лице Рег.№254зз55 от 10.03.2021 г., издадена от младши полицейски инспектор в група „ТП“ Сектор „ОП“ при РУ – Димитровград.

            ОСЪЖДА ОДМВР Хасково, РУ – Димитровград, да заплати на Г.Г.Г., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева.

Решението е окончателно.     

 

                                                                                               

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                                             2.